Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РА. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 6181/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Е. М. против решение № 3085/09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 9551/2022 г. на Административен съд София - град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. претендира отмяна на съдебното решение и възлагане на разноски на ответната страна.

Ответникът – Министерство на вътрешните работи изразява съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Е. М. срещу Министерство на вътрешните работи за обезщетение в размер на 23 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 03.11.2021г. до 20.11.2021г. от незаконосъобразно бездействие по негови жалби с вх. № 489-700–7205/03.11.2021г. вх. № 489-700-7227/03.11.2022г. по описа на МВР, ведно със законната лихва.

С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АССГ е отхвърлил изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК.

Съдът е приел, че не се доказва незаконосъобразно бездействие на служители на ответника по подадени от Милев жалби с вх. № 489-700–7205/03.11.2021г. и вх.№ 489–700–7227/03.11.2022г., нито по изпълнение на норми на вътрешното право, нито в нарушение на правото на ЕС. Обсъдил е установените факти, а именно, че жалбите са подадени на 03.11.2021г., като с писмо рег. № 489700-7517/11.11.2021г. на началник сектор „Жалби, предложения и сигнали“ на МВР ищецът е уведомен, че МВР не разполага с правомощия да образува досъдебни производства и да ревизира актовете на органите на съдебната власт, както и не упражнява контрол върху работата на органите на съда и прокуратурата, чиито актове подлежат на инстанционен контрол. Съдът е обърнал внимание и на наличието на повторна жалба до началник сектор „Жалби, предложения и сигнали“ на МВР, с която е изискал сезиране на ПРБ. В резултат, на което всички жалби са изпратени на СГП. С оглед последното не е налице бездействие на ответника. Предприетите действия са изготвяне на отговор до ищеца за реда и правомощията на МВР по отношение на постановени съдебни актове и изложените мотиви в тях. Съдът е посочил, че е адресирана до Главния прокурор на РБ и до Специализираната прокуратура, което води към извода, че същата е получена в ПРБ и без да е препращана от МВР. С получаването на жалбата, адресирана до 13 получатели, а именно Главния прокурор на Р. Б. Президента на Р. Б. Инспектората на В., Министъра на правосъдието, Специализираната прокуратура, Комисия по ревизия към НС, Партия „ПП“, Партия „ДБ“ Партия „Изправи се България“, Партия „Има такъв народ“, министъра на вътрешните работи, ГДИН, НСлС, компетентните органи са били сезирани още на 03.11.2021г. с исканията на Милев.

Решаващият състав е приел, че не е допуснато нарушение на правото на ЕС. Ищецът не е лишен от ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес, нито са нарушени негови граждански права. Посочил е, че няма незаконосъобразно бездействие, нито причинена вреда от него. Неимуществените вреди не са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразно бездействие на служители на МВР, нито се доказва, че промяната в здравословното и емоционално състояние на ищеца е в резултат от бездействия на служители на ответника.

По горните съображения административният съд е отхвърлил искът изцяло като неоснователен и недоказан.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло мотивите изложени от АССГ, предвид което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК и не следва да ги преповтаря.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата, на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата.

Разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по, ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.

Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС – като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съдът). Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.

В случая, както правилно е приел решаващият съд, не е допуснато нарушение на правото на ЕС. Не е налице първата предпоставка – нарушена правна норма на правото на Европейския съюз. В конкретния случай ищецът сочи като нарушени норми на ДЕС, ХОПЕС, ЕКЗПЧ и ДФЕС, който са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. В своята практика СЕС е разяснил, че всеки орган на държавна власт (вкл. органите на съдебната власт) е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции. В чл. 47 ХОПЕС е закрепено основното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Изискването за независимост на съдилищата спада към основното съдържание на правото на ефективна съдебна защита и на основното право на справедлив съдебен процес, което има кардинално значение като гаранция за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в чл. 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава.

В решение на СЕС по съединени дела C 585/18, C 624/18 и C 625/18 е даден отговор относно изискването за независимост, като в т. 121 и т. 122 е разяснено, че то включва два аспекта. Първият аспект, който е външен, изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения. Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с понятието за безпристрастност и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма.

В случая в предявения иск не се сочи несъответствие на националната правна уредба с право на Европейския съюз, както и противоречие с правни стандарти, изведени от практиката на СЕС.

По отношение на твърдяното допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на служители на МВР, не се установява Милев да е лишен от ефективни правни средства за защита. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на Милев, още по малко визираните в исковата молба на последния. С жалбата подадена до 13 адресата, включително и прокуратурата (несезирането, на която се твърди от ищеца (настоящ касатор)), компетентните органи са били сезирани още на 03.11.2021г. Ищецът не е лишен от справедлив съдебен процес, нито са нарушени негови граждански права.

Съдът правилно е посочил, че не е налице незаконосъобразно бездействие, нито причинена вреда от него. Твърдените неимуществени вреди не са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразно бездействие на служители на МВР. Неизпращането на жалбата на Милев от служители на МВР по компетентност прокуратурата не съставлява бездействие, от което лицето да е претърпяло вреда.

С оглед горното и при липсата на един от елементите на отговорността на държавата по чл. 2в в вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, транспонирани коректно и в националното законодателство води на правилния извод изведен от съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на държавата.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изхода на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100 лв., като бъде осъден Е. М. да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски по делото в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3085/09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 9551/2022 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Е. М. да заплати на Министерство на вътрешните работи сума в размер от 100 (сто) лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ АГЛИКА АДАМОВА