Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 6428/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Униспед инс ЕООД, чрез процесуален представител адв. Д. З. срещу решение № 826 от 04.05.2023 г. по адм. дело № 422/2023 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, счита за неправилен достигнатия от първоинстанционния съд извод за липсата на доказателства за завършването на транзитната операция. В тази връзка излага подробни съображения за наличието на информация в Митническата информационна система за транзит /МИСТ/, част от системата NCTS на Европейския съюз и изпълнение на предвиденото в чл. 233, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) № 952/2013/ задължение за представянето на стоките, обстоятелства, необсъдени от решаващия състав. Поддържа, че при липсата на безспорни доказателства за неприключването на режим транзит, в нарушение на приложимите разпоредби от Конвенцията за Общ транзитен режим, административният орган е издал процесното решение и е установил публични държавни вземания. На следващо място излага възражение, че актът е издаден преди обмена на информация между митническите власти на Р. България и Р. Италия и в тази връзка счита същия за необоснован и немотивиран, обстоятелство, за което липсват мотиви в оспореното съдебно решение. Иска отмяната на съдебния акт ведно с отмяна на обжалвания административен акт. Претендират се разноски.

Ответната страна директорът на Териториална дирекция /ТД/ М. Б. представлявана от ст. юрк. Ж. С. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Администативният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 12.04.2022 г. пред Митнически пункт /МП/ К. А. от страна на AIR TRANS Sp.z.o.o, Poland, в качеството на превозвач, с пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], са декларирани 696 колета, 24 181 кг. бруто, тъкани от прежда от синтетични нишки. Представен е T1 с MRN 22TR34130001010841/08.04.2022 г. и придружаващи документи - търговска фактура № 32415/08.04.2022 г. и транспортна товарителница CMR от 08.04.2022 г. Във връзка с извършена проверка на товарния автомобил е констатирано наличието на 52 колета, 6 371 бр. текстилни изделия с логото на различни защитени търговски марки. Същите са задържани с разписка № 0215975/14.04.2022 г., на основание чл. 17 и чл. 18 от Регламент (ЕС) № 608/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.06.2013 г. за защита на интелектуалната собственост и е издаден протокол № 1169/BG001015/14.04.2022 г. за извършената митническа проверка. Представеният Т1 с MRN 22TR34130001010841/08.04.2022 г. е приведен в състояние Транзитно митническо управление /ТМУ/ - спрян превоз и впоследствие Получаващо митническо учреждение /ПМУ/ - стоки за следващо направление.

На 14.04.2022 г. за превозното средство е разрешен режим транзит, за който е приета митническа декларация с MRN 22BG00101521646129, с приложен Т1 с MRN 22TR34130001010841, търговска фактура № 32415/08.04.2022 г. и транспортна товарителница CMR от 08.04.2022 г. за 644 колета - други трикотажни платове - обагрени; фланелки с ръкав, без яка (тениски) и долни фланелки, трикотажни или плетени - от памук, и комбинезони, фусти, пликчета, нощници, пижами, халати, хавлии за баня от памук, с тегло 22 481 кг., с декларирано ПМУ - ДЕ005580 (ДЕ - Германия). За изпращач е посочен S. URUN TEKSTIL SAN, Р. Т. a за получател S. KOERIRSDIENST, К. Н. Международният превоз на стоки е извършен с товарен автомобил с peг. № [рег. номер] от превозвача AIR TRANS Sp.z.o.o, Poland. Като титуляр на режим външен съюзен транзит е вписан Униспед инс ЕООД.

В съответствие с чл. 297, 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013г на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент за изпълнение 2015/2447/ от митническите органи е определен срок за представяне на стоката в ПМУ - ДЕ005580 /Германия/ - 21.04.2022 г. В така определения срок не е получено уведомление за пристигането им. Установено е, че в МИСТ системата транзитна операция Т1 c MRN 22BG00101521646129 е в състояние ОМУ - Процедура по издирване. На 28.04.2022 г. е стартирана процедура по запитване до декларираното ПМУ във връзка, с което е получен отговор - Непознат превоз в ПМУ. С оглед установените факти и обстоятелства, с писмо от 04.05.2022 г., получено на 13.06.2022 г., титулярят по транзитната операция Униспед инс ЕООД е уведомен за липсата на доказателства за завършване на режим транзит, като същият е поканен да предостави доказателства за завършване на режима или информация, касаеща посочената транзитна операция. Отговор не е получен.

Горното е обосновало извод, че не са изпълнени задълженията на титуляря на режим транзит и на превозвача да представят стоките в непроменено състояние пред митническите органи в ПМУ в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране, съгласно изискванията на чл. 233, 1, б. а и 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В контекста на изложеното и на основание чл. 79, 1, б. а и 2, б. а от Регламент (ЕС) № 952/2013, считано от 22.04.2022 г. митническите органи определят вносно митническо задължение за превозвача AIR TRANS Sp.z.o.o, Poland, като на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС е определено и задължение за данък добавена стойност. Прието е, че солидарно отговорен за възникналите задължения е и титулярят на режим транзит Униспед инс ЕООД.

С писмо изх. № 32- 248966/26.07.2022 г., на основание чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, превозвачът AIR TRANS Sp.z.o.o и титулярят Униспед инс ЕООД са уведомени за инициираното производство по издаване на решение във връзка с неприключването на транзитна декларация, във връзка с което не е получен отговор от лицата.

Административният орган установява, че наличните документи и установените обстоятелства не дават възможност да се установи мястото, където са възникнали фактите, които пораждат задължението, поради което, на основание чл. 87, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за място на възникване на митническото задължение е прието мястото, където въпросната стока е поставена под митнически режим транзит - Отправно митническо учреждение /ОМУ/ МП К. А.

На 11.10.2022 г. директорът на ТД М. Б. се е произнесъл с решение № 32-343988, с което на основание чл. 79, 1, б. а от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е определил следните задължения - мито - 11 871 лв. и ДДС - 23 926 лв., ведно с дължимата лихва, и е определил за длъжник AIR TRANS Sp.z.o.o; Poland, и солидарен длъжник Униспед инс ЕООД.

С писмо рег. № 32-371942/31.10.2022 г. /л.64 от делото/ до директора на дирекция Митническо разузнаване и разследване в ЦМУ на А. М. директорът на ТД М. Б. е отправил искане за съдействие от митническите органи на Р. Италия във връзка с коректността на приключване на режим транзит в митническо учреждение IT 129103, Италия, на транзитни операции с MRN 22BG00101521623677/23.02.2022 г., MRN 22BG00101521624366/24.02.2022 г. и MRN 22BG00101521646129/14.04.2022 г., предвид това, че и трите транзитни операции са преминали в състояние Снет от отчет в един и същи ден и в едно и също митническо учреждение след повече от 6 месеца от задействането им. С писмо peг. № 32-391677/15.11.2022 г. на ЦМУ на А. М. е отправено запитване до митническата администрация на Р. Италия относно коректното приключване на описаните транзитни операции.

В отговор, с писмо peг. № 32-447388/21.12.2022 г. /л. 117 и сл. от делото/ на ЦМУ на А. М. италианските митнически власти информират, че в резултат на проведеното разследване, което все още продължава, е установено, че движението на стоките е нерегламентирано приключено в Италия, без да са налице стоки на италианска територия, поради което, отговорността за събиране на митническото задължение е на българската митническа администрация. За горното обстоятелство директорът на ТД М. Б. е уведомен с писмо peг. № 32-451821/29.12.2022 г.

Срещу решението е подадена жалба от Униспед инс ЕООД до директора на А. М. която жалба е отхвърлена от горестоящия орган на 17.01.2023 г., като неоснователна /л.8 и л.124 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, с обжалваното пред настоящата инстанция решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд е развил съображения за режимът транзит, като е изложил мотиви, че режимът съюзен транзит се управлява от митническите администрации на държавите членки чрез мрежа от митнически учреждения, наречени отправни митнически учреждения, транзитни митнически учреждения, получаващи митнически учреждения и гаранционни митнически учреждения, като има две категории съюзен транзит: Т1 /външен транзит/ и Т2 /вътрешен/, които изцяло отразяват статута на превозваните стоки. Според съда режимът Т1 принципно се прилага при превоз на несъюзни стоки и заплащането на вносните мита и другите вземания, както и прилагането на мерки на търговска политика се отлагат, докато стоките достигнат до своето местоназначение в Съюза. Приел е, че общият режим транзит се използва за движението на стоки между договарящите страни по Конвенцията за общ транзитен режим от 20 май 1987 г., изменена на 05 декември 2017 г. с Решение № 1/2017 г. на Съвместния комитет на ЕС ЕАСТ и същият предвижда отлагане заплащането на митата, акцизите, ДДС и другите вземания за стоки при движението им от ОМУ до ПМУ.

В контекста на изложеното решаващият състав е приел, че в случая приложение следва да намерят разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013 и по конкретно чл. 87, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно който когато стоките са поставени под митнически режим, който не е приключен, или когато временното складиране не е завършило правилно, и мястото, където е възникнало митническото задължение, не може да се определи съгласно втора или трета алинея от параграф 1 в рамките на определен срок, митническото задължение възниква на мястото, където стоките са поставени под съответния режим, или на мястото, където са въведени на митническата територия на Съюза под този режим или където са били на временно складиране. В случая според съда безспорно се установява, че процесната стока е приведена в МИСТ в състояние ТМУ - спрян превоз и впоследствие завършена до състояние ПМУ - стоки за следващо направление, като в ОМУ - МП К. А. е разрешен режим външен транзит, за който е приета митническа декларация Т1 с MRN 22BG00101521646129/14.04.2022 г. Първоинстанционният съд излага мотиви, че както в хода на административното производство, така и в съдебното такова не се представят доказателства за приключване на режима, в това число документ, заверен от митническия орган на получаващата държава-членка или държава с общ транзитен режим, документ или извлечение от митническите регистри, заверен от митническия орган на държава-членка, с който се удостоверява, че стоките са напуснали физически митническата територия на Съюза, митнически документ, издаден в трета държава, където стоките са поставени под митнически режим или документ, който е издаден от трета държава и подпечатан и заверен по друг начин от митнически орган на тази държава и, с който се удостоверява, че стоките се смятат за намиращи се в свободно обращение в тази държава. В тази връзка и с оглед установената информация от МИСТ обосновава извод, че безспорно се установява неприключила митническа операция и правилно стоката е поставена под митнически режим транзит в МП К. А. - мястото, където последната влиза на територията на Съюза.

Възражението на дружеството, че информацията относно приключването на операцията не е потвърдена, доколкото същата е получена чрез МИСТ, е отхвърлено от състава като неоснователно. В тази връзка съдът излага мотиви, че няма пречка стоката да бъде получена в друго ПМУ, но това следва да бъде по надлежния ред, а именно, чрез представяне на документите по чл. 312 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, което в случая не е сторено. За индиция, че операцията не е приключена, според първостепенния съд е и обстоятелството, че и в хода на съдебно производство не се представят доказателства, опровергаващи достигнатите от митническия орган изводи. В този смисъл съдът счита, че правилно от страна на митническата администрация е прието, че са настъпили събития, които водят до възникване на задължение, съгласно на Конвенцията от 20.05.1987 г. за общ транзитен режим и чл. 87 от Регламент (ЕС) № 952/2013. С оглед разпоредбите на чл. 79 и чл. 233, 1 и 3 от същия Регламент и предвид обстоятелството, че процесната стока не е представена пред декларираното ПМУ в Р. Германия, първостепенният съд приема, че е налице неизпълнение на едно от задълженията от страна на титуляря, от което възниква вносното митническо задължение за липсващата стока.

Правилен според съда е установеният от административния орган момент на възникване на митническото задължение, а именно 22.04.2022 г. - моментът, в който изискването, чието неизпълнение поражда митническото задължение, не се изпълнява или престава да се изпълнява и това е било установено от митническите органи.

По аргумент от чл. 16 и чл. 54 ЗДДС, чл. 70 и чл. 71 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, първоинстанционният съд обосновава извод и за правилно определен от страна на административния орган размер на задължението за ДДС.

Обжалваното решение е правилно.

Не са налице основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, съдържащи се в касационната жалба.

Видно от съвкупния анализ на доказателствата по делото, както е прието от АС Пловдив, разрешеният режим транзит, за който е приета митническа декларация с MRN 22BG00101521646129, с приложен Т1 с MRN 22TR34130001010841 не е завършен съгласно чл. 233, 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл. 48, 1 от Допълнение I, Дял II, Глава VI от Решение № 1/2016 на С. К. ЕС ЕАСТ по общия транзитен режим от 28 април 2016 година за изменение на Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим, според който общият транзитен режим завършва, а задълженията на титуляря са изпълнени, когато стоките, поставени под този режим и изисквана информация са представени в получаващото митническо учреждение в съответствие с митническото законодателство.

От друга страна, съгласно чл. 233, 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, титулярят на режим съюзен транзит е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние и на изискваната информация на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за идентифициране на стоките, което задължение в процесния случай не е изпълнено именно от титуляря на режима Униспед инс ЕООД. В този смисъл митническо задължение възниква при неизпълнение на задължение, свързано с отклоняване от митнически надзор или от режима общ транзит по смисъла на Конвенцията. Когато стоките са отклонени без спазване на задълженията, митническо задължение възниква при отклоняване на стоките от режима. Съгласно чл. 54 ЗДДС, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която е възникнало задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Съгласно чл. 16, ал. 4 ЗДДС, внос на стоки е всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.

Както основателно сочи и първоинстанционният съд, от страна на Униспед инс ЕООД не се представят доказателства за приключването на режима транзит на процесните стоки. Предвид обстоятелството, че е негова доказателствената тежест и с оглед установените несъответствия в декларираните данни досежно ПМУ в Р. Германия и последващите твърдения за доставяне на стоките на територията на Р. Италия, опровергани от предоставената информация от митническите органи на Р. Италия, то законосъобразно е прието от съда, че в случая е налице неприключила транзитна операция по смисъла на чл. 215, 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.

Правилен е и изводът на АС - Пловдив и относно приложението на чл. 312 от Регламент за изпълнение 2015/2447, тъй като в случая не се представя нито един от алтернативно изброените документи, доказващи завършването на режима съюзен транзит.

Необосновано е възражението на касатора относно наличието на данни за завършването на транзита в използваната от митническите органи система за транзит. Видно от доказателствата по делото, данни, респ. съобщения, за промяна на ПМУ не са налице. В действителност в приложената по делото разпечатка от NCTS е налице отбелязване за снемането от отчет на процесната транзитна операция /л. 59/, но следва да бъде отбелязано, че именно установяването на това обстоятелство е довело до инициираното от страна на административния орган запитване до италианската митническа администрация /л. 64 и сл./, в резултат на което по безспорен начин се установява, че процесните стоки не са на територията на Р. Италия. В подкрепа на изложеното е и фактът, че представляващият Униспед инс ЕООД е поискал издаването на акт за установяване на административно нарушение на дружеството - превозвач с оглед неприключили транзитни операции, една от които е процесната /л.61 от делото/.

С оглед изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразното определяне с процесното решение на митническия орган на задължения за мито в размер на 11 871,00 лв. и ДДС в размер на 23 926,00 лв. и лихви по отношение на титуляря на режима Униспед инс ЕООД, на основание чл. 79, 1, б. а от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл. 54 и чл. 56 ЗДДС поради отклонение от митнически надзор на съюзна стока, поставена под режим транзит.

С оглед на горното, като е достигнал до извода за законосъобразност на процесното решение на митническия орган, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл.78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 826 от 04.05.2023 г. по адм. дело № 422/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Униспед инс ЕООД, [ЕИК] да заплати на А. М. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА