О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 470

гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВкато разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 1272 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца А. И. Ч., чрез адв. Г. Д. срещу решение № 1377/16.11.2022 г. по гр. дело № 3922/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 265487/19.08.2021 г. по гр. дело № 7798/2020 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу „Пи Ем Ай” ЕООД с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 36 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане – обезщетение за неизпълнение по договор за покупко-продажба на апартамент № , находящ се в жилищна сграда върху УПИ VII-444 по плана на [населено място], р-н „Л.”, заедно с мазе № и паркомясто № и № , което обезщетение съставлява пропуснати ползи по прекратен договор за наем на недвижим имот от 20.01.2019 г., сключен от ищеца с Б. И. А.. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявеният иск се уважи.

В изложението са формулирани въпросите: 1.Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди обективно всички събрани по делото доказателства и доводи на страните? 2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност? 3. Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, като и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето на такива доводи и възражения като неоснователни? Поставените първи, втори и трети въпроси от жалбоподател съдът обобщи и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, съответно да изложи собствени мотиви по съществото на спора. Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. В касационната жалба е цитирана т.19 от т. решение № 1/04.01.2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. 2. Въпросът съдът уточни и конкретизира както следва: относно служебната проверка от съда за нищожност на сделка, поради наличие на неравноправна клауза, с оглед съобразяване на постановките в т. решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. 3. Когато в предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот има установени отделни срокове за завършване на строителството и за предаване на владението и е сключен окончателен договор съгласно клаузите на предварителния договор, счита ли се освободен от отговорност продавачът-строител за завършване на строителството в договорения срок, ако няма изрична клауза за освобождаване от такава отговорност? 4. Когато в предварителния договор за строителство и продажба на недвижим имот е уговорено предаване на владението му след сключване на окончателен договор и след изплащане от купувача на пълния размер на договорената продажна цена, като окончателния договор е сключен при пълно изпълнение на тези условия, може ли да се приеме, че продавачът не носи отговорност за забавеното изпълнение на строителството, което е условие за предаване на владението, както по договор, така и по закон? Може ли да се приеме, че има мълчалива промяна във волята на купувача за отлагане и забавяне приключване на строителството в уговорения срок при положение, че добросъвестно е изпълнил всичките си задължения към продавача и няма изрична клауза за освобождаване на последния за забавено изпълнение? Трети и четвърти въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба „Пи Ем Ай” ЕООД [населено място] не е изразил становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД.

Прието е, че исковата молба се основава на твърдения на ищеца, че след сключване с ответника на договор за строителство на жилищен имот (апартамент и две паркоместа) и след приемане на акт образец 15 страните сключили договор за покупко-продажба в нотариална форма на 18.10.18 г. Ищецът бил в очакване, че щом сградата е приета като завършена, тя ще бъде въведена незабавно в експлоатация с издаването на акт образец 16 и затова сключил двугодишен наемен договор с лицето Б. А., като наемател, в който поел ангажимент като наемодател да предаде държането на имота на 01.05.19 г. При подписване на договора той получил задатък в размер на 4500 лв. Наемната цена била уговорена в размер на 1500 лв. месечно. Тъй като ответникът бил в забава, която поставяла и ищеца в забава спрямо наемателя, на 02.05.19 г. ищецът бил предизвестен от наемателя, че той разваля договора за наем. Ищецът доброволно върнал капарото от 4 500 лв. Ведно с пропуснатите ползи – наемна цена за 24 месеца ищецът заявява претърпени вреди в размер на 36 000 лв., които претендира от ответника, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба (на 29.07.20 г.).

Прието е, че при решаване на спора не са допуснати процесуални нарушения, които се отразяват на правилността на решението.

Посочено е, че първоинстанционният съд, изследвайки отношенията в развитие, е установил, че в предварителния договор страните са уговорили срок за сключване на окончателния договор, но няма изричен момент, за който е постигнато съгласие, че обектът ще бъде с издаден акт 16. Прието е, че с нотариалния договор страните са преуредили отношенията си и купувачът се е съгласил да установи владение над имота в тридневен срок от въвеждане на сградата в експлоатация. Според съда това обосновава липса на забава на изпълнителя (продавач), с оглед на което вредите на ищеца не могат да са в причинна връзка с поведението на ответника. Приел е, че с оглед на този извод не е необходимо да се изследват фазите на строителството и да се констатира забава в някоя от тях, че подобен анализ е извън предмета на спора.

Въззивният съд е приел, че доводът за нищожна договорна клауза е въведен едва във въззивната жалба и поради това принципно съдът не следва да се произнася. Посочил е, че ищецът представя като доказателство по делото нотариалния акт за продажба на имота и, че с това заявява желанието си да се ползва от съдържанието му, без уговорката, че част от това съдържание не произвежда действие поради нищожност на договорна клауза. Прието е, че договорът за покупко-продажба е индивидуален и, че няма данни купувачът да е изразил несъгласие относно момента на получаване на имота. На това основание според съда няма неравноправност.

Поради изложените изводи за правилност на първоинстанционното решение въззивният съд е препратил към мотивите на същото решение на основание чл. 272 ГПК.

По правните въпроси:

Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи и втори въпроси от изложението.

С т.19 от т. решение № 1/04.01.2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща.

С решение № 13/24.02.2022 г. по гр. дело № 2906/2021 г. на ВКС, I г. о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на състави на ВКС, изразена в решения по чл.290 ГПК, според която съдът преценява доказателствата по делото по свое вътрешно убеждение, но тази преценка е подчинена на определени изисквания на процесуалния закон. Съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след съвкупната им преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно и не се кредитира, съдът следва да изложи мотиви за това. Първият въпрос е разрешен в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС и с практиката на ВКС.

С т. решение № 1/27.04.2022 г. по т. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Вторият въпрос е разрешен в отклонение от тази практика на ВКС.

С оглед на посоченото съдът приема, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по тези правни въпроси.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по трети и четвърти въпроси от изложението, тъй като същите са поставени хипотетично и не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение № 1377/16.11.2022 г. по гр. дело № 3922/2021 г. на Апелативен съд София по касационна жалба вх. № 27744/29.12.2022 г., подадена от ищеца А. И. Ч., ЕГН [ЕГН], чрез адв.Г. Д..

Указва на жалбоподателя А. И. Ч., ЕГН [ЕГН], чрез адв.Г. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 720 лв. по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: