Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3117

София, 19.10. 2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.10.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1130 /2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на И. Н. А. срещу въззивно решение № 496 /18.11.2022 г. по в. т.д. № 517 /2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила (е потвърдено) решение № 260162 /23.06.2022 г. по т. д. № 249 /2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен иск на И. Н. А. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с правно основание чл.432, ал.1 ТЗ.

Ответникът по касационната жалба „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

С въззивната жалба се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че не е осъществено пълно и главно доказване да е налично виновно и противоправно поведение на водача на автомобила, който (извод) да е основан на обективно установените факти, а не на предположения и хипотези. Първоинстанционният съд е приел, че единствена причина за инцидента е поведението на пострадалия, който е навлязъл в платното за движение пред автомобила в коридора му на движение на място, по начин и момент, когато това не е било безопасно, т. е. без да съобрази приближаващия се автомобил, като същевременно е бил с алкохолна концентрация в кръвта от 3.11 промила, което отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, характеризираща се в най-добрия случай със значително намалена способност за ориентация в околната обстановка, критично снижаване на способността за адекватно решение, драстично намалена бързина на реакцията със силно нарушено равновесие и походка, както и подценяване на потенциални опасности за живота и здравето.

Въззивният съд е очертал предмета на спора и е разгледал доводите във въззивната жалба на И. Н. А. и възраженията на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД след като е извършил анализ на събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти.

По делото е изготвено основно и допълнително заключение на комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) въз основа на събраните по делото доказателства. В основното заключение са съобразени свидетелските показания на водача на автомобила, който е ударил пострадалото лице, а допълнителното заключение е изготвено без тези показания да бъдат съобразявани.

Вещото лице е приело, че водачът на автомобила е могъл е да възприеме пешеходеца, когато автомобилът е бил на около 49 +- 7 м (това е техническата възможност да види пешеходеца пред автомобила) и да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост до 51 км /ч.

Технически съобразената скорост в конкретната пътно-климатична обстановка при движение в условията на намалена видимост от тъмнината, която се подпомага само от фаровете на автомобила, е била 76 км /ч.

Скоростта, с която се е движил автомобилът - 74 км /ч.., а в момента на удара около 69 км /ч е била технически съобразената скорост в конкретната пътно-климатична обстановка.

Ако се приеме, че движещият се на местопроизшествието пешеходец представлява предвидимо препятствие на извънградски път, следва да се приеме, че технически съобразената скорост е била 56 км /ч.

Водачът на автомобила е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но след 2.2 секунди е настъпил удар в задната част на тялото на пешеходеца.

Единствените данни относно поведението на пострадалия пешеходец се съдържат в показанията на свидетеля Х., които са дадени добросъвестно, последователно и без вътрешни противоречия и не са събрани доказателства, които да внасят съмнение в тях (да ги опровергават).

Въззивният съд е изложил мотиви за това, че поради липсата на доказателства не приема за доказани фактическите твърдения на жалбоподателя, че пострадалият се е движел праволинейно в лентата за движение на автомобила, който го е ударил без да промени посоката си на движение, а не е навлязъл странично отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Въззивният съд не е възприел тезата на жалбоподателя, която е намерил за неприемлива и поради безспорното обстоятелство, че пострадалият е бил в тежка степен на алкохолно опиянение, което се характеризира с намалена способност за ориентация и силно нарушаване на равновесието и походката.

Въззивният съд е изложил и евентуални мотиви и в случай, че се приеме тезата на ищеца за игнориране на показанията на свидетеля (ако се приеме, че пострадалият се е движел, а не е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил). Тогава следва да се прецени допълнителното заключението на АТЕ, което не е оспорено от ищеца (че движещият се на местопроизшествието пешеходец представлява предвидимо препятствие на извънградски път), в която хипотеза скоростта на движение на лекия автомобил би била несъобразена от техническа гледна точка.

Въззивният съд е приел, че подобен извод няма нито законова, нито житейска обосновка. Водачът се е движел в рамките на установената от закона максимална скорост за движение на извънградски път и няма законова опора да му се вмени задължение да предвижда такова препятствие; това на практика би обезсмислило разликите в допустимата скорост на движение по извънградски път и в населени места, което не съответства нито на буквата, нито на духа на закона.

Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията за наличие на основание за отвод на вещото лице поради това, че е участвало и в предварителното наказателно производство. Не е искан отвод, нито има основание за това (за отвеждане на вещото лице). Поискано е изготвянето на допълнително заключение от същите вещи лица.

Не представлява процесуално нарушение и отказът на първоинстанционния съд да назначи повторна КСМАТЕ, т. к. изрично е заявено, че изводите на допълнителното заключение не се оспорват от ищеца.

Искането е мотивирано с разлика в изводите, т. е. по същество е поискано нови вещи лица да преценят разликите в заключенията, които произтичат от това, че свидетелските показания са игнорирани.

Законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд, че така поставеният въпрос изисква коментар на събраните свидетелски показания, което не е в компетентността на вещото лице

Досъдебното производство е приключило с влязло в сила постановление за прекратяване. Този акт не се ползва със задължителна за гражданския съд сила. Но в гражданското производство също не се установи противоправно поведение на водача, което е едно от кумулативно необходимите условия за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационният жалбоподател иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3. ГПК:

1. Допустимо ли е липсата на вина и противоправност в поведението на причинителя на произшествието да бъде преценявана единствено на база комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, която работи единствено въз основа на показанията на причинителя на произшествието?

Въпросът не е обуславящ, въззивният съд е формирал изводите си въз основа на преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, а експертизите са изготвени въз основа на всички събрани по делото доказателства, като допълнителното заключение е изготвено така, както е поискал жалбоподателят (ищец) без да бъдат взети предвид събраните по делото гласни доказателства.

Както беше посочено за мотивите на въззивния съд, той е изложил (евентуални) мотиви за неоснователност на иска и в случай, че се приемат за доказани фактическите твърдения на ищеца, поради извода, че движещият се на местопроизшествието пешеходец не представлява предвидимо препятствие на извънградски път, за който няма законова опора и че не може да се вмени задължение на водача да предвижда такова препятствие, защото това на практика би обезсмислило разликите в допустимата скорост на движение по извънградски път и в населени места, което не съответства нито на буквата, нито на духа на закона.

Следователно и в случай, че се приемат за доказани фактическите твърдения на ищеца отново не може да се приеме изводът, че водачът се е движил с несъобразена скорост.

Поради което и в този случай не е установено противоправно поведение на водача.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими доказателства, както и доводите и възраженията на страните, след като направи свои фактически и правни изводи по делото?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а съобразно установената практика – въззивният съд е обсъдил всички допустими и относими доказателства, както и доводите и възраженията на страните, след като е направил свои фактически и правни изводи по делото.

3. Как следва да се преценяват от съда събраните по делото показания на причинителя на увреждането при предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ и приетите по делото експертизи, основани единствено на тези показания?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика – въззивният съд е обсъдил гласните доказателства и ги е преценил поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. А след това по довод на жалбоподателя е изложил мотиви за това, че искът е неоснователен и в случай, че тези доказателства не бъдат съобразени.

4. Следва ли въззивния съд да прецени всички доказателства по делото? Следва ли съдът да обсъди всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните при формирането на своите решаващи изводи относно релевантните за решаването на спора факти?

Този въпрос е разновидност на втория.

5. Следва ли съдът при наличие на противоречие в изводите на вещите лица, изготвили основното и допълнителното заключение да допусне повторна експертиза?

Въпросът не е обуславящ, не са налице противоречия, а различие в някои от изводите поради това, че допълнителното заключение е изготвено като не бъдат взети предвид показанията на свидетеля.

Въззивният съд е изложил правни изводи и по двете заключения.

6. Каква е доказателствената сила на актовете на органите в досъдебното производство, водено срещу прекия причинител на увреждането, доказателства за механизма на пътнотранспортното произшествие, както и за допустимостта гражданският съд, разглеждащ гражданскоправните последици на деянието, в производството по реализирането пряката отговорност на застрахователя по чл.432 КЗ, да обоснове становището си за вината на водача за увреждащото моторно превозно средство и за механизма на настъпилия пътен инцидент с оглед на последните?

Действително по делото са представени изготвените в хода на предварителното производство писмени доказателства и основното и допълнителното КСМАТЕ са изготвени въз основа на събраните по делото доказателства, включително и на изготвените в досъдебното производство писмени документи, които са преценени от вещите лица. По-конкретно заключенията са основани на констатациите в протокола за оглед на местопроизшествието и в допълнителния протокол за оглед на местопроизшествието, както и в констативния протокол за ПТП, а въззивният съд е приел, че в констативната си част заключенията не са оспорени.

Но въпросът не е обуславящ, тъй като тези доказателства не са оспорени и не са преценени от въззивния съд в противоречие с установената практика като официални свидетелстващи писмени документи, от които се установяват релевантни за спора обстоятелства и факти за процесното ПТП.

Както беше посочено въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства (включително и от посочените) не се установяват фактическите твърдения на ищеца за противоправно и виновно поведение на водача на автомобила.

7. Представлява ли предвидимо препятствие на пътя пешеходец, облечен в тъмни дрехи?

Въпросът е непълен и затова не е обуславящ.. Отговорът може да бъде различен в зависимост от това дали този пешеходец се движи в населено място или на извънградски път.

Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.

Като аргумент за това твърди, че възприетият механизъм за получаване на травмите не съответства на възприетия механизъм на ПТП с внезапно навлизане на пешеходеца пред автомобила отдясно наляво спрямо посоката му на движение.

Настоящият състав намира че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице основанието по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи констатациите на въззивния съд за релевантните за спора факти да са противоречиви и въззивното решение да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства), нито то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски в размер на 8 460 лева с ДДС, чието уговаряне е удостоверено с представения договор за процесуално представителство и чието плащане е доказано с представената по делото фактура.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 496 /18.11.2022 г. по в. т.д. № 517 /2022 г. на Пловдивския апелативен съд.

Осъжда И. Н. А. да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата 8 460 (осем хиляди четиристотин и шестдесет) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.

.Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.