1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№3370

гр. София, 06.11. 2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1281/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Л., като пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу въззивно решение № 185 от 23.12.2022 г. на Апелативен съд – Велико Т. по в. гр. д. № 340/2022г., с което е отменено решение № 88/03.05.2022 г., поправено с решение № 134/28.06.2022 г. по гр. д. № 173/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и е признато за установено по предявения от Кооперативен съюз – Л., че Държавата не е собственик на недвижим имот, за който е издаден АЧДС № 1829/09.03.2005 г., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], южна промишлена зона, с идентификатор № ...... по КККР на града, целият с площ 19 707 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.2 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следният правен въпрос : Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал.4 от Закона за държавната собственост за имущество, което е предоставено от държавата на кооперациите, респ. на кооперативните съюзи, дори ако държавата е била единствен собственик на това имущество? Поддържа се, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона.

От ответника по касационната жалба Кооперативен съюз – Л., чрез адв. С., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Страните претендират присъждане на направените разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд .

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да уважи предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел за установено от фактическа стана, че със заповед № ІХ– 481/28.11.1972 г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост по искане на Централния кооперативен съюз, със съгласието на Министерство на финансите и на Председателя на Държавния комитет за планиране, е заповядано на Градският народен съвет – [населено място] да предаде възмездно на О. – Л. 15. 4 дка неполивна, необработваема земя – пасище, стара каменна кариера от V- та категория, в землището на [населено място], м. Х. поле с цел изграждане на складова база за изкупуване на О., като предаването на терена ще стане след внасяне на полагащите се суми по чл. 20 от Закона за опазване на работната земя. Заповедта е издадена на основание т. 13 от Разпореждане № 286/13.07.1968 г. на МС, съгласно която на Министъра на земеделието, при съгласие на Министъра на финансите и на председателя на Държавния комитет за планиране, е разрешено да предава на държавни и обществени организации, учреждения и предприятия за стопанисване и ползване държавни земи и пасища от първа и втора категория до 3 дка, от трета категория до 20 дка и от четвърта и пета категория до 100 дка. С констативен нотариален акт № ....., том І, дело № 128/1993 г. Кооперативен съюз – Л. е признат за собственик на имота. Имотът е включен като Д. на О. към 1981 г. като площадка складова база – 20 дка, включен е в баланса на ищеца към 2014 г. по сметка 201 – земи с дата на придобиване 01.01.1975 г. Въз основа на представените протоколи обр. 16 е прието за установено, че поетапно /през периода 1976г.-1988г./ имотът е застроен. Построени са 16 бр. едноетажни сгради с обща застроен площ от 4 273 кв. м.

На 09.03.2005 г. е издаден Акт за частна държавна собственост № 1829, с който процесният имот с идент. № ..... е актуван като държавен за първи път. В акта е посочено, че бивш собственик е била Държавата, а находящите се в имота сгради са собственост на КС –Л.. Ищецът е правил три искания за деактуване на имота, като първото от тях не е уважено с мотив, че не е доказал правото си на собственост, а по останалите няма изричен отказ.

Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че по КККР на [населено място] процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор ...... и е идентичен с отразения в КВС имот с № ....., за който е издаден АЧДС № 1829/2005 г. За южната промишлена зона, намираща се извън строителните граници на [населено място], няма одобрен кадастрален и регулационен план. При проверка в [община] вещото лице е констатирало, че се съхранява неодобрен кадастрален план Ю. ПРОМИШЛЕНА ЗОНА - Л., създаден през 80-те години на миналия век, в който процесният имот е нанесен с кад. № .... . Данни за имота преди предоставянето му на ищеца се съдържат в едромащабна топографска карта от 1957-1962 г. Нанесеният в нея имот № ....., върху който има надпис на ръка Застроено, камък, съответства по местонахождение и граници на имота по Заповед № ГХ-481/28.11.1972г. Имотът представлявал стара каменна кариера с предназначение за пасище. Експертът сочи, че не са налични данни кога и на какво основание площта на имота е увеличена от 15.4 дка на 19. 707 дка.

При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е изложил мотиви, че предвид разясненията, дадени в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС в производството по предявения отрицателен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес от иска. В тази връзка е прието, че е безспорно, че през 1972 г. на О. – Л. е предоставена възмездно държавната земя – предмет на исковата претенция. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че не е установено ищецът да е универсален правоприемник на О., тъй като ищецът не е негов правоприемник, а е същото юридическо лице - учреден е под наименованието Окръжен кооперативен съюз – Л. през 1960 г. и е преименуван през 1989 г. в КС – Л..

Съдът е приел, че на ищеца е било предоставено ползването на процесния имот, което в съответствие с чл.15 от ЗС е станало с административен акт на Министъра на земеделието и хранителната промишленост. Предоставеното право на ползване е било целево - за изграждане на складова база, като върху терена са реализирани множество строителни мероприятия и няма спор, че сградите са на ищеца.

Съдът е изложил мотиви, че с чл. 2, ал. 4 ЗДС от обхвата на държавната собственост са изключени имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество, с която разпоредба е уреден оригинерен способ за придобиване право на собственост от сочените правни субекти и тя касае вещи и имоти, които са били предоставени на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел за стопанисване и управление/ ползване. След като предоставените на сочените субекти по надлежния ред държавни имоти по силата на закона не са нито държавна, нито общинска собственост, следва да се приеме, че са станали собственост на съответното юридическо лице. Съдът е приел, че аналогична е и разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗобС. Прието е, че кооперациите и кооперативните съюзи не са изрично включени в персоналния обхват на цитираните разпоредби, но не могат да бъдат третирани различно от останалите посочени юридически лица, на които държавата е предоставила собствени имоти за стопанисване и управление/ ползване. Съдът е посочил, че макар и да са търговци, по отношение на кооперациите е неприложим специфичният способ на чл. 17а ЗППДОП (отм.) за прехвърляне на право на собственост от държавата на търговските дружества. За разлика от държавните предприятия и организации, кооперациите са могли да притежават собствено право на собственост, каквото са могли да притежават и обществените организации – юридическите лица с нестопанска цел – сдружения и фондации. Според въззивния съд няма основание при една и съща хипотеза на последните да се признае право на собственост върху предоставената им за ползване държавна земя, а на кооперациите и кооперативните съюзи това право да бъде отречено. По тези мотиви е прието, че ищецът на основание чл. 2, ал. 4 ЗДС, е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Съдът е направил извод, че искът е основателен, защото ответната стана не е доказала да е придобила имота по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи след 1996 г., когато е приет ЗДС. Актът за държавна собственост не представлява основание за придобиване право на собственост, а има само легитимиращо действие, но такова действие той има само в случай, че в него е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което е придобита собствеността. В случая в акта за частна държавна собственост е посочена правната норма, послужила като основание за актуването, но не е посочено нито придобивно основание по чл. 77 ЗС, нито правна норма, удостоверяваща наличието на годно основание за придобиване на правото на собственост от държавата. За неоснователен е счетен доводът на ответника, че имотът е каменна кариера и по силата на закона е изключителна държавна собственост. Съдът е посочил, че имотът е бил каменна кариера в някакъв минал времеви момент. Към момента на предоставянето му на ищеца е бил пасище, което е направило допустимо и предоставянето му за ползване по силата на т. 13 от Р. № 286/13.07.1968 г. Именно защото е бил пасище е било изискано заплащането на вноски по чл. 20 от ЗОРЗ и поради това е и издаден акт за частна държавна собственост, а не акт за изключителна държавна собственост по чл. 18 КРБ.

Поискано е допускане на касационно обжалване на основание по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК. Според касатора решението е недопустимо като постановено по непредявен иск – въззивният съд е приложил нормата на чл. 2, ал.4 от ЗДС, без ищецът да се е позовал на нея в обстоятелствената част на исковата молба.

В случая не е налице основанието по чл. 280,ал.2, предл. второ ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК при предявен отрицателен установителен иск предмет на спора и на исковия процес е отричаното от ищеца право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. По този иск ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В случая съдът е бил сезиран по предявен отрицателен установителен иск и като се е произнесъл по твърденията на ищеца, с които е обосновал правния си интерес, квалифицирайки основанието, на което ищецът основава правото си на собственост, не се е произнесъл извън предмета на спора, поради което и няма вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено по непредявен иск.

С оглед мотивите на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора правен въпрос, който Върховният касационен съд, съобразно разясненията на ТР 1/2010 г. на ВКС, ОСГК и ТК, доуточнява по следния начин : Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал.4 от Закона за държавната собственост за имущество, което е предоставено от държавата на кооперациите, респ. на кооперативните съюзи? Този въпрос е разгледан от въззивния съд и е от обуславящо значение за решаващите му изводи, като по него няма формирана съдебна практика.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 185 от 23.12.2022 г. на Апелативен съд – Велико Т. по в. гр. д. № 340/2022г.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 484,16 лв.

УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: