О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2890
гр.София, 09.10.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №1172 по описа за 2023 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. А.-А. против решение №3915 от 21.12.2022 г., постановено по гражданско дело № 2157 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 454 от 25.01.2022 г. по гр. д. № 38651 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, ГО, 141 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от И. А. А.-А. срещу Висшия съдебен съвет искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението и от длъжността „главен експерт-юрист“, извършено със заповед № ВСС-9780/21.06.2021 г. поради съкращаване в щата, за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 16 872 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 21.06. до 21.12.2021 г.
Касаторът счита, че решението на Софийския градски съд е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила–основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:
1. При кои обстоятелства подборът е задължителен при прекратяване на трудовия договор поради съкращение в щата?
2. Кога може да се приеме, че едно структурно поделение има характер на самостоятелност с оглед на задължителността на подбора при уволнение?
3. Следва ли да се приемат като годни доказателствени средства официални документи, издадени от ръководен орган, каквито са членовете на ВСС?
4. Следва ли при съкращаване на щата броят на щатните бройки в структурата на работодателя да бъде реално намалена?
5. Трансформацията на длъжност представлява ли съкращаване на щата?
6. Може ли отдел, какъвто е „ЕИСС“, който е част от дирекция/една от осем/ и който няма собствена банкова сметка, собствено самостоятелно щатно разписание, нито самостоятелна дейност, и което е йерархично подчинено в съответната дирекция на директор, а той от своя страна е йерархично подчинен на Главния секретар на ВСС, да има статут на самостоятелна структура?
7. Ако щатната структура е приета от колективен орган, какъвто е Пленумът на ВСС, може ли Главният секретар, който е нает от този орган, да намалява така приетата и обнародвана обща численост на наетите лица съобразно приетото в ТР № 5/2019 г. тълкуване за съкращение на щата, свързана с намаляване на общия брой наети лица?
8. Длъжен ли е работодателят преди връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ да връчи и акта/заповедта/, с който се изменя съответната щатна структура? Невръчването на този акт представлява ли нарушаване правото на защита на уволненото лице и поради това съществено нарушение на процедурата на уволнение?
9. При запазване на общата численост на наетите лица от 168 преди и 168 след уволнението на ищцата налице ли е съкращение на щата и предвидено ли е в Кодекса на труда съкращение на щата след трансформация на длъжността? Не представлява ли трансформацията на длъжността основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 или чл.328, ал.1, т.11 от КТ?
Висшият съдебен съвет застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
И. А. А.-А. е изложила в исковата молба, че по силата на трудов договор е изпълнявала длъжността „главен експерт-юрист“ в отдел „ЕИСС“, Дирекция „ИТСС“ в Администрацията на Висшия съдебен съвет. Трудовото и правоотношение е било прекратено на основание съкращаване на щата със заповед № ВСС-9780/21.06.2021 г. Като основания за незаконосъобразност на тази заповед е посочила, че приемайки ново щатно разписание, Главният секретар на Висшия съдебен съвет е иззел функции от компетентността на Пленума на Висшия съдебен съвет; съкращаването на щата не е реално, тъй като трудовите и функции са останали; не и е бил връчен препис от акта за съкращение на щата; не е бил извършен подбор; в „Дирекция правна“, е имало свободна щатна длъжност; работодателят не е проучил дали тя се ползва от предварителна закрила по чл.333 от КТ. Поискала е от съда да отмени прекратяването на трудовото правоотношение, да я възстанови на заеманата преди това длъжност и да и присъди 16 872 лв. обезщетение за оставането и без работа за времето от 21.06 до 21.12.2021 г.
В отговора на исковата молба Висшият съдебен съвет е оспорил предявените искове със съображенията, че Главният секретар е бил компетентен да измени щатното разписание и да прекрати трудовия договор с ищцата, заеманата от нея длъжност е била единствена, поради което не е било необходимо да се извърши подбор, работодателят не е имал задълженията да и връчи препис от акта за съкращаване на щата, да и предложи друга свободна длъжност и да проучва дали тя се ползва от закрилата по чл.333 от КТ.
Софийският районен съд е приел, че Главният секретар на ВСС е бил компетентен да приеме ново щатно разписание, при което е съкратена щатната бройка, заемана от ищцата. Налице е реално съкращаване на длъжността, тъй като трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаващи се трудови задачи. Длъжността е била единствена, поради което не е било необходимо работодателят да извършва подбор. Няма нарушение на чл.333, ал.1 от КТ, тъй като ищцата не твърди конкретно основание за ползване на закрила от уволнение. С тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове.
Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение. Счел е, че съкращаването на щатната бройка е реално, тъй като съкращаване е налице не само при отпадане на трудовите функции на длъжността, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности/решение № 498 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. на IV ГО/. Анализирайки приложимите правни норми/чл.355, ал.5 от ЗСВ, чл.30, ал.2, т.9 от ЗСВ, чл.341, ал.3 от ЗСВ, чл.64, ал.4 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация/, е достигнал до извода, че Главният секретар при ВСС е имал компетентността да утвърди със своя заповед ново щатно разписание, с което е премахната заеманата от ищцата щатна бройка, а след разкриване на други щатни бройки общата численост на администрацията на ВСС се запазва на 168 щатни бройки. Споделил е и изводите на първоинстанционния съд, че съкращаването на единствената щатна бройка е реално и е станало чрез преминаване на част от трудовите функции към другите длъжности в отдел „ЕИСС“. Посочил е, че според длъжностната и характеристика задълженията са били специфично свързани с експертно юридическо подпомагане и обезпечаване дейността на единната информационна система на съдилищата, които функции съществено се различават от другите длъжности в отдела. Изтъкнал е, че е без значение за законността на уволнението наличието на свободни щатни бройки в друга дирекция, както и невръчването на акта за съкращение в щата, тъй като работодателят няма такова задължение. Обсъждайки докладната с вх. № ВСС 495/19 от 8.9.2021 г. на В. И. и Г. М. и предложение от В. П. с вх. № ВСС-12965/14.09.2021 г. във връзка с твърденията на ищцата, че трудовите функции на съкратената длъжност не са прехвърлени на системния архитект, а са прехвърлени на друг експерт-юрист от администрацията на ВСС, въззивният съд е приел, че тези документи не могат да бъдат кредитирани в смисъла, който ищцата им придава, тъй като биха представлявали писмени свидетелски показания, чието обсъждане е недопустимо.
Настоящата инстанция приема, че няма основания за допускане на касационно обжалване на така постановеното въззивно решение, защото разрешенията на поставените от касатора въпроси съответстват на правните норми и приложимата практика на ВКС. Съобразно тази практика реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции, тоест-и при запазване и дори увеличаване на общата численост на щата/ решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на ІІІ ГО, решение № 498 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. на IV ГО и много други/. В тези случаи се премахва длъжността като единство от трудови функции и е налице съкращаване на щата, за разлика от хипотезите на прекратяване на трудовия договор по чл.328, т.6 и т.11 от КТ, при които длъжността се запазва, като се променят изискванията за заемането и. Ето защо по четвърти, пети и девети въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Въпросите относно подбора са формулирани от касатора по начин, че да може да се обоснове твърдяното противоречие с ТР№5 от 26.10.2021 г. по тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГК. В тези въпроси касаторът включва характеристики като собствена банкова сметка, собствено самостоятелно щатно разписание и самостоятелна дейност, които описват икономически обособено образувание, представляващо работодател по смисъла на параграф 1 от ДР на КТ. В тълкувателното решение такива характеристики не се съдържат, тъй като дадените в него разрешения касаят част от предприятието и вътрешната реорганизация. Относимите за случая мотиви от тълкувателното решение са, че при премахване на щатна бройка от щатното разписание на предприятието съкращаването е фиктивно, когато дейността на закритата длъжност е запазена като съществена част от трудовата функция на друга длъжност, и е реално /действително/ когато част от трудовата функция на премахнатата длъжност е преминала към една или няколко други длъжности, но не съставлява тяхната основна дейност, а е прибавена към съществуващите преди това трудови функции. В този смисъл са дадените от въззивния съд разрешения. Изводът на въззивния съд, че при съкращаване на единствена щатна длъжност работодателят има право, а не задължение да извърши подбор съответства на практиката на ВКС/мотиви на ТР № 3 от 16.1.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК/. Затова по първия, втория, шестия и седмия въпрос касационно обжалване също не може да бъде допуснато.
Третият въпрос на касатора е формулиран заради преценката на въззивния съд, че докладната с вх. № ВСС 495/19 от 8.9.2021 г. на В. И. и Г. М. и предложение от В. П. с вх. № ВСС-12965/14.09.2021 г. не доказват твърденията на ищцата относно прехвърлянето на трудовите и функции, тъй като в тази част представляват недопустими писмени свидетелски показания. Тази преценка на доказателствената сила на документите е съобразена с определението на официалния документ, съдържащо се в чл.179 от ГПК, което включва само изявленията пред овластено за целта длъжностно лице и извършените от него и пред него действия.
Не може да се допусне касационно обжалване и по осмия въпрос на касатора, тъй като е основан на твърдение за несъществуващо в Кодекса на труда задължение за работодателя да връчи акта за съкращаване на щата.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на Висшия съдебен съвет 360 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3915 от 21.12.2022 г., постановено по гражданско дело № 2157 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Д“ въззивен състав.
ОСЪЖДА И. А. А.-А.-[ЕГН], да заплати на Висшия съдебен съвет сумата 360/триста и шестдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: