Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар С. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 6191/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Детски рай – Норе" (СНЦ), [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, срещу решение № 563 от 04.05.2023 г. на Административен съд – София област /АССО/, постановено по адм. д. № 447/2021 г. Със същото е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 23/07/2/0/00772/04/01 от 09.04.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и е осъдено да заплати 2068,89 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводът на съда, че не е налице удължаване на срока на договора. Намира, че не е налице хипотезата на мълчалив отказ, както и че не е налице изричен отказ за удължаване на срока по договора. Твърди, че в оспорвания акт не е коректно установена фактическата обстановка. Позовавайки се на разпоредбите в АПК по отношение на административния договор, касаторът сочи, че не е необходимо сключването на анекс за продължаване срока на договора, а е достатъчна размяната на писмена кореспонденция между страните. Излага, че поканата за сключване на анекс е изцяло в преценка на административния орган и същата не е задължителна дори при изразено съгласие. Позовавайки се на ръководство за изпълнение на договорите за безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони през периода 2014 до 2020г., намира, че не е налице изискване за сключване на анекс за продължаване на срока на договора. Твърди, че с процесния акт са нарушени принципите на предвидимост, пропорционалност и съразмерност. Намира, че са налице непредвидими обстоятелства във връзка с въведеното в страната извънредно положение заради COVID 19. Иска отмяна на обжалваното решение, отмяна на АУПДВ и връщане на преписката на ДФЗ за продължаване на действията по подадената заявка за окончателно плащане. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 36 650 лева по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ, в представен писмен отговор и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 23/07/2/0/00772/04/01 от 09.04.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който е отказано на СНЦ „Детски рай – Норе" изплащане на финансова помощ по договор № 23/07/2/0/00772 от 29.03.2018 г. /Договора/, прекратен е Договорът на основание чл. 22, ал. 2 от същия и е определено задължение в размер на 258 611,11 лв., представляващо публично държавно вземане за законна лихва върху изплатено авансово плащане по подадена заявка за плащане № 23/07/2/0/00772/1/01 от 20.09.2019 г. по Договора, считано от 17.10.2019 г. (датата на извършеното авансово плащане), съгласно чл. 17, ал. 2 от Договора.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че между ДФЗ и СНЦ „Детски рай – Норе" е сключен договор № 23/07/2/0/00772 от 29.03.2018 г., по силата на който ФОНДЪТ предоставя на ПОЛЗВАТЕЛЯ безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за изпълнението на одобрен проект № 23/07/2/0/00772 – дневен център за интеграция и рехабилитация на деца.

Административният съд е приел, че Договорът е подписан на 29.03.2018 г., срокът за завършване на инвестицията по същия е до 24 месеца от датата на подписването му. За безспорно е приел, че срокът за подаване на заявката е следвало да изтече на 29.03.2020 г. Изложил е, че спорен по делото е въпросът – дали е удължен срокът за подаване на заявката.

В тази връзка е обсъдил относимите разпоредби на Договора и Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г./наричана за краткост Наредба № 12/.

За безспорно е прието също, че ползвателят е поискал удължаване на срока на Договора до 26.08.2020 г., като това искане е направено с молба с вх. № 02-6300/123 от 07.02.2020 г. от СНЦ „Детски рай – Норе“. Администратияниат съд е установил, че по делото няма данни и не се твърди, да е налице сключен анекс за изменение на срока на Договора. Изложил е, че от страна на административния орган се твърди, че такъв не е сключен и срокът на договора не е удължен, поради което е издаден оспорваният акт.

Съдът е констатирал, че пред АССО е образувано адм. дело № 384/2021г., по искане на СНЦ "Детски рай – Норе", с посочено правно основание чл. 19ж, ал. 1 и чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК срещу ДФЗ, с което е претендирано съдът да установи изменението на Договора от 29.03.2018 г., сключен между СНЦ и административния орган, в частта му в която следва да завърши инвестицията, а именно: вместо 29.03.2020 г. крайният срок да е 26.08.2020 г. С определение № 969 от 05.10.2021г., постановено по адм. дело № 384/ 2021 г. по описа на АССО е оставено без разглеждане така направеното искане. Определението е оставено в сила с определение № 1154 от 08.02.2022 г., постановено по адм. дело № 11980/2021г. по описа на ВАС, Четвърто отделение.

Позовавайки се на развилото се пред съда производсвото и разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от Наредба № 12, съдът е достигнал до заключение, че процедурата пред административния орган се е развила, но не е финализирана като не е поканен ползвателя за сключване на допълнително споразумение/анекс и не е договорен нов срок за изпълнение на инвестицията. При липсата на писмен и двустранно подписан анекс за изменение на срока по договора, в сила е предвиденият в договора краен срок, а именно 29.03.2020 г. С оглед на това е отхвърлил жалбата на СНЦ против АУПДВ № 23/07/2/0/00772/04/01 от 09.04.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ.

Касационната инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилно административният съд е определил спорния въпрос по делото. Видно от касационната жалба, така и от отговора по нея, страните са единодушни по отношение на фактическата обстановка по делото: че е сключен Договор от 29.03.2018 г., че е подадено искане от СНЦ за удължаване на срока по Договора, че ДФЗ е изразило съгласие за удължаване на срока и че в тази връзка не е сключен анекс към Договора. Спорен между страните както в производството по адм. дело № 384/ 2021 г. по описа на АССО, така и в настоящото производство, е въпросът дали срокът по Договора е продължен – от 29.03.2020 г. на 26.08.2020 г.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба № 12 ползвателят може да подаде искане за изменение и/или допълнение на договора за предоставяне на финансова помощ в РА, като към искането се прилагат доказателствата, необходими за преценката на основателността на искането. В ал. 4 от същия член е посочено, че в срок до един месец от подаването на искането по ал. 1, а когато са изискани документи и/или информация по ал. 3, в срок до 14 дни от изтичане на срока за представянето им РА отхвърля или приема искането и уведомява писмено ползвателя за мотивите за отхвърлянето на искането или го кани в срок до 10 календарни дни от получаването на уведомлението да се яви за сключване на допълнително споразумение към договора. Когато ползвателят или упълномощено въз основа на изрично и нотариално заверено пълномощно от него лице не се яви в посочения срок, правото за подписване на допълнителното споразумение към договора се погасява.

По делото не е спорно и от представените документи се установява, че с писмо вх. № 02-6300/123 от 07.02.2020г. СНЦ е поискало удължаване на срока с поне 6 месеца по Договора поради наличието на форсмажорно обстоятелство, което възпрепятства същото да завърши строежа в планираните срокове. С писмо изх. № 02-6300/123 от 02.03.2020г. изп. директор на ДФЗ е уведомил СНЦ, че молбата е разгледана и е определен нов максимално допустим срок за изпълнение на инвестицията до 26.08.2020г. Съгласно чл. 7 от Договор № 23/07/2/0/00772 от 29.03.2018 г. ФОНДЪТ има право да одобри изменение на договора при условията на чл. 21 от същия. Съгласно чл. 21, ал. 1, изр. 1 от Договора : „Изменение на договора може да се извърши по искане на ПОЛЗВАТЕЛЯ, направено не по - късно от два месеца преди изтичане на срока по чл. 6, ал. 1, въз основа на представени към искането доказателства за преценка на неговата основателност“. В ал. 3 от същия член изрично е посочено, че „При уведомяване от ФОНДА за съгласие с исканата промяна, ПОЛЗВАТЕЛЯТ или упълномощено от него с изрично и нотариално заверено пълномощно лице трябва да се яви в срок до 10 календарни дни от получаването на уведомлението за сключване на допълнително споразумение към договора, като при неявяване в този срок правото за подписване на допълнителното споразумение към договора се погасява.“. С оглед на разпоредбата на ал. 3 от чл. 21 от Договора ДФЗ няма задължение да отправя изрична покана към ползвателя да се яви за сключване на споразумение, тъй като в самия Договор е уговорено, че при уведомяване от ФОНДА за съгласие с исканата промяна ПОЛЗВАТЕЛЯТ има задължение да се яви в 10 – дневния срок. По делото няма твърдение или доказателства, че СНЦ се е явило в посочения срок. С оглед на това не е изпълнило изискванията на чл. 21, ал. 3 от Договора, поради което правото за подписване на допълнителното споразумение към договора се е погасило.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че следва да намерят приложение нормите на чл. 19а и сл. от АПК, отнасящи се за административния договор. От една страна това е така, защото съгласно 2 от Заключителните разпоредби на Наредба № 12 същата се издава на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а разпоредбите на ЗПЗП и Наредба № 12 се явяват специални по отношение на АПК. От друга страна в Договора от 29.03.2018 г. страните изрично са уговорили условията, при които настъпва изменение в договора – а те са именно в 10-дневния срок лицето без покана да се яви за сключване на споразумение/анекс. Неявяването в посочения в договора срок е скрепено със санкция, а именно погасяване на правото за подписване на допълнителното споразумение към договора.

Макар и неотносимо към настоящия казус (тъй като в Договора страните имат изрична клауза по отношение на изменението на договора), следва да се изложи, че настоящата инстанция не споделя становището на касатора, че в случая няма значение дали волята на страните е обективирана в анекс, споразумение или две насрещни волеизявления. Видно от разпоредбата на чл. 52, ал. 4, изр. 1 от Наредба 12 в срок до един месец от подаването на искането по ал. 1, РА отхвърля или приема искането. В случай, че приеме искането кани ползвателя в срок до 10 календарни дни от получаването на уведомлението да се яви за сключване на допълнително споразумение към договора. Неправилно е тълкуването на касатора, че употребата на израза „или“ следва граматически да се тълкува, че двете действия (приемането и анекса) не се намират в кумулативност. Изразът „или“ се отнася за отхвърлянето и приемането. В случай, че органът приеме искането за изменение на договора, разпоредбата е императивна, че следва да сключи анекс. В процесния случай с Договора дори е постигнато съглашение между страните, че при уведомяване от ФОНДА за съгласие с исканата промяна, ПОЛЗВАТЕЛЯТ трябва да се яви в 10 - дневен срок без да чака изрична покана.

В тази връзка не следва да се сподели и тезата на касатора, че администратиният орган е въвел ПОЛЗВАТЕЛЯ в заблуждение, както и че не са спазени принципите на предвидимост, пропорционалност и съразмерност. При изрично разписана норма в Договора (чл. 21, ал. 3) за процедурата за изменение на същия и задълженията на страните в тази връзка, действията на административния орган в изпълнение на разписаните в Договора правила не могат да се тълкуват като въвеждане в заблуждение. С оглед на това основателно се явява възражението на ответника по касация, че последвалата кореспонденция между страните е неотносима към правния спор. Като допълнение следва да се посочи, че процедурата не е непозната на СНЦ, тъй като видно от преписката поисканото изменение не е първото по този договор за сдружението (виж Анекс № 1 от 04.10.2018г. – л. 48 от първоинстанционното дело). С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че административният орган при стриктно спазване на нормите на сключения Договор е изпълнил и изискванията на принципите на предвидимост, пропорционалност и съразмерност.

По отношение на изложеното на касатора твърдение за спиране на сроковете във връзка с възникналата в страната епидемиологична обстановка и обявеното на 13.03.2020г. извънредно положение от Народното събрание, касационната инстанция намира, че същите не променят факта, че заявлението за плащане не е подадено в срок. Д. З. за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) е обнародван в Държавен вестник на 24.03.2020 г., но е в сила от 13.03.2020 г. Според първоначалната редакция на чл. 4, т. 1 във връзка с чл. 3, с един месец от отмяната на извънредното положение се удължават сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Разпоредбата на чл. 3 от ЗМДВИП не предвижда изключение за сроковете, които да са относими към Закона за подпомагане на земеделските производители, като такова е предвидено с въвеждане на нова ал. 2 на чл. 4 от ЗМДВИП. Изключването на производствата по ЗПЗП е в сила от 17.04.2020 г., като на разпоредбата не е придадено обратно действие. Дори и да се приеме тезата на касатора, че сроковете са спрели да текат, то след влизане в сила на новата ал. 2 на чл. 4 от ЗМДВИП на 17.04.2020 г. срокът за подаване на заявление е продължил да тече и е изтекъл много преди СНЦ да подаде заявление на 26.08.2020г. Т.е. макар и в АУПДВ да е посочен неспазен срок за подаване на заявлението – 29.03.2020г., след като се вземе предвид спирането на сроковете в периода 13.03.2020 г. – 17.04.2020г., заявлението от 26.08.2020г. отново се явява просрочено. Налице е неспазване на изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 4 от Договора. Тази фактическа грешка в АУПДВ не променя правилността на крайния извод на административния орган, поради което и не може да е основание за отмяна на акта.

Касационната инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателна. Поради това касаторът дължи на Държавен фонд „Земеделие“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, във връзка с чл. 25, ал. 2 от същата.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 563 от 04.05.2023 г. на Административен съд – София област, постановено по адм. д. № 447/2021 г.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Детски рай – Норе", [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 540 (петстотин и четиридесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА