5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4193

София, 19.12.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1316/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288, вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Й. /Б. А. А./, Б. Оджак /Б. А. А./ и Риза Г. /Риза А. А./, заедно представлявани от адв. Т. Г., срещу решение № 353 от 21.11.2022 г. по в. гр. д. № 288/2022 г. на Добричкия окръжен съд.

Касаторите оспорват решението в частта му, с която се отменя решение № 260043 от 16.04.2021 г., поправено с решение № 260077 от 11.10.2021 г., по гр. д. № 10/2020 г. на Тервелския районен съд и се отхвърлят предявените от тях искове по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС, както следва:

- за признаване за установено по отношение на М. И. И. /М. К./, О. Б., Н. К., „Евксинос Транс“ ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г., че са собственици по наследство на 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., съставляващ нива с площ 31 дка;

- за осъждане на Д. Й. Г. и С. Л. Г. да им предадат владението върху посочените 2/3 ид. ч. от имота.

Считат, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 29, ал. 1 и 2 ЗС и чл. 22 от Конституцията на Република България, съответно, че необосновано са отхвърлени претенциите им...