Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. Ч. С. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 2587/2024 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуален представител юрк. М. И., против решение № 8204 от 28.12.2023 г., постановено по адм. д. № 6783/2023 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Ответникът Й. Д. И. чрез адвокат Недев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът - И. Г. Г. чрез адвокат Георева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Г. Г. и Й. Д. И. срещу Заповед № САГ23-РА-30-287/ 15. 05. 2023 г., издадена от Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ на Й. Д. И. е наредено да премахне незаконен строеж Вътрешно преустройство на апартамент № [номер] с приобщаване на част от балкон към кухня и премахване на фасадна стена, находящ се в сграда в УПИ II-690, кв. 727, м. ГГЦ ЗОНА Г-13, с административен адрес гр. София, [улица], като приведе ап. [номер] във вид, съгласно одобрените към разрешение за строеж № 82/ 31. 05. 2004 г. на Главния архитект на район Оборище инвестиционни проекти.

Съдът е отменил заповедта, като незаконосъобразна.

За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че спорен по делото е въпросът кой именно е извършителят на процесния обект. Според съда, от доказателствата по делото и по-конкретно - от допълнителната съдебно-техническа експертиза и от разпита на свидетелката Даковска се установява, че изграденият обект е извършен по начин, по който не се различава от останалите обекти в сградата - по отношение на външна мазилка и изолация. Разпитано в съдебното заседание, вещото лице изрично уточнява, че поставените изводи за радиатори на външната страна на балкона не биха могли да се сложат в по-късен етап, а именно - след завършване на строителството. От посоченото обстоятелство, както и от твърдението на вещото лице, че по-късно поставена мазилка и изолация биха се проявили с отличителност спрямо останалата фасада на сградата, каквато отличителност не се установява в конкретния случай, следва да се приеме, че извършването на незаконния строеж е в несъответствие с екзекутивната документация, но е извършено преди издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Поради това съдът приел, че липсват безспорни доказателства, че именно Й. И. е извършител на незаконния строеж.

Според съда, този извод не се променя и от представената по делото декларация от 19. 09. 2016 г. Посочено е, че на първо място, нейната истинност била оспорена по реда на чл. 193 от ГПК, ответникът не успял да докаже, че положеният подпис е именно от Й. И.. На следващо място, дори да се приеме, че подписът е положен именно от Й. И., от съдържанието на посочената декларация по никакъв начин не може да се установи кой именно е възложителят или извършителят на обекта, тъй като в посочената декларация единствено се твърди, че със съгласието на строителя и техническия ръководител на сградата, и след надлежно уведомяване и получено съгласие от собствениците, е усвоена част от балкона на ап. [номер], [улица]. Не става ясно обаче кой именно е възложил и/или извършил усвояването на балкона и още по-малко - не се доказа, че това е именно Й. И..

Съдът е извел извод, че това е налагало задълбочена проверка от страна на административния орган, в която да се установи по недвусмислен начин лицето, което е извършител на процесния строеж.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Обосновано е прието от съда, че спорен по делото е въпросът кой именно е извършителят на процесния обект. От доказателствата по делото и по-конкретно - от допълнителната съдебно-техническа експертиза и от разпита на свидетелката Даковска се установява, че изграденият обект е извършен по начин, по който не се различава от останалите обекти в сградата - по отношение на външна мазилка и изолация. Разпитано в съдебното заседание, вещото лице изрично уточнява, че поставените изводи за радиатори на външната страна на балкона не биха могли да се сложат в по-късен етап, а именно - след завършване на строителството. От посоченото обстоятелство, както и от твърдението на вещото лице, че по-късно поставена мазилка и изолация биха се проявили с отличителност спрямо останалата фасада на сградата, каквато отличителност не се установява в конкретния случай, следва да се приеме, че извършването на незаконния строеж е в несъответствие с екзекутивната документация, но е извършено преди издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Поради това правилно е прието, че липсват безспорни доказателства, че именно Й. И. е извършител на незаконния строеж.

Този извод не се променя и от представената по делото декларация от 19. 09. 2016 г. От съдържанието на посочената декларация по никакъв начин не може да се установи кой именно е възложителят или извършителят на обекта, тъй като в посочената декларация единствено се твърди, че със съгласието на строителя и техническия ръководител на сградата, и след надлежно уведомяване и получено съгласие от собствениците, е усвоена част от балкона на ап. [номер], [улица]. Не става ясно обаче кой именно е възложил и/или извършил усвояването на балкона и още по-малко - не се доказа, че това е именно Й. И..

Това е налагало задълбочена проверка от страна на административния орган, в която да се установи по недвусмислен начин лицето, което е извършител на процесния строеж. Невъзможността с категоричност да се установи извършителят на строежа не предполага по никакъв начин законова възможност адресат на акта по чл. 225а от ЗУТ да бъде предишен собственик на обекта, след като липсват безспорни доказателства, че именно Й. И. е извършителят на същия.

Обосновано е прието от съда, че административният орган не е установил извършителят на строежа и адресатът на акта е неправилно определен. За да мотивира изводите си за незаконосъобразност на акта, съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 225а ал. 5 ЗУТ, съгласно която принудителното премахване е за сметка на извършителя и на:1. лицето, упражнило строителен надзор; 2. строителя - в случай че строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа; 3. строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2 - 4; 4. проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 4 и/или с предназначението на земята; 5. възложителя на строежа като съобразно чл. 225а ал. 6 ЗУТ отговорността на лицата по ал. 5 е солидарна.

В конкретният случай, след анализ на събраните по делото доказателства, правилно съдът е приел, че неправилно е посочен адресата на акта като неправилно му е вменено задължението за премахване на строежа без административния орган да е събрал доказателства за това.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, основателни са направените искания от ответниците за присъждане на разноските по делото. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на И. Г. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, както и да заплати на Й. И. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8204 от 28.12.2023 г., постановено по адм. д. № 6783/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на И. Г. Г. с [ЕГН] сумата от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Й. Д. И. с [ЕГН] сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА