Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя П. Н. по административно дело № 6102/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К. М. срещу решение № 1682 от 16.03.2023 г. по адм. д. № 7763/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Карта за оценка на физическата годност на водач / кандидат за придобиване на свидетелство / правоспособност за управление на МПС № 390 от 28.07.2022 г. на Транспортна централна лекарска експертна комисия при Национална многопрофилна транспортна болница Ц. Б. III към Министерство на транспорта и съобщенията /[Фирма 1]/, в частта, с която е прието, че К. М. не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория СЕ.

Счита, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като делото е разгледана в негово отсъствие и че заболяването му е за предишен период, както и че не е установено извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмено становище, претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е установил, че с Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК по общи заболявания при МБАЛ - Национална кардиологична болница ЕАД № 1177 от заседание 080 от 27.04.2017 г. на К. М. е определена трайно намалена работоспособност (ТНР) 60% за срок три години, 1.04.2020г с водещата диагноза [заличен текст].

Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК) е извършила оценка на физическата годност на водача за придобиване на правоуправление на МПС, като е издала Карта № 1883/25.11.2021 със заключение, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория BE, С1,С, СЕ и ТКТ, като отговаря на изискванията за физическа годност към водачите от категория В1, В,А. ТОЛЕК се е позовала на т. 24, от Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3/11.05.2011 г.

Жалбоподателят е обжалвал заключението на ТОЛЕК пред[Фирма 1] по отношение приетото, че не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите от категория С и СЕ.

Съставен е от[Фирма 1], Протокол за освидетелстване на годност № I /2022г, в която са вписани заключенията на различните специалисти, като неразделна част от него е медицинско заключение, подписано от [заличен текст]-експерт отделение при НМТБ Ц. Б. Ш в което е описано здравословното състояние на жалбоподателя, а именно наличие на [заличен текст]. [заличен текст] и нужда от поддържаща медикаментозна терапия.

[Фирма 1] е отразила заключението си в Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС № 390 от 28.07.2022 г., като е потвърдила становището на ТОЛЕК, В ЧАСТТА с която е прието, че не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите от категория СЕ.

Съдът е приел, че картата за оценка на физическата годност на водач / кандидат за придобиване на свидетелство / правоспособност за управление на МПС на Транспортна централна лекарска експертна комисия има двойствен характер - от една страна е индивидуален административен акт, а от друга страна е експертно медицинско заключение. П. К. е издадена от компетентен орган, съгласно чл.11 ал.1 т.3 от Наредбата № 3/ 2011г, при обжалване заключение на транспортна областна лекарска експертна комисия / TOЛEK/, подписана е от всички седем членове от състава на[Фирма 1], които са определени и назначени от министъра на транспорта, инф. технологии и съобщенията по предложение на директора на НМТБ Ц. Б. III

Актът е издаден в писмена форма, и то именно в предвидената в чл. 10, ал. 4 от Наредба № 3 от 2011 г. Карта за оценка на физическата годност на водач / кандидат за придобиване на свидетелство / правоспособност за управление на МПС.

Картата е издадена след становище на всички специалисти, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 3 от 2011 г., както и въз основа на попълнен по установения ред Протокол по образец, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 3 от 2011 г.

Като правно основание за издаване на картата в оспорената й част е посочена т. 24, от Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3/11.05.2011 г.

[Фирма 1] е разгледала и коментирала приложената документация. Основният спорен въпрос по делото е свързан с тълкуване на т. 24 от Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3/11.05.2011 според която при [заличен текст] - М. Б., [заличен текст] - в състояние на дълготрайни ремисии, без клинично изразена промяна на [заличен текст] и нужда от поддържаща медикаментозна терапия получаването на свидетелство за управление на МПС в категории С, СЕ, Cl, С1Е, D, DE, Dl, DIE, Ттм, Ттбе индивидуално.

Съдът приел, че по делото не е налице спор относно обстоятелството /а и се установява от документите по адм преписка, в т. ч. Етапни епикризи от 22.06.2022г, от 23.06.2022г, Амбулаторни листове от 16.05.2022г от 23.06.2022г ,ЕР на ТЕЛК от 27.04.2017г, Епикриза от 2008г от Държавна [заличен текст], че жалбоподателят от 2007г. както и понастоящем страда от [заличен текст], и е на поддържаща медикаментозна терапия. Жалбоподателят обосновава доводи, че щом срока на определения му процент трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, определен с ЕР на ТЕЛК е изтекъл през 2020г, то той отговарял на изискванията за физическа годност към водачите от категория СЕ.

Съгласно чл. 4 от Наредбата изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС са определени в приложение № 1 /в табличен вид и според съответната група - 1 или 2 /чрез посочване на заболяванията и състоянията, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС.

С картата в оспорената й част е прието, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за водач на МПС от категория СЕ. Тези категории касаят група 2 в приложението.

По процесната т. 24 от Приложение № 1 административният орган е изложил мотиви за индивидуален подход и преценка /съгласно критериите по т.3 и т.5, забележки от Приложение № 1 /, като е приел /л. 42 от делото /, че жалбоподателят страда от [заличен текст]. [заличен текст] е без състояние на дълготрайна ремисия, с изразена [заличен текст] и нужда от поддържаща медикаментозна терапия. В т.24, която изисква индивидуална преценка за евентуално налагане да ограниченията са визирани дори по-леки здравословни състояния отколкото това на жалбоподателя, а именно в състояние на дълготрайни ремисии, без клинично изразена [заличен текст] и нужда от поддържаща медикаментозна терапия. Състоянието на К. М. попада в т. 24 от приложението. В случая ирелевантно за настоящият правен спор е, че срока на определения му процент трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, определен с ЕР на ТЕЛК е изтекъл през 2020г. Относимо е актуалното здравословно състояние на лицето, в т. ч. и че към датата на издаване на оспорения акт същото продължава да страда от [заличен текст]. Това, че срокът на определения процент трайно намалена работоспособност е изтекъл, не означава, че лицето не продължава да страда от заболяването, което е единствено релевантното в случая. Заболяването му е с [заличен текст]. Фактът на изтекъл срок на инвалидност води до други правни последици, неотносими към настоящият правен спор. Заболяването от което страда, и протичането му на [заличен текст] обуславя наложеното от адм. орган ограничение, тъй като преценката на годността зависи от индивидуалното и актуално състояние на лицето, а не към минал момент. Жалбоподателят би могъл да управлява МПС от категория В, В1, но не и от категориите, изброени в група 2, вкл. исканите от него категории С, СЕ, с оглед предвидените специални завишени изисквания към тях, с оглед характера на работата и по-голямата отговорност, която носят при управление на по-обемисти или по-тежки МПС, които сами по себе си представляват по-голям риск на пътя.[Фирма 1] е извършила индивидуална преценка за отражението на заболяването върху възможността жалбоподателят да управлява МПС от категории СЕ, което не е опровергано в хода съдебното производство. Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат на наличието на условията, за ограничение възможността жалбоподателят да управлява МПС от категория СЕ. Следователно, заключението в оспорената карта, в частта й по отношение на приетото, че лицето не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите от категория СЕ, при наличието на индивидуален подход, посочена в т. 24 от Приложение № 1 от Наредба № 3 от 2011 г., е правилно.

Решението е правилно.

Правилно решаващият съд е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията за реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, след становище на всички специалисти, съгл. Наредба № 3/2011 г., както и въз основа на протокол по образец съгласно изискванията на Наредбата. Правилно съдът е приел, че по делото не се спори, че лицето страда от посоченото заболяване, което може да доведе до ограничаване на правото му да управлява МПС от съответните категории и че спорът е дали състоянието на касатора позволява да управлява МПС от исканите от него категории. Атакуваният административен акт е мотивиран.

От приложената по делото административна преписка се установява редът и начинът, по който последователно са издавани административните актове, като в нея се съдържат Протокол за освидетелстване на годност, надлежно подписан от компетентните медицински специалисти, както и Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, предмет на административното производство, изготвена съобразно административноправните изисквания. Неразделна част от обжалвания административен акт е медицинско заключение, изготвено от д-р Г., [заличен текст], в което се съдържат мотивите, на които се базира индвидуалната преценка за здравословното състояние на жалбоподателя съобразно изискванията на Наредба № 3/11.05.2011 г. Видно от същото е, че жалбоподателят е с диагноза [заличен текст] и е преценено, че същият на база индивидуалната оценка, след преглед, отговаря на изискванията на физическа годност към водачите на МПС от отговаря само за водач на МПС категория В. Негоден е за професионален водач поради наличие на [заличен текст] без състояние на дълготрайна ремисия, с изразена [заличен текст] и нужда от поддържаща медикаментозна терапия. Индвидуалната оценка е извършена на база личен преглед и обсъждане на всички приложени в административната преписка медицински документи, извършена е и при спазване целта на Закона за движение по пътищата - осигуряване безопасността на движение по пътищата чрез недопускане упражняване на правно регламентирана дейност от лица, които не отговарят на изискванията за управление на МПС от посочените в административния акт категории. Заключението на комисията е съобразено с установеното заболяване, стадият на развитие и функционалния дефицит и съответства на целта на закона за осигуряване на безопасността на движението по пътищата. По делото са приложени в цялост всички медицински документи, от които се установява, че решението на комисията е взето след обстоен анализ на същите и личен преглед на лицето в съответствие с изискванията на Наредбата и приложенията й. Решаващият съд е обсъдил пълно и обективно всички събрани по делото доказателства и е постановил правилно решение.

В жалбата не се съдържат конкретни оплаквания, с оглед обжалването на административния акт. Жалбоподателят се представлява по настоящото дело от адв. А. Г. и му е била предоставена правна помощ от Националното бюро за правна помощ във връзка с консултация и изготвяне на жалба срещу акта. Не се установява преди съдебното заседание в административния съд жалбоподателят да е поискал отлагане на разглеждането на делото по здравословни причини, такава молба е представена след постановяване на решението по делото. От административния орган е преценено актуалното здравословно състояние на жалбоподателя, поради което са неоснователни доводите, че заболяването е за минал период. Приложеното удостоверение от Пътна полиция при СДВР е за наложени наказания в периода 2000 г. -2015 г., и дори да не са налагани наказания след този период, това не означава, че оспорения пред съда административен акт е незаконосъобразен.

С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски в размер на 500 лв. за изплащането на които са представени доказателства. От процесуалния представител на жалбоподателя не е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1682 от 16.03.2023 г. по адм. д. № 7763/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

Осъжда К. М. да заплати на Транспортна централна лекарска експертна комисия при Национална многопрофилна транспортна болница Ц. Б. III към Министерство на транспорта и съобщенията разноски по делото в размер на 500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА