ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2961

гр. София, 11.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. И.

Членове:Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Я. В. К. гражданско дело № 20238002101306 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от Окръжна прокуратура-Добрич и по насрещна касационна жалба на М. А. С., подадена чрез пълномощника адв. Е. Ф., против решение №366 от 28.11.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 547/2022г. на Окръжен съд-Добрич, ГО. С обжалваното решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №35/27.05.2022г., постановено по гр. д.№324/2021г. на РС-Т. П. на РБ е осъдена да плати на М. А. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер 10 000 лева, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, предл.1, във вр. с чл.342, ал.1 НК, за което С. е оправдан с влязла в сила присъда № 26/18.07.2016г. по нохд № 200/2015г. на ОС-Добрич, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2018г. Решението на РС-Тервел е потвърдено в останалата обжалвана пред ОС-Добрич част - в частта, с която искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 10 000 лева до претендираните 20 000 лева.

Касаторът - Прокуратурата на РБ обжалва решението на окръжния съд в частта, с която искът е уважен за разликата над 5 000 лева до 10 000 лева, като поддържа, че в тази част то е неправилно и необосновано-основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Искането е да бъде отменено въззивното решение и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отменен за сумата над 5 000 лева.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ответник поддържа, основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: 1. Как се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ, при определяне размела на обезщетението за неимуществени вреди. Според касатора въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС-ППВС № 4/23.12.1968г.; ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д.№ 2/2004г. на ОСГК на ВКС; решение №12/02.02.2021г. по гр. д.№1936/2020г. на IV ГО; решение №200/16.06.2016г. по гр. д.№1019/2016г. на IV ГО; решение №15/14.03.2019г. по гр. д.№1939/2018г. на IV ГО и решение № 25/13.03.2018г. по гр. д. №2167/2017г. на III ГО. Поддържа, че по въпроса 2. Задължен ли е въззивният съд да посочи и обсъди всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложе мотиви за значението им за размера, съставът на ОС-Добрич се е произнесъл в противоречие с решение № 106/20.04.2016г. по гр. д.№4898/2015г. на IV ГО и с решение № 16/17.05.2017г. по гр. д.№2686/2016г. на III ГО на ВКС.

В отговор на касационната жалба на Прокуратурата, ищецът М. С., чрез процесуалния си представител поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.

В рамките на преклузивния срок по чл.287, ал.2 ГПК С. обжалва с насрещна жалба решението на окръжния съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева. Поддържа неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т. 3 ГПК.

Касаторът - ищец формулира следния въпрос, за който счита, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: Кои обстоятелства са от значение и следва да се отчетат от съда при приложение на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, в частност изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на възприетото в обществото разбиране на обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в законоустановените срокове, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.

По предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:

Въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди. На 03.04.2015г. М. А. С. е бил привлечен, като обвиняем по ДП №247/2014г. на РУ - Т. на МВР, пр. пр. №1323/2014г. на ОП - Добрич за престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ предл.1, във вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП, за това, че на 22.10.2014г. по пътя Т.-Добрич, при управление на л. а.„Ф. Г. нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.42 ал.2 т.1 и т.3 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на съпругата си А. Ю. С.. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение - подписка. На 10.06.2015г. Прокуратурата е внесла обвинителен акт против С. и в Окръжен съд - Добрич е било образувано нохд №200/2015г. Първоинстанционното наказателно производство е протекло в шест съдебни заседания (две са били отстрочени), в които ищецът е участвал, като с присъда №26/18.07.2016г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343 ал.1 б.„в пр.1 във връзка с чл.342 ал.1 от НК. Присъдата е протестирана от Прокуратурата и на 10.09.2016г. в Апелативен съд-Варна е било образувано внохд №377/2016г.. Въззивното производство е протекло в две открити съдебни заседания, в които С. е взел лично участие. С решение №31/06.03.2017г. по внохд №377/2016г., Варненският апелативен съд е потвърдил оправдателната присъда на Окръжен съд-Добрич. Въззивното решение не е протестирано и оправдателната присъда е влязла в сила на 31.03.2017г. От ангажираните в първоинстанционотот производство гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че ищецът бил много разстроен от инцидента и от смъртта на съпругата си, като привличането му като обвиняем допълнително влошило състоянието му - станал много тревожен и отчаян, страхувал се да не бъде осъден и да влезе в затвора, отслабнал, спрял да ходи на работа, почти не излизал из селото, спрял да контактува с хората, „направо се губел“; не разговарял и с децата си, мислел си, че и те го обвиняват за смъртта на майка им. Ищецът присъствал на всички съдебни заседания в наказателното производство, като бил придружаван от дъщеря си-свидетелката Г. М. А.. В дните на заседанията той изпадал в особено силен стрес, започвал да трепери, да се задушава. Въззивният съд е посочил, че безспорно събраните по делото гласни доказателства установяват настъпването на конкретни неимуществени вреди в правната сфера на ищеца - стрес, напрежение, потиснатост, тревожност, страх, отчаяние, както и наличието на пряка причинноследствена връзка между повдигането и поддържането на незаконното обвинение и вредите.

За да определи размера на обезщетението, дължимо на ищеца за причинените му в резултат на незаконните действия на ответника, въззивният съд е съобразил следното: продължителността на воденото против С. наказателно производство - две години - привлечен е като обвиняем на 03.04.2015г., а оправдателната присъда е влязла в сила на 31.03.2017г., като съдебната фаза се е развила в две инстанции с проведени общо осем съдебни заседания, в които ищецът е участвал; ищецът е обвинен в извършването на тежко престъпление, за което наказателният закон предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години. Съдът е взел предвид обстоятелството, че в момента, в който С. все още е преживявал неочакваната загуба на съпругата си, е бил поставен в положение да отговаря за нейната смърт и под угрозата да търпи тежко наказание, без да е виновен, което неизбежно се е отразило негативно на психическото и емоционалното му състояние. Допълнил е, че фактът на обвиняването му за смъртта на близкия човек, чиято загуба и без това му е причинявала болка, е бил сериозен удар върху психиката на ищеца. Събраните доказателства установяват тежестта на конкретните му негативни преживявания до степен, че той се е притеснявал дори от децата си, че и те го обвиняват за смъртта на майка си. Съдът е отчел продължителността на това състояние - две години, през които ищецът е изпитвал силен стрес, притеснения, срам, напрежение, страх, самоизолация, който период според съда не е кратък за онзи, който търпи тези преживявания, без да е виновен. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел и обстоятелството, че до повдигане на обвинението ищецът е имал нормално социално и емоционално функциониране, а наказателното производство го е променило в отрицателна посока, като той затворил се в себе си, не общувал, изолирал се, постоянните му вътрешните негативни преживявания ескалирали с особена острота при всяко съдебно заседание, при всяко от които /осем пъти/ той отново преживявал случилото се, довело до смъртта на съпругата му. Въззивният съд е посочил, че наказателното производство е приключило в един сравнително разумен срок, ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение „подписка”, т. е. не са били ограничени негови основни човешки права и не е бил изолиран от близките си. Съобразил е също и липсата на данни за влошаване на физическото му здраве или за дискредитиране в обществото. Посочил е, че по своя преценка е напусна работата си, продиктувана от психическото и емоционалното му състояние, а не е останал без работа поради повдигнатото и поддържано обвинение. Съобразявайки всичко това в съвкупност, въззивният съд е приел, че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение което следва да бъде присъдено е в размер 10 000 лева. Претендираното от него обезщетение над този размер до 20 000 лева е несъразмерно високо, а присъденото от първоинстанционния съд обезщетение 5 000 лева е несправедливо ниско.

Върховният касационен съд, състав на IV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

Формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК от Прокуратурата правни въпроси за критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да посочи и обсъди обстоятелствата, които обуславят вредите, като изложи мотиви за значението им при определяне на размера са обуславящи решаващата воля на съда, но не са разрешени от състава на окръжния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, тоест по отношение на тези въпроси не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Смисълът на разясненията в т. II от ППВС № 4/1968г. е, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. В трайната съдебна практика се приема, че справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства. На обезщетяване подлежат само

неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производство, взетата мярка за неотклонение, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на КЗПЧОС. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. В пълно съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е извършил съвкупна преценка на всички релевантни за случая обстоятелства, посочил е кои от тях счита за установени и за значими при определяне размера на обезщетението, като е стигнал до извод, че присъденото от първата инстанция обезщетение не отговаря на посочените критерии, излагайки подробни съображения относно обстоятелствата, обуславящи конкретния възприет от него размер на обезщетението. Противно на твърденията на Прокуратурата, че липсват мотиви относно преценката на конкретните обстоятелства и значението им за определяне размера на неимуществените вреди в обжалваното решение съдът е изложил мотиви защо и кои от вредите приема за пряка последица от процесното наказателно преследване. Съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението, като наред с фактите, сочещи за продължило в разумен срок наказателно производство, взетата най - лека мярка за процесуална принуда, която не е препятствала упражняването на негови основни човешки права и не го е изолирала от близките му, липсата на надлежни доказателства за влошаване на физическото здраве на ищеца или за дискредитирането му в обществото, обуславящи по-нисък от претендирания от ищеца размер на обезщетението. Съдът е отчел също и личното участието на ищеца във всичките 8 открити съдебни заседания, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, фактът, че е обвинен за смъртта на съпругата си, чиято загуба и без това му е причинявала болка, притеснението му, че децата му ще го обвиняват за смъртта на майка си и негативното въздействие на неоправданата наказателна репресия върху емоционалното и психическо състояние на ищеца-обстоятелства, обосновали по-висок от присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. Предвид изложените съображения, поддържаното от Прокуратурата основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси не се установява, поради което и касационно обжалване на решението на ОС-Добрич по жалбата на Прокуратура на РБ не следва да се допуска.Съобразно разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК, касационният съд неследва да се произнася по насрещната касационна жалба, подадена от М. А. С., доколкото разглеждането й е обусловено от разглеждането на касационната жалба на Прокуратурата, а последното не е допуснато.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение №366 от 28.11.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 547/2022г. на Окръжен съд - Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: