Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. С. Членове:

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВСЛАВИНА ВЛАДОВАМАРИЯ НИК. Г. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 6146/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по искане на А. А. от гр. Хасково за отмяна на влезнали в сила определения № 262 от 14.03.2023г. по адм. д. № 259/2023г. по описа на Административен съд – гр. Хасково и потвърждаващото го определение № 4437 от 26.04.2023г. по адм. д. № 3181/2023г. по описа на Върховния административен съд.

С искане за отмяна на влезнали в сила определения, наименовано „жалба“ и уточнения към нея, се иска да бъдат отменени посочените влезнали в сила определения на АС – гр. Хасково и ВАС на основанията за отмяна по чл. 239, т. 2 и т. 5 АПК.

Ответната страна Директора на Дирекция социално подпомагане /ДСП/ – гр. Хасково не изразява становище по искането за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав, счита искането за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 2 и ал. 3 АПК и срещу влезнали в сила съдебни определения. Разгледано по същество искането е неоснователно.

За да се произнесе по искането съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С определение № 262 от 14.03.2023г. по адм. д. № 259/2023г. на Административен съд – гр. Хасково на основание чл. 130, ал. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на А. А. против заповед № ЗСП/Д – Х/510/О от 27.02.2023г. на Директора на ДСП – гр. Хасково, с която на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ е отпусната еднократна социална помощ при инцидентни случаи в размер на 50 лв. на А. А.. Жалбата е оставена без разглеждане, тъй като съобразно чл. 13, ал. 5 ЗСП е предвиден задължителен ред за оспорване първо по административен ред пред по – горестоящия административен орган на заповеди, от категорията на тази предмет на делото. Съдът е посочил, че специалната норма на чл. 13, ал. 5 ЗСП дерогира предвидената в чл. 148 АПК изборност на реда за оспорването. Поради това и с определението е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението на АС – гр. Хасково по адм. д. № 259/2023г. е оставено в сила с определение № 4437 от 26.04.2023г. по адм. д. № 3181/2023г. на ВАС. Именно това са двете влезнали в сила определения, чиято отмяна се иска.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 239, т. 2 АПК предвижда възможност за отмяна на влезнало в сила решение или определение в случаите, когато „по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото“. В случая не е налице някое от основанията по посочената разпоредба, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства за осъществяване някоя от хипотезите на чл. 239, т. 2 АПК. Не е установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетели или на заключение на вещи лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страна, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с постановяване на определенията, като и не се посочват конкретни факти във връзка с това посочено правно основание. Установяването на фактите и обстоятелствата, релевантни към спора, и тълкуването им в разрез с разбирането на жалбоподателката не обосновава наличието на основание по чл. 239, т. 2 АПК.

Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, второто правно основание, на което се основава искането, сочи, че отмяната на влезнало в сила съдебно решение или определение е допустимо, когато „страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани“. В настоящия случай не се установява и предпоставка по посочената разпоредба, тъй като жалбоподателката А. А. е била редовно и лично уведомявана за всички постановено разпореждания или определения по делото, при развилото се производство по реда на чл. 145 и следващите АПК във връзка с чл. 130, ал. 4 АПК и в производството по чл. 229 и следващите от АПК пред ВАС.

По изложените съображения не се установяват предпоставките по чл. 239, т. 2 и т. 5 АПК, поради и което подаденото искане за отмяна на влезналите в сила определения на АС – гр. Хасково и ВАС като неоснователно, следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на А. А. от гр. Хасково за отмяна на влезнали в сила определение № 262 от 14.03.2023г. по адм. д. № 259/2023г. по описа на Административен съд – гр. Хасково и потвърждаващото го определение № 4437 от 26.04.2023г. по адм. д. № 3181/2023г. по описа на Върховния административен съд

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 244, ал. 3 АПК.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Г. Г. п/ С. В. п/ М. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ