8Р Е Ш Е Н И Е
№ 637
София, 30.10.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1316/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 4193 от 19.12.2023 г., по касационна жалба на Б. Й. (Б. А. А.), Б. О. (Б. А. А.) и Р. Г. (Р. А. А.), е допуснато касационно обжалване на решение № 353 от 21.11.2022 г. по в. гр. д. № 288/2022 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 260043 от 16.04.2021 г., поправено с решение № 260077 от 11.10.2021 г., по гр. д. № 10/2020 г. на Тервелския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите искове за признаване за установено по отношение на М. И. И. (М. К.), О. Б., Н. К., „Е. Транс“ ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г., че ищците са собственици по наследство на 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., съставляващ нива с площ 31 дка, и за осъждане на Д. Й. Г. и С. Л. Г. да предадат на собствениците владението върху спорните 2/3 ид. ч.
Касаторите считат, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 29, ал. 1 и 2 ЗС и чл. 22 от Конституцията на Република България, съответно, че необосновано са отхвърлени претенциите им - основания за касационно обжалване по чл....