Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 6282/2023 г.

Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Хуаминг, гражданин на Китайската народна република, роден на [дата], срещу решение № 2317 от 05.04.2023г., постановено по адм. д.№670/2023г. от Административен съд София-град, първо отделение, 18-ти състав. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени пространствени доводи относно незаконосъобразността на оспорения по съдебен ред административен акт. Твърди се, че чужденецът е притежавал валиден паспорт, издаден от Р. К. чрез който е идентифицирана самоличността му, като административният орган е наложил процесната ПАМ, без да съобрази обстоятелството, че в паспорта му е положена и шенгенска виза, издадена от френските власти, с валидност 10.01.2023г. Административният орган не е изпълнил в цялост задължението си по чл.44, ал.2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като по този начин е нарушил правото на засегнатото лице по чл.8, 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Жалбоподателят счита, че е налице непълнота в правната квалификация на изпълнителното деяние, което е довело да затруднения за жалбоподателя да разбере, за какво точно нарушение е бил санкциониран и е възпрепятствало неговата защита. Намира също, че липсват мотиви, относно срока на наложената ПАМ, което представлява нарушение на чл.59, ал.1, т.4 от АПК. В хода на производството пред административния орган не бил назначен преводач. Съдът не взел предвид така описаните обстоятелства и постановил незаконосъобразен съдебен акт. Претендира отмяна на решението на Административен съд София – град и постановяване на ново, с което процесната заповед за налагане на ПАМ да бъде отменена.

Ответникът - Началник на Гранично полицейско управление - София към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с представена по делото писмена молба оспорва на касационната жалба като неоснователна и заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от касационния жалбоподател адвокатски хонорар.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед за налагане на принудителна административна мярка Заповед № 8177 ПАМ-1/06.01.2023 г., издадена от "за" Началник на Гранично полицейско управление - София към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. С оспорената заповед на жалбоподателя на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ вр. чл. 24, 2, б. "В" от Регламент /Е0/ № 1861/2018 г. вр. чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е наложена ПАМ "забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз" за срок от три години, считано от 05.01.2023 г. до 04.01.2026 г. Съдът е потвърдил оспорения административен акт като законосъобразен.

За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Административният орган правилно приложил материалния закон. От установените по делото факти, съдът приема, че са налице материалните предпоставки на чл.42з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ за налагане на ПАМ. Безспорно е установено, че са налице предпоставките на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЧРБ – жалбоподателят е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване. Решаващият съд е приел, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По възражението, че не е посочено в заповедта езика, на който чужденецът е запознат с процесната заповед, съдът е приел, че този факт не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като Ж. Хуаминг е упълномощил адвокат за осъществяване на процесуално представителство, което е било реализирано в пълен обем. Преценено е, че продължителността на забраната за влизане е определена, след като са взети предвид всички обстоятелства от значение за процесния случай. Взето е предвид и обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта спрямо чуждия гражданин не е била налице висяща процедура по предоставяне на особена закрила по реда на ЗУБ. При тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Решението е правилно.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването й. Заповедта е мотивирана и в съдържанието й се препраща към предложение с рег. № 8177р-555/06.01.2023 г. по описа на ГПУ – София. В съответствие с ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС и константната съдебна практика, излагането на мотивите в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, съставлява фактическите основания за издаване на акта. Поради това изложените в предложението съображения са такива и за издаването на самия акт, а доводите за противното в касационната жалба са неоснователни. Посочените в заповедта мотиви за издаването ѝ съответстват на предвидените в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЧРБ предпоставки за прилагане на мярката.

Съгласно чл.42з, ал.1, ЗЧРБ принудителната административна мярка "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, се налага, когато по отношение на чужденеца са налице някои от основанията на чл.10, ал.1 ЗЧРБ. В настоящият случай органът се е позовал на основанието по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЧРБ - когато чужденецът е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване. Съдът е взел предвид безспорно установеното обстоятелство, че Хуаминг е представил на контролните органи неистински документ за самоличност - паспорт № 41087974, издаден на 26.08.2022 г. от Р. Ч. и е направил опит да влезе на територията на страната с него. Без никакво значение за производството е твърдяното в касационната жалба обстоятелство, че лицето е притежавало истински документ за самоличност с поставена в него шенгенска виза, тъй като закона не изключва приложението на чл. 43з ал.1 от ЗЧРБ при установяване на самоличността на лице-нарушител по смисъла на чл. 10 ал.1 т.7 от същия закон. Следва да се вземе предвид и факта, че паспортът, издаден от КНР е намерен едва при последващ личен преглед на личните вещи на чужденеца.

Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател относно срока на наложената ПАМ. Относими в тази връзка са фактическите основания по налагането на ПАМ. Същите са подробно анализирани в обжалваното решение. А относно доводите на касатора, че е бил идентифициран, тъй като представил валиден паспорт на република Китай, с положена в него виза, следва до бъде посочено, че той сам е избрал поведението си, относимо към наложената ПАМ. При определяне продължителността на забраната са съобразени всички факти и обстоятелства от значение за случая - осъщественото деяние е извършено при явно незачитане на законите и установения правов ред в страната. Предвид на това наложеният му срок от 3 години на ПАМ не е необоснован и няма нарушение на принципите на пропорционалност и ефективност в светлината на Директива 2008/115/ЕО. Срокът е в рамките на законоустановения съгласно чл.42з, ал.3 ЗЧРБ и съответства на тежестта и обществената опасност на установеното нарушение.

Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението, защото съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на решаващия съд относно твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При правилно и съобразено с изискванията на закона установяване на относимите към производството факти и доказателства, както и подкрепящите ги доказателства, съдът е приел, че в хода на производството издалия акта административен орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК. В административното производство китайския гражданин е редовно уведомен за започване на производството и всички релевантни факти и обстоятелства са му били известни. Чужденецът не е бил лишен от възможност да представи доказателства в своя защита и е бил представляван от редовно упълномощен адвокат както в първоинстанционното и в настоящото касационно производство. Следва да се посочи, че в първоначалната и в касационната жалба касаторът не сочи факти и обстоятелства, които не са били обсъдени от органа при постановяването на оспорения акт.

Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд мотиви, не намира за необходимо ги да преповтаря изцяло, поради което препраща изцяло с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК.

По изложените съображения се достига до извод, че обжалваното съдебно решение е съобразено материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2317 от 05.04.2023г., постановено по адм. д. №670/2023г. от Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА