О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4634

гр.София, 17.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври септември две хиляди двадесет и пета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №2404 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Ц. М. против решение №1232 от 4.3.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №2402 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, „II-Е състав“, с което е потвърдено решение № 18705 от 14.11.2023 г. по гр. д. № 14401 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 173 състав. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.439, ал.1 от ГПК по отношение на И. Ц. М., че М. Г. М. и М. Т. К. не дължат на И. Ц. М. сумата от 22 099 лв., представляваща равностойност към датата на подаване на исковата молба на остатъчната главница по запис на заповед от 18.06.2003 г., издаден за 12 623 щатски долара, ведно с лихва за забава, считано от 20.10.2006 г., както и на сумата от 591,31 лв., представляваща разноски в заповедното производство, за плащането на които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20077900400159 на ЧСИ № ....-Р. М..

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС относно необходимостта да се приложат служебно от съда императивните материалноправни норми, уреждащи спирането на погасителната давност и продължаването на нейното времетраене.

М. Г. М. и М. Т. К. застъпват становището, че няма основание за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване, като оспорват касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

М. Г. М. и М. Т. К. са завели на 15.09.2022 г. срещу И. Ц. М. искова молба за установяване недължимостта на сумата от 22 099 лв., представляваща равностойност към датата на подаване на исковата молба на остатъчната главница по запис на заповед от 18.06.2003 г., издаден за 12 623 щатски долара, ведно с лихва за забава, считано от 20.10.2006 г., както и на сумата от 591,31 лв., представляваща разноски в заповедното производство, за плащането на които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20077900400159 на ЧСИ № ......-Р. М.. Посочили са, че последните изпълнителни действия са извършвани през месец октомври 2016 г. с насрочване на опис и оценка на възбранения недвижим имот, поради което съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на изпълнителното дело е настъпило на 3.10.2018 г. по силата на закона. В съответствие с разясненията в т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №3 на ОСГТК новата погасителна давност е започнала да тече на 3.10.2016 г. и е изтекла на 3.10.2021 г., поради което вземанията вече не се дължат.

В отговора на исковата молба И. Ц. М. е оспорил предявените искове. Посочил е, че между страните е било постигнато споразумение, по силата на което М. М. се задължил да изплати дължимите суми до месец юли 2016 г. След октомври 2017 г. М. М. е престанал да изплаща уговореното, поради което той е поискал възобновяване на изпълнителното производство и налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците. Освен това се е позовал на спиране на срока на погасителната давност с обнародвания на 24 март 2020 г. Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. През месец юни 2022 г. старото изпълнително дело е било прекратено и е било образувано ново, по което е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника.

Софийският районен съд е констатирал, че по изпълнителното дело частично плащане е извършено на 5.5.2008 г., след което до 5.5.2010 г. взискателят не е направил искания за извършване на изпълнителни действия и затова е приел, че изпълнителното дело се е прекратило по право с изтичането на двугодишния срок по чл.422, ал.1, т.8 от ГПК, започнал е да тече нов давностен срок. По отношение на длъжницата М. К. давността е изтекла за главницата през 2013 г., като тогава са се погасили на основание чл.119 от ЗЗД и вземанията за законна лихва към нея, а вземанията за разноски са се погасили през 2015 г.. Сключените между И. М. и М. М. споразумение от 1.4.2014 г. и анекс от 6.03.2015 г. следва да се възприемат като отказ от последиците от давността за вземанията, за които тя е изтекла, съответно за прекъсване на давността за тези, за които не е изтекла чрез признание по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД. От месец юли 2016 г. е започнала да тече по отношение на М. М. нова давност, която за вземанията за главница и лихви е изтекла през 2019 г., а за вземанията за разноски-през 2021 г. Първоинстанционният съд е счел, че представените разписки за частични плащания от страна на длъжника не могат да докажат прекъсване на давността. По тези съображения е приел, че вземанията са били погасени по давност и е уважил предявените искове.

Пълномощникът на И. Ц. М. е обжалвал първоинстанционното решение с въззивна жалба вх. №363192 от 18.12.2023 г., с която е поискал неговата отмяна и постановяване на ново решение за отхвърляне на предявените искове. Подробни мотиви към жалбата е изложил допълнително на 15.01.2024 г.

Софийският градски съд е счел, че подадената въззивна жалба е бланкетна, а мотивите за нея са формулирани в молба, подадена след срока за обжалване, поради което не следва да бъдат обсъждани. Посочил е, че съгласно ТР №1/2013 г. при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, както и когато служебно следи за интереса на някоя от страните. Въззивният съд е декларирал, че изхожда от тези принципни съображения. Констатирал е, че в случая е подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са изложени конкретни оплаквания относно правилността на първоинстанционното решение, а и не констатира нарушение на императивна материалноправна норма, за която следва служебно да следи. Ето защо е приел, че не разполага с правомощие да проверява правилността на постановения първоинстанционен акт, поради което го е потвърдил, без изобщо да обсъжда спора по същество. Въззивният съд обаче не е съобразил, че за разрешаване на спора е било необходимо да се приложат нормите, уреждащи продължителността на давностните срокове/чл.110, чл.11 от ЗЗД/ и прекъсването им в изпълнителното производство/чл.116, б.“в“ от ЗЗД/. Тези правни норми са установени в обществен интерес, поради което са императивни и за спазването им съдът служебно следи. В този смисъл са мотивите на решение № 311 от 19.03.2024 г. по в. гр. д. № 2765 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 14-ти граждански състав/недопуснато до касационно обжалване с определение № 855 от 14.03.2025 г. по т. д. № 1489/24 г. на II ТО на ВКС/, което е постановено по сходен случай между същите страни, било е представено на състава на въззивния съд и е прието за сведение, както и мотивите на определение № 918 от 29.02.2024 г. по гр. д.№3413/2023 г. на настоящия състав.

Следователно, макар свъззивният съд да се е позовал на т.1 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, всъщност е разрешил поставения от касаторите въпрос в противоречие с указанията на това това тълкувателно решение, изискващи служебна проверка дали правилно са приложени нормите, уреждащи продължителността на давностните срокове и прекъсването им в изпълнителното производство. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК решението на Софийския градски съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1232 от 4.3.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №2402 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, „II-Е състав“.

Дава седмичен срок на касатора, считано от съобщението, да внесе 466,98 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: