О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4027
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВкато разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1246 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 346/09.01.2023 г. от ищеца И. И. И., чрез адв. Я. Д., срещу решение № 1403/22.11.2022 г. по в. гр. дело № 2812/2022 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 261221 от 06.04.2022 г, постановено по гр. дело № 960/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, 16 състав, в отхвърлената част на иска с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ над сумата 70 000 лв. до 100 000 лв. застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявения иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди се уважи над сумата 70 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г. и направените разноски по делото.
В изложението е формулиран правният въпрос: Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл. 52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на телесни повреди? Твърди се противоречие на въззивното решение със задължителната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС № 4/1968 г. и с практиката на Върховния касационен съд /решение № 171/18.11.2016 г. по т. д. № 2811/2015 г. на ІІ т. о. и решение № 215/03.02.2017 г. по т. д. № 2905/2015 г. на ІІ т. о./.
Ответникът по касационната жалба – ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, чрез адв. В. П. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя правен въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Първоинстанционното решение по гр. дело № 960/2019 г. на Софийски градски съд е влязло в сила, като необжалвано в уважената част на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за сумата 40 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди и обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата 4272.23 лв. Въззивното решение от 22.11.2022 г. по в. гр. дело № 2812 /2022 г. на Апелативен съд София не е обжалвано в уважената част на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ над сумата 40 000 лв. до 70 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди и над 4272.23 лв. до 8544.46 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и е влязло в сила.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ.
Прието е за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец - пострадало лице /по смисъла на чл. 478 КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. Прието е, че съгласно чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по договор за застраховка ГОА покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди вследствие притежаването или използването на МПС по време на движение или престой. При така предявения пряк иск от увреденото лице е приел, че следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника - застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО, както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования, т. е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпените вреди.
Прието е, че с влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за сумата от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 4 272.23 лв. обезщетение за имуществени вреди, дължими се на ищеца от ответника на процесното основание/ по делото са установени със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Съдът е приел за установено между страните по делото, както и за съда по обвързващ начин, че ЗАД ДаллБогг: Живот и здравеАД е материалноправно легитимирано да отговаря пред ищеца за причинените му вреди от ПТП настъпило на 04.01.2018 г, причинено от водач, застрахован по договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с ответника.
Въззивният съд е приел за спорен по делото въпросът за размера на дължимото се обезщетение на ищеца за доказаните неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, определено по реда на чл. 52 ЗЗД, за размера на дължимото се обезщетение за имуществени вреди и въпроса за наличието и обема на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Посочено е, че в о. с. з. на 22.03.2021 г. е изслушан свид. Б., участник в същото ПТП, който установява, че колата му - л. а. Ф. е поднесла, завъртял се е, навлязъл е в насрещната лента, след което се е ударил в насрещно движещ се джип, джипът се е завъртял и се е ударил във Ф., който се е движил зад него. Според свидетеля този удар е бил страничен за л. а. Ф. /управляван от ищеца/.
Прието е, че в открито съдебно заседание на 07.03.2022 г. е изслушана САТЕ, изготвена от в. л. И., който е дал заключение, че ударът между л. а. Л. Р. и л. а. Ф. Ф. е бил челен кос, а след завъртане на л. а. Л. Р. същият удря л. а. Ф. със задна част в задната част. Вещото лице е посочило, че л. а. Ф. е оборудван с предпазни колани и въздушни възглавници. Според вещото лице при възприетия механизъм на ПТП на тялото на ищеца са действали сили първо напред, после наляво и нагоре. При първия удар тялото на ищеца е политнало напред и лявото коляно е достигнало зоната между арматурното табло и вратата. Преместването на торса е било ограничено от колан и въздушна възглавница, които обаче не предоставят защита на краката. Главата е контактувала с горната част на рамката на предна лява врата. Ако е бил без колан тялото на ищеца би политнало напред, ограничено от въздушната възглавница. Политането на тялото наляво и нагоре не би било ограничено и тялото би контактувало с части от интериора и като цяло травмите биха били аналогични, но с по-силно изразен интензитет в горната част на тялото. Вещото лице сочи още, че към момента на ПТП скоростта на движение на л. а. Ф. е била относително ниска.
Съдът е посочил, че в открито съдебно заседание на 28.06.2021 г. е изслушана СМЕ, изготвена от в. л. д-р М., който е дал заключение, че вследствие на ПТП ищецът е получил контузия на главата с разкъсно - контузна рана в лявата теменна област, счупване на левия ацетабулум с изкълчване на лявата тазобедрена става, аксонална увреда с пареза на общия перонеален нерв и тибиалния нерв вляво, най - вероятно с исхемична генеза. Според вещото лице счупването на лявата ацетабуларна ямка засяга предимно задната стена и колона, придружена е с изместване на бедрената глава нагоре и назад, с разкъсване на ставната капсула и връзковия апарат, травмиране на меките тъкани и разположеният зад ставата седалищен нерв. Изместената тазобедрена става е придружена с деформация, неестествено положение на крайника и много силни болки при всеки опит за движение. Патоморфологично травмата на главата засяга кожата и меките тъкани, има нарушаване на целостта им и образуване на разкъсно - контузна рана, което е довело до болки и страдания. Според вещото лице първоначално болките са били изключително силни, получавани са при всеки опит за раздвижване на изкълчената става, отзад е разположен седалищния нерв, костните фрагменти са разместени, развива се голям хематом и посттравматичен оток и в крайна сметка това е водило до тежък болков симптом. След наместването болките са намалели, поставена е директна екстензия в супракондилната област на бедрената кост, крайникът е в дренажно положение върху Браунова шина. След операцията болките са породени от проникването през меките тъкани, травмата на нерва, постоперативния хематом и развиващия се посттравматичен оток, както и от поставянето на металните импланти. В постоперативния период основните болки се дължат на засягането на проводимостта на нерва и усещанията за постепенното му възстановяване, свързани с ограничение на определени движения, липса и промяна на сетивността. На по - късен етап е започнала рехабилитация и болковите усещания са породени от необходимостта за възстановяване на обема на движенията, силата и еластичността на мускулите. Според вещото лице парезата в резултат на променената проводимост на нервите е предизвикала ограничение на движенията. В момента вещото лице сочи, че ищецът има изтръпване в дисталната страна на крайника, нарушена походка, не може да ходи на пети и е налице степажна походка. Има ограничен обем движения на лява колянна става и лява глезенна става. Според експерта ищецът се е придвижвал с патерици за период около 8 месеца. Според вещото лице счупването на ацетабулума е наместено добре, движенията в тазобедрената става са възстановени, травмата на нервус тибиалис е отзвучала и засегнатите мускули са с възстановена функция. Вещото лице сочи, че към момента на прегледа на ищеца е налице аксонално увреждане на общия перонеален нерв в ляво, водеща до пареза на мускулите от предната и странична мускулни групи на подбедрицата и мускулите по гърба на ходилото, което е свързано с променената походка и ограничените активни движения в лявата глезенна става. Отчитайки давността на първичната травма /преди повече от 3 години/, проведеното лечение, вещото лице счита, че увреждането на общия перонеален нерв има траен характер и не се очаква подобрение във функцията му. Движенията на лява колянна става и хипотрофията на бедрения мускул могат да се подобрят с физиолечение и рехабилитация. Експертизата приема, че трайно е нарушена функцията на общия перонеален нерв и не се очаква подобрение след 3 годишен период от травмата. Според експерта няма данни придружаващите заболявания на ищеца /хипертония и неинсулинозависим захарен диабет/ да са причина за настъпване на травмата и да са повлияли на възстановителния период. Вещото лице сочи още, че представените от ищеца фактури /без една/ касаят провежданото лечение вследствие на ПТП, като една от тях е за избор на екип, което е по желание на пациента.
Прието е, че в открито съдебно заседание на 22.03.2021 г. е изслушана свидетелката И., съпруга на ищеца, която установява, че ищецът е бил в тежко състояние и е лежал 10 дни в Пирогов. Прието е още за установено, че в болницата ищецът е бил с тежест на крака и не е трябвало изобщо да мърда, свидетелката е стояла при ищеца денонощно. От болницата е придвижен до дома си със специализиран транспорт. Съдът е приел за установено, че ищецът е страдал от силни болки, три месеца е бил на легло, изцяло обслужван от свидетелката. Установено е, че след около три месеца е почувствал облекчение. Около 7-8 месеца ползвал патерици. Понастоящем левият крак на ищеца е с пареза, изтръпнала му е дясната ръка и не може много да я движи. Прието е за установено, че в момента ищеца не може да работи, бил е шофьор на автобус и е на пенсия. Въззивният съд е приел, че свидетелските показания се подкрепят от изслушаната СМЕ, че свидетелят установява факти, които е възприел лично и които не се опровергават от доказателства по делото, поради което е формиран извод, че показанията могат да се ценят при изясняване на фактическата обстановка по делото. Посочено е, че по делото са представени доказателства – фактури на името на ищеца за направени разходи от ищеца във връзка с неговото лечение и за репатриране на автомобила му.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд е направил следните изводи:
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди съдът е посочил, че съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Прието е, че обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищеца е бил на 58 години. След като е съобразил гореописаните, претърпени от ищеца травми - контузия на главата, счупване на ляв ацетабулум с изкълчване на лява тазобедрена става и аксонална увреда с пареза на перонеален и тибиален нерв, претърпяната оперативна намеса, продължителния период на интензивни болки, продължителния възстановителен период, продължителния период на ползване на помощни средства за движение, болките при ползваните рехабилитационни услуги, продължителния период, в който ищецът е имал нужда от помощ в ежедневието, невъзстановените увреждания с неблагоприятна прогноза за бъдеще, преживения стрес при инцидента, променения начин на живот на ищеца, въззивният съд е приел, че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сумата от 70 000 лв. Въззивният съд е посочил, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. Посочено е още, че при определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на увреждането – в случая 2018 г. и спрямо този момент следва да съобрази стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
По отношение на наведеното от ответника-застраховател възражение за съпричиняване на деликта и увреждането, апелативният съд е посочил следното:
Ответникът е възразил, че принос за настъпване на ПТП има и ищеца, който е управлявал с несъобразена скорост и без да използва обезопасителен колан. Посочено е, че съгласно разясненията, дадени от ВКС с ТР № 1/2014 г по т. д. № 1/2014 г на ОСТК, за да се приеме съпричиняване, следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Прието е, че застрахователят, който носи тежестта да докаже направените от него възражения, не е доказал по категоричен начин част от твърдените от него факти. Съдът е приел за установено от изслушаната по делото САТЕ, че ищецът е бил с колан при настъпване на ПТП, като в противен случай травмите му биха били идентични и с по-голяма концентрация в горната част на тялото. Посочено е, че вещото лице е установило, че ищецът е управлявал МПС с относително ниска скорост, както и че е направил всичко, за да намали възможността за участие в произшествието.
От изложеното въззивният съд е достигнал до извод, че по делото не е доказано противоправно поведение на ищеца в причинна връзка с настъпването на деликта или неговото увреждане. Приел е, че направеното възражение за съпричиняване е недоказано и неоснователно. Съдът е счел, че върху така определените главници застрахователят дължи лихва за забава. Сочи се, че началният период на дължимост на лихва за забава не е предмет на въззивно обжалване, поради което и въззивният съд не е извършил служебна проверка на правилността на решението в посочената част.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивният съд е достигнал до извод, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските съдът е приел, че поради неоснователността на двете жалби – на ищеца и на ответника не следва да присъжда разноски по делото.
По правния въпрос:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения правен въпрос в изложението.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
С решение № 171/18.11.2016 г. по т. д.№ 2811/2015 г. на ВКС, II т. о. по чл.290 ГПК е възприета задължителната съдебна практика, обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г., ТК, ІІ т. о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., и мн. др. /, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В същата насока е разрешението на правния въпрос в цитираното от жалбоподателя решение № 215/03.02.2017 г. по т. дело № 2908/2015 г. на ВКС, I т. о. по чл.290 ГПК.
Правният въпрос е разрешен в съответствие с посочената задължителна практика на ВС и с практиката на ВКС. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди въззивният съд е съобразил установените обстоятелства, обуславящи тези вреди. Съобразени са: характерът на всяко от уврежданията, начинът на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, претърпяната оперативна намеса, продължителния период на интензивни болки, продължителния възстановителен период, продължителния период на ползване на помощни средства за движение, болките при ползваните рехабилитационни услуги, продължителния период, в който ищецът е имал нужда от помощ в ежедневието, невъзстановените увреждания с неблагоприятна прогноза за бъдеще, преживения стрес при инцидента, променения начин на живот на ищеца, момента на настъпване на увреждането – в случая 2018 г. и стандарта на живот в страната, възрастта на ищеца.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос от ищеца И. И. И., чрез адв. Я. Д..
На ответника по касация - ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, чрез пълномощника адв. В. П., не следва да се присъждат направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на искане за присъждането им.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1403/22.11.2022 г. по в. гр. дело № 2812/2022 г. на Апелативен съд – София по касационна жалба вх. № 346/09.01.2023 година, подадена от ищеца И. И. И., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Я. Д., съдебен адрес [населено място], [улица], №, ет..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: