Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 6437/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по две касационни жалби – на директора на дирекция „Общински приходи“ при Столична община, чрез гл. юриск. Е. С. и на „К. П. Б. ЕАД, гр. София, чрез адвокат Б. П. против решение № 3023/04.05.2023 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 689/2023 г.
Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № ДНИ20-ТД26-58/2/11.11.2020 г. на орган по приходите в Столична община, потвърден с решение № СФД20-РД28-380/21.12.2020 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ при Столична община.
В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като нарушение на съдопроизводствените правила е посочена неправилна преценка на ангажираните по делото доказателства, в това число и доказателствата, представени при първоначалното разглеждане на спора. Касаторът счита за неправилен достигнатия от съда извод за недължимост на таксата по чл. 62, т. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с оглед обстоятелството, че имотът не се намира в границите на организираното сметосъбиране. В тази връзка излага съображения относно представените и неоспорени от другата страна доказателства за предоставяни от Столична община услуги по чл. 62, т. 2 и 3 ЗМДТ. Поддържа становище, че обезвреждането в депа или други инсталации на битовите отпадъци не е обвързано с генерирането или не на отпадък от отделните имоти и принципът, заложен от законодателя, е таксата да се събира и при неползването на услугата, като е достатъчно да се докаже реалното ѝ предоставяне, което в конкретния случай е сторено. В подкрепа на изложеното сочи и за наличието на доказателства за начисляването и изплащането на разходи от бюджета на общината за осъществяването на услугите.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
„К. П. Б. ЕАД, гр. София, чрез адв. Б. П. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против АУЗД № ДНИ20-ТД26-58/2/11.11.2020 г. на орган по приходите в Столична община.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до преценката на първоинстанционния съд, че дружеството е задължено лице за таксата за битови отпадъци (ТБО) за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В тази връзка са изложени подробни аргументи, че от представените по делото доказателства не се установява предоставянето на процесната услуга и практика на Съда на ЕС.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, в която е потвърден АУЗД. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Страните, чрез процесуалните си представители оспорват касационната жалба на насрещната страна като неоснователна.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационните жалби са подадени от страните по делото, срещу тази част от първоинстанционното решение, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил АУЗД № ДНИ20-ТД26-58/2/11.11.2020 г. на орган по приходите при Столична община, потвърден с решение № СФД20-РД28-380/21.12.2020 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ при Столична община, в частта, в която за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г. на „К. П. Б. ЕАД, гр. София са установени задължения за такса битови отпадъци в общ размер на 9 327.80 лева, от които 9 264.50 главница и лихви в размер на 63.31 лева, за недвижими имоти, находящи се в с. Чепинци, район Н. И. представляващи земя с идентификатор 80409.5824.34 с площ от 6 156.00 кв. м. и отчетна стойност 361 192.56 лева, офис сграда с идентификатор 80409.5824.34.1 с РЗП 404 кв. м. и отчетна стойност 770 086.16 лева, производствена сграда (хале) с идентификатор 80409.5824.34.2 с РЗП 300 кв. м. и отчетна стойност 414 661.78 лева и производствена сграда (монтажно-ремонтно хале) с идентификатор 80409.5824.34.3 с РЗП 563 кв. м. и отчетна стойност 677 539.60 лева, декларирани с декларации по реда на чл. 14 ЗМДТ от 16.06.2020 г. и 21.08.2020 г.
Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 580/18.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2589/2022 г. Върховният административен съд, състав на осмо отделение е отменил предходно решение № 5387/15.09.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 919/2021 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за излагането на мотиви по спорните между страните въпроси относно това дали се предоставят услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депо за битови отпадъци, както и приложим ли е принципът „замърсителят плаща“ за тези компоненти. Указано е при новото разглеждане да бъдат изложени и доводи по законосъобразността на обжалвания АУЗД относно всички компоненти формиращи ТБО, като се обсъдят събраните по делото доказателства и въз основа на тях се установят релевантните факти.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е отменил оспорения АУЗД в частта на установеното задължение за ТБО за услугите по чл. 62, т. 1 и 2 ЗМДТ за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г., в общ размер на 5 596.69 лева (главница и лихви) и е отхвърлил жалбата на „К. П. Б. ЕАД в останалата част – по отношение на ТБО за услугите по чл. 62, т. 3 ЗМДТ за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г. в размер на 3 731.12 лева (главница и лихви).
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, в установената от закона форма, при липса на данни за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на засегнатото лице. Приел е, че спорът между страните е изцяло материалноправен – относно предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ.
За да отмени частично установените задължения за ТБО, съдът е приел, че по делото не е доказано предоставяне на услугите по чл. 62, т. 1 и 2 ЗМДТ – събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното обезвреждане и третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. Този извод е обоснован с данните от представеното по делото становище на началник РИ „Н. И. при Столична община, според които за периода 01.06.2020 г. – 31.10.2020 г. процесният нежилищен имот – земя с идентификатор 80409.5824.34 е на пряко договаряне с фирма М. Т. С. ООД, а нежилищните имоти - сгради с идентификатори 80409.5824.34.1, 80409.5824.34.2 и 80409.5824.34.3 са извън границите на сметосъбиране и сметоизвозване съгласно заповед № СОА19-РД09-1482/31.10.2019 г. на кмета на Столична община. В мотивите си съдът е посочил, че въпреки дадените на административния орган указания за представянето на доказателства за предоставяне на всички услуги по чл. 62 ЗМДТ, включително относно третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, такива не са ангажирани.
Съдът е изложил и съображения, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО), според която за имоти на предприятия и граждани, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите на предприятията, респ. на данъчната оценка на имотите на гражданите противоречи на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ(ред. в сила от 01.01.2020 г.) – размерът на ТБО за всяко задължено лице се определя за календарната година при спазване на принципа за погасяване на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците; чл. 67, ал. 4 ЗМДТ – количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на ТБО и чл. 67, ал. 8, т. 2 ЗМДТ
С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за недължимост на определената с оспорения акт такса за услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 ЗМДТ в общ размер на 5 596.69 лева.
По отношение на таксата за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, съдът е приел, че административният орган е представил доказателства за реалното й предоставяне (л. 136-217 от адм. дело № 919/2021 г.) и е обосновал извод, че е дължима в размер на 3 705.80 лева, на база отчетната стойност на имотите и съответните лихви.
По касационната жалба на директора на дирекция „Общински приходи“ при Столична община:
Решението в частта, в която е отменен АУЗД е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата и нарушение на материалния закон.
Законосъобразното установяване на задължения за ТБО изисква установяване извършването на услугите по чл. 62 ЗМДТ от съответната община. По силата на чл. 71, т.1 и 3 ЗМДТ (в приложимата редакция ред. от ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г. преди изменението с ДВ бр. 88/2017 г., чието действие е отложено съгласно 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ ДВ, бр. 88 от 2017 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, не се събира, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота, а таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
В конкретния случай на основание чл. 170, ал. 1 и 5 АПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК, съдът при новото разглеждане на делото, с разпореждане от 10.02.2023 г., е дал конкретни указания на касатора, че негова е доказателствената тежест да установи предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ във всичките им компоненти, както и да представи доказателства за осъществяване на услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ и на услугата „обезвреждане на битови отпадъци“. Твърдението на административния орган в с. з. на 21.04.2023 г., което се поддържа и в касационната жалба, че е представил доказателства за предоставяне на услугите по сметосъбиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения по чл. 62 ЗМДТ, включително относно наличието на депо за отпадъци в с. Д. Б. не се подкрепя от събраните по делото доказателства, включително и от доказателствата, представени с молбата му от 28.05.2021 г. при първоначалното разглеждане на спора от първата инстанция по адм. дело № 919/2021 г. по описа на АССГ. Твърдението за предоставяне на услугата по сметосъбиране и извозване на отпадъците е в противоречие с приложеното към молбата от 28.05.2021 г. становище на началник на РИ „Н. И. (л. 162 от адм. дело № 919/21), според което за процесните периоди на 2020 г. нежилищен имот – земя с идентификатор 80409.5824.34 е на пряко договаряне с фирма М. Т. С. ООД по чл. 24 от НОАМТЦУПСО, а нежилищните имоти - сгради с идентификатори 80409.5824.34.1, 80409.5824.34.2 и 80409.5824.34.3 са извън границите на сметосъбиране и сметоизвозване съгласно заповед № СОА19-РД09-1482/31.10.2019 г. на кмета на Столична община. Посочената заповед не се съдържа в представената по делото административна преписка. В мотивите на оспорения акт органът по приходите в противоречие с данните от цитираното становище, е приел, че за имотите не са подадени декларации по чл. 24 от НОАМТЦУПСО и е определил ТБО съгласно чл. 26 от НОАМТЦУПСО – за всички услуги по чл. 62 ЗМДТ въз основа на отчетната стойност на имотите. Поради това и необсъждането от съда на представените с молбата от 28.05.2021 г. писмени доказателства – хронологични оборотни ведомости на счетоводна сметка 4010, договор от 02.03.2020 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улуци и места за обществено ползване на територията на Столична община, обособена позиция № 5 Пета зона – райони Банкя, Връбница, Н. И. , както и констативни протоколи, актове и фактури в частта им относно извършени дейности по събиране и транспортиране на отпадъци от контейнери до съоръжение за третиране за м.06 и м.09.2020 г., не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като тези доказателства не променят изводите на съда, че услугата по сметосъбиране и извозване на отпадъците в депа и други съоръжения не се предоставя, тъй като част от имотите са извън границите на сметосъбирането и сметоизвозването, а имот с идентификатор 80409.5824.34 е на пряко договаряне с фирма М. Т. С. ООД.
От протоколите за проведените съдебни заседания пред първата инстанция, както при първоначалното, така и при новото разглеждане на делото, е видно, че обстоятелства във връзка с предоставянето на посочените услуги по чл. 62 ЗМДТ, включително наличието на депо, не са обявени от съда за ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 155 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК. И в двете производства пред АССГ на ответника по делото са дадени изрични указания, че следва да сочи доказателства за извършването на тези услуги. Такива доказателства не са представени и по реда на чл. 219, ал.1 АПК във връзка с наведените касационни основания. Поради това и на основание чл. 71, т. 1 и 3 ЗМДТ (доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., приложима за 2020 г.) такса за посочените услуги не се събира и не е дължима.
С оглед на изложеното, крайният извод на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на оспорения АУЗД, в частта на установените задължения за такса за битови отпадъци в общ размер на 5 596.69 лева (главница и лихви) за услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 01.06.2020 г. – 31.10.2020 г., съответства на материалния закон. Решението в тази част е правилно постановено и следва да се остави в сила.
По касационната жалба на „К. П. Б. ЕАД:
Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството за установените в АУЗД задължения такса за битови отпадъци и лихви в размер на 3 731.12 лева, е неправилно постановено.
Неправилно съдът е приел, че представените по делото писмени доказателства (л.136-217 от адм. дело № 919/2021 г.) установяват реалното предоставяне на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за целия период от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г. При постановяване на решението съдът не е обсъдил посочените писмени доказателства. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като представените с молбата на ответника от 28.05.2021 г. на доказателства на л.161-217 от адм. дело № 919/2021 г. за осъществяване на дейности по почистване на територии за обществено ползване от „Т. С. И. 1“ ДЗЗД, се отнасят за м.06.2020 г. и за м.09.2020 г. За останалите периоди на м.07, 08 и 10.2020 г. не са представени ежедневни и обобщени констативни протоколи, актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане работи и фактури във връзка с предоставянето на тази услуга.
Поради това неправилно съдът е приел, че ТБО за услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е дължима в пълният й определен размер. В АУЗД липсват конкретни мотиви за начина на формиране размера на ТБО по този компонент. Ставката от 4 промила за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е приложена за целия период от 01.06.2020 – 31.10.2020 г. Липсата на мотиви в акта относно вида и обема на предоставяните услуги по почистване на териториите за обществено ползване, е съществено нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като препятства съда да определи размера на ТБО за част от процесните периоди, поради което съставлява самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност.
Като е приел, че АУЗД е законосъобразен в частта на установената такса за битови отпадъци в размер на 3 731.12 лева (главница и лихви), съдът е постановил решение в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на оспорения акт в тази част. При това положение е безпредметно да се обсъждат останалите доводи в касационната жалба на дружество по приложението на чл. 62 ЗМДТ.
С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на Столична община разноски.
На „К. П. Б. ЕАД, гр. София следва да се присъдят разноските за държавни такси за образуване на съдебното производство, направени пред АССГ и пред ВАС по адм. дело № 2589/22 г. за разликата над присъдените от първоинстанционния съд разноски в размер на 50.77 лева до пълния им размер от 84.62 лева или 33.92 лева, както и платена държавна такса за касационното обжалване по адм. дело № 6437/2023 г. в размер на 30 лева – общо 63.92 лева.
Независимо от изхода от спора, искането на дружеството за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, не следва да се уважава, тъй като от представените писмени доказателства - платежно нареждане от 22.05.2023 г. и фактура № 13492/23.05.2023 г. на АД Саздов и Петров не се установява, че платеният адвокатски хонорар е във връзка с правната защита и съдействие по делото. Фактурата се отнася за адвокатски хонорар по адм. дело № 689/23 г. на АССГ в размер на 1 200 лева и е издадена след постановяване на обжалваното съдебно решение. Пред АССГ и при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция от дружеството не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Държавна такса за образуване на съдебното производство е дължима от дружеството в пълния й размер, поради което законосъобразно съдът го е осъдил да заплати в полза на АССГ сумата от 40 лева.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3023/04.05.2023 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 689/2023 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на „К. П. Б. ЕАД, гр. София против АУЗД № ДНИ20-ТД26-58/2/11.11.2020 г. на орган по приходите при Столична община за определената такса за битови отпадъци (ТБО) за периода 01.06.2020 г. – 31.10.2020 г. в размер на 3 731.12 лева (главница и лихви), както и в частта на присъдените в полза на Столична община съдебни разноски и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № ДНИ20-ТД26-58/2/11.11.2020 г. на орган по приходите при Столична община в частта, в която на „К. П. Б. ЕАД е определена такса за битови отпадъци за периода 01.06.2020 г. – 31.10.2020 г. в размер на 3 731.12 лева (главница и лихви).
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „К. П. Б. ЕАД, град София сумата 63.92 лева съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА