Р Е Ш Е Н И Е
№ 60141София, 30.11.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: С. К.
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Е. П. като разгледа докладваното от съдия Генчева по гр. д. № 553 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. А. Я. срещу решение № 716 от 13.07.2020 г. по в. гр. д. № 293/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта по иска по чл.124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателката възразява срещу решаващия извод на въззивния съд, че искът за собственост на идеална част от ПИ с идентификатор ....по КККР на [населено място], [община], е неоснователен, тъй като този имот според изменението в КК - заповед № 18-6849/29.07.2015 г., е предназначен за улица. Позовава се на обстоятелството, че с необжалваното в тази част първоинстанционно решение е била призната за собственик на 1/4 ид. част от ПИ с идентификатор ....с площ от 965 кв. м., образуван на основата на ПИ ....с площ от 1033 кв. м., който освен площта от 965 кв. м. е включвал и спорната площ, понастоящем част от имот ..... Това, че ПИ ....е отреден за временен път, не означава, че тя губи собствеността си върху спорната площ. Касае се за частен път, който обслужва съсобствения имот ..... Позовава се на практика на ВКС, според която кадастралната карта нито създава, нито прекратява вещни права, както и на обстоятелството, че предвидената по плана улица не е реализирана.
Ответниците А. П. Н., М. П. Т. и С. А. К. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.
С определение № 148 от 12.04.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Й. А. Я. иск за собственост на 17/221 ид. части от ПИ ..... Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение и практиката на ВКС, според която одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.
За да се произнесе, Върховният касационен съд взе предвид следното:
С необжалваната част на първоинстанционното решение по настоящото дело е прието по отношение на ответниците А. П. Н., М. П. Т. и С. А. К., че П. А. Н. и Й. А. Я. са собственици на по 1/4 ид. част за всеки един от тях на ПИ с идентификатор ....с площ от 965 кв. м., стар идентификатор ...., както и на по 1/4 ид. част от сградите в имота.
С влязлото в сила решение № 716 от 13.07.2020 г. по в. гр. д. № 293/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определението по чл.288 ГПК по настоящото дело, е допуснато на основание чл.33, ал.2 ЗС изкупуване на по 1/4 ид. част за всеки от ищците П. А. Н. и Й. А. Я. от продадения между ответниците с нотариални актове от 30.03.2015 г. и 14.11.2017 г. имот, представляващ 585/1033 ид. части от ПИ с идентификатор ....по КККР на [населено място], [община], с площ от 965 кв. м., стар идентификатор .....
С обжалваната пред ВКС част на решение № 716 от 13.07.2020 г. по в. гр. д. № 293/2020 г. на Пловдивския окръжен съд по чл.124, ал.1 ГПК е потвърдено решението на първата инстанция, с което е отхвърлен предявеният от П. А. Н. и Й. А. Я. срещу А. П. Н., М. П. Т. и С. А. К. установителен иск за собственост на 34/221 ид. части от ПИ с идентификатор ..... Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като ПИ № ....е създаден със заповед № 18-6849/29.07.2015 г., с която е одобрено изменение в КК и имотът е предназначен за улица. След като ищците не са оспорили посочената заповед, те не могат да претендират право на собственост върху имота.
Решението е неправилно в обжалваната част.
Решаващият извод на въззивния съд се състои в това, че след като Й. Я. не е обжалвала изменението в кадастралната карта от 2015 г., с което част от бившия ПИ идентификатор ....е отразена като [улица].319, то тя не може да се позове на право на собственост върху идеална част от тази улица. Този извод на съда противоречи на практиката на ВКС, според която кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите - ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 81/17.02.2012 г. по гр. д. № 506/2011 г. на ВКС; решение № 99 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2013 г., I г. о. решение № 145/30.10.2018 г. по гр. д. № 779/2018 г. на ВКС, I-во г. о.
Правото на собственост върху ПИ с идентификатор ..../улица/ се определя от това част от кой имот е била тази улица преди да бъде предвидена с регулационния план на г.Г. от 1984 г. и по-конкретно дали е била някога част от парцел ...., който е бил закупен през 1972 г. от родителите на жалбоподателката А. Н. и В. Н.. Правото на собственост зависи и от това дали земята, съставляваща спорната част от улица, е могла да бъде придобита по давност от собствениците на парцел ....
Както от твърденията на П. Н. и Й. Я. в исковата молба, така и от приетата по делото експертиза се установява, че закупеният от родителите на ищците парцел .... първоначално е бил с площ от 780 кв. м., а през 1984 г. е бил разширен на север с още 105 кв. м. По делото не възниква спор за това дали планът от 1984 г. е бил приложен по отношение на придаваемата площ, затова следва да се приеме, че правото на собственост върху парцела се определя от този план. Към момента на влизането в сила на плана от 1984 г. парцел .... вече е бил сънаследствен, тъй като майката на жалбоподателката В. Н. е починала на 28.05.1983 г. Така наследствените права на жалбоподателката върху този парцел са в размер на 1/4 ид. част и те са признати между страните с влязлото в сила решение на първата инстанция по чл.124, ал.1 ГПК.
В кадастралната карта от 2005 г. е нанесен ПИ с идентификатор ...., който в основната си част съвпада с парцел .... по плана от 1984 г. /който действа и към настоящия момент/. Площта на този имот обаче е разширена на север за сметка на бившия имот пл. № .... по плана от 1961 г., който е бил собственост на бащата на ответника А. П. Н. и който след неговата смърт е станал сънаследствен. По-конкретно разширението е за сметка на онази част от имота на П. Н., баща на ответника А. Н., която с регулационния план от 1984 г. е била предвидена за улица, но не е било проведено отчуждително производство, видно от отбелязването на скицата на стр. .... от първоинстанционното производство. Именно това разширение на север с последващото изменение на кадастралната карта от 2015 г. е заснето като спорната част от улица. Както бе посочено кадастралната карта има само декларативно действие и тя не води до промяна във вещноправния статут на имотите. Правото на собственост върху процесната част от улица, включена в рамките на ПИ ...., би могло да възникне на основание придобивна давност. Това основание в случая е налице. Ищците П. А. Н. и Й. А. Я., жалбоподател в настоящото производство, са се позовали на придобивна давност за същата площ в исковата молба, като са посочили, че още от закупуването на парцел .... от техните родители през 1972 г. действителната ограда от север се е намирала на място, съвпадащо със северната граница на ПИ ..... Тези техни твърдения са установени от гласните доказателства по делото. Липсва правна забрана за придобиване по давност на реална част от имота на едно лице, която по плана е предвидена за улица, но отчуждителното производство не е проведено. В случай, че тази нереализирана [улица] години, то става неин собственик. Тези условия в случая са налице. Налице е съвладение върху спорната площ от бащата А. П. Н. и децата му П. А. Н. и Й. А., като следва да се приеме, че квотите им върху тази реална част от имот ПИ ....съвпадат с квотите в останалата реална част. Квотата на съсобственост на Й. Н. е 1/4 ид. част, толкова, колкото съдът е признал по отношение на ответниците с влязлото в сила решение на първата инстанция.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и искът на Й. Н. за собственост на 17/221 ид. части от ПИ с идентификатор ....с площ от 221 кв. м. да бъде уважен. Частта от този имот /улица/, която попада в бившия ПИ с идентификатор ...., е 68 кв. м., от които правата на Й. Я. възлизат на 1/4 /17/68/, или 17/221 ид. части от цялата улица.
При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателката разноски за производството пред ВКС в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.09.2020 г. и 61 лв. за държавни такси или общо 561 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 716 от 13.07.2020 г. по в. гр. д. № 293/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 380/09.08.2019 г. по гр. д. № 1044/2018 г. на Асеновградския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Й. А. Я. срещу А. П. Н., М. П. Т., С. А. К. и Г. Х. К. иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на Й. А. Я. върху върху 17/221 ид. части от ПИ с идентификатор ....с площ от 221 кв. м. с предназначение за второстепенна улица и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците А. П. Н. от [населено място], [улица], М. П. Т. от [населено място], [улица], С. А. К. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.15 и Г. Х. К. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.15, че ищцата Й. А. Я. от [населено място], [улица] собственик по давност на 17/221 ид. части от ПИ с идентификатор ...по КККР на [населено място], с площ от 221 кв. м., с предназначение за второстепенна улица, при съседи: ПИ с идентификатори ...., ...., ...., ...., ...., ...., .....
ОСЪЖДА А. П. Н. от [населено място], [улица], М. П. Т. от [населено място], [улица], С. А. К. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.15 и Г. Х. К. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.15 да заплатят на Й. А. Я. от [населено място], [улица], сумата от 561 лв. разноски за касационното производство
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: