ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2137
София, 29.04.2024 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. М. ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
като изслуша докладваното от съдия А. К. гражданско дело № 1210 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез процесуалния представител юрисконсулт П. П. и касационна жалба на „Хидрострой“ АД, ГР. София, чрез процесуалния представител адвокат С. С. от САК, срещу решение № 2532 от 23.09.2022 г. по в. гр. д. № 12520/2021 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав.
Столична община обжалва въззивното решение, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 20152806 от 07.07.2021 г. по гр. д. № 8707/2020 г. Софийския районен съд, ГО, 127 с-в, касаторът е осъден да заплати на Л. Ц. Л. по искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - търпени болки и страдания, вследствие на падане в необезопасена дупка, намираща се на пътното платно, при движение по [улица]в посока [улица], при пресичане на [улица], в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 220 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на направата на тези разходи 24.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
„Хидрострой“ АД обжалва въззивното решение, в частта, с която е осъдено да заплати на Столична община по обратен иск с правна квалификация чл. 54, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от Л. Ц. Л. неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на падане в необезопасена дупка, намираща се на пътното платно, при движение по [улица]в посока [улица], при пресичане на [улица], в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 18.09.2019 г. до датата на плащане на пострадалото лице и сумата от 220 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Л. Ц. Л. имуществени вреди - разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на направата на тези разходи 24.09.2019 г. до датата на плащане на пострадалото лице, при условие, че Столична община заплати посочените суми в полза на Л. Ц. Л..Решението е постановено при участието на привлечено от ответника Столична община трето лице-помагач „Хидрострой“ АД.
В касационната жалба на Столична община са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД бъдат отхвърлени изцяло със законните последици, евентуално размерът на справедливото обезщетение, определен по реда на чл. 52 ЗЗД, да бъде намален.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства по делото, възраженията, доводите и твърденията на страните, заедно и поотделно в тяхната съвкупност, в т. ч. и свидетелските показания, като при постановяване на решението, въз основа на преценката на всички тях, да формира самостоятелни фактически и правни изводи или въззивната инстанция може да постанови акта си върху избраната от нея част от събраните доказателства, като изключи или игнорира напълно други. По въпроса касаторът поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС; решение № 173/06.03.2019 г. по гр. д. 22/2018 г. на ВКС, 3-то г. о.
2. Може ли да се приеме за доказан деликта, при приети и кредитирани от съда съмнителни /компрометирани/ свидетелски показания, в случая на свидетеля М. Е. С., за която има голяма вероятност да е мним очевидец ; следва ли въззивното решение да се съдържа преценка на показанията на свидетелите, има ли принципи при извършване на тази преценка и по какъв начин следва съдът да извърши преценката при необективни свидетелски показания, в т. ч. следва ли съдът да подходи със засилена критичност към показанията на съмнителни свидетели. Касаторът поддържа, че по въпроса въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 138/30.06.2017 г. по гр. д. № 4028/2016 г. на ВКС, 4-то г. о., решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на ВКС, 4-то г. о., решение № 312/11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г. на ВКС, 4-то г. о.
3. Правилно ли решаващият съд е приел за доказан фактическият състав на деликта въз основа на ангажирани и приети съмнителни свидетелски показания на съмнителен очевидец и косвени доказателства, които са приетите СМЕ и СТЕ; може ли да се приеме, че ишцата е провела пълно и главно доказване на иска си при тези обстоятелства. Касаторът поддържа, че по въпроса въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 138/30.06.2017 г. по гр. д. № 4028/2016 г. на ВКС, 4-то г. о.
4. Следва ли да се приеме, че наличието на дупка на пътното платно е единствената пряка и непосредствена причина за вредоносния резултат, или има и други причини, в т. ч. обективни (случайно събитие), включително и съпричиняване, които в определено съотношение помежду си определят общия обем на евентуално доказана отговорност за настъпилия деликт.
Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Л. Ц. Л., чрез процесуалния си представител адвокат Т. П., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗЗД.
В касационната жалба на „Хидрострой“ АД, гр. София се поддържа неправилност на въззивно решение, в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, като се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което регресните претенциите бъдат отхвърлени със законните последици.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран материалноправен въпрос, за който се поддържа, че е от обуславящо значение за изхода на спора и по които произнасянето на въззивния съд е в отклонение от практиката на ВКС-допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този въпрос е следният: освобождава ли се от отговорност изпълнителят, ако възложителят е приел без забележки изпълнението и последният може ли, въпреки това, да има регресни претенции спрямо изпълнителя, основани на неточно изпълнение на възложената работа.Касаторът поддържа, че по въпроса въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 238/17.03.2021 г. по гр. д. № 655/2020 г. на ВКС, 4-то г. о., решение № 123/11.06.2019 г. по гр. д. № 2769/2018 г. на ВКС, 3-то г. о.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. П., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, респ. за неоснователност на касационната жалба..
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установено, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 18.09.2019 г., около 16.00 ч., при движение по [улица]в посока [улица], при пресичане на [улица], в [населено място], ищцата пропаднала в необозначена дупка и паднала на земята, в резултат на което получила следното увреждане: счупване на 5-та метатарзална /ходилна/ кост на дясното стъпало, наложило поставянето на гипсова лонгета, заменена на 24.09.2019г. с ригидна ортеза, за период от 25 дни, като ищцата ходила с патерици около 30 дни, а при свалянето на ортезата й била проведена рехабилитация на дясната глезенна става; ищцата търпяла болки и страдания около 3 месеца, като през първите 7 дни болките били с по-интензивен характер, като понастоящем състоянието било стабилизирано и липсвали данни за невъзстановени травми и настъпили усложнения.В резултат на увреждането ищцата не можела да се обслужва сама и ползвала чужда помощ, в т. ч. за пазаруване.Посочено е, че гласните доказателства -показанията на свидетелката М. Е. С., са ценени като ясни, убедителни, житейски логични и имащи първичен характер и кореспондиращи с останалите данни по делото относно механизма на инцидента, а с оглед липсата на каквито и да е данни, опровергаващи ги, липсва основание същите да бъдат счетени за недостоверни.
Посочено е, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни, като последните са общински и частни - по смисъла на § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗП, „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а „земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното /платната/ за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно законовата разпоредба на чл. 31 ЗП. Съответната община, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя - чл. 47 от Правилника за приложение на Закона за пътищата /ППЗП/. Изложени са мотиви, че на общината е вменено задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища, в т. ч. и тази част от повърхността им, върху която са разположени тротоарите, в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава незабавно сигнализиране и отстраняване във възможно най-кратък срок на всяка настъпила неизправност на пътната настилка /каквато безспорно са дупките/, която създава опасност за участниците в движението, в т. ч. пешеходците - чл. 13, ал. 1 и 2 и чл.167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Посочено е, че различен извод не следва и от нормата на чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и опазване на чистотата на територията на Столична община, тъй като същата не възлага в тежест на друг правен субект, различен от общината, да поддържа в изправно състояние и да ремонтира тротоарите като част от пътя. Отделно от това именно общината има задължението да упражнява контрол за изпълнението на дейностите по поддръжка, възложени от него на трети лица с посочената наредба - Глава осма, раздел I от наредбата.
Формиран е решаващ правен извод, че противоправното бездействие на служители на Столична община по ремонта и поддържането на процесния пътен участък, който е публична общинска собственост, е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което са налице предпоставките на чл. 49, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответната община за причинените на ищцата неимуществени вреди. Посочено е, че ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа общинските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасно движение по тях.
В конкретния случай при съобразяване на вида и тежестта на увреждането, възрастта на пострадалата, която към момента на увреждането е била на 69 години, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането - внезапно; интензивността на търпените болки и страдания от ищцата, както и тяхната продължителност, в т. ч. продължителността на възстановителния период от около 3 месеца, търпените неудобства в процеса на лечение и възстановяване, нужда от чужда помощ в ежедневието за придвижване и обслужване, а от друга страна - липсата на трайни последици за здравето, личното, професионалното и общественото благополучие на ищцата, съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /през 2019 год. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 6 592 лв., а средногодишният разход - 6 214 лв., съобразно данни на Националния статистически институт/, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, без той да има самостоятелно значение, справедливият размер обезщетението за търпените неимуществени вреди възлиза на 8000 лв., до който и размер предявеният иск е уважен като основателен.
Прието е, че направеното от ответната община възражение за съпричиняване е неоснователно, тъй като принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, респ. увеличил е техният размер /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие, но не е необходимо наличието на вина/. Посочено е, че тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна съгласно разяснения по т. 7 от ППВС № 17/1963 год. и т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 год., ОСТК. Констатирано е, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че поведението на ищцата е допринесло за настъпването на вредите, а напротив, от разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДвП следва, че пешеходците нямат задължението да следят и внимават за неравности /дупки/ по пътното плътно, респ. тротоарите.
По отношение на обратния иск въззивният съд е приел, че отговорността на „Хидрострой“ АД за вреди се претендира на основание неизпълнението на задължения по сключен между дружеството и Столична община договор от 11.06.2019 г., който по естеството си е такъв за изработка и по силата на който Столична община е възложила на „Хидрострой“ АД извършването на дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в VI-та зона, включваща райони „И.“, „С.“, „И.“ и „С.“, в съответствие с техническата спецификация на възложителя, техническото и ценово предложения на изпълнителя.За посочените в списъка по Приложение № 6 улици и булеварди поддържането следвало да се осъществява на база показатели за изпълнение в зависимост от определеното в същото приложение ниво на поддържане и изпълнителят се задължил да извърши всички възложени дейности, необходими с оглед постигане на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя, определени от нивото на поддържане, а за цялата останала част от уличната мрежа извън списъка по посоченото приложение дейностите по поддържане и текущ ремонт следвало да се извършват на база конкретни възлагания при необходимост.Уговореното ниво на поддръжка следвало да бъде постигнато от изпълнителя в рамките на тримесечен гратисен период, който започвал да тече от датата на регистрационния индекс на договора - 11.06.2019г.Дейностите, предмет на договора, трябвало да бъдат изпълнени в срок от 48 месеца, считано от 11.06.2019 г. Посочено е, че съгласно Приложение № 6, в същото под №33 фигурира [улица], с ниво на поддръжка „В“ - недопускащо каквито и да било дупки и пропадания/Таблица №1 към т. 1.1/, като страните постигнали съгласие възстановяването/ремонтът трябва да се осъществи в срок от 21 дни, които са в рамките на първоначалния гратисен период от датата на сключване на договора. Съгласно клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 15 и 16 от договора, изпълнителят бил длъжен да инспектира района, предмет на поръчката, и да набира актуална информация за състоянието на улиците и пътните съоръжения и необходимите ремонти със съотвените количества измерители и да представя на възложителя ежемесечно съответната справка до 15-то число на всеки месец, както и да информира писмено възложителя най-малко 24 часа преди започване на всеки конкретен обект, като информацията следвало да съдържа дата и час на започване и завършване на обекта и временната организация на движение.
Прието е, че с двустранно подписани констативни протоколи от 24.07.2019 г., 14.08.2019 г., 17.09.2019 г. и 15.10.2019 г. за [улица], Столична община е приела изпълнение по процесния договор, заплатено съгласно фактура, двустранна сметка, протокол/акт-2, ведно с количествена сметка.Изложени са мотиви, че регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия възниква от установите между възложител и изпълнител отношения по договор за изработка - кои работи са възложени и кога и как са изпълнени като изпълнителят не отговаря пред възложителя, ако той е изпълнил надлежно всички възложени задължения по договора за изработка и въпреки това е ангажирана отговорността на възложителя пред пострадалия. Посочено е, че наличието на дупки, които застрашават безопасността на движението и съответно са в състояние да причинят увреждания на пътните превозни средства и пешеходци при движението им по платната на общинските пътища, които са в предметния обхват на процесния договор /които вреди несъмнено имат характера на предвидими/, представлява неизпълнение на договорните задължения на „Хидрострой” АД.Наличието на необозначена дупка на платното на процесния пътен участък към 18.09.2019г. е установено по несъмнен начин по делото - нещо повече, съществуването й към 04.04.2021 г. е потвърдено и от вещото лице по съдебно-техническата експертиза извършило оглед, към който момент все още не е бил изтекъл срокът, установен в чл. 3, ал. 2 от сключения между страните договор.
Прието е, че задължението на възложителя да приеме работата се включва извършване на активни действия - да прегледа изработеното за недостатъци и да уведоми веднага изпълнителя при наличието на явни такива - чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД - с неуведомяването за недостатъци - явни или скрити, се преклудира възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение по чл. 265 ЗЗД. Липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване на видими недостатъци или появили се скрити недостатъци води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД. Посочено е, че законът не изисква конкретна форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поради което е допустимо те да са направени и само устно.Изложени са мотиви, че по делото е доказано единствено, че Столична община е приела възложената на ответника работа съобразно чл. 264, ал. 1 ЗЗД, за периода от 11.06.2019г. до 15.07.2019 г. - според отразеното в констативни протоколи от 24.07.2019 г., 14.08.2019 г., 17.09.2019г. ; в констативния протокол от 15.10.2019 г. липсва изрично отразяване за осъществено пътно обслужване за периода след 15.07.2019 г., поради което с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, е прието, че е налице неизпълнение на поетите от ответното дружество договорни задължение, което е виновно. Формиран е решаващ правен извод, че са налице всички елементи от правопораждащия договорната отговорност на ответника фактически състав по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД, поради което регресната претенция е уважена до размера на уважения иск по чл. 49 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
На първите два въпроса, които са били формулирани в изложението на касационните основания следва да се даде общ отговор, тъй като се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с преценка на събраните по делото доказателствени средства /писмени документи и свидетелски показания/, както и на липсата на отговор на доводите и възраженията на страните.Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по тези два въпроса, тъй като не е налице противоречие между изводите на въззивния съд и посочената задължителна практика на ВС и такава на тричленни състави на ВКС.От съдържанието на въззивната жалба се установява, че ответникът Столична община е направил две основни оплаквания : липсата на безспорни доказателства за настъпване на механизма на увреждане – пропадане в дупка на [улица], което да обоснове отговорността й по реда на чл.49 от ЗЗД ; по делото е проведен разпита само на свидетеля М. С., чието име не е било посочено в исковата молба, което поставя под съмнение дали лицето е било очевидец на инцидента.Въззивният съд е приел, че механизмът на увреждане е настъпил по твърдяния в исковата молба начин – на 18.09.2019г., около 16ч., при движение по [улица]в посока [улица], при пресичане на [улица], в [населено място], ищцата пропаднала в необозначена дупка и паднала на земята, в резултат на което е получила счупване на ходилната кост на дясното стъпало.Тези фактически изводи са били основани само на показанията на св.М.С., която е присъствала на инцидента.Прието е, че същите следва да се кредитират изцяло, тъй като са ясни, убедителни и житейски логични, като не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.Приет е за неоснователен довода, че непосочването на имената на свидетелите в исковата молба опорочава техните показания, доколкото според разпоредбата на чл.156, ал.2 от ГПК, посочването на имената на свидетел е необходимо, само когато се иска неговото призоваване от съда.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение по трети въпрос, тъй като извода на въззивния съд за пълно и главно доказване на твърдяния деликт не е произволен, а се усновава на всички събрани по делото доказателства.С цитираното в изложението решение №312/11.01.2018г. по гр. д.3244/2016г. на ВКС, ІVг. о., е разгледан въпроса как следва да се преценяват събраните по делото доказателства, и в частност - свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск.Прието е, че индиция за достоверност на неговите показания е съвпадането с показанията на другите свидетели, които са изслушани по делото, както и на заключението по допусната по делото СМЕ.В процесния случай на инцидента е присъствал само един свидетел, поради което въззивният съд е основавал изводите се на неговите показания и е съобразил, че те кореспондират с останалите доказателства по делото.По делото е нямало никаква индиция, че показанията на св.С. са „съмнителни свидетелски показания“.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.В случая касаторът Столична община не е обосновал допълнителното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по четвъртия въпрос.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК само бланкетно.Това изключва възможността за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като очевидната неправилност следва да бъде надлежно обоснована.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника по обратния иск.В изложението на касационното обжалване са посочени две решения на ВКС, в които касационно обжалване е било допуснато по следния въпрос : освобождава ли се от отговорност изпълнителят, ако възложителят е приел без забележки изпълнението и последният може ли, въпреки това, да има регресни претенции спрямо изпълнителя, основани на неточно изпълнение на възложената работа.Прието е, че когато работата е приета без забележки, възложителят не може да търси по регрес сумите, които дължи поради неизпълнение на трети лица.Това се отнася само за хипотезата, в която недостатъка е очевиден и може да се констатира веднага при приемането на изработеното.Тези решения са неотносими към процесния случай, в който възложителят по договора за изработка/Столична община/ е приел възложената на изпълнителя работа, но в нейния обхват не се е включвало пътно обслужване на съответната част от територията на общината за периода след 15.07.2019г.Именно поради изложеното е направен извод за липсата на точно изпълнение на задължението на възложителя, който е следвало да осъществи ниво на поддръжка „В“ - недопускащо каквито и да било дупки и пропадания по съответните улици.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В полза на процесуалния представител на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв, което с оглед обжалваемия интерес съдът определя на 470лв.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2532 от 23.09.2022 г. по в. гр. д. № 12520/2021 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.Т. И. П. от САК сумата от 470/четиристотин и седемдесет/лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на чл.38 от ЗАдв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: