Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: СЛАВИНА В. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 3031/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по касационна жалба на С. Я. П., чрез процесуалния й представител, срещу решение № 367 от 15.11.2023г., постановено по адм. дело № 181/2023г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 8121К – 3330 от 03.04.2023г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 и чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и в сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, на жалбоподателката, като държавен служител – старши експерт (КАО) в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОДМВР - Кърджали, с ранг III младши, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за извършените от държавния служител дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с ал. 1 ЗДСл, във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДСл и чл. 24, ал. 1 ЗДСл и във връзка с чл. 28, ал. 1, предложение 2 (второ) ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено едностранно без предизвестие служебното правоотношение на служителя с МВР.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата по делото и е необосновано. Претендира оспореното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да се отмени заповедта.

Ответникът -министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител в писмен отговор изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаването съобразно чл. 92, ал. 1 ЗДСл, приложим в случая, тъй като наказаното лице е имала служебно правоотношение с МВР, регламентирано по ЗДСл. Приел е, че оспорената заповед съответства на изискванията за форма и е с необходимото съдържание по чл. 97, ал. 1 ЗДСл – от т. 1 до т. 7 включително на посочената разпоредба, същата е издадена при спазване на регламентираната процедура по ЗДСл и при спазване на сроковете по чл. 94 ЗДСл. Съдът е развил доводи, че при издаването на оспорената заповед и в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основания за отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства и подробен анализ на относимите правни норми първоинстанционния съд е достигнал до извод, че жалбоподателката е извършила цитираните в оспорената заповед нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с ал. 1 ЗДСл – „неизпълнение на служебните задължения“ и „неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“ , въз основа на което е издадена и заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Според съда заповед №8121К-3330 от 03.04.2023 год. на министъра на вътрешните работи е издадена от материално и териториално компетентен дисциплинарно наказващ административен орган, при спазване на установената форма и с определените от закона форма и съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и същата е съобразена и с целта на закона и по тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването.

Първоинстанционния съд е установил правилно относимите към спора факти и обстоятелства и е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, като фактическите констатации на съда се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях първоинстанционният съд е извел правилен и обоснован правен извод за законосъобразност на заповедта. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, в съответствие с изискванията за форма и притежава необходимото съдържание по чл. 97, ал. 1 ЗДСл. Съответен на закона е и изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност такива, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. От доказателствата се установява, че е спазена предвидената в закона процедура при издаване на заповедта. Събраните в хода на производството доказателства сочат, че е спазено изискването на чл. 96 ЗДСл като в случая дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е взел становището на дисциплинарния съвет, който е изяснил относимите към производството факти и обстоятелства и е събрал надлежни доказателства. На основание чл. 93, ал. 1 ЗДСл ДНО е изслушал непосредствено обясненията на държавния служител С. П., за което е съставен протокол peг.№8121р-6148/21.03.2023 год. относно проведено изслушване. В същия е отразено изрично, че на П. е предоставен срок до 17:30 часа на 23.03.2023 г. за даване на писмени обяснения за осъщественото от нея деяние, с което е нарушила служебните си задължения, като П. е упражнила правото си по чл. 93, ал.1 от ЗДСл и е представила писмени обяснения peг.№292р-8860/23.03.2023 год. до министъра на вътрешните работи, приети от дисциплинарно наказващия орган, видно от положената резолюция, подпис и дата върху същите. В обстоятелствената част на оспорената заповед, ДНО подробно и обстойно е обсъдил всички възражения и искания на П., направени писмено или устно пред самия дисциплинарно наказващ орган. Всички направени от жалбоподателката възражения са отхвърлени, за което в обстоятелствената част на заповедта са изложени подробни мотиви.

Зконосъобразен е изводът на съда, че са спазени регламентираните в чл. 94, ал.1 ЗДСл срокове, в които следвало да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според тази норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая се касае за нарушение на служебната дисциплина, извършено на 21.11.2022 г., а заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е издадена на 03.04.2023 г., от което е видно, че не е изтекъл едногодишният срок, считано от извършването на дисциплинарното нарушение. По отношение на по-краткия, двумесечен срок, считано от откриване на нарушението, правилно административният съд посочва, че в закона липсва легална дефиниция на понятието „откриване на нарушението“, но от смисловото и логическо тълкуване на съдържанието на нормата се налага извод, че за да е открито нарушението, дисциплинарно наказващият орган следва да има яснота по основните признаци на същото - извършителят на нарушението; деянието (едно или няколко), чрез което е осъществено; времето и мястото на извършването; обстоятелствата, при които е извършено и неговите последици. Правилно съдът приема, че процесните дисциплинарни нарушения следва да се считат за открити на датата 02.02.2023 г., на която дата е постъпила в Министерство на вътрешните работи адресираната до дисциплинарно наказващия орган - министъра на вътрешните работи, Докладната записка с Рег.№292р-3678/02.02.2023 г., изготвена от директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, ведно с приложените към нея материали от извършената проверка по случая, съгласно опис, в три тома. Процесната заповед на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарното наказание, е издадена на датата 03.04.2023 г., т. е. точно в последния ден на двумесечния срок, тъй като датите 01.04. и 02.04.2023 г. са били неприсъствени дни – съответно събота и неделя.

Настоящата инстанция споделя и извода на съда за материална законосъобразност на заповед № 8121К – 3330 от 03.04.2023г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която при спазване на разпоредбите на чл. 91, ал. 1 и чл. 93, ал. 1 ЗДСл, чл. 96, ал. 1 ЗДСл, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 92, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗДСл и в сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, за извършените от служителя дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1 ЗДСл - „неизпълнение на служебните задължения“ й „неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“, съответно във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДСл (не са изпълнени подточки 5.15, 5.20 и 5.24 от длъжностна характеристика на длъжността „старши експерт“ (КАО) в сектор КАПОЧР при ОДМВР - Кърджали, peг.№292p-14260/15.06.2022 год., с която С. П. е била запозната на 28.06.2022 г.) и чл. 24, ал. 1 ЗДСл – „Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители. В тази връзка е била нарушена т. 4 от заповед № 81213-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи и не е съобразена т. 7, във връзка с т. 2 от разпоредително писмо на министъра на вътрешните работи, peг.№ 8121p-20982/12.10.2022 г. по описа на МВР) и във връзка с чл. 28, ал. 1, предл. 2 (второ) ЗДСл (нарушение на чл. 17, ал. 1 и чл. 18 от КПСДА), съобразявайки принципа на съразмерност, установен от чл. 6 от АПК, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на държавния служител С. Я. П., старши експерт (КАО) в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси” при ОДМВР - Кърджали, с ранг III младши и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение на служителя с МВР. В заповедта изрично е посочено, че на основание чл. 108, ал. 2 ЗДСл, държавният служител П. не запазва придобития от нея ранг на държавна служба. За да достигне до този извод съдът след подробен и задълбочен анализ на относимите материалноправни разпоредби правилно посочва, че нормата на чл. 21, ал. 2 ЗДСл регламентира, че „Задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика.“, а на чл. 24, ал. 1 от с. з., че „Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители.“ В качеството си на държавен служител, П. е запозната срещу подпис с Кодекса за поведение на държавния служител, видно от Протокол с рeг.№292р-25181 от 02.12.2021 г. по описа на ОДМВР - Кърджали, относно проведено опреснително обучение на служителите от сектор КАПОЧР към отдел „Административен“ при ОДМВР – Кърджали по Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, в който протокол, на ред 5 е вписано името на С. Я. П. и е положен подпис от нейна страна. Същата е запозната с писмо с рeг.№8121р-20982/12.10.2022 г. на министъра на вътрешните работи относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, видно от Протокол с Рeг.№292р-26799 от 25.10.2022 г. по описа на ОДМВР – Кърджали, за запознаване на служителите от сектор КАПОЧР при ОДМВР – Кърджали с посоченото разпоредително писмо на министъра на вътрешните работи, в който протокол, на ред 5 е вписано името на П. и е положен подпис от нейна страна. С т. 2 от това писмо е разпоредено ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР да създадат организация да не се допуска явяването на служители на работа в състояние, което не позволява изпълнението на служебните им задължения, за което може да се предположи, че е след употреба на алкохол, наркотични вещества или техните аналози, а с т. 7 е разпоредено стриктно да се спазват Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА).

Първоинстанционният съд правилно е посочил, че по преписката е приложена заповед №8121з-396 от 05.08.2014 г., издадена, на основание чл. 39, т. 9 ЗМВР, от министъра на вътрешните работи относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, като с т. 4 от тази заповед изрично е забранено да се управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействие на друго упойващо вещество, по време на изпълнение на служебните задължения, както и в извън работно време или по времето на ползване на отпуск. С т. 13 от заповедта е разпоредено със същата да се запознае целия личен състав на МВР срещу подпис, като видно от приложения по административната преписка протокол от 22.08.2014 г., П. се е запознала със съдържанието на заповед №8121з-396 от 05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, срещу подпис, на датата 22.08.2014 г.. П. е запозната срещу подпис и с длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност, рeг.№292р-14260/15.06.2022 год. на ОДМВР – Кърджали, утвърдена от директора на ОДМВР – Кърджали и екземпляр от тази длъжностна характеристика й е връчен на датата 28.06.2022 г., което е удостоверено с подписа й. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда, че описаните нарушения следва да се квалифицират като такива във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДСл, т. к. са нарушени подточки 5.15, 5.20 и 5.24 от длъжностната характеристика на длъжността старши експерт (КАО) в сектор КАПОЧР при ОДМВР – Кърджали, която длъжност е заемала П. и чл. 24, ал. 1 ЗДСл, т. к. безспорно е нарушена т. 4 от посочената по-горе заповед №81213-396 от 05.08.2014 г. и не е съобразена т. 7, във връзка с т. 2 от посоченото разпоредително писмо на министъра на вътрешните работи с рeг.№8121р-20982 от 12.10.2022 г. на МВР и във връзка с чл. 28, ал. 1, предложение 2 (второ) ЗДСл. Според тези разпоредби при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а в случая е нарушен чл. 17, ал. 1 от КПСДА, който регламентира, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба и чл. 18 от КПСДА, съгласно който служителят не може да участва в скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на държавната администрация.

Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че от събраните доказателства безспорно се установява, че извършеното от П. нарушение е тежко, тъй като се касае за управление на МПС след употреба на алкохол. Това, което си е позволила на 21.11.2022 г. - да управлява лек автомобил с наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация 2.75 на хиляда, в качеството си на държавен служител, води до нанасяне на непоправими вреди не само за МВР, но и вреди за държавното управление, с оглед чувствителността на обществото към подобни прояви. Няма спор, че това е тема, която винаги, както към датата на извършване на нарушенията, така и към настоящия момент, е вълнувала и вълнува обществеността и няма как при констатиране на подобно нарушение, то да остане безнаказано. Поведението на П. е уронило престижа на МВР като институция, имаща като една от основните си дейности опазване на човешкия живот и здраве и превенция на пътя, като не е спорно, че извършеното от нея е станало достояние и е било отразено в множество печатни и електронни медии, станало е известно на служители на болнични заведения и на прокуратурата. От служителя П. са пренебрегнати морални норми на поведение, вменени на държавните служители с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като освен това, осъщественото от нея деяние е противоправно. В тази връзка правилен е изводът на съда, че с поведението си П. е нарушила разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и чл. 18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. В разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗДСЛ законодателят изрично е посочил, че държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания, а в ал. 2 са императивно изброени видовете дисциплинарни нарушения, като в т. 1 е посочено „неизпълнение на служебните задължения“, а в т. 5 е посочено „неспазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“. При тези аргументи се явява правилен изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на заповед № 8121К – 3330 от 03.04.2023г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесулни норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Водено от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 367 от 15.11.2023г., постановено по адм. дело № 181/2023г. по описа на Административен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА