ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3229

гр. София, 26.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ж. Д.

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от А. Ц. К. гражданско дело № 20238002101185 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на А. Д. Г., чрез процесуалния представител адвокат С. С. и на К. В. М., чрез процесуалния представител адвокат З. И., срещу решение № 176 от 21.11.2022 г. по в. гр. д. № 20223000500377 по описа за 2022 г. на Варненския апелативен съд. А. Д. Г. обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 260093 от 14.02.2021 г. по гр. д. № 1099/2020 г. на Варненския окръжен съд, е уважен предявеният от Г. Д. И., починала в хода на производството и заместена от С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И., срещу касатора евентуален иск и е унищожена упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № .../16.06.2017 г., за удостоверяване на подпис, и рег. №3134, том .., акт. № ../.. /удостоверено съдържание/, по регистъра на Нотариус П. С. с рег. № 335 на НК и район на действие РС-Варна, извършена от Г. Д. И., като дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си на основание чл. 31, във вр. с чл. 44 ЗЗД. К. В. М. обжалва въззивното решение в частта, с която след частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 260093 от 14.02.2021 г. по гр. д. № 1099/2020 г. на Варненския окръжен съд, е прогласен за недействителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 29.05.2018 г., обективиран в нотариален акт № .., том ..., per № .., дело № ../.. г. на Нотариус с pen № 335 П. С., вписан в службата по вписвания - Варна вх. per № ... от 30.05.2018 г., Акт № .., том ..., нот. дело ..., с който Г. Д. И., действаща чрез пълномощника си А. Д. Г., е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на касатора К. В. М., недвижим имот: апартамент № .., находящ се в [населено място], [община], [жк], блок № ..., етаж .., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-64-8/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 58, 50 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет, дрешник и входно антре, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ..., под обекта -.., над обекта ..., заедно с принадлежащото му избено помещение №.., без посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка на площ с площ от 4 кв. м., при граници: запад - коридор, север - зелени площи, юг - И. Р. К., горе - жилища, както и 1, 0586% ид. ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ..., поради липса на представителна власт на основание чл. 42 ЗЗД и е прогласен за недействителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 29.05.2018 г., обективиран в н. а. № .., том .., per №..., дело №.../2018г. на Нотариус с per № 335 П. С., вписан в службата по вписвания - Варна вх. per №.. от 30.05.2018 г., Акт №..., том .., нот. дело ... и договор за поправка на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 31.10.2018 г. с нот. акт № ..., том ..., рег. №.., дело №.../2018 г., на нотариус с рег. №335 П. С., вписан в службата по вписвания - Варна вх. рег. №... от 01.11.2018 г., Акт №..., том ..., нот. дело ..., с който Г. Д. И., действаща чрез пълномощника си А. Д. Г., е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на касатора К. В. М. недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ... по КККР, одобрени със Заповед №РД-18- 73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [община], област В., район „А.,[жк], м.“Б.“ с площ от 1 000 кв. м. по документ за собственост и 1 104 кв. м. по скица, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план ..., при съседи: имоти с идентификатори №№ ..., ..., ..., ..., ... и ..., поради липса на представителна власт на основание чл. 42 ЗЗД, по предявените от Г. Д. И., починала в хода на производството и заместена от С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И. срещу К. В. М. искове.

В касационната жалба на А. Д. Г. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа, че произнасянето от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези въпроси са следните: 1. Длъжен ли е съдът изцяло да се съобрази със заключението на вещите лица, въпреки че същото почива основно на предположения за здравословното състояние на лицето обект на експертизата; и 2. Има ли конфликт на интереси, когато едно от вещите лица назначено в тройната СППЕ във въззивната инстанция, ревизира заключение на друго вещо лице, което му е съпруг и то е дало заключение върху което почива експертизата.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И., чрез процесуалния представител адвокат Н. Ч., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба, а ответницата К. В. М., чрез процесуалния представител адвокат З. И., поддържа становище, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, както и за основателност на касационната жалба.

В касационната жалба на К. В. М. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа, че произнасянето от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези въпроси са следните: 1. Съдът задължен ли е служебно да следи за законосъобразността на представения по производството административен акт; 2. Съдът, при постановяване на своето решение следва ли да съобрази всички факти и обстоятелства, и с кои доказателствени средства се доказват те; 3. Когато вещи лица са съпрузи и участват в съдопроизводство в различни качества, като едното се съобразява със заключението на другото, не е ли това конфликт на интереси; е ли е това нарушение на процесуалните правила; Съдът длъжен ли е да следи за наличие на конфликт на интереси между участниците в производството; 4. Въззивният съд следва ли по свои почин да изправя допуснати грешки от състава на първоинстанционния съд; Съдът изцяло ли се съобразява с мотивите в съответната въззивна жалба и въпросите поставени в нея.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И., чрез процесуалния представител адвокат Н. Ч., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба, а ответникът А. Д. Г., чрез процесуалния представител адвокат С. С., поддържа становище, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, както и за основателност на касационната жалба.

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, намира следното:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с пълномощно от 16.06.2017 г. с нотариално удостоверени подпис /положен отпечатък от палец на дясна ръка/ и съдържание, при удостоверяване, извършено извън нотариалната кантора, е упълномощен ответникът А. Д. Г. от ищцата Г. Д. И. за извършване на посочените в него разпоредителни действия. По силата на така извършеното упълномощаване А. Д. Г. е сключил договор от 29.05.2018 г. за издръжка и гледане, с който собствеността, върху двата описани в договора недвижими имота на Г. Д. И., е прехвърлена на ответника К. В. М.. Посочено е, че решението е постановено по допустими искове, тъй като същите са предявени на 24.01.2020 г. от Г. И., чрез настойникът й В. И.. С протоколно определение от 08.11.2019 г. по гр. д. № 1533/2019 г., същият е назначен за временен попечител на Г. И.. В качеството си на такъв временен попечител е подал заявления за промяна постоянния и настоящия адрес на И. от [населено място] в [населено място] и след тяхната промяна с протокол № 003/13.01.2020 г. на основание чл. 153, ал.1 и чл. 156 СК органът по настойничество и попечителство при [община] е назначил И. за настойник на И. като към момента на назначаване на настойник на Г. И. от органа по настойничество и попечителство при [община], тя вече е имала постоянен адрес в [населено място], съответно спазена е предвидената в чл.156, ал.1 СК териториална компетентност. Допълнено е, че дори и исковата молба да е била подадена от лице без представителна власт, то след като ищцата е починала в хода на процеса, а нейните наследници по закон, конституирани в процеса в това им качество, изрично са потвърдили действията по подаване на исковата молба, порокът се счита за саниран. Прието е, че съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5/2020 г. от 30.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС, договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД като съгласно чл. 44 ЗЗД правилата относно договорите се прилагат съответно към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Изложени са мотиви, че към момента на упълномощителната сделка - 16.06.2017 г., Г. И. е била дееспособно лице, но към същия момент, с оглед събраните в производството гласни доказателства, експертизи и писмени доказателства, тя е била и в трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си. Посочено е кои свидетелски показания се кредитират и кои не, както и поради какви причини, и кои се ценят с оглед останалите доказателства по делото. Констатирано е от представените писмени доказателства - медицинска документация, че към 05.05.2015 г. Г. И. е била с диагноза мозъчно-съдова болест, налични паметови нарушения, неуточнена съдова деменция, насочена към преглед със специалист. Към 04.10.2016 г. е с основна диагноза мозъчно-съдова болест и придружаващо заболяване съдова деменция с констатирани прогресиращи паметови нарушения и трудна ориентация за време, място и личност. Към 2019 г. е с глобална деменция, т. е. с пълен разпад на ядрото на личността. Посочено е, че според всички заключения на вещите лица по делото, деменцията съставлява траен и необратим упадък /деградация/ на интелекта и такъв необратим упадък е наблюдаван при Г. И. още към 2016 г. Същата е била настанена през есента на 2016 г. в социално заведение предвид невъзможността сама да се обгрижва и функционира нормално в ежедневието си поради нарушената й ориентация за време, място и личност, което й е пречило адекватно и целенасочено да се справя с елементарни битови дейности. Посочено е, че при липса на други заболявания към 16.06.2017 г. вече не е могла да пише, въпреки, че е била детска учителка, което също е характерен симптом. Изложено е, че съгласно заключенията на вещите лица, е възможно към 2016 г. и 2017 г. да е имало моменти, в които изглежда добре, но всъщност начинът й на мислене и възможността за осмисляне на информацията и за вземане на решения са били качествено нарушени. Прието е, че събраните по делото писмени и гласи доказателства не опровергават, а са в съзвучие със заключенията на единичната и двете тричленни експертизи, по които всички медицински специалисти еднозначно заключават, че към 16.06.2017 г. Г. И. не е разбирала свойството и значението на своите действия и постъпки, вкл. правните действия, както не е могла и да ги ръководи. Прието е, че процесното пълномощно е извършено от дееспособно лице, което обаче към него момент е било в трайна невъзможност да разбира свойството и значението на своите действия и постъпки и да ги ръководи и искът за неговото унищожаване е уважен. Формиран е решаващ извод, че с оглед обратното действие на унищожението, сключеният през 2018 г. договор се явява сключен без надлежна представителна власт, поради което е недействителен и искът за прогласяване на неговата недействителност е уважен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационните жалби до разглеждане на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в случая не са налице.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба на А. Д. Г., първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос по същество навежда доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение предвид възприемането изводите на вещите лица по делото и по съществото си не представлява конкретен процесуалноправен въпрос от обуславящо изхода на спора значение. На практика въпросът е поставен в контекста на релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, и в този смисъл същият има отношение към преценката за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство във фазата на съобразяване на основанията за допускане на касационното обжалване, което е предпоставено от формулиране на общ и принципен правен въпрос, отговарящ на уредените в чл. 280, ал. 1 ГПК алтернативни предпоставки за ангажиране компетентността на ВКС по спора. Освен това, принципен отговор на поставения въпрос се съдържа в нормата на чл. 202 ГПК, според която съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го обсъжда наред с всички събрани по делото доказателства. Начинът, по който съдът цени заключението на вещото лице, е регламентиран достатъчно ясно и точно в разпоредбата на чл. 202 ГПК. поради което по въпроса не се обосновава и поддържаното допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС от която въззивният съд не се е отклонил, а именно, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено от съда наред с всички доказателства по делото.

Неоснователни си оплакванията на касатора и за допуснати съществени процесуални нарушения при назначаването и приемането на тройната СППЕ във въззивното производство. Съгласно чл. 196, ал. 1 ГПК разпоредбите на чл. 22, ал. 1 ГПК, регламентиращи основанията за отвод на съдия, се прилагат съответно за вещите лица, сред тях не е сочената от касатора хипотеза. Още повече, че в разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ГПК е предвидена възможност страната да поиска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1 като такова искане не е правено пред въззивната инстанция.

Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по касационното жалба на К. В. М.. По формулираните в изложението въпроси не е обосновано нито едно от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че първият въпрос относно упражняването от гражданския съд на косвен съдебен контрол върху административен акт, не е обуславящ за изхода на делото и като такъв не е поставен в основата на решаващата воля на въззивния съд. Същият е и ирелевантен за допустимостта на обжалваното решение, тъй като както въззивният съд е посочил, ищцата е починала в хода на процеса, а нейните наследници по закон, конституирани в процеса в това им качество, изрично са потвърдили действията по подаване на исковата молба. Вторият и четвъртият от формулираните от касатора въпроси - относно задължението на съда да основе фактическите си констатации на събраните по делото доказателства и обхвата на въззивната проверка, по съществото си не представляват конкретни процесуалноправени въпроси от обуславящо изхода на спора значение. Задължението на съда да основе фактическите си констатации на събраните по делото доказателства следва от пределно ясната формулировка на чл. 235, ал. 2 ГПК, която не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл. Поначало въззивният съд няма задължението да подлага на самостоятелно обсъждане събраните пред първата инстанция доказателства и да формира въз основа на тях собствени правни изводи, доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на въззивната проверка до оплакванията в жалбата. Само когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с установяване на фактите, или оплакване за необоснованост на фактическите й изводи, въззивният съд разполага с правомощието да променя фактическите констатации на първоинстанционния съд, като подлага на собствена преценка събраните от последния доказателства /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК/. Третият формулиран в изложението въпрос е идентичен с поставения от първия касатор втори въпрос и на него вече е даден отговор по горе в изложението.

Съгласно изхода на спора в полза на ищеца В. Г. И. следва да се присъдят разноски за настоящото производство, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на 5200лв., като всеки от двамата касатори следва да му плати по 2600лв..

Воден от горното, ВКС, състав на Т. Г. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176 от 21.11.2022 г. по в. гр. д. № 20223000500377 по описа за 2022 г. на Варненския апелативен съд, по касационните жалби на А. Д. Г. и на К. В. М..

Осъжда всеки от ответниците А. Д. Г. и К. В. М. да платят на ищеца В. Г. И. по 2600лв. разноски.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: