Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: КРЕМЕНА ХАР. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 6223/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Б., подадена от адв. С. Б., против решение №212 от 11.04.2023г., постановено по адм. дело №987/2022г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 01/121/06964/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. №01-6500/1060#14 от 26.09.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на основание чл. 20а, ал.2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, както и на основание чл. 51, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 16, ал.2 и ал. 5 от Наредба №8 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР2007-2013г., чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 във вр. с чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, точка 8.1 във вр. с т.4.14 от договор № 01/121/06964 от 16.10.2015г., както и в изпълнение на влязло в сила решение № 11671/17.11.2021г. по адм. дело № 4510/2021г. на ВАС във връзка с неизпълнението на финансови показатели, заложени в бизнес плана и съгласно т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при посочени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. на М. Б. е наложена финансова корекция в размер на 77 143.95 лв. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и издадено в противоречие с приложимия материален закон – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и произнасяне по същество на спора като бъде прогласена нищожността на административния акт, алтернативно да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Представя писмено становище.

Ответният по касационната жалба - Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Л. в писмена молба оспорва депозираната касационна жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на искания адвокатски хонорар от страна на процесуалния представител на касатора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на М. Б., срещу решение за налагане на финансова корекция № 01/121/06964/3/01/04/02, изх. №01-6500/1060#14/26.09.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Въз основа на събраните по делото доказателства е установено, че въз основа решение №11671/17.11.2021г. по адм. дело №4510/2021г. по описа на ВАС, с което е отменен АУПДВ е издаден оспорения административен акт, с който е определена финансова корекция в размер на 77 143.95 лв. представляваща 100% от размера на изплатената на ползвателя финансова помощ по сключен договор от 16.10.2015г. С договор № 01/121/06964/16.10.2015г. сключен между ДФЗ и М. Б. са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121, като помощта представлява 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на подадения проект ИД №01/121/06964/07.09.2015г. В разработения бизнес план ползвателят е заявил закупуване на земеделска техника за животновъдно стопанство, като в раздел III.2 „Финансово икономически статус – приходи и разходи“ са посочени по години приходите от продажба на телета за угояване. Със заповед №371269/03.12.2018г. на началника на РТИ при ОД на ДФЗ – Благоевград е разпоредена проверка на място след плащане, при която е констатирано неизпълнение на задълженията, като не са достигнати прогнозните нива на продажба заложени в бизнес плана, в това число за 2016 г. и 2017г. са реализирани приходи от продажба на телета за угояване в размер на по 1000 лева, при заложени в бизнес плана 41 250 лева за всяка година, а по отношение на 2018 г. са реализирани приходи в размер на 21 010 лв. при заложени в бизнес плана 41 250 лева. Установено е, че общо за трите финансови години са реализирани приходи в размер на 18.59%. Въз основа на установеното е последвало издаване на писмо с изх. №01 – 6500/1060#13 от 19.05.2022г. от изпълнителният директор на ДФЗ, с което е уведомил бенефициера, че на основание чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ открива производство по налагане на финансова корекция. С решение №01/121/06964/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изпълнителният директор е определил такава в размер на 77 143.95 лв., представляваща 100% от размера на получената финансова помощ. За изясняване на спора, административния съд е приел съдебно-икономическа експертиза, която е кредитирал по отношение на направените математически изчисления, в това число експертът е изчислил приходите от продажби на телета за угояване за трите финансови години, като по отношение на 2018г. е установил, че данните са до 06.12.2018г. и е преизчислил заложената в бизнес плана сума, поради което е получил по – висок процент на изпълнение – 19.03%, но доколкото същият е под 20% съгласно т. 30 от Правилата, се дължи 100% финансова корекция. При така установеното решаващият съд е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа необходимите за това реквизити – чл.59,ал.2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е приел, че оспореният акт е материално законосъобразен. Във финансовата част на бизнес плана са заложени приходи и разходи за всяка от петте години на изпълнение, като по отношение на 2016, 2017 и 2018 г. заложените приходи от продажба на телета за угояване в размер на 41 250 лева за всяка една от тях. Прието е, че от доказателствата по делото и приетата СИЕ, в частта отнасяща се до получените приходи за трите години се установява, че е налице бездействие от страна на бенефициера, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за три финансови години, което не показва икономическа жизнеспособност на инвестицията, а това води до неизпълнение на целите по чл. 2 и чл. 3 от Наредбата. Административния съд е приел за несъстоятелен довода, отнасящ се до това, че неизпълнението на заложените приходи не води до непостигане на целите, предвидени в нея, тъй като същите били показатели за оценка на проектното предложение. За да обоснове този извод съдът е се е позовал на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №8/2008г като е заключил, че изготвеният бизнес план и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагането, като със същия се доказва жизнеспособността на инвестицията и дава основание за одобряване на проекта за финансиране. Важна част от бизнес плана е неговият финансово-икономически статут на проекта, съставен от приходна и разходна част. Кандидатът има задължението да опише производствената си програма, въз основа на което обосновано е прието, че бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания позволяват на компетентните органи при оценяване на проекта да преценят изпълнението на условията за икономическа жизнеспособност. Следователно закупуването на земеделска техника не води до постигане на целите на наредбата, а трябва с внедряването на новите технологии да се подобри цялостната дейност на земеделското стопанство, н това число отглеждането на животни и реализираните на продукцията от тях. Като в тази връзка административния съд е приел за правилно установеното от административния орган, че установеното неизпълнение на финансовите показатели се явява нарушение на т.4.14 от договора за отпускане на финансова помощ.

За неоснователно е прието твърдението, че в административния акт липсват фактически обстоятелства, че бенефициерът не е спазил изискванията на т. 4.28 от договора. Административния съд е извършил анализ на относимите разпоредби, съпоставяйки ги с установените по делото факти и е приел, че безспорно са установени вменените на ползвателя с т.8.1 във вр. с т.4.14 от договора задължение на ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция и безспорно доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели изчислени средно аритметично за три проверявани финансови години в размер на 18.59%, поради което в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП и чл. 51 от Наредба №8/2008г. е определена финансова корекция в размер на 77 143.95 лв., представляваща 100% от реално изплатената финансова помощ, поради непостигането на предвидените в одобрения бизнес план приходи. Съобразно разпоредбата на чл.27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение на ползвателя на помощта, представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаване на решение за налагане на финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ,а с ал. 9 от същата разпоредба е предвидено, изпълнителния директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7 . Въз основа на което е прието от съда, че правилно административния орган се е позовал на т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата, като правилно е определена финансова корекция след отчитане на тежестта, степента и продължителността на неизпълнението.

На следващо място административния съд е приел за неоснователни доводите за липса на нередност, както и този за недопустимост на производството на финансова корекция, тъй като датата на откриване на производството е налице изтекъл мониторингов период. Първоинстанционния съд е изследвал въпроса за давността регламентирана в чл. 3 от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година и е достигнал до изовда, че не е погасено правото на административния орган да извършва проверки и да образува производства за администриране на нередности и да налага финансови корекции. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение за налагане на финансова корекция. Решението е правилно и законосъобразно.

Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни възражения са идентични с оплакванията и защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания за постановяването му. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решение № 212 от 11.04.2023 г. по адм. дело № 987от 2022 г. на Административен съд -Пазарджик. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано. Съставът споделя изцяло мотивите на административния съд, обусловили извода му за валидност на процесния акт, които намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото решение и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

Неоснователен е довода на касационния жалбоподател за неправилност на извода на административния съд, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган.

Дължимата от съда проверка за наличие на основание по чл. 146, т. 1 от АПК се извършва към датата на издаване на индивидуалния административен акт. Оспореното решение №02/121/06964/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция е издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В доказателствения материал по делото е приобщен договор за уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. №РД50-61 от 11.04.2008г. и №01-РД/292 от 11.04.2008г. между министъра на земеделието и продоволствието и Държавен фонд „Земеделие“. Видно същия е подписан на основание чл. 75, ал. 2 от Регламент на Съвета (ЕО) №1698/2005 за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони във връзка с чл.2г, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 6, ал. 2 от Закона з финансовото управление и контрол в публичния сектор и за изпълнение на т. 3 и т. 7 от решение по т. 30 от Протокол №8 от заседанието на Министерски съвет на 1 март 2007 г., изменено и допълнено с решение по т. 7 от Протокол №11 от заседанието на Министерски съвет на 6 март 2008г., с който са уредени отношенията, които възникват между разплащателната агенция и управляващия орган на ПРСР 2007-2013г. Настоящият съдебен състав приема, че правилно административния съд, се е позовал на разпоредбите на чл. 9 от същия и чл. 10 от Регламент 1975/2006 въз основа на което е обосновал извода, че с договора за уреждане на права и задължения и въз основа чл. 20а, ал. 5 във вр. с чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП административния акт е издаден от компетентен орган, тъй като по силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи дейността и я представлява. С ал. 5 на тази разпоредба /в относимата редакция/ са регламентирано правомощието на изпълнителния директор да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. А видно от горецитираното доказателство може да се направи извод, че на изпълнителния директор са му предоставените права по реда на чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП. При така установеното настоящият съдебен състав намира, че процесният административен акт е издаден от материално компетентен орган. Констатацията на първоинстанционния съд относно липсата на отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК е правилна.

В касационната жалба се дословно се повтарят доводите, поддържани, в писмените бележки представени пред административния съд. На тези доводи е отговорено с подробни и аргументирани съображения, които не е необходимо да бъдат повтаряни. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и за немотивираност на акта, които не са били съобразени от административния съд. Правилно съдът е приел, че решението за налагане на финансова корекция е надлежно мотивирано, съдържа фактически и правни основания за издаването му. От фактическите установявания на органа безспорно за жалбоподателя става ясно, че финансовата корекция се налага за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, който съобразно константната практика на ВАС са одобрени индикатори и нарушението им води до налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/.

Несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател за неправилност на извода на административния съд по отношение на материалната законосъобразност на административния акт.

От събраните по делото доказателства е видно, че между ДФ“Земеделие“ и М. Б. има сключен Договор № 01/121/06964/16.10.2015 г. по силата на който на ползвателя да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, заявени за финансиране с проект № 01/121/06964, а именно: закупуване на земеделска техника за животновъдно стопанство, като ползвателят се е задължил да извърши инвестицията, съставляваща предмет на договора, в срок до 20.11.2015 г., в съответствие с одобрения проект, който включва в своето съдържание приложения към заявлението на ползвателя бизнесплан /т. т. 1.1, 2.1, 3.1, 4.14 и 9.1, б. „г“ от договора/. Съгласно 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8/2008 г. „проект” е заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите по чл. 13, ал. 1 подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец съгласно приложение № 10 и прилагат документи съгласно приложение № 11, в това число бизнес план. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, като таблиците, включени в него, са във формат "xls. В 1, т. 17 от ДР на Наредба № 8/2008г. е дадена легална дефиниция на понятията „икономическа жизнеспособност” а именно: е генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба и 2. гарантираните бюджети по чл. 25, ал. 1 и критериите за оценка, посочени в приложение № 8. Изготвянето на Бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. А съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба №8/2008 г. предвиджа, че бизнес планът по ал. 1 трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата или на земеделските стопанства на членовете на организациите на производители чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3 . В този смисъл Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 121, тъй като по този начин се доказва „икономическата жизнеспособност” на проекта за съответния период. Съгласно сключеният договор, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения Бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Оттук следва извода, че заложените в Бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ, противно на твърдяното от касационния жалбоподател. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. От посоченото до тук следва извода, че заложените в Бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания, предвид което следва да се приеме, че същите не са прогнозни. Административния орган е констатирал, че за трите финансови години 2016г., 2017 г. и 2018 г. изпълнението на бизнес плана изчислено средно аритметично е в размер на 18.59% от заложените в него приходи. Въз основа на което е обоснован и законосъобразен изводът на решаващия съд че е налице нарушени на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от спора и направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ДФ „Земеделие“, същото се присъжда в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 212/11.04.2023 г. по адм. дело № 987/2022 г. на Административен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА М. Б. да заплати на ДФ „Земеделие“ юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. Х. п/ МАРИЯ РАДЕВА