Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 6 от 1987 г., пор. № 1

ОТНОСНО ПОСЛЕДИЦИТЕ ПО ЧЛ. 9, АЛ. 2 ЗСГ (ОТМ.) ПРИ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРИТЕЖАВАНИ ОТ СЪПРУЗИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, ИЗВЪРШЕНО ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА СЪЩИЯ ЗАКОН. (*)

Председателят на Върховния съд е направил предложение да се издаде тълкувателно постановление по въпроса: пораждат ли се правни последици на чл. 9, ал. 2 ЗСГ и жилищния или вилен имот на единия съпруг става ли съпружеска общност във всички случаи, когато освобождаването от втория имот, собствен на другия съпруг е станало по възмезден начин или тези последици настъпват само ако това е извършено чрез прехвърляне по възмезден начин по разпореждане на собственика.

За да се произнесе по направеното предложение, Пленумът на Върховния съд взе предвид следното:

1. До изменението на чл. 4 ЗСГ (ДВ, бр. 88 от 14.11.1986 г.) съпрузите можеха да притежават само един жилищен и един вилен имот (чл. 2, ал. 2 ЗСГ). Ако притежаваха в лична собственост или в имуществена общност повече от един имот от всеки вид, за тях съществуваше задължението по чл. 7, ал. 1 ЗСГ да прехвърлят в двегодишен срок притежаваните имоти над законно допустимия размер. Ако не постигнат съгласие кои от притежаваните в повече имоти да прехвърлят, спорът се решава от районния съд по иск, предявен от някой от съпрузите, или от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет (чл. 9, ал. 1 ЗСГ). И в двата случая - било ако прехвърлянето е извършено по съгласие на съпрузите, било ако това е станало по решение на съда по силата на чл. 9, ал. 2 ЗСГ запазеният за семейството имот, който не е имуществена общност, става такава общност, ако прехвърленият е общ имот или имот на другия съпруг. В тези случаи получената срещу прехвърления имот сума става обща...