Р Е Ш Е Н И Е

№ 60156

София, 01.12.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 1205 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. №120764/04.10.2019 г., подадена от М. А. Г.-Д. от [населено място], срещу решение № 6335, постановено на 02.09.2019 г. по в. гр. д. №10481/2009 г. от Софийски градски съд, II Д въззивен състав, и по касационна жалба с вх. №120832/04.10.2019 г., подадена от А. А. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Д.С., срещу решение № 6335, постановено на 02.09.2019 г. по в. гр. д.№10481/2009 г. от Софийски градски съд, II Д въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 24.07.2009 г., постановено по гр. д. № 13862/2006 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, с което са отхвърлени предявените от М. А. Г.-Д. и А. А. Г. срещу ЗАД “[Фирма 7]“ АД, Столична община и „БКС Средец“ АД искове за признаване за установено по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), че ищците притежават право на собственост по наследствено правоприемство и реституция по чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ върху триетажна масивна постройка, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 191.60 кв. м., състояща се от сутерен с мазета, партерен етаж с два броя магазини с №№1 и 2, два жилищни етажа и таван, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото, в което е построена, съставляващо УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], местност „Центъра“; отхвърлен е предявеният срещу Столична община по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на двата жилищни етажа и тавана на сградата; отхвърлен е предявеният срещу „БКС Средец“ АД по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на магазин № 1 и магазин № 2; отхвърлен е предявеният срещу Н. Н. К. по реда на чл. 108 ЗС иск за предаване владението на магазин № 2, находящ се в [населено място], [улица], на първи надпартерен етаж, вдясно от входа на ЕС на [улица], със застроена площ от 65 кв. м., състоящ се от търговска зала, пробна, склад и помещение за ел. табло, както и 11/110 ид. части от общите части на сградата и толкова от дворното място, в което е построена, съставляващо УПИ ...., кв. .... по плана на [населено място], м. Центъра.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят обжалваното решение да бъде отменено.

Според касатора М. А. Г.-Д. съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на Търговския закон от 1897 г. и на Закона за кооперативните сдружавания от 1907 г., както и приложените писмени доказателства за дяловете на съдружниците и акционерите в дружествата „Мусала“, преименувано в „Земя“, преименувано в „Народно взаимозастрахователно дружество“, което е прекратено по чл.6 З[Фирма 7] и в което се е вляло дружество „Земеделец“ с процесния имот. Поддържа, че Наредбата за застрахователната дейност касае само дейността по застраховането, но не и собствеността, като лицата със сключени застраховки не следва да бъдат третирани наравно със съдружниците, които са реалните собственици на капитала на дружеството. Посочва, че след като няма спор относно собствеността върху имота към момента на отчуждаването по реда на чл. 6 З[Фирма 7] (отм.) и е доказано наследственото правоприемство, неправилно въззивният съд е приел, че искът следва да бъде отхвърлен само по причина, че не са доказали обема права на своя наследодател, още повече при наличието на влязло в сила решение на ВАС по адм. д. №5159/2003 г. Поддържа, че въззивното производство е проведено в нарушение на съдопроизводствените правила и без да бъде съобразено обстоятелството, че първоинстанционното производство е образувано при действието на ГПК (отм.). Счита, че в подобна хипотеза, ако приеме, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, въззивният съд е следвало да събере необходимите за изясняването му доказателства. Поддържа също така, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените доводи във въззивната жалба, не е обсъдил събраните по делото доказателства по правилата на процесуалния закон. Посочва, че по делото е представен АДС №226/07.08.1950г., като в приложен към ПМС №2187/27.07.1950г. списък процесната сграда е посочена на първо място, а на пета позиция е посочена сградата, закупена от техния наследодател през 1924 г. за нуждите на презастрахователното дружество „Мусала“, вляло се впоследствие в дружество „Земя“, които дружества заедно със „Земеделец“ през 1939 г. са образували Застрахователно З. К. Взаимозастрахователно дружество, от което при прекратяване на дейността му от съда е иззета и процесната сграда. Поддържа, че[Фирма 7] е правоприемник на създадената през 1946 г. ДСО, а не на посочените застрахователни дружества, чиято собственост е била отнета през 1946 г. и подлежи на реституция, като в този смисъл съдилищата са се произнасяли в решение от 28.08.2005 г. по гр. д.№3067/2004 г. по описа на СРС, 49 състав и решение от 09.02.2007г. на СГС, въззивно отделение, втори Д състав, както и в решението на СГС, 5 състав по гр. д.№7540/2011 г. Поддържа също така, че ответницата Н. К. не би могла да придобие имота по давност с оглед разпоредбата на чл. 5 ЗВСВОНИ.

Според касатора А. А. Г. въззивният съд неправилно е провел производството по реда на сега действащия ГПК вместо по реда на ГПК (отм.); не се е произнесъл по нито един от наведените във въззивната жалба доводи, а е приел, че решението на първоинстанционния съд е неправилно на друго основание и го е оставил в сила; недопустимо е смесил членственото правоотношение по повод сключена застраховка със собственост и активи на застрахователното дружество; неправилно е приложил и материалния закон, действащ към момента на отчуждаването.

Допълнителни съображения касаторите излагат в писмено становище, представено в проведеното по делото открито съдебно заседание и в допълнително писмено становище, постъпило на 19.11.2021 г. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. Н. К., чрез процесуалния си представител адв.М. К., изразява становище, че подадените касационни жалби са неоснователни по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмена защита, представена в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №60284/28.06.2021г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийски градски съд е допуснато до касационно обжалване по следните въпроси:

- за правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора, свързани с изясняването на спора от фактическа страна и с необходимостта от събиране и на други доказателства, както и с даването на указания, свързани с разпределянето на доказателствената тежест, когато производството се провежда по реда на ГПК (отм.);

-за необходимостта от допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на правата на член/съдружник в дружество, от което имотът е бил отчужден, но което не съществува към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила, чрез изследване на баланса, данните за дяловия капитал и членовете/съдружниците в дружеството в хипотеза, при която съдът приема, че представените писмени доказателства не са достатъчни за установяване на претендирания обем от права върху имущество, собствеността върху което се възстановява;

-възможно ли е при невъзможност да се определи точния обем от права на член/съдружник в дружество, от което имотът е бил отчужден, поради това, че документите, съдържащи информация за тези права са отпреди повече от 70 години и е възможно да не са запазени или данните в тях да са непълни, съдът да приеме, че дяловете на членовете/съдружниците са равни.

По така поставените въпроси настоящият състав на I г. о. на ВКС приема следното:

По първия въпрос:

Въззивният съд, разглеждащ делото по реда на ГПК (отм.), следва да даде указания на страните, чрез които да разпредели доказателствената тежест, ако такива не са били дадени от първоинстанционния съд или във въззивното производство са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба.

Конкретни указания на страните следва да бъдат дадени и в хипотеза, при която първоинстанционният съд е приел определени релевантни за спора факти и обстоятелства за установени и тези констатации са в полза на въззивника, но в производството пред въззивния съд въззиваемите поддържат възраженията и доводите си, касаещи осъществяването на тези факти и обстоятелства. Въззивният съд е длъжен да очертае спорния предмет с оглед въведените от страните оспорвания и да даде конкретни указания, ако не приема констатациите на първоинстанционния съд за правилни.

Указанията трябва да са точни, ясни и конкретни – да се посочи кои факти по делото са спорни, кои от тях се нуждаят от доказване и коя от спорещите страни носи доказателствената тежест за установяването на съответния, релевантен за спора факт.

Ако първоинстанционният съд неправилно не е допуснал определени доказателства, не съществува пречка тези доказателства да бъдат допуснати и събрани от въззивния съд, ако касаят установяване на релевантен за спора факт.

По втория въпрос:

Когато се възстановява собственост, отнета от юридически лица, които към настоящия момент не съществуват, реституционният ефект настъпва по отношение на съдружниците или членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон. Когато по делото има данни, че наследодателят е имал качеството съдружник, акционер или член на юридическо лице, от което имотът е бил отнет, но липсват писмени доказателства за притежавания от него обем от права към момента на одържавяването, респ. прекратяването на юридическото лице, и страната по делото има затруднения с откриването на такива доказателства с оглед изминалия период от време, респ. с анализа на наличните доказателства, съдът следва да даде указания за възможността правата на наследодателя да бъдат установени и чрез експертиза чрез изследване на баланса, данните за дяловия капитал и членовете/съдружниците в дружеството и друга информация, налична в Държавния архив. На вещото лице следва да бъде поставена също задача да анализира и обобщи и данните, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства (доказателствата, с които предявилото иска лице разполага).

По третия въпрос:

Безспорно наследниците на член/съдружник в дружество, от което един имот е бил отчужден по реда на посочените в чл. 2 ЗВСОНИ нормативни актове, следва да докажат при спор за принадлежността на правото на собственост върху този имот, основан на твърдения за възстановяване на собствеността, обема от права, които техният наследодател е притежавал като член или съдружник в това юридическо лице към момента на отчуждаването. Възможно е обаче с оглед значителния период от време, който е изминал от момента на отчуждаването до момента на влизане на ЗВСОНИ в сила, респ. до момента на включване и на нови основания за възстановяване на собствеността в приложното поле на този закон, част от документите, съставени към момента на одържавяването, да са били унищожени или изгубени и претендиращите правото на собственост лица въпреки положените от тях усилия да не успеят да се снабдят с писмени доказателства, установяващи правата на техния наследодател. Както беше посочено по-горе, в подобна хипотеза, ако по делото е установено по категоричен начин, че наследодателят е притежавал качеството „член“ или „съдружник“ в юридическото лице, от което имотът е бил отнет, съдът следва да допусне изслушване и на експертиза, като вещото лице извърши проверка в Държавен архив за всички налични данни за лицата, притежаващи подобно качество към момента на прекратяване на юридическото лице и за притежавания от тях обем от права. Ако и след така извършената проверка не бъдат открити данни за релевантните за спора факти и обстоятелства, само по тази причина предявеният иск не може да бъде отхвърлен – правото на възстановяване на собствеността на наследниците на членове или акционери в дружества, чиято дейност е прекратена по реда на посочените в чл. 2 ЗВСОНИ нормативни актове и имуществото им – одържавено, не може да бъде отречено само по причина, че доказателствата за тези права, относими към релевантния за възстановяване на собствеността момент, са унищожени или изгубени не по вина на наследниците на лицата, от които имуществото е било отнето. В подобна хипотеза съдът може да основе извода си за притежавания от наследодателя обем от права и на доказателства, предхождащи момента на одържавяването, а ако това е невъзможно, да основе извода си за този обем от права на общите правила на гражданското и търговско право.

Според настоящия състав на I г. о. на ВКС, при невъзможност да се определи точния обем от права на член/съдружник в дружество, от което имотът е бил отчужден, поради това, че документите, съдържащи информация за тези права са отпреди повече от 70 години и е възможно да не са запазени или данните в тях да са непълни, съдът може да приеме, че дяловете на членовете/съдружниците са равни.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

М. А. Г.-Д. и А. А. Г. са предявили срещу [Фирма 7]“ АД по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) иск за признаване правото им на собственост по наследствено правоприемство и реституция по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ върху триетажна масивна постройка, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 191.60 кв. м., състояща се от сутерен с мазета, партерен етаж с два броя магазини с №№1 и 2, два жилищни етажа и таван, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото, в което е построена, съставляващо УПИ ...., кв. .... по плана на [населено място], м.Центъра; срещу Столична община – иск за признаване правото им на собственост по наследствено правоприемство и реституция по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ на същата сграда и за предаване владението по реда на чл. 108 ЗС върху двата жилищни етажа и тавана на сградата; срещу „БКС-Средец“ АД – иск за признаване за установено правото им на собственост по наследствено правоприемство и реституция по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ на същата сграда и за предаване владението по реда на чл. 108 ЗС върху магазин №1 и магазин №2 от сградата; срещу Н. Н. К. – иск за предаване по реда на чл. 108 ЗС на владението върху магазин №2, находящ се на първия надпартерен етаж, вдясно от входа на ЕС на [улица], със застроена площ от 65 кв. м., състоящ се от търговска зала, пробна, склад и помещение за ел. табло, при съседи: вдясно – магазин на [улица], отгоре – апартамент, общинска собственост, отдолу – мазе, заедно с принадлежащото му избено помещение под магазина, както и 11/100 ид. части от общите части на сградата и толкова от дворното място, в което е построена, съставляващо УПИ ...., кв.... по плана на [населено място], м.Центъра.

С молба от 05.12.2007 г. уточняват, че всеки един от тях притежава по 1/2 идеална част от 1/15 идеална част от процесните недвижими имоти. Претенциите за предаване на владението върху отделните обекти уточняват в проведеното на 07.10.2008 г. от първоинстанционния съд открито съдебно заседание.

Твърдят, че са законни наследници на И. И. П., починал на 25.11.1957 г., който е бил член-кооператор и член на управителния съвет на Земеделско кооперативно взаимнозастрахователно дружество „Земеделец“, образувано по реда на Наредба-закон за взаимнозастрахователните дружества от 1936 г., което с н. а.№.... г. закупило процесната постройка, като поддържат, че съгласно устава на дружеството, регистрирано по ф. д.№144/1925 г., членовете на управителния съвет са били и собственици на активите на дружеството, вкл. и на процесния имот.

Поддържат, че с определение на съда от 12.11.1948 г. с №3199 и на основание чл. 6 от Закона за[Фирма 7] от 1946 г., дружеството престанало да съществува, считано от 27.06.1946 г. и имуществото му преминало изцяло и по право върху Държавния застрахователен институт ([Фирма 7]), а впоследствие с ПМС №2187 от 27.07.1950 г., собствеността върху имота преминала върху държавата, като бил съставен АДС №26/07.08.1950 г.

Считат, че правото на собственост върху процесния имот им е възстановено по реда на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ по силата на наследствено правоприемство, като ответникът [Фирма 7]“ АД се снабдил с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на заповед № РД-97.00-3593/1998 г. на Областния управител за деактуване на имота в полза на [Фирма 7]“ АД, а ответникът „БКС Средец“ АД се легитимира като собственик въз основа на извършено от общината апортиране на имота в капитала на търговското дружество.

Поддържат, че правото на собственост е възстановено по реда на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ.

О. С. община оспорва иска като поддържа, че ищците не са доказали наследодателят им да е бил собственик на имота.

Ответникът БКС „Средец“ оспорва иска като поддържа, че не са установени правата на наследодателя на ищците, както и че към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила имотът е принадлежал на търговско дружество, т. е. че предпоставките на ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността не са налице.

С определение от 21.11.2008 г. по реда на чл. 117, ал. 4 ГПК (отм.) като ответник в производството е конституирана и Н. Н. К., която оспорва иска. Поддържа, че представените доказателства не легитимират наследодателя на ищците, както и самите тях, като правоимащи по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ, както и че собственик на магазин №2 е бил нейният праводател „БКС Средец“ АД, че е придобила правото на собственост върху магазин №2 по силата на договор за покупко-продажба, евентуално на основание изтекла в нейна полза кратка петгодишна придобивна давност, вкл. чрез присъединяване на придобивната давност, текла в полза на нейния праводател „БКС Средец“ АД.

В подадените от М. Г.-Д. и А. Г. въззивни жалби се поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е установено към момента на влизане в сила на чл.3, ал.2 ЗВСОНИ в ред. ДВ.бр. 107/1997г. имотът да е бил собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или ЕАД по чл.61 ТЗ, е неправилен. Поддържат, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че процедурата по приватизация на „БКС Средец“ ЕООД е открита през 1998г., т. е. към момента на влизане в сила на изменението на чл.3, ал.2 ЗВСОНИ в ред. обн. ДВ.бр.107/1997г. имуществото е включено в капитала на дружество по смисъла на чл.61 ТЗ.

Производството е образувано пред първоинстанционния съд при действието на ГПК (отм.), като във въззивното решение е посочено, че делото се разглежда по реда на чл. 196 ГПК (отм.) – чл. 211 ГПК (отм.), приложими на основание § 2, ал. 1 ПЗР ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че предявилите иска лица са установили по реда на пълното и главно доказване, че са наследници по закон на лице, което е било член на прекратено юридическо лице, като спорният имот е бил отчужден от юридическото лице по реда на Закона за Държавния застрахователен институт. Прието е обаче, че не е установено наличието на последната кумулативна предпоставка на фактическия състав на съдебно предявеното право на собственост, а именно – към момента на влизане в сила на закона, предвиждащ възстановяване на собствеността, имотът да е собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или ЕАД по чл.61 ТЗ.

В подадените от ответниците възражения се съдържат съображения и доводи, идентични с вече изложените в подадените отговори на исковата молба, вкл. и доводи, че предявилите иска лица не са доказали дела си от имота, доколкото претенцията им е основана на членството на наследодателя им в управителния съвет на дружеството, притежавало собствеността към момента на отчуждаването.

Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение като е приел, че предявените искове са неоснователни, но по различни съображения. Прието е, че липсва вторият елемент от фактическия състав на предвиденото в ЗВСОНИ основание за възстановяване на правото на собственост, а именно правото на собственост на предявилите иска лица в твъряния от тях обем, изразен като идеални части от правото на собственост върху имота. С оглед на това, макар да е изброил в решението всички факти и обстоятелства, касаещи въведените от ответниците правопогасяващи и правоизключващи възражения, въззивният съд е приел, че не дължи да разгледа наличието на останалите елементи, както и възраженията на ответниците, касаещи добросъвестното придобиване на права от тяхна страна.

По делото не съществува спор, че М. А. Г.-Д. и А. А. Г. са наследници по закон на И. И. П., починал на 25.11.1957 г. – преживяла съпруга и син на починалия на 28.12.2004 г. А. С. Г., внук на И. И. П..

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с н. а. за покупко-продажба на недвижим имот №.....г. кооперативното застрахователно дружество „Земеделец“ е купило недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] обща площ по нотариален акт от 298 кв. м., а по стара скица – 271.63 кв. м., със застроена масивна триетажна жилищна сграда с площ от 191.60 кв. м., при съседи : Н. Б., търговски кооперативен дом, занаятчийска популярна банка и [улица].

Относно членството на И. И. в дружества в периода 1925г. – 1946г. въззивният съд е приел за установено следното:

Прието е за установено от нотариален акт за ипотечен заем №.... г., че към датата на съставянето на акта И. И. П. е бил директор на Българско кооперативно осигурително дружество „Мусала“.

От представени извлечения от Дружествения фирмен регистър, воден в периода 1925 - 1946 г. е прието за установено следното: През 1925 г. под номера на фирмата (144) е вписано учредяването (общо учредително събрание, състояло се на 24.03.1925 г.) на Българското кооперативно осигурително дружество „Мусала“, като е вписано, че дружеството почива на началата на взаимност и се управлява от общо събрание, управителен съвет, поверителен съвет и главен директор. Управителният съвет се състои от 9 до 15 члена, като поименно са посочени членовете на първия управителен съвет, който се състои от основателите на дружеството, един от които е И. И.. Следващото вписване по партидата на дружеството е относно провело се общо събрание на 19.04.1936 г., на което е избран нов управителен съвет, на който също е член И. И..

Прието е за установено, че през 1938 г. са вписани промени в устава на Българско народно кооперативно застрахователно дружество „Земя“, касаещи управлението и представителството му, като е записано, че дяловете на дружеството са именни, броят им е неограничен, както и че дават право на дивидент съгласно чл. 59 от устава.

Въз основа на представен по делото протокол от общо годишно редовно събрание на представителите на членовете на дружество „Земеделец“, т. 4 е установено, че е „постигнато съгласително“ между застрахователните дружества „Земеделец“, „Земя“ и „Мусала“ за обединението им в едно дружество под името Земеделско кооперативно взаимозастрахователно дружество, като дружество „Земеделец“ се влиза в дружество „Земя“ и прехвърля на последното застрахования си състав и активите, които служат за покритие на математическите резерви и премии към 31.12.1938 г., подробно изброени в съгласителното, което представлява част от протокола от общото събрание, в което е взето решението. Посочено е, че самият документ не е наличен по делото.

Взето е предвид, че по делото са представени само отделни страници от протоколи на общото събрание на дружество „Мусала“, отнасящи се довземане на решение от дружеството за сливане с дружествата „Земя“ и „Земеделец“, като данните от тях кореспондират на вписаните впоследствие в Дружествения търговски регистър решения за обединяване на дружествата.

Взето е предвид също така, че към партидата на съществуващото дружество Земя с определение №2459/05.06.1939 г. е вписано, че на общо събрание на дружеството „Земя“, състояло се на 26.02.1939 г., е решено да се поеме застрахователният състав на кооперативно взаимно осигурително дружество „Земеделец“. Дружество „Мусала“ се влива в дружество „Земя“, прекратява се и се обявява в ликвидация, като след така посочените преобразувания трите дружества (“Земя“, „Мусала“ и „Земеделец“) образуват ново дружество с наименование Земеделско кооперативно взаимнозастрахователно дружество, а в устава на дружество „Земя“ се правят промени, касаещи новото наименование на дружеството, както и уредбата на представителството на членовете на общото събрание – записано е, че докато броят на редовните членове е до 2000, ще се избират 48 представители, а когато броят надмине 2000 следва да се изберат 60 члена представители в общото събрание. Избран е и управителен съвет на дружеството, в който член е и И. И..

От представения протокол №157 от проведено на 02.05.1946 г. събрание на УС на Земеделското кооперативно взаимно застрахователно дружество е прието за установено, че И. И. е бил член на УС и е избран за директор на фонда.

Прието е за установено също така от представени два броя квитанции с №18862 и №20703, че И. И. П. е платил на Земеделското кооперативно взаимно застрахователно дружество – София (обединени застрахователни дружества „Земя“, „Земеделец“ и „Мусала“), отдел „Живот“ застрахователни премии от по 300 лв. за периодите от 01.03.1945 г. до 01.03.1946 г. (платени на 31.03.1945 г.) и от 01.03.1946 г. до 01.03.1947 г. (платени на 02.04.1946 г.).

Относно реда, по който имотът е бил одържавен, организациите и предприятията, на които е бил предаден за оперативно управление и стопанисване, както и последващите промени в имота и субектите, на които е бил предоставян, въззивният съд е приел за установено следното:

Взето е предвид, че с определение №3199/12.11.1948 г. на съда е допуснато в Дружествения фирмен регистър да се впише, че съгласно чл.6 от Закона за Държавния застрахователен институт Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество престава да съществува от 27.06.1946 г. и се заличава като застрахователния състав и имуществото на същото преминават изцяло и по право върху Държавния застрахователен институт.

Взето е предвид, че с ПМС №2187/27.07.1950 г. за предаване на недвижими имоти от Държавен застрахователен институт ([Фирма 7]) на държавни учреждения и предприятия срещу заплащане е постановено да се предадат на държавните учреждения и предприятия, на народните съвети и жилищните фондове към тях 88 недвижими имота, като в списъка на имотите и инвентара към тях, които се предават на държавата от[Фирма 7] срещу заплащане на първо място е посочена сградата на [улица]. Взето е предвид също така, че на основание ПМС №2187/27.07.1950 г. е съставен акт за завземане на недвижим имот за държавен №226/07.08.1950 г., съгласно който имотът се одържавява от 01.09.1950 г. и от същата дата се предава за управление на ССП „Софжилфонд“ за стопанисване и управление, като в т. 6 от акта като заварен ползвател на имота е отбелязан „Земиздат“, а като бивш собственик е посочен[Фирма 7].

Въз основа на приетото по делото заключение на СТЕ на в. л.Й. Н. въззивният съд е приел, че поради липса на архитектурни планове не може да се каже дали са извършвани промени по сградата след отчуждаването през 1946 г., а въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза на в. л.М. В. е прието за установено, че магазините са били включени в капитала на общинската фирма БКС „Средец“ при учредяването, към капитала на „БКС Средец“ ЕООД при учредяването му, към капитала на „БКС Средец“ АД, като магазините са описани по баланса съответно като магазин от 65.00 кв. м. през м.04.2003 г. и магазин от 81.80 кв. м. през м.03.2006 г.

Взето е предвид, че А. Г. и П. Г. са подали в областната администрация на София област заявление с вх.№РД-97-00-3593/01.09.1998 г. за възстановяване на собствеността върху процесния имот на основание чл.2 ЗВСОНИ, като административното производство е приключило със заповед № РД-15-457/23.12.2004 г. на областния управител, с която е отказано отписването на имота от актовите книги за държавна собственост.

Взето е предвид също и обстоятелството, че в о. с.з. на 24.03.2009 г. като безспорно е отделено, че СО упражнява фактическата власт върху имотите, предмет на предявения срещу нея иск, както към датата на предявяване на исковата молба, така и към момента на провеждането на съдебното заседание, като фактическата власт се упражнява чрез трети лица – наематели, а Н. К. упражнява фактическата власт върху магазин №2, както към датата на предявяване на иска срещу нея, така и към момента на провеждане на съдебното заседание.

Обсъдени са показанията на разпитаните по делото свидетели и са възпроизведени установените факти, свързани с извършваните в магазин №2 ремонти и упражняваната фактическа власт.

При тези данни от правна страна въззивният съд е изложил съображения, че за да бъде уважен предявеният положителен установителен иск за собственост, ищците следва да докажат, че са носители на правото на собственост по отношение на процесния имот в претендираните от тях идеални части, на заявеното в исковата молба и молбите-уточнения основание за това – възстановяване на правото на собственост по реда на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗВСОНИ.

Прието е, че за възстановяване на правото на собственост по силата на закона по горепосочения ред следва недвижимите имоти да са отчуждени по изброените в чл. 2 ЗВСОНИ закони, към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 ТЗ, имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот.

Посочено е също така, че според чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ се възстановява собствеността на всички юридически лица, чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗВСОНИ, като когато юридическите лица не съществуват, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки един от тях или на техните наследници по закон. Изложени са съображения, че тези предпоставки следва да участват в сложния правопораждащ състав в условията на комулативност и ако не е осъществен дори само един от тези юридически факти, това обуславя неоснователността на предявения иск, а в случай че ищците проведат пълно доказване на всички елементи от фактическия състав, следва да се разгледа дали заявените от ответниците права са противопоставими на ищците.

Взето е предвид, че по делото е установено, че правото на собственост върху процесния недвижим имот е придобито от кооперативно застрахователно дружество „Земеделец“ по силата на сключен през 1938 г. договор за покупко-продажба, като през следващата 1939 г. дружеството е прехвърлило застрахователния си състав и активите, които служат за покритие на математическите резерви и премии към 31.12.1938 г. на дружество „Земя“, в което се влива и дружество „Мусала“, а трите дружества общо образуват Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество.

Посочено е, че дружеството е учредено и е съществувало в съответствие с разпоредбите на Наредба-закон за взаимно-застрахователните сдружения, утвърдена с Указ №174 от 28.04.1936 г. (НЗВЗС), като съгласно чл. 70, ал. 3 НЗВЗС при сливане на сдружения приетото сдружения престава да съществува и неговото имущество, включително и задълженията му, както и всички права и задължения по застрахователните отношения с членовете му преминават върху предприятието, което остава да съществува.

Изложени са съображения, че при тази нормативна уредба и договореностите между обединяващите се дружества, установени от представените протоколи за взетите от дружествените органи решения и вписванията в дружествения фирмен регистър, следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния имот е преминало от дружество „Земеделец“ върху Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество при осъщественото през 1939 г. преобразуване.

Посочено е, че по силата на чл. 1 от Закона за[Фирма 7], обн.ДВ.бр.143 от 27.06.1946 г. (З[Фирма 7]), застраховането и презастраховането става изключително право на държавата и се възлага на държавен застрахователен институт, като в чл. 6 от същия закон е регламентирано, че от деня на влизането му в сила застрахованите състави и имущества на заварените акционерни застрахователни дружества (български и чуждестранни), взаимнозастрахователните сдружения, малки застрахователни сдружения, на държавните и държавно-автономните застрахователни служби и фондове и на съществуващите по силата на особени закони при отделните ведомства и професионални сдружения застрахователни, пенсионни и посмъртни каси и фондове, без включените в Института за обществени осигуровки, държавните пенсионни фондове и пенсионните фондове на служителите при Българска народна банка и мини „Перник“, преминават изцяло и по право върху Държавния застрахователен институт. С оглед правноорганизационната форма и извършваната от Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество дейност въззивният съд е приел, че то е престанало да съществува от деня на влизане на З[Фирма 7] (отм.) в сила, като целият му застрахователен състав и имущество, вкл. спорния недвижим имот, е преминало върху[Фирма 7] (чл. 6, ал. 2, вр. чл.6 З[Фирма 7]-отм.) и фактът на прекратяване е отразен с вписване в Дружествения фирмен регистър през 1948 г.

Взето е предвид, че отчуждаването на недвижими имоти по реда на З[Фирма 7] (отм.) е сред посочените в чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, като същият закон е включен с изменението и допълнението на закона с бр. 107 на ДВ. от 18.11.1997 г. Прието е, че в подкрепа на извода за преминаване на собствеността на процесния имот в патримониума на[Фирма 7] е и фактът, че в акт за завземане на недвижим имот за държавен №266/07.08.1950 г., съставен на основание ПМС №2187/27.07.1950 г., е посочено, че имотът се одържавява от 01.09.1950 г. и като бивш собственик е посочен[Фирма 7].

Взето е предвид, че юридическото лице от което са отчуждени имотите – Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество, не съществува към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ в редакцията след изменението, обнародвано в ДВ. бр.107/1997 г., с оглед на което е прието, че е приложимо разрешението на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от същия закон, т. е. правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете на дружеството, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването му, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници.

Взето е предвид, че наследодателят на ищците И. И. е бил основател и член на УС на дружество „Мусала“, т. е. бил е член на дружеството от самото му основаване през 1925 г., а след преобразуването на дружествата „Земеделие“, „Мусала“ и „Земя“ през 1939 г. е станал член на управителния съвет на новообразуваното Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество, както и член на новообразуваното дружество, доколкото, макар дружество „Мусала“ да е било кооперативно осигурително по правната си природа, приемащото дружество е било взаимно застрахователно и съгласно чл.70, ал.5 НЗВЗС в тази хипотеза застрахованите при първото стават членове на второто.

Членството на И. И. в Земеделското кооперативно взаимно застрахователно дружество е прието за установено и към момента на неговото прекратяване с оглед установения факт на платени застрахователни премии за периодите от 01.03.1945 г. до 01.03.1946 г. и от 01.03.1946 г. до 01.03.1947 г.

Изложени са обаче съображения, че смисълът и целта на реституционния закон (ЗВСОНИ) е да се постигне справедливо компенсиране на бившите собственици за одържавените им имущества в резултат на проведената с визираните в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ нормативни актове национализация. Посочено е, че с реституционните закони не може и не е допустимо да се създават повече права, отколкото собствениците са имали към деня на национализацията, поради което е прието, че е необходимо безспорно да се докажат притежаваните преди национализацията права, като в тази хипотеза и с оглед правното основание на предявения иск, в тежест на ищците е да установят по несъмнен начин по делото правата на наследодателя си като член на Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество към момента на влизане в сила на З[Фирма 7] (отм.), обн.ДВ.бр.143 от 27 юни 1946 г. Изложени са съображения, че обемът на правата на наследодателя е в зависимост от общия брой на членовете на дружеството и индивидуалния обем на правата на всеки един от тях, като при преставане съществуването на дружеството релевантен е размерът на ликвидационните дялове на членовете.

Посочено е, че съгласно чл. 4 НЗВЗС сдружението не може да поема застрахователни задължения преди записването на определения в устава най-малък брой членове, който не може да бъде по-малък от 500 души, като доколкото Земеделско кооперативно взаимно застрахователно дружество е било образувано от три дружества и е поело техния членски състав през 1939 г., а набирането на членове и прекратяването на членствени правоотношения е динамичен процес, съдът не може да направи обоснован и категоричен извод за броя на членовете на дружеството и обема на правата на тези членове към момента на влизане в сила на З[Фирма 7] (отм.) през 1946 г., нито че броя на членовете на УС изчерпват броя на членовете на дружеството.

Посочено е също така, че дори да беше установен броят на членовете, следва да бъде доказан и обемът на индивидуалното право на наследодателя с оглед приложимите разпоредби на НЗВЗС, отнасящи се до имуществените права на членовете – чл. 65, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и ал. 3. С оглед на това въззивният съд е приел, че при липса на доказателства за броя на членовете на дружеството и без уставът на дружеството да е приложен като доказателство по делото, не може да се направи извод за дела на наследодателя от имуществото на дружеството. Прието е, че липсата на доказателства за членския състав на дружеството към момента на неговото прекратяване е пречка за определяне обема на правата на ищците и за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ.

Изложени са и допълнителни съображения, че вещното право на собственост като абсолютно такова съществува в определен обем, до който от една страна е гарантирана възможността на едно лице да упражнява власт върху една вещ, а от друга страна, този обем определя и ограничава възможността да се иска от всички останали правни субекти да се въздържат от въздействия върху вещта. Посочено е, че обемът на правото на собственост е част от основанието му и не може съдът по своя преценка да определя обема, когато няма категорични доказателства, доколкото съдът признава правото на собственост, но не може да го създава като определя обема му.

И доколкото юридическите факти, включени в сложния правопораждащ фактически състав, следва да участват в условията на кумулативност, съдът е приел, че предявените искове са неоснователни. Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилни изводи по приложението на материалния закон (чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ).

В нарушение на съдопроизводствените правила, след като не е споделил изводите на първоинстанционния съд, че правата на наследодателя И. И. са установени, въззивният съд не е дал указания на предявилите иска лица за необходимостта определени, релевантни за спора факти и обстоятелства, да бъдат доказани по категоричен начин в производството.

Първоинстанционният съд е приел, че предявилите иска лица са доказали правата на своя наследодател върху притежаваното от застрахователното дружество имущество, но е отхвърлил предявените искове по съображения, че към момента на влизане в сила на реституционния закон имотът не е бил собственост на държавата, общините, обществени организации или на техни фирми или на еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ. Този извод не е бил споделен от въззивния съд, който в обжалваното решение е приел, че правата на наследодателя на ищците в застрахователното дружество не са установени по делото.

С разпореждане №35860/31.10.2018 г. на въззивниците М. А. Г.-Д. и А. А. Г. са дадени указания за отстранят констатираното от съда несъответствие между обстоятелствената част и петитума на предявения иск, като заявят дали са собственици на целия имот или на идеални части от правото на собственост върху имота, като посочат и техния размер и обосноват претенцията си. С молба вх.№169132/27.12.2018 г. М. А. Г.-Д. е уточнила, че наследодателят е бил член и основател на взаимно-застрахователно сдружение, като е посочила, че това обстоятелство е видно от протокол №157/02.05.1946 г. Посочено е също така, че дружеството е било прекратено на основание чл. 6 З[Фирма 7] (отм.). Въпреки това уточнение съдът не е дал на предявилите иска лица указания да представят и други доказателства, доказващи правата на наследодателя И. И. в прекратеното дружество.

В молбата-уточнение е посочено също така, че се претендират права върху 11/100 идеални части от процесния недвижим имот.

С последващо разпореждане от 25.01.2019 г. съдията-докладчик, като е приел, че с молба-уточнение от 27.12.2018 г. констатираните неясноти в исковите претенции не са отстранени, е дал указания да се посочи дружеството, което ищците твърдят, че е било собственик на процесния имот към датата, на която се твърди, че имотът е бил одържавен, както и уставът на кое от дружествата „Земеделецъ“ или „Земя“ според ищците предвижда, че членовете на управителния съвет са и собственици на активите на дружеството и на коя клауза от съответния устав се позовават.

С молба вх.№22242/18.02.2019 г. М. А. Г.-Д. е уточнила, че през 1938 г. имотът е придобит по договор за покупко-продажба от Земеделско кооперативно-взаимнозастрахователно дружество „Земеделец“, като преди покупката към това дружество се е вляво дружество „Земя“, което пък се е сляло с Акционерно дружество „Мусала“, основано от техния наследодател, който е бил и негов управител до сливането. Посочила е, че тези обстоятелства се установяват от приложения официално заверен препис от Дружествения фирмен регистър. Обосновала е защо счита, че наследодателят е бил член на взаимнозастрахователното сдружение, от което имотът е бил отчужден, а именно Земеделско кооперативно взаимнозастрахователно дружество (стр.5 от молбата).

В проведеното на 09.07.2019 г. открито съдебно заседание по гр. д.№10481/2009 г. по описа на СГС М. Г.-Д. е уточнила, че притежава права върху 1/30 ид. част от процесния недвижим имот. Посочила е също така, че има друго висящо производство за същия имот срещу[Фирма 7] „Животозастраховане“ АД и срещу Н. К. и нейния съпруг, което касае същия спор и прави искане да се изискат материалите по това дело, по което тя има искова молба за главно встъпване. Съдът обаче е приел, че тези доказателства не са необходими, доколкото изявлението на ищеца по това дело сочи на изявление на правоприемник за собствената му преценка за наличие на негово право, а това изявление не позволява яснота за фактите, от които законът извлича правото на собственост. Доколкото обаче не е бил посочен нито номер на делото, нито съдът, пред който то е висящо, нито неговият точен предмет, според настоящия състав преценката на въззивния съд е необоснована. Подобна преценка съдът следва да извърши, след като установи предмета на делото, естеството на правния спор и страните по него, т. е. след като даде на страната указания да представи доказателства за тези обстоятелства и ако такива доказателства бъдат представени, да ги приеме и прецени.

Не е съобразено и обстоятелството, че в проведеното на 12.03.2008 г. открито съдебно заседание в производството пред първоинстанционния съд М. Г. е поискала да бъде изискано гр. д.№10368/2003 г. на 39 състав на СРС с твърдението, че в производството по това дело ясно и точно да определени правата на наследниците на бившите собственици на кооперацията (членовете на застрахователното дружество). Първоинстанционният съд е оставил искането без уважение като е приел, че доказателствата следва да бъдат представени от страната, но не е дал съответните указания за представянето им. Такива конкретни указания не са били дадени и от въззивния съд, който освен това не е извършил преценка и по правилността на действията на първоинстанционния съд по събиране на доказателствата.

На предявилите иска лица не са били дадени указания за фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат доказани от тях при направените уточнения на исковата молба и по-специално не са били дадени указания за представяне на доказателства за членовете на Земеделското кооперативно взаимнозастрахователно дружество към момента на отчуждаването на имота и прекратяване дейността на това дружество (1946 г.), нито за притежаваните от членовете права. Това нарушение на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено, тъй като въззивният съд е приел претенцията на М. Г.-Д. и А. Г. за неоснователна по причина недоказаност на обема от права на наследодателя им, който е в зависимост от общия брой на членовете на дружеството и индивидуалния обем на правата на всеки един от тях, като при преставане съществуването на дружеството релевантен е размерът на ликвидационните дялове на членовете.

Изводът на въззивния съд, че обемът от права на наследодателя е в зависимост от общия брой на членовете на дружеството и индивидуалния обем от правата на всеки един от тях към момента, в който дружеството е било прекратено, следва да бъде изцяло споделен. Но, както вече беше посочено по-горе, съдът е следвало да даде указания на предявилите иска лица за необходимостта да представят доказателства за установяване на всички обстоятелства, които счита за релевантни при определянето на обема от права на наследодателя в дружеството – доказателства за общия брой на членовете на дружеството към момента на неговото прекратяване, респ. към момента на одържавяването на имота; индивидуалния обем от права на всеки един от членовете на дружеството; размера на ликвидационните дялове на членовете.

Въпреки обективно съществуващите пречки по делото да бъдат представени писмени доказателства за установяване на релевантните за спора факти, въззивният съд не е указал на предявилите иска лица и за възможността правата на техния наследодател да бъдат установени чрез изслушване на експертиза, която след справка в Държавен архив да даде заключение за наличните данни за правата на членовете в дружеството към момента на влизане на З[Фирма 7] (отм.) в сила, вкл. според документите, съставени по реда на чл.12 от този закон.

По тези съображения следва да се приеме, че делото е останало неизяснено от фактическа страна (не е установен обемът от притежаваните от наследодателя И. И. права в прекратеното Земеделско кооперативно взаимнозастрахователно дружество) по причина допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това по реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия.

При новото разглеждане въззивният съд следва да даде на предявилите иска лица ясни, точни и конкретни указания за подлежащите на доказване факти и обстоятелства, за които те носят доказателствената тежест; да даде указания за представяне на писмените доказателства, съдържащи данни за релевантните за спора факти и обстоятелства, които М. и А. Г. са посочили в своите молби и становища и които доказателства не са били приети по делото; да даде указания за възможността притежавания от наследодателя И. И. П. обем от права в прекратеното Земеделско кооперативно взаимнозастрахователно дружество да бъде установен и чрез експертиза. И след като тези доказателства бъдат събрани, съдът следва да се произнесе по спора, с който е сезиран, вкл. като обсъди всички събрани доказателства за обема притежавани от наследодателя И. И. права, както и да обсъди своевременно въведените в предмета на делото възражения на ответниците.

Действително, както поддържа касаторът М. А. Г.-Д., според която спорът следва да бъде решен по същество по настоящето дело без същото да бъде връщано за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС всеки съсобственик може да предяви иск по реда на чл. 108 ЗС срещу лице, което не притежава вещни права върху имота, и да иска предаване владението на целия имот. В настоящия случай обаче срещу [Фирма 7]“ АД е предявен установителен иск, което налага, ако искът бъде приет за основателен, в диспозитива на съдебното решение да бъде посочен точния обем от права на предявилото иска лице. Освен това, след като по делото не са събрани всички възможни доказателства, чрез които да бъде установен точния обем от притежаваните от наследодателя И. И. П. права, не може да се приеме, че спорът е изяснен от фактическа страна. При така съществуващата възможност съдебното решение не следва да се основава на предположение. Още повече, въззивният съд при постановяване на обжалваното решение не е разгледал наличието на останалите елементи от фактическия състав на поддържаното от предявилите иска лица основание за възстановяване на собствеността, както и възражението на ответника Н. К. за придобиване на правото на собственост върху магазин №2 по давност.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №6335 от 02.09.2019 г. по в. гр. д.№10481/2009г., постановено от Софийски градски съд, II Д състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: