Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 6245/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационната жалба на “Изток инвест 3000“ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. М. Т. срещу решение № 335/09.05.2023г., постановено по адм. д. № 176/2023г. по описа на Административен съд –Хасково. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон.Твърди се, че за да отхвърли предявения иск като неоснователен, решаващият съд неправилно и в нарушение на материалния закон приел, че не е налице втората от кумулативно изискуемите предпоставки по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като от представените по делото доказателства /пълномощно, разписка и фактура/ не се установява реално претърпяната от ищеца вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение. Иска се отмяната на съдебния акт и уважаване на исковата претенция. Претендират се направените разноски.В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Национална агенция за приходите, редовно призована не се представлява в съдебно заседание.В представен по делото писмен отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., а в условията на алтернативност и при уважаване на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административният съд – Хасково е отхвърлил иска на „Изток инвест 3000“ЕООД против Национална агенция за приходите /НАП/-София за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 537,47лв., от които: 500.00 лева сторени от дружеството разноски за адвокатска защита в административното производство по чл.41, ал.1 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, приключило с постановено от последния Решение № 285 от 13.10.2021г., с което са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 от ДОП, за което е съставен протокол № 0033355 от 13.08.2021г. на органи по приходите при ГД”Фискален контрол при ЦУ на НАП, отменени като незаконосъобразни с определение на АдмС-Хасково и 73.47 лева представляващи лихва за забава, считано от 13.08.2021г. до датата на предявяване на исковата молба пред съда, както и законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане .

От фактическа страна е установено, че на 13.08.2021г. в МБ Свиленград и във връзка с извършвана проверка на „Изток инвест 3000” ЕООД, гр.София органи по приходите в ГД "Фискален контрол" извършили проверка на транспортно средство марка Мерцедес, с рег. № [рег. номер] и ремарке с рег. № [рег. номер], при която било установено, че превозваната стока представлява метални врати-132 бр. и принадлежности към тях с общо тегло по ЧМР 11 080 кг., като съгласно декларираните данни от водача, стоката е следвало да бъде разтоварена в гр.Николаево на 13.08.2021г. в 16.30ч. С Протокол № 0033355/13.08.2021г. на органи по приходите в Г. Д. Фискален контрол”при ЦУ на НАП са предприети действия за обезпечаване на доказателства - процесната стока, изразяващи се в запечатването й с 1 бр. обикновено ТСК - № 0273365 и ТСК № 0273367.

Действията по обезпечаване на доказателства са оспорени от „Изток инвест 3000”ЕООД пред Директора на ТД на НАП-Пловдив, с жалба вх. № 70-00-8751 от 26.08.2021г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, депозирана от процесуален представител, упълномощен с пълномощно от 06.08.2021г. Към жалбата е приложена фактура № 1000000057/19.08.2021г. с посочен получател на услугата ”Изток инвест 3000” ЕООД, доставчик – адв.П. Т., наименование на услугата: ”Адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл. 40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП-Пловдив по Протокол № 003355 от 13.08.2021г.”, както и стойността на същата - 500.00 лева. Приложена е и разписка № 1000000057/19.08.2021г., в която адв. Т. е удостоверил, че е получил в брой 500.00 лева по фактура № 1000000057/19.08.2021г..

С Решение № 246 от 27.08.2021г. Директора на ТД на НАП-Пловдив е оставил жалбата без разглеждане, като приел че същата е недопустима, поради липса на правен интерес у оспорващия.

Това решение е отменено с влязло в сила на 05.10.2021г. определение № 75 от 05.10.2021г. постановено по административно дело № 934/2021г. по описа на АдмС-Хасково, с което преписката по жалбата на дружеството е върната на Директора на ТД на НАП-Пловдив за ново произнасяне съобразно дадените в мотивната част на определението указания по тълкуване и прилагане на закона - за произнасяне с акт по същество.

След връщане на преписката при административния орган, Директорът на ТД на НАП-Пловдив издал решение № 285/13.10.2021г., с което отхвърлил жалбата на „Изток инвест 3000” ЕООД срещу действия по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол № 0033355/13.08.2021г. на органи по приходите в ГД”ФК” при ЦУ на НАП.

След постановяване на решението действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в цитирания протокол са оспорени пред съда, който с Определение № 93 от 03.12.2021г. постановено по ч. адм. дело № 1197/2021г. по описа на същия съд ги е отменил като незаконосъобразни. Определението, като неподлежащо на обжалване е влязло в сила в деня на постановяването му.

Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на всички елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по ЗОДОВ. Била налице първата предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, но съдът приел, че липсва втората кумулативна предпоставка за основателността на иска, а именно действително настъпила за ищеца вреда. С оглед липсата на представен по делото от ищеца договор за правна защита и съдействие по смисъла на чл.36 ал.2 от ЗЗД между „Изток инвест 3000“ЕООД и депозиралия жалбата по административен ред адвокат, от който да е видно, че страните по същия са договорили размер на адвокатското възнаграждение, респективно че този размер е платен при подписване на договора в брой, съдът счел за недоказано обстоятелството, че договор за правна помощ, имащ за обхват изготвяне на жалба, респективно осъществяване на процесуално представителство за оспорване по административен ред на действията от 13.08.2021г. по обезпечаване на доказателства действително е бил сключен между ищеца и упълномощения от него адвокат. Съдът не кредитирал представените от ищеца фактура и разписка, подписани само от упълномощения на 06.08.2021г. адвокат, но не и от представител на дружеството, като счел, че същите не доказват обстоятелството, че патримониума на ищцовото дружество действително е намалял със сумата от 500лв. При липсата на други представени от страна на ищеца доказателства, в унисон с дадените му от съда указания във връзка с доказателствената тежест, съдът счел за недоказано наличието на втората кумулативна предпоставка за основателността на иска, че действително за ищеца е настъпила вреда в твърдения от него размер от 500лв., съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед на което обосновал извод за неоснователност на предявения главен, а от там и на предявените акцесорни искове за лихви. Намерил, че не било необходимо излагането на доводи досежно наличието на третата предпоставка относно наличието на причинна връзка между вредата и отмененото действие.С тези мотиви съдът отхвърлил исковата претенция.

Решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд е изложил правни изводи, които частично се споделят от настоящата касационна инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.

В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, представляващи направените от „Изток инвест 3000„ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение при обжалването по административен ред в административното производство по чл.41, ал.1 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, приключило с постановено от последния Решение № 285 от 13.10.2021г., с което са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 от ДОП, за което е съставен протокол № 0033355 от 13.08.2021г. на органи по приходите при ГД”Фискален контрол при ЦУ на НАП, отменени като незаконосъобразни с определение на АдмС-Хасково.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че касационният жалбоподател не е доказал исковата си претенция. Съдът приел за безспорно установено по делото, че действията на администрацията по обезпечаване на доказателства са признати за незаконосъобразни и са били отменени по съдебен ред с влязлото в сила Определение№93 от 03.12.2021г. по ч. адм. д.№1197/2021г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е изпълнена и е налице първата от кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. По отношение на втората кумулативна предпоставка-наличие на вреда обаче, първинстанционният съд правилно приел, че от така представените доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че за ищеца действително е настъпила имуществена вреда в твърдения в исковата молба размер от 500лв., съставляваща заплатено в хода на административното обжалване адвокатско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗЗД/, размерът на възнаграждението на адвоката се определя в договор между последния и клиента. Според мотивите по т.1 на Тълкувателно решение№6 от 06.11.2013г по т. д.№6/2012г. на ОДГТК на ВКС, на което се позовава и касатора, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. В случая по делото липсва и не представен договор за правна помощ, липсват и твърдения от страна на ищеца досежно наличието на такъв.Едновременно с това обаче следва да се отбележи, че нормативно не е въведено изискване за писмена форма на договора за правна помощ и съдействие като условие за неговата валидност. Съгласно чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, който може и да е устен.

Що се отнася до конкретния случай, правилно с оглед събраните по делото съвкупни доказателства първоинстанционният съд приел, че ищецът не е доказал основанието и размера на извършеното от него плащане за адвокатска услуга. Приложеното по административната преписка пълномощно е общо, съставено преди извършването на действията на администрацията по обезпечаване на доказателства, впоследствие отменени като незаконосъобразни и съдържа общо изявление за упълномощаване на адвоката да представлява дружеството пред НАП. Представените от ищеца разписка и фактура са подписани само от упълномощения адвокат, не и от представителя на ищеца. Същите съставляват частни документи, ползващи се само с формална доказателствена сила. Правилно при липса на оспорване от ответника в частта на подписа на съставилото ги лице по реда на чл.193 от ГПК първоинстанционният съд приел за доказано само, че същите са подписани от упълномощения адвокат, но доколкото сочените документи не се ползват с материална доказателствена сила не обвързват съда да приеме за доказано, че посочената в тях сума действително е била договорена и е била реално заплатена на адвоката от ищцовото дружество. Независимо от обстоятелството, че към жалбата е приложена фактура № 1000000057/19.08.2021г. с посочен получател на услугата ”Изток инвест 3000” ЕООД, доставчик – адв.П. Т., наименование на услугата: ”Адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл. 40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП-Пловдив по Протокол № 003355 от 13.08.2021г.”, доколкото същата е подписана само от издателя, не и от представител на дружеството, същата не отговаря на изискванията на чл. 114 ЗДДС и в този смисъл не удостоверява, че посочената в нея цена била действително заплатена, респективно че между „Изток инвест 3000„ЕООД и адв.П. Т. е бил сключен договор за правна помощ и съдействие. Въпреки дадените от съда указания при разпределяне на доказателствената тежест между страните, ищецът не е представил на съда никакви други доказателства, удостоверяващи, че патримониума на ищцовото дружество действително е намалял със сумата от 500лв. посочената в прил. фактура и разписка, респективно че имуществото на ищеца намаляло поради правомерното извършване на разход за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение с цел защита срещу засягащия интересите на дружеството административен акт.При това положение, правилно при липсата на други представени от ищеца доказателства, съдът счел за недоказано по безспорен начин наличието на втората кумулативна предпоставка за основателността на иска, а именно, че за ищеца действително е настъпила имуществена вреда в размер на 500лв., съставляваща заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение, с оглед на което обосновал извод за неоснователност на предявения главен, а от там и на предявените акцесорни искове за лихви.

Въз основа на така изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото пред касационната инстанция разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 335/09.05.2023 г., постановено по адм. д. № 176/2023 г. по описа на Административен съд –Хасково.

ОСЪЖДА „И. И. 3000” ЕООД, гр. София да заплати на Национална агенция за приходите, разноски по делото в размер на 100.00лв./сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА