Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 6356/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Д. Н. строителен контрол /ДНСК/, чрез юриск. Д. Кармине, срещу Решение №532 от 19.04.2023г., постановено по адм. дело №1230/2022г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена Заповед №ДК-11-ВН-04 от 03.05.2022г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Варна, с която е отменена Заповед № А28 от 14.04.2022г. на Главния архитект на О. В. към Разрешение за строеж № 69 от 14.04.2021г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж: "Жилищна сграда 4, жилищна сграда 5 и жилищна сграда 6", находящ се в УПИ ХІ-475 "за жилищно строителство", кв. 13 по плана на 26-ти микро район, гр. Варна. Релевират се подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и отмяна на процесната заповед и присъждане на направените разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юриск. Сибинова, поддържа касационната жалба на сочените в нея основания.

Ответникът – главния архитект на О. В. не взима становище по касационната жалба.

Ответникът „РУД – Варна“ АД, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Д. – Ишкиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за производството разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд Варна е било образувано по жалба на „РУД – Варна“ АД, срещу Заповед № ДК-11-ВН-04 от 03.05.2022 г., издадена от Началника на РДНСК Варна, с която е отменена Заповед № А28 от 14.04.2022г. на Главния архитект на О. В. към Разрешение за строеж № 69 от 14.04.2021 г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж: "Жилищна сграда 4, жилищна сграда 5 и жилищна сграда 6", находящ се в УПИ ХІ-475 "за жилищно строителство", кв. 13 по плана на 26-ти м. р., гр. Варна, с възложител - оспорващото дружество.

Първоинстанционния съд е приел, че процесната заповед е издадена от лице с делегирани правомощия /началник РДНСК/ от компетентния административен орган /Началник ДНСК/ по чл.156, ал.5 от ЗУТ, в изискуемата за това писмена форма, съдържаща всички необходими по смисъла на чл. 59 от АПК реквизити, при спазване на административно процесуалните правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Съдът, за да стигне до този извод, след преценка на доказателствата по делото, включително и две СТЕ, приел от фактическа и правна страна, следното:

Отменената от Началника на РДНСК В. З. № А-28 от 14.04.2022 г. на гл. архитект на О. В. е издадена на основание чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 7, и ал. 5 ЗУТ, за допълване на издаденото разрешение за строеж /РС/ № 69/14.04.2021г. и въз основа на одобрен инвестиционен проект към него по заявление на "РУД-ВАРНА" АД, като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.3513.475 по кадастралната карти и кадастралните регистри на гр. Варна. Разрешение за строеж № 69/14.04.2021г. е издадено от гл. архитект на О. В. за строеж: "Жилищна сграда 4 и жилищна сграда 5, и работилница", находящ се в УПИ ХІ-475 "за жилищно строителство", с идентификатор 10135.3513.475, кв. 13 по плана на 26-ти м. р., гр. Варна, с възложител "РУД-ВАРНА" АД.

За да отмени заповедта за допълване разрешението за строеж, Началника на РДНСК Варна е приел, че процесните изменения на инвестиционните намерения не кореспондират с условията по чл. 154, ал. 2, т. 5, 6 и 7 и ал. 5 от ЗУТ, т. е представляват съществените и недопустими отклонения, които: или променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията (т. 5); или нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2 (т. 6); или променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения (т. 7).

С. Р. за строеж № 69/14.04.2021 г., издадено от гл. архитект на О. В. "Жилищна сграда 5, жилищна сграда 4 и работилница (пункт за ремонт и смяна на гуми)" са втори етап на реализация на цялото инвестиционно намерение в имота. Двете жилищни сгради (4 и 5) са с 9 надземни етажа, като сграда 5 е свободно стояща, а жилищна сграда 4 на първи етаж е предвидена на калкан с работилницата, като подземните етажи на сгради 4 и 5, както и работилницата са на едно ниво, като подземният етаж на "работилницата" е отделен конструктивно частично с фуга 10 см и частично с фуга 5 см от жилищна сграда 4.

"Работилницата" е с един надземен и един подземен етаж, и със застроена площ 276 кв. м, като етажите са свързани вертикално със стълбище и товарна платформа. Подземният етаж на "жилищна сграда 4" се състои от 36 избени помещения и 8 бр. места за паркиране на автомобили, от втори до десети етаж са проектирани 51 бр. еднакви жилища – по 6 апартамента на етаж, в подпокривния етаж са проектирани 3 бр. жилища, а подземният етаж е с общ сутерен за сграда 4 и 5.

Промяната на инвестиционните намерения на възложителя се състои в това, че на мястото на предвидената "работилница" е проектирана "жилищна сграда 6" на пет етажа, със застроена площ 258 кв. м, долепена до сграда 4 (на фуга), с подземен етаж с 6 места за паркиране и 14 избени помещения, като първия етаж се състои от 10 бр. гаражи, а на останалите етажи са проектирани 19 жилища. По отношение на "жилищна сграда 4"– преобразуват се предвидените един двустаен и един тристаен апартамент в един тристаен, като от 51 бр. жилищата стават 43 броя. С извършените промени се променя строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и натоварванията изцяло в сграда 6 и частично в сграда 4 и подземния етаж. В частта за сграда 6 няма промяна, а напълно нова строителна конструкция и нов вид на конструктивните елементи и натоварвания, но не се изисква запазване на конструктивни елементи от първоначалния проект на "работилницата", за да се приеме, че е налице промяна на строителната конструкция, видът на конструктивните елементи и натоварванията в строеж: "Жилищна сграда 4, жилищна сграда 5 и жилищна сграда 6". Новопроектираната "жилищна сграда 6" на мястото на "работилницата" се явява в нарушение на предвижданията на проекта, като се променя предназначението на тази реална част от строежа по отношение на функционалното й предназначение. Променени са видът и местоположението на общите инсталации и уредби.

Съдът, с оглед конкретните проектни предвиждания (първоначалните и променените), приема, че в случая одобреният на 14.04.2022 г. инвестиционен проект от Главния архитект на О. В. обективира съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, 6 и 7 от ЗУТ от първоначално одобрения на 14.04.2021 г. инвестиционен проект, но не и такива по чл. 154, ал. 2, т. 1- 4 от ЗУТ. Извел правен извод, че съгласно чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, след издаване на разрешението за строеж, изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6 и 7 се явяват допустими. Тези съществени отклонения от първоначално одобрения инвестиционен проект са допустими по регламентираните в ал. 5 ред и условия. Като недопустими съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект законодателят определя случаите, когато липсват изначало радикалните изисквания и основания, за да бъде разрешено строителството по променените инвестиционни намерения.

В подкрепа на тезата си, съдът се позовал и на нормата на чл.154, ал.6 от ЗУТ, т. е. че за одобряване измененията в проекта се изисква изготвянето на оценка за съответствието на проекта с основните изисквания към строежите и другите изискуеми становища и съгласувания, каквито в случая приема, че са налице. Законодателят е предвидил гаранции за съблюдаване на същите изисквания, условия и ред, аналогични на заложените такива при издаване на разрешенията за строеж. В този смисъл обстоятелството дали за приетия от Началника на РДНСК "изцяло нов строеж" ще бъде издадено самостоятелно разрешение за строеж или ще бъде процедирано по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, не рефлектира върху целта, която преследва ЗУТ – да се осигури законосъобразно извършване на строителство. Извън хипотезите по чл. 154, ал. 2, т. 1 - 4 от ЗУТ, независимо колко са съществени отклоненията от одобрения инвестиционен проект, същите могат да бъдат надлежно процедирани за одобряване от компетентния орган. Именно такава е целта и смисъла на закона, които не са съобразени от административния орган, издал процесната заповед. Несъответствие на акта на целта на закона сочи на основание за отмяна на заповедта на Началника на РДНСК - чл. 146, т. 5 от АПК.

Подкрепил е този извод и с обстоятелството, че след издаването и влизането в сила на разрешението за строеж, при промяна на инвестиционните намерения на възложителя главният архитект няма правомощие нито да си оттегли разрешението за строеж, нито да възобнови производството по издаването му. Същевременно при наличие на издадено разрешение за строеж, което се явява действащ административен акт, е недопустимо издаването на ново разрешение за строеж за същия имот, предвиждащо ново застрояване вместо първоначално разрешеното. Законодателят е предвидил възможност при промяна на инвестиционните намерения да се пристъпи към одобряване на проект за изменение на първоначално проектираното строителство, ако отклоненията са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 - 8 от ЗУТ, и издаване на заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж. В този смисъл неверен е изводът на Началника на РДНСК, че сграда 4 и сграда 6 са самостоятелни, не са функционално свързани и технологично могат да се изпълняват отделно и поради това промените в инвестиционните намерения, касаещи новопроектираната "жилищна сграда 6" (бивша "работилница" по Разрешение за строеж № 69/14.04.2021 г.), не кореспондират с условията по чл. 154, ал. 2, т. 5, 6 и 7 и ал. 5 ЗУТ, тъй като сграда 6 представлява изцяло нов строеж и за тяхното реализиране следва да бъде издадено разрешение за строеж по общия ред на основание чл. 148 ЗУТ. Независимо от конструктивната самостоятелност на жилищни сгради 4 и 6 и че могат да се изпълнят технологично отделно, сградите представляват един строеж с подобекти, като в частта на подземния етаж са и функционално свързани. В случая става въпрос за един строеж с три подобекта – жилищна сграда 4, жилищна сграда 5 и жилищна сграда 6 (на мястото на бившата работилница). Така и е разрешено строителството като единен строеж - жилищни сгради 4, 5 и 6, независимо че са самостоятелни подобекти, не могат да функционират самостоятелно, т. к. са свързани в подземната част с подходите от подземната част на сградите, поради което строителството трябва да бъде извършено наведнъж. В този смисъл обстоятелството, че конструкциите на сграда 4 и сграда 6 са самостоятелни и че могат да бъдат изпълнени отделно, не обосновава извод, че става въпрос за наличие на напълно нов строеж, за който е необходимо издаване на разрешение за строеж по общия ред, както приема административния орган. Неправилно е прието и че сграда 6 представлява изцяло нов строеж, не кореспондиращ с условията по чл. 154, ал. 2, т. 5, 6 и 7 ЗУТ. В случая е без значение, че новопроектираната сграда 6 на мястото на "работилницата" е на 5 надземни етажи, с различна от "работилницата" застроена площ, обем, конфигурация, РЗП, функционално предназначение и съответно с напълно нова конструкция. В случая става въпрос за съществено отклонение от предходно одобрения инвестиционен проект, но това отклонение е допустимо съгласно чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Обстоятелството, че е усвоен нов обем - от едноетажна в 5-етажна сграда, няма пречка да бъде процедирано по чл. 154, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, ако е в рамките на предвижданията на действащия подробен устройствен план и не са налице хипотезите на чл. 154, ал. 2, т. 1 - 4 от ЗУТ. В този смисъл увеличената застроена и разгъната застроена площ на проектираната "жилищна сграда 6", ситуирана на мястото на предходно проектираната "работилница", действително се явява нов, напълно различен подобект на строежа по Разрешение за строеж № 69/14.04.2021 г., но ответника неправилно приема, че направеното изменение на проекта, не попада в хипотезите на посочените от законодателя съществени отклонения, които са допустими по реда на чл. 154, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 5 -7 от ЗУТ.

Съдът аргументирано обосновал и защо одобреното изменение на проекта не е в нарушение на подробния устройствен план. В същото време възражението на Началника на РДНСК за неосигуряване на съответствие на проекта с изискванията за достъпна среда, не е посочено от него като фактическо основание за издаване на оспорения акт, а е въведено от едва с писмените бележки по делото, поради което е ирелевантно за преценката законосъобразността на оспорената заповед, която не съдържа позоваване на такъв факт.

При тези изводи, административния съд приема, че обжалваната пред него заповед е незаконосъобразна като постановена при неправилно приложение на ЗУТ и в несъответствие с целите му, поради което отменил оспореният административен акт.

Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав споделя напълно всички правни изводи на първоинстанционния съд. Намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в несъответствие с материалния закон и в разрез с целите му.

Не се споделят доводите на касатора за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Отмененената с процесната заповед на Началника на РДНСК Варна, Заповед № А28 от 14.04.2022г. на Главния архитект на О. В. към Разрешение за строеж № 69 от 14.04.2021г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж, е с предмет: одобрено изменение на "Жилищна сграда 4 и жилищна сграда 5, и работилница", находящ се в УПИ ХІ-475 "за жилищно строителство", с идентификатор 10135.3513.475, кв. 13 по плана на 26-ти м. р., гр. Варна, с възложител "РУД-ВАРНА" АД, в строеж "Жилищна сграда 4, жилищна сграда 5 и жилищна сграда 6".

По делото категорично е установено, че одобреният на 14.04.2022 г. инвестиционен проект от Главния архитект на О. В. обективира съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, 6 и 7 от ЗУТ от първоначално одобрения на 14.04.2021 г. инвестиционен проект, но не и такива по чл. 154, ал. 2, т. 1- 4 от ЗУТ. Съгласно чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, след издаване на разрешението за строеж, изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6 и 7 се явяват допустими по регламентираните в тази норма ред и условия. Спазени са и условията на чл.154, ал.6 от ЗУТ – изготвени са оценка за съответствието на проекта с основните изисквания към строежите и другите изискуеми становища и съгласувания. Процесното съществено изменение на разрешения строеж не попада в нито една от хипотезите на чл.154, ал. 2, т. 1 - 4 от ЗУТ.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице сочените основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт, поради което същия следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора касаторът следва да заплати на ответника „РУД – Варна“ АД своевременно поисканите и доказано направени разноски за касационното производство в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №532 от 19.04.2023г., постановено по адм. дело №1230/2022г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Национален строителен контрол“ да заплати на „РУД – Варна“ АД, [ЕИК], със седалище в гр.Варна направените разноски за касационното производство в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ