Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. А. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 6202/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“ срещу Решение № 78 от 19.04.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по административно дело № 422/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-02-16-596 от 08.12.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“, с което на „Е-Дизайн и визия“ ООД е определена финансова корекция в размер на 15% от изплатените средства за трудови възнаграждения по административния договор за получаване на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.04-2059-C01 за нарушение на чл. 70, ал.1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), представляващо нередност по т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г. (Наредбата).

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че съдът не е съобразил, че понятието „устойчива заетост“, което според Приложение Л към Условията за кандидатстване, включва множество елементи, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се приеме че индикаторът „Ръст на заетостта в подпомаганото предприятие“ е изпълнен. Счита, че подробно е мотивирал, кои от елементите на „устойчивата заетост“ по всеки договор не са изпълнени, поради което счита, че неизпълнението на индикатора е доказано, а оспореният акт надлежно мотивиран от фактическа и правна страна.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди оспореното Решение №РД-02-16-596 на ръководителя на Управляващия орган.

Ответникът – „Е-Дизайн и Визия“ ЕООД не ангажира становище по касационната жалба и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.08.2019 г. между „Е-Дизайн и Визия“ ООД и и УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект „Дизайн фабрика“ на стойност 249 470 лв. с основни дейности и индикатори за изпълнение съгласно Приложение I. Одобрените индикатори включват и индикатора „Ръст на заетостта в подпомаганите предприятия“, който предвижда заетост на 3 лица на пълен работен ден, като индикаторът се отчита в края на шестия месец след приключването на проекта (08.08.2021 г.) и изисква запазване на условията (длъжност часова заетост, размер на възнаграждението, трудов договор и др.). По проекта е предвидена устойчива заетост на 4-ма служители, от които 2-ма на 8-часов работен ден и 2-ма на 4-часов, т. е. 3-ма на пълен работен ден.

В рамките на проверка по изпълнението на проекта, въз основа на данни предоставени от бенефициера, РУО установява, че трудовото правоотношение на едно от наетите лица е прекратено на 04.08.2021 г., вместо на 08.08.2021 г., т. е. е било налице несъответствие с изискването за запазване на заетостта в рамките на 6 месеца след приключване на изпълнението на проекта, а на други две лица от наетия персонал трудовото възнаграждение е намалено за периода от м. март 2021 г. до 01 септември 2021 г., т. е. е било налице несъответствие с изискването за запазване на размера на възнаграждението. За четвъртия нает експерт не са установени нарушения.

На 10.10.2022 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“ уведомява „Е-дизайн и Визия“ ООД за установената нередност при изпълнението на проект „Дизайн фабрика“ за нарушение на чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕФСУ.

На 24.10.2022 г. „Е-дизайн и Визия“ ООД представя възражение.

На 08.12.2022 г., с Решение №РД-02-16-596, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“ определя на „Е-дизайн и Визия“ ООД финансова корекция в размер на 15% от изплатените средства за трудови възнаграждения по административния договор за получаване на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.04-2059-C01 за нарушение на чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕФСУ, представляващо нередност по т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредба.

Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника Заповед №РД-02-16-209 от 14.10.2022 г. на министъра на иновациите и растежа, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“

При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че решението не съответства на материалния закон, липсват ясни мотиви за определения процентен показател на финансовата корекция, характера и тежестта на нарушението, което възпрепятства съда да осъществи проверка относно спазването на закона и неговата цел.

Съдът посочва, че липсва легална дефиниция на понятието „индикатор“, поради което същото следва да бъде разбирано съгласно значението му определено в Българския тълковен речник, а именно като „измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установява, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нищо, а в контекста на обществените отношения регулирани от ЗУСЕФСУ, индикаторът е свързан с измерването на действителното реализиране на дейностите и целите на проекта.

Съдът приема, че по проекта е налице одобрен индикатор по смисъла на чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕФСУ - „Ръст на заетостта в подпомаганите предприятия“ и целта на неговото изпълнение е осигуряване на устойчива заетост на минимум 3 лица в рамките на шест месеца след приключване на изпълнението на проекта. Сочи, още че понятието „устойчива заетост“ е определено в Приложение Л към Условията за кандидатстване и се свързва с осигуряване на работни места за период от 6 месеца след приключване на проекта при запазване на условията (длъжност, часова заетост, размер на възнаграждението, наемане на трудов договор и др.). Изпълнението на индикатора следва да е осигурено за периода от 08.02.2021 г. до 08.08.2021 г. – 6-месечния период след приключване на изпълнението на проекта. Съдът приема, че административният орган правилно е установил фактите, че по отношение на 3-ма от наетите по трудов договор лица е налице неизпълнение на отделни елементи, осигуряващи устойчивата заетост, а именно, че трудовият договор на едно от лицата е прекратен на 04.08.2021 г., вместо на 08.08.2021 г., а трудовите възнаграждения за други две от наетите лица са намалени спрямо първоначално договореното, поради което счита, че е доказано неизпълнение на одобрен индикатор - „Ръст на заетостта в подпомаганите предприятия“, което представлява нарушение на чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕФСУ.

Съдът намира, че това нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, но органът не е изложил ясни и точни мотиви за начина, по който е определил процента изпълнение на индикатора в диапазона от 60 – 69 %, поради което съдът не може да осъществи проверка съответства ли приложената мярка на характера и тежестта на конкретното нарушение и съответно приложен ли е правилно закона.

Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и е отменил оспореното решение за определяне на финансова корекция.

Решението на Административен съд – Кюстендил е валидно, допустимо и правилно.

Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма с излагане на фактически и правни основания, и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като на основание чл. 222, ал. 2, изр. 2 АПК не следва да ги преповтаря.

Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Националният законодател е дефинирал лимитативно основанията за определяне на финансова корекция в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Органът приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ – неизпълнение на одобрените индикатори. Правилно първоинстанционният съд е установил, че няма легална дефиниция на понятието "индикатор", поради което е приложил значението на думата съгласно Българския тълковен речник, като го е съобразил със спецификата на обществените отношения регулирани от ЗУСЕФСУ.

Правилен е и изводът на съда, че по проекта има одобрен индикатор - „Ръст на заетостта в подпомаганите предприятия“, целта на който е осигуряване на устойчива заетост на минимум 3 лица в рамките на шест месеца след приключване на изпълнението на проекта при запазване на длъжност, часова заетост, размер на възнаграждението, наемане на трудов договор и др. елементи от трудовото им правоотношение.

Споделя се и изводът на съда, че РУО правилно е установил фактите и е доказал нарушението на чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕФСУ само за двете наети лица, чието възнаграждение е било намалено спрямо първоначално договореното. Безспорно е доказано, че трудовото възнаграждение на две от наетите лица е намалено за част от 6-месечния период след приключване на изпълнението на проекта, в който е следвало да се осигури устойчивост на заетостта.

Относно предсрочното прекратяване на трудовия договор на другото наето лице, съдът не е отчел че РУО не е изложил мотиви, че същото е било назначено със срочен трудов договор за 6 месеца и е осъществявало трудовата си функция за пълния срок на договора, но началният момент е по-ранен – лицето е назначено на 01.02.2021 г. и е постъпило на работа на 04.02.2021 г., поради което и 6-месечния му договор е изтекъл на 04.08.2021 г. Формалната логика на РУО, че обследвания период е от 08.02.2021 г. до 08.08.2021 г. не може да се приеме, доколкото доказателствата по делото сочат, че лицето е било наето за 6 месеца и е изпълнявало трудовата си функция за пълния срок на договора си. Бенефициерът във възражението си е изложил доводи именно в тази връзка, които не се обсъдени от органа.

С оглед посоченото не може да се приеме изводът на РУО и съда, че нарушението свързано с предсрочното прекратяване на трудовия договор на едно от наетите лица е обосновано напълно и може да доведе до извод за неизпълнение на одобрения индикатор.

Правилни са и изводите на съда, че административният орган не е мотивирал процента на изпълнение на одобрения индикатор, а това е пряко свързано с определяне размера на финансовата корекция и се отнася към правилно приложение на закона.

Действително мотивите в тази връзка в оспорения акт са неясни и вътрешно противоречиви, доколкото на едно място РУО отбелязва, че трудовият договор е прекратен само 3 дни преди крайния срок, поради което този малък размер „не представлява самостоятелно основание за определяне на финансова корекция“, но не става ясно включено ли е това неизпълнение в определянето на процентния показател на изпълнението на индикатора или последният е определен само въз основа на нарушението свързано с намаляване на възнаграждението за други две от наетите лица. Липсват въобще мотиви как РУО е определил процента изпълнение на индикатора, предвид че са наети 4 лица, за едно от тях не са открити никакви нарушения относно елементите на устойчивата заетост, а за останалите три са открити нарушения само за един от елементите, но за едното от тези три лица самият орган счита, че не следва да се определя финансова корекция. Нито адресатът на акта, нито съдът следва да гадаят как административният орган е определил процента изпълнение на индикатора, в това отношение той е свободен да извърши преценка спрямо събраните данни и доказателства и да я обоснове, а съдът следва да провери дали изводите на органа съответстват на тези данни и доказателства. От изложените от органа мотиви относно определения процент на изпълнение на индикатора не е ясно първо дали се отчитат нарушения на изискванията за устойчивост за три или за две лица, второ каква е тежестта на периода на неизпълнението спрямо целия обследван период за всяко от лицата и трето има ли отражение на тези нарушения на изискванията за устойчивост на заетостта относно крайната цел и резултат от изпълнения проект. Последното е особено важно, тъй като одобрените индикатори не са въведени самоцелно, а осигуряват данни за реалното изпълнение на проекта и преценка на изпълнението на всеки от индикатори е обвързана с постигнатите крайни цели и резултати на съответния проект.

С оглед изложеното правилен е изводът на съда, че РУО не е изложил мотиви как е определил процентният показател за изпълнение на одобрения индикатор, а това препятства проверката на съда за правилното определяне на размера на финансовата корекция и съответно правилното приложение на материалния закон, поради което оспорения акт е незаконосъобразен.

Налага се извод, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът е направил, въз основа на точно установени факти по делото, правилни и обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат пресъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78 от 19.04.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по административно дело № 422/2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА