Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 6310/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. от гр.Монтана, чрез адв. Р. срещу Решение №250 от 07.04.2023 г., постановено по адм. дело №124/2023 г. по описа на Административен съд – Монтана. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съществени процесуални правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение №2153-11-4 от 12.01.2023г. на Ръководител ТП на НОИ – Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №111-00-1393-3 и разпореждане №111-00-1393-4 и двете от дата 18.11.2022г. на Ръководител на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ. Претендира разноски.

Ответникът – Ръководител ТП на НОИ – Монтана оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира на първо място касационната жалба за частично процесуално недопустима.

Настоящият съдебен състав констатира, че доколкото обжалваното решение на Ръководител ТП на НОИ – Монтана е постановено при осъществено задължително административно обжалване на две разпореждания, издадени от Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, то следва да се посочи, че решението на административния съдия, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Илиев срещу Решението от 12.01.2023г., в частта му, с която е потвърдено разпореждане №111-00-1393-3, с което е отказано отпускането на парично обезщетение на безработица на Илиев, е окончателно. Това е така, тъй като с нормата на чл.119 КСО в последната и редакция с ДВ бр.94 от 2019г. се премахна касационното обжалване на решенията на административния съд, постановени по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" – за суми до 1 000 лв., букви "е" и "ж" на КСО.

Доколкото това разпореждане на съответното длъжностно лице от ТП на НОИ – Монтана е постановено на основание чл.117 ал.1, т.2, б. „б“ КСО, то съдебното решение, постановено по жалбата на Илиев, разгледана от Административен съд – Монтана, се явява и окончателно.

С оглед на това и на основание чл.215 т.4, във вр. с чл.213а ал.6, т.2, предл. последно АПК и във вр. с чл.119 КСО, касационната жалба на Илиев в тази част следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство по нея се прекрати.

По отношение съдебното решение, с което административния съдия се е произнесъл по решението на ответния Директор, в частта касателно разпореждане №111-00-1393-4, то жалбата се явява допустима, тъй като актът(по чл.117 ал.1, т.2, б. „д“ КСО) е за сума над 1 000 лева.

В тази част, разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С разпореждането, по повод на което е постановено контролираното от административния съд решение на ответния Директор, е разпоредено Илиев да възстанови добросъвестно получено от него парично обезщетение за безработица за периода 01.08.2022г. – 31.10.2022г. в размер на 1 203,20 лева, поради това, че последващо на отпускането му е получена информация от ТД на НАП-офис Монтана, от която се установило, че дружеството-работодател на Илиев – „Ел Ел Билд 2021“ЕООД със седалище в гр.Лом, обл. Монтана, реално не било осъществявало никаква дейност, определящо „неоснователност“ и на подадените данни за осигуряване на работниците и служителите му. Прието е, че по този начин не са изпълнени и условията на чл.10, ал.1 от КСО и 1, ал.1, т.З от ДР на КСО, поради което е формиран извод, че въпреки формално сключения трудов договор, Илиев не е имал качеството на „осигурено лице“.

Прието е също така, че за интересуващия ни период той не е изпълнявал съответната дейност, поради което и липсвало основание за осигуряването му по КСО.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че тези изводи, намерили място и в мотивите на оспореното административно решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Монтана, са възприети при допуснати нарушения на съществени административнопроизводствени правила, довели и до тяхната необоснованост.

На първо място е видно от представената като пълна административна преписка, че в нея се намира писмото на Директор на офис Монтана на НАП от 02.11.2022г., в което е посочено, че изводите са направени въз онова на Протокол от 04.08.2022г. Този протокол обаче не се съдържа в самата преписка, а е изискан допълнително от съда(така писмо на л.71 от делото на Адм. Съд – Монтана), като от съдържанието му се установява, че констатациите по него са само по данни от информационната система на НАП, поради това, че управителят на ЕООД-то не представил исканите документи и сведения. Констатирани били различни обстоятелства, касателно публичните задължения на субекта, имущественото му състояние, подаването/ неподаването на данъчни декларации през годините, респ. наличието на образувано изпълнително дело за събиране на значими по размер задължения.

Липсват обаче установявания във връзка с евентуалния обект или обекти, където е следвало да полагат труда си посочените към този момент за наети от търговеца 53 лица по сключените от него трудови договори.

В хода на съдебното дирене е приет и последващ Протокол – този от 12.12.2022г., от който е видно, че органите по приходите са предприели и допълнителни действия по установяване реалното полагане на труд от лицата по сключените множество трудови договори, като са изискали от част от тях – 10 бр.(Илиев не е сред посочените) документи и информация, касателно тяхната трудова дейност при това, но при при други търговски дружества, на които лицето Л. П. е също управител. Отделно от това последният е бил издирен и от него и бил попълнен „въпросник“, с дадени 45 отговора( частично отговорен от Петков) и приобщен с Протокол на органите по приходите от 05.12.2022г.

По време на съдебното дирене е постъпило и писмо от Зам. Директор ТД на НАП – В. Т. в което било посочено, че по жалба на група лица, работили при този осигурител, е в ход контролно производство, като проверката е със срок на приключване 28.04.2023г.

Видно е от преписката също така, че на дата 29.11.2022г. длъжностно лице от състава на ТП на НОИ – Монтана издало задължителни предписания до осигурителя с основание в чл.108 ал.1,т.3 КСО, с които било разпоредено на последния да заличи подадените от него данни по реда на чл.5 ал.4,т.1 КСО, вкл. и тези за касационния жалбоподател(пункт 49). Производството по тях било образувано по сигнала на НАП от 02.11.2022г..

В съдебни заседания на дата 21.03.2023г. и 04.04.2023г. са разпитани като свидетели лицата М. Ш. и Ц. С., които сочат, че в спорния период са работили с Илиев, като описали мястото на работа и дейността, вкл. и честотата на присъствието на последния при изпълнение на възложените му трудови функции.

В тази връзка касационният съд намира, че правилно административният съдия е откроил спорните въпроси, като е посочил, че административният орган е следвало да съобрази новите обстоятелства, получени от други учреждения, при осъществяване на техните функции, като също така е отбелязал и значението на последващия контрол по чл.108 КСО.

В тази връзка обаче следва да се посочи в по-общ план, че доколкото на преден план в случая е преценката за наличие или липса на „осигурително правоотношение“, то понятието „осигурително правоотношение” е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си е трудно да се изгради единно такова за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване.

С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/самоосигуреното лице.

Посочените по-горе задължителните предписания на първо място са били издадени в резултат на констатациите на контролния орган при извършената проверка, в която осигуреното лице Илиев не е участвало като страна в производството пред административния орган, вкл. дори като лице, попадащо в хипотезата на чл.44 АПК.

Доколкото обаче изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган – осигурител в крайна сметка ще рефлектират върху корелативната правна връзка осигурителен орган – осигурено лице и доколкото последното не е било конституирано като страна в производството по издаване на настоящите предписания, следва да се отбележи, че позитивното ни право отчита правното положение, в което между осигурител и НОИ се провежда контролно производство с участието само на осигурителя, като той може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице. Ако е недобросъвестен, като не документира търговската си дейност, не декларира доходи и не заплаща данъци, той няма и интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания, нито да оспори същите, още повече, че те би трябвало да трупат осигурителен стаж, дори когато осигурителят им не е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите осигурителни вноски(а в случая от събраните доказателства се установява именно такава фактическа обстановка).

Или осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но не участват като страна в това административно производство.

От друга страна, ако в друго производство се установи упражняване на трудова дейност от осигурените ще е налице влезли в сила актове, включително и съдебни, с които спрямо осигурените лица те са осъществявали трудова дейност и имат осигурителни права, но няма кой да заплати осигурителните вноски за тях, тъй като по отношение на осигурителя е прието, че той не извършва дейност, поради което не дължи осигурителни вноски и респективно данъци.

Такъв правен резултат може да бъде избегнат, ако в контролното производство НОИ установи всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, всички лица са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове са с еднакво действие по отношение на тях.

На посоченото основание – лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител, последният адресат на задължителните предписания, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания, защото именно то последващо в някоя от хипотезите по чл. 114 КСО ще следва да възстановява недобросъвестно/добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, ако такива са му били изплатени от фондовете на ДОО(както е и този случай).

Вторият момент в случая се свързва с това, че разпореждането от 18.11.2022г. е било издадено още преди производството по чл.108 КСО да е приключило. Не са били приключили и производствата, развивани по ДОПК от органите по приходите, за което свидетелстват последващите протоколи(от 05.12.2022г. и от 12.12.2022г.) и писмото от 03.04.2023г. на Зам. Директор на ТД на НАП – В. Т.

Изложеното обосновава извод за допуснати нарушения на съществени процесуални правила в развилото се по чл.114 ал.3 във вр. с ал.2, т.2 КСО производство, което е било приключено преждевременно, преди още да се установят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Разпореждането е издадено и преди още да бъде ясно дали ще бъдат заличени, подадените от осигурителя данни от регистъра.

Това в случая е от особено съществено значение, тъй като административният съд тук не е инстанция по същество, респ. не може да разреши спора като сам събере необходимата му информация чрез съответните доказателствени средства и замести волята на органа.

Това обосновава и извод за незаконосъобразност на акта на Ръководителя на ТП на НОИ – Монтана от 12.01.2023г., независимо че в него е посочено, че междувременно задължителните предписания били влезли в законна сила, като се държи сметка, че Илиев не е участвал в това производство и се съобрази изложеното по-горе в тази насока(в посочения смисъл са и Решение № 9937 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 367/2023 г., VI о. и цитираното там Определение № 9091 от 29.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2023 г., VI о.).

Изложеното дотук обосновава и извода на касационната инстанция за отмяна на атакуваното съдебно решение в тази му част, тъй като е налице касационното основание по чл.209 т.3 АПК, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на И. И. срещу решението на Директор на ТП на НОИ – Монтана от 12.01.2023г. се уважи.

По разноските.

С оглед изхода, разноски са дължат на Илиев, поради което следва НОИ да бъде осъден да заплати на адв. Ц. възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при условията на чл.8 ал.2, т.2 от същата Наредба в размер на 500 лева, за които само разноски е наличен и Списък на разноските.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №250 от 07.04.2023 г., постановено по адм. дело №124/2023 г. по описа на Административен съд – Монтана, в ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на И. И. от гр. Монтана срещу Решение №2153-11-4 от 12.01.2023г. на Ръководител ТП на НОИ – Монтана, с което е потвърдено Разпореждане №111-00-1393-4 от 18.11.2022г. на Ръководител на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Решение №2153-11-4 от 12.01.2023г. на Ръководител ТП на НОИ – Монтана, в ЧАСТТА, с което е отхвърлена жалбата на И. И. от гр. Монтана срещу Разпореждане №111-00-1393-4 от 18.11.2022г. на Ръководител на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. И. от гр. Монтана срещу Решение №250 от 07.04.2023 г., постановено по адм. дело №124/2023 г. по описа на Административен съд – Монтана, в ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение №2153-11-4 от 12.01.2023г. на Ръководител ТП на НОИ – Монтана, с което е потвърдено Разпореждане №111-00-1393-3 от 18.11.2022г. на Ръководител на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по адм. дело №6310/2023г. по описа на ВАС на РБ, VI-то отд.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр. София, [улица] да заплати на адв. И. Ц. от гр. София разноски по делото в размер на 500(петстотин) лева, представляващи определено адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му пред 5-членен състав на ВАС на РБ само в частта(с характер на определение), с която е оставена без разглеждане жалбата на Илиев и е прекратено производството по делото.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ