Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 6408/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. П. чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт А. А., против Решение № 338/20.02.2023 г., постановено по административно дело № 2482/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С оспореното решение, по жалба на „Ди Ес П. Б. ЕООД, е отменена Заповед № 210А-1923/16.07.2021 г., издадена от Кмета на О. П. с която е отказано одобряването на изменение на Подробния устройствен план - План за регулация и застрояване и Работен устройствен план на част от кв. 81 по плана на Централна градска част гр. Пловдив, и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените в мотивите му указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

От ответната страна „Ди Ес П. Б. ЕООД е постъпил писмен отговор, изготвен от адвокат П. И., с който се оспорва касационната жалба и се изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е акт, постановен от Кмета на община Пловдив, по повод подадено от „Ди Ес П. Б. ЕООД заявление за одобряване изменение на ПУП - ПРЗ на част от кв.81 по плана на Централна градска част гр.Пловдив, като административният орган е отказал да уважи заявлението.

Съдът правилно е отменил оспорената заповед, като настоящата инстанция споделя изводите му по съществото на спора, касаещи материалната й незаконосъобразност и опровергаващи последователно всички посочени от органа мотиви, послужили му да откаже да одобри поисканото изменение на плана.

Като първи мотив административният орган е приел, че с издаването на заповед, с която е разрешено изработването на проекта е даден срок от 180 дни за това, който срок не бил спазен и същият е изтекъл през 2011 г. Както правилно е отбелязал съдът този срок е инструктивен и неспазването му не влече незаконосъобразност на представения за одобряване проект, поради което на това основание постановения отказ е изцяло незаконосъобразен.

Следващият мотив, посочен в заповедта относно наличието в имота на инфраструктура, с която застрояването не било съобразено, правилно е отхвърлен от съдебния състав, доколкото от заключението на назначените по делото експерти е установено, че през имота преминава канализация Ф 200, но същата по никакъв начин не се засяга от предвиденото с проекта застрояване.

Правилни са изводите на съда и досежно следващия мотив, с който е отказано одобряване на изменение на ПУП - ПРЗ и РУП, касаещ наличието на издадена през месец март 2021 г. виза за проектиране за ново едноетажно застрояване. От съдържанието на оспорената заповед действително не става ясно какво значение има в случая издадената виза и защо при наличието й следва да се откаже одобряване на проекта, при условие, че подобна забрана няма в закона. Безспорно е, че в процесния имот няма реализирано застрояване съгласно посочената от органа виза, поради което нейното издаване не се отразява по никакъв начин на заявения проект.

Не е установено и посоченото в заповедта противоречие на проекта с чл. 133 ЗУТ и с предвижданията на ПУП-ПРЗ и СПН на Централна градска част на гр. Пловдив. Безспорно е, че за да се изработи един проект за изменение на ПУП следва да бъде допуснат по реда на чл. 135 ЗУТ и това винаги става посредством заповед, в случая заповед на кмета на О. П. Само тогава проекта спира на основание чл. 135, ал. 6 от ЗУТ прилагането на действащия ПУП за имотите, за които се отнася. По делото обаче е установено, че такава заповед по чл. 135 ЗУТ от кмета на О. П. с която е разрешено изработването на ПУП-ПРЗ и СПН на Централна градска част на град Пловдив, не е издавана. Вещите лица, изготвили заключение по тройната съдебно-техническа експертиза след проверка в община Пловдив са заявили, че ПУП-ПРЗ и СПН на Централна градска част на град Пловдив, предмет на Решение № 347, взето с протокол № 15/13.09.2012 г. на Общински съвет - Пловдив не представлява "първа регулация” на въпросните имоти, а е изменение на ПУП, като заповед по чл. 135 ЗУТ вещите лица не са открили в общината, а и такава не е представена по делото.

Видно от заключението на експертите е, че проектът отказан за одобряване с оспорената заповед е изцяло в съответствие с допускащата го Заповед № 110А1076/04.05.2011 г. на кмета на община Пловдив, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП за процесния имот. Границите на УПИ и предвиждането в регулационния план са същите, както в действащия план от 1994 г., с тази разлика че УПИ е получил номер I и в отреждането му е включен номера на имота в кадастралната карта, тоест отреждането става I-521,1436, за бензиностанция и озеленяване, а номерът на квартала става 134. 3астроителният план, също е идентичен с действащия от 1994 г., запазва се съществуващата сграда на бензиностанцията. В тази връзка правилни са изводите на съда, че при липса на конкретни мотиви в оспорената заповед в какво се изразяват противоречията на проекта с предвижданията на ПУП - ПРЗ и СПН на Централна градска част на гр.Пловдив, фаза ПП, то няма как да бъде проверена нейната законосъобразност на това основание.

Не може да бъде споделен и последния мотив за оспорения отказ, а именно за противоречие с функционалното предназначение и устройствен режим на територията съгласно Общия устройствен план на гр. Пловдив, одобрен с Решение №375/2007 г. на Общински съвет - Пловдив, според който е определена като урбанизирана територия - терен за транспорт и комуникация в устройствена зона „Смф2". Установено е, че според ОУП имотът попада в зона за транспорт и комуникация – Ттк, каквато устройствена зона е приета и с процесният проект.

Предвид изложените мотиви, настоящият съд счита, че Административен съд – Пловдив е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и е обоснован, доколкото относимите за спора факти са установени от събраните доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи.

При този изход на спора, в полза на ответната страна „Ди Ес П. Б. ЕООД, следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Налице е искане за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност, което е неоснователно, тъй като посочената сума е близо до законоустановения минимум, както и предвид фактическата и правна сложност на спора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 338/20.02.2023 г., постановено по административно дело № 2482/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на „Ди Ес П. Б. ЕООД, [ЕИК], съдебно-деловодни разноски в размер на 1500 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ