Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 6128/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от вр. и.д. управител на НЗОК, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Х. Т., против Решение № 3099/10.05.2023 г. по адм. дело № 1650/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед за налагане на санкции. Алтернативно е направено искане делото да бъде върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски за касационното обжалване. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника по касация.

О. Д. консултативен център XX - София ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Г. И. от САК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 3099/10.05.2023 г. по адм. дело № 1650/2023 г., Административен съд София-град е отменил по жалба на Диагностично-консултативен център XX - София ЕООД Заповед № РД-253С-25 от 23.01.2023г. на ВРИД управителя на НЗОК в частта ѝ, с която е наложена санкция финансова неустойка в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 147, ал.1-3 от НРД за МД за 2020-2022г. и е изменил същата в частта, с която е наложена санкция финансова неустойка в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 155, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 г. като намалил размера на санкцията от 150 лв. на 50 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа посочените в ал. 2 реквизити. Процесуалният ред за извършване на проверката, регламентиран в ЗЗО, е спазен. Заповедта за възлагане на проверката съдържа правните и фактическите основания за издаването й с определяне на проверяващото лице/лица, обектът - наименование и месторазположение на ИМП, вид, задача и срок на проверката. Констативният протокол за резултатите от проверката е съставен от компетентни органи съгласно чл. 10, ал.1 от Инструкция № РД-16-43 от 09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 от ЗЗО, издадена от управителя на НЗОК на основание чл. 72, ал. 10 ЗЗО, и е връчен на жалбоподателя, който се е възползвал от правото си да подаде възражение срещу него съгласно чл. 19 от Инструкцията. Възражението на жалбоподателя е разгледано от Арбитражната комисия по медицински дейности по Протокол №1, т.2 от 04.01.2023г. Същата не е стигнала до решение, тъй като трима от членовете са възприели възражението за основателно, а трима за неоснователно. В резултат е издадена процесната заповед, в която подробно са описани същите нарушения. Предвид горното и на основание чл. 414, ал. 1 и чл. 432, ал.З, пр.2 от НРД 2020-2022 за МД на жалбоподателя е наложена санкция финансова неустойка за всяко отделно нарушение по 150лв. или общо 300 лв. С оглед горното е прието, че процедурата е спазена и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд е изследвал наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на изпълнителя и за да отмени изцяло наложената санкция по т.1 от заповедта е приел, че нарушението на чл. 147, ал.1-3 от НРД за МД за 2020-2022г. не е безспорно доказано. По отношение на т.2 от заповедта, касаеща нарушение на чл. 155, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г. е приел, че същото е доказано, но административният орган не е изложил мотиви за причините, поради които е наложил максималния размер на санкцията, свързана с вида и тежестта на констатираното нарушение, поради което е изменил същата като намалил размера ѝ на 50 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало със Заповед № РД-25-799/14.12.2022 г., издадена на основание чл. 72, ал. 2, ал.6 от ЗЗО и чл. 9, ал.1 от Инструкция № РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 от ЗЗО, във връзка с чл. 20 и чл. 21 на НРД за МД за 2020-2022г.. Заповедта е издадена във връзка с подадена жалба от здравноосигуреното лице Л. П., в която са изложени оплаквания, че на 02.11.2022г. Панталеева е взела от личния си лекар направление за гастроентеролог. Отивайки на регистратурата на Диагностично-консултативен център XX - София ЕООД същата е представила направлението и личната си карта, но служителката е отказала да ги приеме, което наложило да заплати извършения преглед, както и назначеното от гастроентеролога рентгенологично изследване. Към жалбата са приложени Направление № [номер] от 02.11.2022г. за гастроентеролог, Амбулаторен лист от първичен амбулаторен преглед при гастроентеролог № 223023 от 03.11.2022г, в който не е отразен номерът на направлението, фиш от рентгеново изследване на бял дроб и сърце, два фискални бона за заплатени преглед и рентген на бял дроб. Определените длъжностни лица от НЗОК са извършили проверката, като са изискали писмени становища от управителя на дружеството - жалбоподател, гастроентерологът, прегледал пациента Панталеева, както и от служителите на регистратура.

Между страните не е спорно, а и от представените с адм. преписка писмени доказателства се установява, че ЗОЛ е имала издадено редовно направление за гастроентеролог, което не е използвано, както и че пациентката е заплатила извършения преглед и назначеното при него рентгенологично изследване. Първоинстанционният съд е приел за недоказано обстоятелството, че Панталеева е представила така издаденото ѝ направление при посещението си в лечебното заведение и е изложил съображения, че това е сторено с оглед по-бързия прием на пациентите, които заплащат прегледа в сравнение с тези, които се преглеждат въз основа на издадено направление.

Изводите за недоказаност на нарушението по т.1 от процесната заповед се споделят от касационния съдебен състав. Съобразно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган е този, който следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт. В административната преписка е приложена жалбата на ЗОЛ, съдържаща описаните по-горе фактически твърдения, но и изисканите становища на управителя на лечебното заведение д-р Л. А., на гастроентеролога д-р С. К., както и на регистраторите А. Т. и Я. В.. В тези становища /с характера на обяснения/ се излагат твърдения, че ЗОЛ не е представяла направление, въпреки че служителите на регистратурата са обяснили възможността прегледът да бъде извършен по този ред и пациентът сам е избрал да заплати за прегледа и назначеното изследване. Управителят на лечебното заведение е изложила твърдения, че оплакването за извършения платен преглед при наличие на издадено направление е направено в кабинета ѝ едва на 08.11.2022 г. при условие, че прегледът е извършен на 03.11.2022 г., при това оплакването не е направено от пациентката, а от нейната дъщеря. Доктор С. К. също е посочила, че нито в един момент пациентката не е споменала, че има издадено направление. В хода на съдебното производство касаторът не е ангажирал други доказателства за спорното обстоятелство, както и не е поискал събиране на гласни доказателства чрез разпит на Л. П. и нейната дъщеря. Ето защо настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на нарушение на чл. 147, ал.1-3 от НРД за МД за 2020-2022г. по т.1 от оспорената заповед.

По отношение на т.2 от заповедта следва да се посочи, че първоинстанционният съд е приел за доказано извършеното нарушение на чл. 155, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г., за което обстоятелство не е налице подадена касационна жалба от лечебното заведение, поради което и доколкото касационното производство се развива по касационна жалба на издалия заповедта административен орган, предмет на оспорване е единствено изменението на размера на наложената санкция.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед действително е немотивирана в частта ѝ, касаеща причините за налагане на максималната по размер санкция по т.2 от заповедта. Административният орган не е изложил конкретни причини, обуславящи налагане на санкция в максимален размер, не е обсъдил тежестта на нарушението, причините за извършването му, дали е извършено за първи път или са налице и други такива случаи и др. Съобразно чл.414, ал.1 от НРД 2020-2022 за МЕД размерът на санкцията финансова неустойка е от 50 лв. до 150 лв. С оглед горното административният орган е длъжен да изложи мотиви по отношение определения размер, които са част от изискванията за форма на административния акт. Липсата на такива мотиви накърнява правото на защита на санкционираното лице, което има право да знае причините за определения размер на финансовата неустойка и респективно да оспори административния акт и в тази му част, ако не е съгласен с преценката на органа, свързана с индивидуализацията на размера на ифнансовата неустойка. Единственият размер на санкцията, при който това нарушение не би било съществено е минималния такъв, защото се явява най-благоприятния за санкционирания субект, поради което и като е изменил размера на наложената финансова неустойка, налагайки минималната такава, първоинстанционният съд е постановил правилно решение.

Предвид изложеното, не се установяват твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съдебният състав намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съобразно чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2. В случая и доколкото производството е с определяем материален интерес от 300 лв., т. е. за сума до 1000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.1 от наредбата е 400 лв. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Акцесорната претенция се явява неоснователна за разликата до претендирания от ответника по касация размер от 1500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3099/10.05.2023 г. по адм. дело № 1650/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА НЗОК - София да заплати на Диагностично-консултативен център XX - София ЕООД сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Диагностично-консултативен център XX - София ЕООД за присъждане на разноски за разликата до претендирания размер от 1500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ