Решение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60201
София, 30.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. П.
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 3556 /2020 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 191 от 17.03.2021 г. по касационната жалба на П. В. К. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № № 1460 /24.02.2020 г. по гр. д. № 7022 /2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено частично решение № 327484 /31.01.2018 г. по гр. д. № 7524 /2016 г. на Софийския районен съд, с което е уважен предявеният иск за предоставяне на родителските права на бащата, като е определен режим на лични отношения с майката.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото относно правно релевантните факти и по-специално да обоснове изводите си само на едно доказателство, без да обсъжда останалите в съвкупност, когато следи служебно при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца, както и по материалноправните въпроси за критериите при определяне на родителския капацитет на двамата родители и значението им за упражняване на родителските права, за правното значение на желанието на детето да живее при единия от родителите, за висшия интерес на детето, за който съдът следи служебно.
По процесуалноправните въпроси настоящият състав споделя разрешенията, установени с т.19 от ТР № 1 /04.01.2001 г. по гр. д. № 1 /2000 г. на ОСГК на ВКС и с т.1 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т. д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с последващи решения на ВКС.
Съгласно приетото с т.19 от ТР № 1 /04.01.2001 г. по гр. д. № 1 /2000 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд въз основа на преценка на събрания по делото доказателствен материал, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди направените от страните доводи и възражения, които имат значение за материалноправния спор.
Тълкувателното решение, което е постановено при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), не е изгубило действието си по изведения въпрос, който се отнася до същността на задълженията на въззивния съд при извършване на проверка на обжалваното първоинстанционно решение, тъй като и при действието на новия ГПК, в сила от 2008 г., с разпоредбите на чл.269,изр.2, чл.236,ал.2 и чл.273 ГПК е предвидено задължение за въззивния съд да извърши проверка на доводите за неправилност във въззивната жалба и да изложи мотиви за наличието или липсата на пороци на първоинстанционното решение, установени в рамките на правомощията му, като очертае доводите (чл.273 вр. 236,ал.2 ГПК), а след това изложи свои мотиви за тяхната основателност или неоснователност. Тълкувателните решения са задължителни за съдилищата.
В този смисъл е решение № 68 /24.04.2013 г. по т. д. № 78 /2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е прието, че с разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК е предвидено задължение на въззивния съд да мотивира своето решение, т. е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните. Въззивният съд не се освобождава от това задължение и когато прилага предвидената в чл.272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение. С решение № 94 /28.03.2014 г. по гр. д. № 2623 /2013 г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 212 /01.02.2012 г. по т. д. № 1106 /2010 г., на ІІ т. о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и в други решения са приети сходни разрешения, които настоящият съдебен състав приема.
Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т. д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
По материалноправните въпроси настоящият състав съобразява задължителните указания към съдилищата, дадени с т. ІІ от ППВС № 1 /12.11.1974 г. за критериите, от които изхожда съдът при решаване на въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права: В понятието „интереси на децата по смисъла на чл.29 СК (от 1968 г., отм.) се включват: необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд и изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин на обществото. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
Постановлението на пленума на ВС е запазило значението си и при действието на следващия Семеен кодекс от 1985 г. (отм.) и при действащия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 г., в които е предвидено задължение за съда да следи за интересите на децата. С разпоредбата на чл.59,ал.4 от действащия СК са предвидени обстоятелства, които имат значение при определяне на мерките за родителските права.
По приложението на разпоредбата на чл.59,ал.4 от действащия СК настоящият съдебен състав споделя разрешението, прието с решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073 /2013 г. на IV г. о. на ВКС, с решение № 67 /06.03.2015 г. по гр. д. № 4648 /2014 г. на IV г. о. на ВКС, и с последващи решения на ВКС: Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, са вече нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59,ал.4 СК, но изброяването е примерно, а не изчерпателно. Също примерно е изброяването в ППВС № 1 /1974 г. - съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, стига да мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права. Именно за да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите – тяхното наличие и конкретното им проявление, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът е длъжен да обсъди всички тези, а и други съществени за упражняването на родителските права обстоятелства (ако има такива) поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето. Ответникът по жалбата Д. Д. К. я оспорва като неоснователна.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили граждански брак, от който имат родени две деца Р. С. ( [дата на раждане] ) и А. ( [дата на раждане] ). От събраните по делото доказателства съдът е приел, че макар вина за развода да имат двамата родители, те имат добър родителски капацитет и двамата биха се справили и сами с грижите за децата, без постоянна помощ от разширените си семейства.
Страните по делото са изслушани в съдебно заседание, като е прието, че майката живее в [населено място], в апартамент под наем, че последната година работи в Луфтханза техник, с осемчасово работно време до 17 ч., 18 часа, от понеделник до петък, има помощта на своите родители и на сестра си, които са тясно свързани с нея и децата, винаги са били близо до нея. Родителите й живеят във [град] и винаги са й помагали за децата. Сестра й живее на една улица от нея и винаги е до нея, ако има нужда от помощ, но тя се справя сама с нуждите на децата си. Откакто майката живее с децата в България – месец юни 2016 г., децата са се виждали с баща им, когато последният е идвал в България, макар той да не спазва споразумението за привременните мерки, тя винаги е пускала децата във всеки момент, в който бащата пожелае.
Майката твърди, че бащата не проявява интерес към живота на децата, обажда се и в повечето случаи ги разстройва, защото ги разпитва за нея или я обижда, въвлича ги в разговори за имоти и за дела.
Бащата твърди, че живее в М., щата А., работи със съставено от него работно време, според работата, няма точно определено работно време, от много години се опитва да установи някаква нормална връзка с децата си, за които майка им е започнала да се грижи сама от 2019 г. (докато са били в Катар, майката е имала прислужница). В България оставяла децата във Враца да ги гледат баба им и дядо им, а те имали трудности с училището, което посещават и с българския език (английският език е този, който първо са усвоили). Бащата твърди, че понастоящем не съжителства с никого, майка му и брат му Д. живеят в щата А., Л. Л., на час, час и половина от него. Възприема се като добър родител.
По делото е изслушано детето Р. С., което твърди, че живее с майка си, в България от 3-4 години (родена е в Америка, но никога не е живяла там), като с баща си се вижда няколко месеца в годината (миналата година той е бил в България за 3-4 месеца, а през останалото време общува с него по вайбър). Твърди, че тук училището й харесва, има приятели, близки; има малки проблеми с учебния материал, поради това, че е знаела по-малко български език. Посочва, че брат й учи в същото училище, а баща й живее в Америка, Л., но никога не е ходила там (баща й я е канил, но тя не иска да е с него, тъй като не се чувства удобно да пътува с него). Иска да живее с майка си и с брат си, защото се чувства по-удобно с нея, харесва и много тук, а с баща си би желала да се вижда 1-2 месеца в годината или 3. Сигурна е, че не иска да живее с баща си в САЩ. Страх я е от баща й. Миналата година, когато баща й е бил тук, много им е викал и я е било страх от него, защото той само е крещял и е говорил лоши неща за майка й. Казва, че засега баща й се държи добре с нея. Твърди, че след раждането й са отишли в Катар и са живели там до идването им в България, там е учела в английско училище, не познава много добре баба си по бащина линия, виждала я е по скайп. Не си спомня нищо от времето, когато е била в Америка.
На основание чл.15 ЗЗДетето е изслушано и детето А., който е заявил, че от четири години живее при майка си, оттогава се вижда с баща си всяка година или на 6-7 месеца. Не иска да говори с баща си, защото един ден той е направил нещо много лошо, за което не иска да говори с него. Когато баща му е бил тук миналата година, са си прекарали много добре, но иска да живее не с него, а с майка си. Баща му много иска той да отиде в Америка, но А. не иска, защото иска да бъде при майка си и мисли, че ако отиде в Америка, баща му няма да го върне при майка му. Познава баба си - майката на баща му (никога не я е виждал), дядо си не познава – той се е самоубил; познава брата на баща си – Д.; другият брат Т., но не го е виждал, а Д. живее близо до баща му, на 1-2 часа с кола.
Социалният работник, присъстваща на изслушването на децата е заявил, че пред съда те са казали това, което са споделили и пред него (социалния работник) и е изразила становище, че предвид емоционалната обвързаност на децата, в техен интерес е да останат при майката.
Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните в двете съдебни инстанции по делото свидетели Р. К. - майка на П. К., Д. К., колега на Д. К., Д. К. - брат на Д. К. и М. В., посочена от майката на децата, и е посочил за кои твърдени от тях обстоятелства, за които свидетелите имат преки впечатления, ги кредитира.
От показанията на свидетеля Р. К., преценени в съответствие с разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът е приел за установено, че децата са нямали мобилни телефони, откакто са в България, че П. К. е работела в [населено място] с работно време от 10 ч. до 19 часа, като е имало редки случаи, когато е била нощна смяна, че майката, децата, свидетелката и нейният съпруг са живеели в къщата в [населено място], като когато майката е на работа, нейната майка и съпругът й са се грижили за децата.
От разпита на свидетеля К. съдът е приел за установено, че в Катар отношенията на Д. К. с децата му са били много добри, той е бил добър баща, винаги искал най-доброто за тях. Свидетелят се е чувствал спокоен, когато е оставял своите деца с г-н К., на който през 2016 г. децата му са били в чужбина (предполага - в България).
От показанията на брата на Д. К., преценени в съответствие с разпоредбата на чл.172 ГПК, разпитан пред въззивния съд, е прието, че на среща с децата Р. и А. с баща им за една седмица през месец юни 2017 г., те са нямали никакъв проблем с комуникацията с баща им, докато когато бащата е в САЩ през по-голямата част комуникацията се ограничава и контролира от майката. Посочва, че брат му не знае точно колко време ще му бъде позволено да бъде с децата, дали ще ги има, колко да е голямо мястото, на което ще отседне докато е в България, трудно му е да планира, освен създаването на финансови проблеми. Същевременно домът му е пригоден за децата, има семейство, което може да му помага, финансово обезпечен е, дори от емоционална и физическа гледна точка може да се справи с отглеждането на децата си. Последният път е бил в България за четири месеца, когато е бил в отпуск между две работни места и е виждал децата редовно. Дошъл е в България, за да разреши всички проблеми, за да види дали ще може да работи тук.
От показанията на свидетелката М. В. съдът е приел, че майката П. има добра лична връзка с децата, имат топли отношения, майката умее да обяснява на децата, те могат да говорят с нея на всякакви теми.
Въззивният съд е възпроизвел подробно съдържанието на приетото от него по делото заключение на съдебно-психологична експертиза.
Накратко: Към момента децата Р. и А. остават силно привързани към майка си, която ги отглежда в Р. България и отношението им към нея е изцяло положително и безкритично. Привързаността към баща им е все още жива, обичат го, но отношението им към него е променено, като преобладават негативните нюанси. Р. и А. проявяват пълна лоялност към майка си и към нейните действия, като постепенно лоялността им към баща им намалява до степен на изчезване.
Като негатив при бащата са посочени известна променливост на настроенията и допускане на донякъде нездрав интерес към живота на майката чрез децата, въпреки наличието на възможни обяснения за това: затрудненията при осъществяване на контактите му с децата и отдалечеността му от тях, както и липсата на пряка комуникация с майката. Като негатив в поведението на майката е посочено съзнателно или несъзнателно съдействие на майката за задълбочаване на отчуждаването на децата, която разсъждава егоистично. Вещото лице е констатирало задълбочаване на синдрома на родителско отчуждение (за началното има данни от 2017 г. по делото в СРС), което уврежда сериозно психичното здраве на родителите и застрашава нормалното психично израстване на децата. Посочено е, че е крайно наложително да се предприемат мерки за предотвратяване на по-нататъшно задълбочаване и преминаване в тежката форма на тази форма на отчуждение, при която рискът от трайни психични нарушения и страдания при децата е сериозен. Р. и А., макар и отчуждени от баща си, имат потребност от възстановяване на връзката с него. Вещото лице счита, че засега синдромът на родителско отчуждение е в умерено-тежка форма, при която връзката между родител и дете все още е съществуваща, въпреки негативното отношение и оценка на този родител. Вещото лице приема, че най-добър вариант и предпоставка за осъществяване на ефективен режим на лични отношения на родителя, който не отглежда пряко децата, би бил ако всички членове на бившето семейство живеят в една и съща държава, като вещото лице счита, че е реалистично това да е в САЩ по следните причини: Р. и А. са англоговорящи и английският език е техен първи език; учили са в британско училище в Катар; в България се справят, но все още имат трудности с българския език, а бащата би имал трудности да се установи в България. Вещото лице е разгледало вариантите на упражняване на родителските права от всеки от двамата родители и съответните мерки на личните отношения с другия родител, като във варианта, в който родителските права се упражняват от майката, вещото лице е препоръчало личните контакти на децата с бащата задължително да се провеждат в САЩ, като при първото пътуване децата бъдат придружени от майката. Като аргумент за варианта, при който двамата родители са установени в една държава – САЩ, вещото лице сочи възможността за включване на децата в програма за психологична подкрепа и сериозна психологична работа с родителите от подготвени специалисти, като счита, че в САЩ има наличие на добри практики в това отношение за разлика от България.
В съдебно заседание, вещото лице-психолог е уточнил, че при упражняването на привременните мерки в България се е стигнало до задълбочаване на родителското отчуждение и ако това продължи, неминуемо отчуждението ще се задълбочи до степен, че децата няма да искат да ходят на срещи с баща си.
По делото е приет и социален доклад, изготвен от ДСП-Оборище, отразяващ, че майката и децата живеят в тристаен апартамент под наем, в който за всяко от децата има обзаведена детска стая, като между майката и децата се наблюдава силно изразена емоционална привързаност.
В социалния доклад, изготвен за въззивната инстанция МСС САЩ е изложено, че бащата живее в [населено място], А., САЩ в двуетажен дом, който е описан и оценен като подходящ за Д. К. и неговите две деца. Посочено е и че майката на г-н К. и нейният втори съпруг посещават този дом от време на време (те много пътуват и няма да предоставят цялостна грижа за децата, но ще бъдат на разположение да предоставят подкрепа и помощ). Д. К. има по-голям и по-малък брат, като разширеното му семейство живее в М., А.. Бащата има здравна осигуровка, като децата ще бъдат покрити от тази полица. Има годишен доход от 84 000 щатски долара, като финансовите му ресурси са достатъчни, за да се грижи за децата си в М., А..
Предвид установените факти и като се е позовал на критериите, залегнали в разпоредбата на чл.59,ал.4 от СК, въззивният съд е приел, че местоживеенето на децата Р. С. К. и А. Д. К. следва да бъде при бащата Д. Д. К., който да упражнява родителските права. Прието е, че в настоящия случай не следва да се съобрази с желанието на децата относно упражняването на родителските права от тяхната майка, въпреки емоционална свързаност на децата с майката. И двете страни имат сравнително добър родителски капацитет, установен със заключението на допуснатата експертиза, но негативите на родителския капацитет на майката налагат упражняването на родителските права и местоживеенето на децата да се концентрират в личността на бащата. Поведението на майката, която еднолично е променяла местоживеенето на децата в различна държава, в последствие - в различни градове и което, най-вече е насочено към отчуждаването на децата от бащата, е в разрез с висшия интерес на децата да им бъде осигурено спокойствие и душевен комфорт и е израз на лошо родителстване и по-нисък родителски капацитет на майката. Бащата е силно мотивиран да полага грижи за децата си, като не може да се счита, че децата изпитват действителен страх от бащата и в случай, че децата живеят при майката, тенденцията за отчуждаване от бащата ще се засилва. В този смисъл е постановеното решение на първоинстанционния съд, но въззивният съд е приел, че следва да бъде изменен определеният режим на лични отношения на майката с децата, с оглед за запазване на емоционална и доверителна връзка между децата и тяхната майка, на интересите на ненавършилото пълнолетие дете Р. и малолетното дете А., които да имат пълноценна връзка и с двамата си родители (още повече – Р. - с нейната майка, тъй като има необходимост, с оглед пола си, да наблюдава женски тип модел на поведение), а именно: първите два месеца майката да има право да вижда и взима децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9 часа до 18.00 часа (без преспиване). След изтичане на този период - майката има право да вижда и взема децата всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, след приключване на училищните и извънкласните занимания на децата в петък, със задължение да води децата на училище в понеделник, на четна година за ученическата ваканция на децата по време на В. празници, от 8.30 часа на първия ден, до 20 часа на последния й ден и за рождените дни на децата, а на нечетна година - за ученическата ваканция на децата по време на Коледните празници, от 8,30 часа на първия ден до 20 часа на последния й ден. Всяка година майката има право да вижда и взема децата за първата половина на лятната им ученическа ваканция. Майката има право да контактува с децата по един час дневно чрез технически средства за комуникация, съобразено с училищната ангажираност на децата и часовата разлика, като задължава бащата да осигури възможност за тази комуникация.
По основателността на касационната жалба:
При дадените отговори на правните въпроси, настоящият състав намира доводите на жалбоподателката П. К., че като не се е съобразил с изявеното от децата желание да живеят с майка си (П. К.) и с установената по делото силна привързаност между децата и майка им и със способността на майката да се грижи за децата си, въззивният съд е нарушил задължението си да следи служебно за защита на интересите на децата и по-конкретно на правилото на чл.59,ал.4 СК, според което бракоразводният съд определя местоживеенето на децата, предоставянето на родителските права и мерките относно упражняването на тези права и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата и привързаността на децата към родителите.
Така, въпреки изводите относно релевантните по делото обстоятелства, между които проявените от майката (П. К.) способности да се грижи за отглеждането и възпитанието на децата си и разполагането с условия за това, техните пол и възраст, получаваното от тях образование в българско училище в [населено място], и възможността за помощ от сестрата и родителите на майката и изявеното желание на децата да живеят с майка си, а от друга страна напрежението, притесненията и тревожността на децата при срещите с бащата (Д. К.), както и нежеланието и страха на децата да отидат в САЩ само с баща си (от заключението на съдебно-психологична експертиза), съдът е допуснал нарушение на правилото на чл.59,ал.4 СК, като не е съобразил интересите на децата, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която местоживеенето на децата е определено при техния баща в САЩ, на него са предоставени родителските права и в съответствие с това е определен режим на лични отношения с майката, която живее в Р. България.
Като обосновка за решението си въззивният съд е посочил допуснатото и назначено служебно от него заключение на съдебно-психологична експертиза, което както е посочено по-горе, е възпроизвел в детайли в мотивите на решението си. Решаващ за въззивния съд е изводът на вещото лице в това заключение, че отглеждането на децата от майката е довело до отчуждение между децата и баща им, а до това се е достигнало в резултат на еднолично решение на майката да се прибере с децата от Катар в Р. България, през 2016 г., което е оценена като негатив на родителския капацитет на майката. Настоящият съдебен състав намира за основателен доводът на жалбоподателката, че въззивният съд, макар, че се е позовал на интереса на децата, не се е съобразил с него, а с препоръките на вещото лице, които не се основават на изявеното желание на децата, на конкретните установени по делото обстоятелства на тяхното отглеждане и възпитание от 2016 г., включително и това, че едно от децата е момиче, което има нужда от близост с майка си, за да си изгради правилен модел на поведение и на обстоятелството, че децата са отглеждани заедно и няма основание за разделянето им. Вместо това въззивният съд е дал превес на интересите на бащата и на хипотетичните преимущества на отглеждането на децата в САЩ, както си ги представя вещото лице, най-вече материални. Хипотетични, защото заключението на вещото лице е основано на модел, в който всички – бащата и децата, но и майката, живеят в САЩ или поне имат намерение да живеят в САЩ. И този модел е оценен от вещото лице като реалистичен, но не е съобразен с избора на майката да живее, работи и отглежда децата си в Р. България, с желанието на децата да живеят с нея и нежеланието им да живеят с баща си, който живее в САЩ. Този избор е съобразен с предпочитанията на вещото лице.
Съдът е споменал недостатъците на родителското поведение на бащата – променливост в настроенията, проява на нездрав интерес към живота на майката чрез децата, затрудненията му при осъществяване на контакти с децата и липсата на пряка комуникация с майката, но не ги е оценил като негатив на родителския му капацитет, нито като пречка за предоставяне на родителските права.
Накратко: при разрешаването на въпросите за родителските права и мерките за лични отношения съдът е дал предимство на интереса на бащата, а не на интереса на децата и на установените по делото обстоятелства на отглеждането и възпитанието им през последните години и на проявените от майката в продължителен период от време качества и способности да ги отглежда и наличието на условия за това.
Настоящият състав приема крайния извод, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – на правилото на чл.59,ал.4 СК, което се е отразило на правилността на обжалваното решение.
Поради изложеното дотук за допуснатите нарушения на материалния закон и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено децата да живеят при майката, на която да бъде предоставено упражняването на родителските права, а на бащата да бъде възложено заплащане на издръжка в осъвременен размер от по 250 (двеста и петдесет) лева за всяко дете, предвид изменените обстоятелства – повишената възраст на децата и увеличените с това разходи за отглеждането им, предвид повишаването на цената на живота в Р. България след постановяване на първоинстанционното решение, на бащата да бъде предоставен определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения, който е съобразен с местоживеенето на родителите в различни държави.
С оглед приетото, че и двамата бивши съпрузи имат вина за прекратяването на брака и по аргумент от чл.329,ал.1,изр.2 ГПК, на страните не следва да се присъждат разноски, а всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1460 /24.02.2020 г. по гр. д. № 7022 /2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която с него е потвърдено решение № 327484 /31.10.2018 г. по гр. д. № 7524 /2016 г. на Софийския районен съд, в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца е предоставено на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения и в частта, с която присъдена издръжка и в частта, с която с въззивно решение № 1460 /24.02.2020 г. по гр. д. № 7022 /2018 г. на Софийски градски съд е отменено решение № 327484 /31.01.2018 г. по гр. д. № 7524 /2016 г. на Софийския районен съд относно определения режим на лични отношения на майката с децата и е определен друг режим на лични отношения.
Вместо това постановява:
Родителските права по отношение на децата Р. С. К., [дата на раждане] , с ЕГН [ЕГН], и А. Д. К., [дата на раждане] , с ЕГН [ЕГН], предоставя на майката П. В. К., с ЕГН [ЕГН], с право на бащата Д. Д. К., [дата на раждане] , да вижда децата и да ги взема при себе си през половината от продължителността на ваканциите на децата, като тези периоди от време се планират след предварителна уговорка между родителите най-малко един месец преди това и не съвпадат с платен годишен отпуск на майката; бащата има право да осъществява ежедневен едночасов контакт с децата по програмите Скайп, Вайбър или по друг начин, съобразен със свободното време на децата и времевата разлика между България и САЩ, като майката е длъжна да осъществява техническата възможност за това.
Определя местоживеенето на децата Р. С. К., [дата на раждане] , с ЕГН [ЕГН], и А. Д. К., [дата на раждане] , с ЕГН [ЕГН], на настоящия адрес на майката П. В. К., с ЕГН [ЕГН], в [населено място], Р. Б.
Осъжда Д. Д. К., [дата на раждане] , да заплаща на непълнолетното си дете Р. С. К., [дата на раждане] , с ЕГН [ЕГН], която действа със съгласието на своята майка П. В. К., с ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет) лева с падеж – 5-то число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от постановяване на решението до настъпване на законна причина, изменяща размера и /или прекратяваща издръжката, на основание чл.59,ал.2,предл. последно СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното и изплащане, на основание чл.146,ал.1,изр.2 СК.
Осъжда Д. Д. К., [дата на раждане] , да заплаща на малолетното си дете А. Д. К., [дата на раждане] , с ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител П. В. К., с ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет) лева с падеж – 5-то число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от постановяване на решението до настъпване на законна причина, изменяща размера и /или прекратяваща издръжката, на основание чл.59,ал.2,предл. последно СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното и изплащане, на основание чл.146,ал.1,изр.2 СК.
Оставя без уважение исканията на страните за присъждане на разноски.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.