Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 6377/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г. К. от гр. Самоков, приподписана от адв. М., срещу решение № 1160/14.11.2022 година на Административен съд – София-област по адм. д. № 814/2022 година. С последното е отхвърлена жалбата му срещу Решение с рег.№ 338000-4179/19.07.2022г. на началника на РУ – Самоков, в което е обективиран отказ по заявление с вх.№ 338000-3873/04.07.2022г. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Макар да бил приел писмените доказателства и да кредитирал гласните такива, съдът неправилно заключил, че в хода на производството нуждата от притежание на огнестрелно оръжие не била доказана. Оспорва като неправилни изводите на съда за липса на съществуваща към момента конкретна опасност за живота и здравето му, обуславяща съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Твърди, че логиката на закона не е заявителят да доказва непосредствено започнало приготовление за убийство. Такъв подход към материята обуславял извод, че разрешително за оръжие следвало да се даде само на „хора от тежкия криминален контингент“, които „лесно да обосноват, че животът им често е в непосредствена опасност“. Твърди, че 32 години законно е притежавал оръжие и няма нито едно нарушение във връзка с носенето, съхранението и изправността му. По делото били събрани безпротиворечиви доказателства, че Г. К. отговаря на всички останали изисквания на закона, като според него и е доказал необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Решение с рег.№ 338000-4179/19.07.2022г. на началника на РУ – Самоков и преписката се върне на началника на РУ – Самоков с указание за издаване на исканото разрешение. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът, началникът на РУ – Самоков, чрез юрк. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение на неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.
Производството пред Административен съд – София-област е образувано по жалба на Г. К. от гр. Самоков срещу Решение с рег.№ 338000-4179/19.07.2022г. на началника на РУ – Самоков, в което е обективиран отказ по заявление с вх.№ 338000-3873/04.07.2022г. за продължаване на срока на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие.
За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Страните не спорят, че:
На 04.07.2022г., Г. К. е подал до началника на РУ – Самоков, приложеното по делото заявление, с което е поискал да бъде продължен срокът на разрешението за съхранение, носене и употреба на пистолет „Лама“. Посочено е, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, както и адресът на металната каса, където ще бъде съхранявано. Заявлението е попълнено по образец, като към него са приложени изискуемите документи по чл.76, ал.4 ЗОБВВПИ, които обстоятелства не са спорни.
С писмо от 11.07.2022г. жалбоподателят е уведомен, че в искането си не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. На основание чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ на искателя е дадена възможност да посочи такава причина, съгласно изискването на чл.58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
В отговор, със заявление от 13.07.2022г. жалбоподателят е посочил, че притежаваният от него пистолет му е необходим за лична самоотбрана, опазване на членовете на семейството му, както и охрана на имуществото.
С обжалваното Решение с рег.№ 338000-4179/19.07.2022г. началникът на РУ – Самоков е отказал по заявление с вх.№ 338000-3873/04.07.2022г. на Г. К. да продължи срока на притежаваното от същия разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него № 20160221214 със срок на валидност 13.07.2022 година. Приел е, че липсват доказателства за застрашаване живота и здравето на заявителя, обуславящи нуждата от употреба на оръжие за самоохрана.
Въз основа на анализ на събраните в хода на административното и съдебното производството доказателства, първоинстанционният съд е приел за доказано, че:
През 2006г. е извършена кражба от дома на семейството на жалбоподателя;
През 2015г. се е чул изстрел в близост до дома му;
През 2019г. съпругата на жалбоподателя е била нападната в парка на гр. Самоков, както и жалбоподателят е имал инцидент с куче на съседи.
На 30.05.2022 година е констатирана кражба на 2 броя камери от системата за видеонаблюдение в дома на жалбоподателя.
Жалбоподателят в качеството си на законен представител на „Марибор – Холидей“ ЕООД, упражнява дейност като застрахователен агент в гр. Самоков, и получава суми от клиенти за застрахователни премии, които отчита и внася по сметка на застрахователя, и офисът му не се охранява.
Тези факти обаче, обсъдени във връзка с необходимостта по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, са ценени от първоинстанционния съд като немотивиращи извод за наличие на данни за непосредствена – съществуваща към момента на искането, конкретна опасност за живота и здравето на жалбоподателя, обуславяща съхраняване на огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Поставеният пред касационната инстанция спор е относно доказването на така сочената необходимост. По поставеният спор касационната инстанция приема следното от правна страна:
Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида – свързани с личността на заявителя (т. 1 – 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10).
В конкретната хипотеза изискванията свързани с личността на заявителя са спазени.
Спорни са изискванията свързани с целта, за която се иска разрешението.
С оглед на разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя, именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на исканото разрешително. Задължение на органа е да извърши проверка за верността на сочените факти в подкрепа на заявената цел, но няма задължение да посочва какво да е съдържанието на заявлението в частта за целта и нейното обосноваване.
В чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ се съдържа забрана за издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, когато липсва основателна причина. Именно в тази хипотеза органът е постановил процесният отказ, т. е. органът приема, че заявителят отговаря на всички други поставени от закона изисквания, но не и на тази. В тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
По така поставения спор, касационната инстанция приема следното:
1.Посоченото основание към заявлението е „за самоотбрана“, както и „за охрана на имуществото“, без мотив и доказателства към заявлението насочващи към която и да било от нормативно изписаните цели.
Съдебната практика по приложението на специалния ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. В конкретния казус в заявлението са изписани две причини: „за самоотбрана“, както и „за охрана на имуществото“, но нито една от тях не е мотивирана и не подкрепена с доказателства.
В частта досежно целта, въз основа на заявлението от молителя Кощров, органът е направил обоснован извод за липса на доказателства обосноваващи целта.
2. В хода на съдебното производство са събирани доказателства за претендираната цел, но:
Фактите твърдени в съда, не са били представени, нито доказвани пред органа;
Анализът на същите не сочи към извод за претендираната необходимост:
2.1. Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед, както обосновано приел съда, е фактът, че на касатора са били издавани разрешения за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие досега. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.
2.2. Хипотезата, в която се издава оспорения акт не касае отнемане на издадено разрешение поради допуснати нарушения на ЗОБВВПИ, поради което и възраженията на касатора в тази насока (а именно, че няма нарушения по ЗОБВВПИ) са неоснователни като неотносими. Както съдът посочи по-горе, в случая изискванията свързани с личността на заявителя са спазени и не се оспорват от органа.
2.3. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази насока, за да може да получи исканото разрешително, заявителят следва да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. А те са: самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка,
2.4. Възможността за ползване на оръжие за „охрана на имущество“ не е основание за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели, тъй като липсва сред посочените граждански цели по смисъла на чл. 6, ал.3 от ЗОБВВПИ.
2.5.“Пренасянето на големи суми пари във връзка с осъществяваната от молителя търговска дейност“ също не се явява обстоятелство, даващо основание за издаване на разрешение за оръжие за граждански цели.
2.6. Позоваването на мотив за осигуряване на „превантивни мерки за защита“ също не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да се придобие огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на релевантните за основанието твърдения, подкрепени с доказателства на молителя. Дори и да се кредитират установените на съдебна фаза факти за кражби и инциденти, то отново не се обосновава извода за доказване на реална опасност и съществуваща безусловна необходимост. Да се приеме, че опасенията за засягане и посегателство, без доказване на реална опасност и съществуваща безусловна необходимост, представляват такава причина, би означавало, да се превърне режима по издаване на процесните разрешителни от разрешителен в регистрационен, какъвто последният не е. Употребата на огнестрелно оръжие е дейност - източник на обективна висока степен на опасност за живота и здравето на обществото, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, част от които са свързани и с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина.
Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1160/14.11.2022 година на Административен съд – София-област по адм. д. № 814/2022 година.
ОСЪЖДА Г. К. от гр. Самоков, ДА ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА