Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 6294/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор, отдел „Проверки“ при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Б., срещу решение № 1993 от 28.03.2023 г., постановено по дело № 4573 по описа на Административен съд – София-град за 2022 г. С обжалваното решение по жалба на „Д. Х. ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) ВG16RFОР002-2.095-3839/31.03.2022г. издаден от началник сектор „Проверки“ при ЦУ на НАП, потвърден с решение № АУПДВ-10/28.04.2022г. на зам. директора на ТД на НАП – София.

В касационната жалба се навеждат твърдения за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора са налице материалноправните предпоставки за издаване на акта, тъй като дейността на дружеството не е била преустановена, а единствено ограничена. Дружеството не е представило, въпреки дадената му възможност доказателства за това коя дейност е била преустановена, което е довело до невъзможност да бъде изчислен оборотът, на база на който да бъде определена и безвъзмездната финансова помощ.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния АУПДВ.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „Д. Х. ООД, не взима становище по касационната жалба.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба. По съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ № ВG16RFОР002-2.095-3839/31.03.2022 г., издаден от началник сектор „Проверки“ при ЦУ на НАП, потвърден с решение № АУПДВ-10/28.04.2022 г. на зам. директора на ТД на НАП - София, с който по отношение на дружеството е установен размер на неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми от 15 799,56 лв. и законна лихва за периода от 27.01.2021 г. до 31.03.2022 г. в размера на 1775,51 лв.

Актът е издаден на основание чл. 166 ДОПК във връзка с чл. 26б, ал. 5 ЗМДВИП и заповед № ЗЦУ-3473/01.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, след извършена проверка за установяване на неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 и BG16RFOP002-2.097 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г.

По делото не е било спорно, че „Д. Х. ООД е юридическо лице, вписано в ТР на 15.05.2011 г. с основна икономическа дейност от КИД 55.10 Хотели и подобни места за настаняване и допълнителна икономическа дейност КИД 56.10 Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване. В проектните предложения е посочен код по КИД 2008 - 56.30 Дейност на питейни заведения, преустановили дейност, за които се иска предоставяне на БФП в размер на 20 %: ресторант в гр. Габрово, [улица], КИД 56.30 Дейност на питейни заведения и заведение за хранене в гр. Габрово, [улица]. Основната икономическа дейност на кандидата (посочена в проектното предложение) е 55.10 Хотели и подобни места за настаняване.

Във връзка с това, по отношение на първа фаза въз основа на заповед №3-ЦУ -109 от 22.01.2021 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите е предоставена помощ в на размер 15 549,71 лв. (20% от декларирания оборот) на 27.01.2021 г., а за втора фаза, съгласно заповед №3- ЦУ-741/30.03.2021 г., на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите е изплатена помощ в размер на 9 762,15 лева (20% от декларирания оборот) на 31.03.2021 г.

На дружеството е извършена проверка при която е установено, че декларираният оборот за периода е изчислен неправилно, като след дадена възможност на жалбоподателя да опровергае същото, не са предприети никакви действия. Общия оборот без ДДС от затворен обект - заведение за хранене находящ се в гр. Габрово на [улица], е попаднал в обхвата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 20% от оборота 19 374,73 лв., без гореописания обект да е посочен в проектното предложение, респ. няма основание за получаване на част от получената безвъзмездна финансова помощ по фаза 1 - ВО16ЯРОР002-2.095 и фаза 2- ВО16КРОР002-2.097 на процедура „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020.

След приключването на проверката е направен извод, че на дружеството следва да бъде издаден АУПДВ. Извършена е корекция по първа фаза в размер на 9 661,64 лв. и в размер на 6 137,92 лв. по втора фаза на предоставената безвъзмездна помощ, поради частично неизпълнение на Условията във връзка с предоставяне на помощта и отчитане на разходваните средства по програмата.

С процесния АУПДВ по отношение на дружеството са установени неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми в размер на 15 799,56 лв. и дължима законна лихва от 27.01.2021 г. до 31.03.2022 г. в размер на 1 775,51 лв.

При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесния акт поради противоречие с материалния закон и неговата цел.

Съдът е приел, че спорът по делото е изцяло правен и е концентриран върху въпроса правилно ли са определени размерите на предоставената безвъзмездна финансова помощ на дружеството и на подлежащата на връщане надплатена сума, посочени в оспорения АУПДВ.

Решаващата инстанция е приела, че в утвърдените за програмата „Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП (нар. „Условията“), засегнати от временните противоепидемични мерки“, по точно в т. 11.1.4 „Критерий за допустимост“, е предвидено, че допустими за кандидати за предоставяне на помощта са тези предприятия/юридически лица, чиято дейност е преустановена или ограничена вследствие на заповеди № РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването.

С оглед това съдът е приел, че в конкретния случай дружеството отговаря на критериите за допустимост, тъй като развива икономическа дейност в някой от предвидените кодове, няма нарушения или задължения, както и изискуеми публични задължения и безспорно е ограничило дейността си, поради което АУПДВ е незаконосъобразен.

Решението е правилно.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят и от настоящата инстанция.

Обосновано е прието, че издадените четири заповеди на министъра на здравеопазването, касаещи определяне референтния период за предоставяне на БФП на дружеството са относими за дружеството, тъй като в техния обхват попадат и двата обекта - заведения за бързо хранене, находящи се в гр. Габрово и [населено място], общ. Габрово.

Съгласно чл. 26б, ал. 1, изр. първо ЗМДВИП на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период на предходната година между 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността.

Съгласно т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповеди с № № РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (съгласно данни за 2019 г.) в един от следните кодове /сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД – 2008 – Приложение 3 към настоящите Условия): 56 „Ресторантьорство“.

Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация (Приложение 1), задължително изискуема като приложение към проектното предложение. След като горните условия са влезли в сила, те са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Административният орган е длъжен да ги приложи, а съдът – да извърши проверка дали административният орган е спазил тези условия.

Независимо че между т. 11.1, подточка 4 от Условията и чл. 26б, ал. 1, изр. първо ЗМДВИП е налице колизия, като според законовата разпоредба се предоставя безвъзмездна финансова помощ при преустановяване на дейността, а според Условията помощ се следва и при ограничаването ѝ, не следва законосъобразност на АУПДВ. Това е така, тъй като предмет на проверка за законосъобразност е отказът за предоставяне на помощта, а не самите условия за кандидатстване. Дали конкретно условие е ограничително би подлежало на проверка, ако самите условия са обжалвани, което в настоящия случай не е сторено (в този смисъл Решение № 3808/20.04.2022 г., постановено по адм. дело № 10164/2021 г.)

Както беше посочено по-горе, въведените с т. 11.1, подточка 4 от влезлите в сила и задължителни за кандидатите и органа Условия за кандидатстване, критерии за допустимост, изискват кандидатите да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа.

В оспорения акт административният орган единствено е констатирал липса на преустановяване на дейността на дружеството за конкретен период от време. В случая обаче за този период дружеството не твърди преустановяване на дейността си, а ограничаването ѝ в резултат на посочените в т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване заповеди. Водещо за предоставяне на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването ѝ. Същото тълкуване е направено и в решение № 3022/31.03.2022 г. по адм. д. № 10880/2021 г. на ВАС, решение № 7426/25.07.2022 г. по адм. д. № 2591/2022 г. на ВАС, решение № 2974/21.03.2023 г. по адм. д. № 151/2023 г. на ВАС и други.

Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви при постановяване на атакуваното решение. Видно от съдържанието на съдебния акт, решаващият състав е изложил твърденията на страните, установените факти по делото и въз основа на тях е направил своите правни изводи. Обосновал е защо не само прекратяването на дейността, а и нейното ограничаване е основание да бъде подпомогнат търговеца. Тълкуването му е съобразено с относимите разпоредби на закона и правилата прието от административния орган при които е отпускана помощта.

Пред настоящата инстанция касаторът твърди, че не са събрани доказателства относно ограничаването на достъпа и не е установен спад на оборотите, за да се установи засягане. Тези въпроси не са обсъдени и в административния акт, поради което същият е немотивиран и не може да се иска от съда да замести административния орган в задължението му да установява фактите и обстоятелствата въз основа на които е издаден АУПДВ.

С оглед изложеното твърденията за допуснати нарушения при постановяване на съдебния акт са неоснователни, решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1993 от 28.03.2023 г., постановено по дело № 4573 по описа на Административен съд – София-град за 2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА