О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60444

гр. София,_01.12._2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

катоизслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 1696 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Изамет 1991” ООД, представлявано от адв. Г. Г., срещу разпореждане № 53 от 13.01.2021г. по т. д. № 2383/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е върната като просрочена подадената от дружеството частна касационна жалба вх. № 63 от 04.01.2021г.

Частният жалбоподател поддържа, че с оглед поисканото от него продължаване на срока за подаване на частна касационна жалба и оставянето на това искане без уважение, е депозирал изрична молба за възстановяване на срока. Поради тава счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в обжалваното разпореждане е даден отговор на процесуалноправния въпрос за съотношението между частната жалба срещу разпореждането за връщане на жалба и молба за възстановяване на пропуснат срок поради непредвидени обстоятелства в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Счита, че частната касационна жалба от 04.01.2021г. е следвало да бъде разгледана като молба за възстановяване, в чийто втори абзац се съдържат доводи за пропуснат срок поради особени непредвидени обстоятелства, и се позовава на определение № 40 от 29.01.2009г. по гр. д. № 1904/2008г. на ВКС и определение № 277 от 2010г. по ч. гр. д № 273/2010г. на ВКС, IV г. о. Моли обжалваното определение да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено.

Ответникът „Изамет 01” ЕООД, представлявано от адв. В. В., оспорва частната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на довода си, че съдът не е надлежно сезиран с частна жалба, тъй като същата е подадена в електронен формат, подписана с КЕП, която по аргумент от чл.100, изр.2 ГПК не е установена от процесуалните закони. По същите съображения намира, че е нередовно процесуално действие и подадената молба, с която пълномощникът на частния жалбоподател уведомява съда за заболяването си. Поддържа, че не са налице и основания за възстановяване на срока.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба подслежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което произнасянето по нея не е обусловено от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Неоснователен е доводът за недопустимост на частната жалба поради подаването по електронен път с КЕП. В постоянната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 60409 от 22.11.2021г. по ч. т.д. № 2289/21г. на ВКС, ТК, I т. о., както и в определение № 60308 от 02.08.2021г. по ч. т.д. № 1119/21г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 60341/27.09.2021г. по ч. т..д. № 1878/2021г. на ВКС, II т. о., е прието, че съгласно редакцията на чл.62 ГПК /ДВ, бр.59/2007г./ извършеното от страната процесуално действие чрез електронна поща представлява използване на електронна пощенска услуга, т. е. представлява подаване на документ по електронен път, който е разрешен от закона начин за осъществяване на процесуални действия по ГПК на осн. чл.62, ал.2 и чл.44, ал.3 ГПК /ДВ, бр.59/2007г./ и съгласно ЗЕДЕП /в сила от 06.10.2001г./. Подадената чрез електронна поща частна жалба, подписана с КЕП, има характер на подписан електронен документ. Поради това, единствено поради характера на документ, подписан с електронен подпис, по аргумент от чл.25 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, не може да се отрече правната сила и да се приеме, че не е годна да сезира валидно съда. Противен извод не следва от разпоредбата на чл.62, ал.2, изр.2 ГПК, тъй като тя не урежда правната сила на подадена по елекронен път жалба, а е относима към преценката за спазване на срока при подаване на жалбата по електронен път.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Определение № 1708 от 19.10.2020г. по ч. гр. д. № 2383/2020г. на САС, 3 състав е съобщено на частния жалбоподател „Изамет 1991” ООД със съобщение, връчено на 10.12.2020г. на пълномощника на дружеството адв. Г. Г..

С молба вх. № 15972 от 17.12.2020г. адв. Г. е уведомила съда, че е в отпуск по болест до 27.12.2020г., тъй като е в домашно лечение след болнично такова с диагноза „Covid 19, неидентифициран вирус”, а управителят на дружеството се намира в чужбина, поради което е направила искане за продължаване на срока за подаване на частна касационна жалба.

С разпореждане №787 от 30.12.2020г. съдът е оставил искането без уважение, като е изложил съображения, че в чл.63, ал.3 ГПК е предвидено изключение по отношение на сроковете за обжалване и подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение и същите не подлежат на продължаване.

На 04.02.2021г. е постъпила по електронната поща частна касационна жалба вх. № 63 срещу определение № 1708 от 19.10.2020г. по ч. гр. д. № 2383/2020г. на САС, 3 състав.

С обжалваното разпореждане въззивният съд е намерил, че частната касационна жалба е подадена след изтичане на срока, поради което я е върнал.

Разпореждането е допустимо и правилно.

Постановеното от апелативния съд определение е съобщено на страната на 10.12.2020г., поради което срокът за обжалването му е изтекъл на 17.12.2020г. Този срок съгласно изричната разпоредба на чл.63, ал.3 ГПК не подлежи на продължаване, както правилно е приел и въззивният съд, поради което подадената след изтичането му – на 04.01.2021г. частна касационна жалба е просрочена. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че при подадена молба за възстановяване на пропуснатия срок съдът е следвало първо да се произнесе по нея. Страната може да поиска по реда на чл.64, ал.2 ГПК възстановяване на пропуснатия срок в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В случая се иска възстановяване на пропуснат срок за обжалване на постановеното въззивно определение, поради което страната може да направи такова искане в едноседмичен срок от съобщаване на разпореждането за връщане на подадената след срока частна жалба, тъй като именно с този акт се констатира пропускането на срока. Съгласно трайната практика на ВКС, в това число цитираните от частния жалбоподател определения, наличието на влязло в сила разпореждане за връщане на жалбата не е пречка за произнасяне на съда по молба за възстановяване на пропуснатия срок за подаването, а като последица от уважаване на молбата следва да бъдат взети предвид извършените след срока действия.

По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 53 от 13.01.2021г. по т. д. № 2383/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е върната като просрочена подадената от дружеството частна касационна жалба вх. № 63 от 04.01.2021г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: