Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя П. Н. по административно дело № 6547/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на началника на РУ при ОД на МВР Велинград срещу решение № 273 от 02.05.2023 г. по адм. д. № 134/2023 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменен отказ с per. № 367р-527 от 10.01.2023 год. на ВПД началник Районно управление - Велинград към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пазарджик за подновяване разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана и боеприпаси на Н. М. и е изпратена преписката на административния орган.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен изводът на съда за липса на произнасяне по искането за подновяване на разрешението на носене и съхранение на ловно оръжие. Със заявлението за удължаване на срока е поискано само за дългоцевните оръжия и е дадено на заявителя, липсва изрично обжалване на отказ пред административния съд. За личното оръжие няма изрично искане за подновяване на разрешението за носене и съхранение за ловни цели, а само за самоотбрана.

Счита, че е недопустимо в съдебното производство да се събират и доказателства извън събраните в административното производство, тъй като съдът възприема различна фактическа обстановка, която не е била известна на административния орган. В случая съдът е кредитирал свидетелски показания, каквито доказателства не са събрани от заявителя в административното производство, в което е имал възможността да поиска събиране на доказателства чрез снемане на сведения от посочените свидетели в административното производство, каквато възможност му е била дадена с писмо peг. № 367000-12441 от 22.12.2022 г.. на заявителя е даден 30-дневен срок за отстраняване на непълнота на представените документи. Видно от неговия отговор от 23.12.2023г. е посочил абстрактни причини, но не е посочил лица от които да бъдат снети сведения, за да бъде обоснована причината за носене, като след този му отговор е постановен и отказ, който кореспондира с доказателствения материал по административната преписка. Счита, че твърденията за заплахи са опровергани от справката в системата на ЦАИСДО АИСД на МВР, че няма регистрирани сигнали и жалби от Мишев за случаи на застрашаване на живота и здравето на него и семейството му. Счита за противоречиви изводите на съда, че е налице потенциална или непосредствена опасност, след като е приел, че неправилно е приетото от административния орган, че не се сочи потенциална или непосредствена заплаха за живота, здравето и сигурността на Мишев и че жалбоподателят обосновава реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му.

Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че на базата на свидетелските показания, че е дългогодишен служител в Горски стопанства и от няколко години до момента е Директор на ТП ДЛС „ Чепино" Поради многобройните нарушения, свързани с незаконен добив на дървен материал и бракониерство животът му е в опасност и голям риск, в случай, че изпълнява стриктно и съвестно служебните си задължения и да не подминава нарушения. Ловец е повече от 20 години и винаги е бил стриктен и дисциплиниран, относно съхранението и носенето на оръжие. Освен това упражнява и частна лесовъдска практика от Закона за горите като му са вменени задължения по опазване и охрана на горските територии. Оръжието му е необходимо да се пази от нападения от бракониери, нарушители по Закона за горите, а така също от диви животни, бездомни и пастирски кучета и др.. Голяма част от подчинените му служители ловни, горски стражари, негови заместници разполагат с такова оръжие, а жалбоподателя няма разрешение, при издаването на разрешителните са приложени двойни стандарти. Не е представена справка, колко сигнали са отработени от ловното стопанство, съставени актове, образувани досъдебни производства срещу бракониери и лица, заловени с добиване и извозване незаконно добита дървесина. Свидетелски показания в съдебно заседание са за многократни случаи, когато съвместно се е налагало да работи с полицията за извършени нарушения по горите, именно в най-тежкия район във Велинград, който обслужва неговото стопанство махала "Анезица" с известни нарушители на горите и бракониери от ромски произход, които са го заплашвали с брадви при изпълнение на служебните си задължения. Много от тях имат постановявани и ефективни присъди, които са излежали в затворите, разбираемо е да търсят отмъщения, както на него, така и на неговото семейство.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. В материалите по делото не се съдържат данни да има подадени сигнали за отправени заплахи по отношение на ответника за саморазправа или за нападение, които да са реализирани по отношение на него, вкл. и със заеманото по отношение на него служебно положение. Фактът, че заема длъжността директор на държавна дивечовъдна станция, не обосновава наличието на реална заплаха за живота му или здравето му или за необходимост да носи късо огнестрелно оръжие. В случая би трябвало освен този факт да се разгледат и други обстоятелства дали те водят до извод за наличието на опасност за живота и здравето на лицето, в случая такива данни няма. Позоваването на необходимост да се предпази от диви животни, скитащи и пастирски кучета и недоброжелателни хора в гората не е основание да се издаде разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие. Мотивът за осигуряване на превантивни мерки за защита при изпълнение на служебните ангажименти като лесовъд също не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в правото да ползва огнестрелно оръжие за самозащита.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

В административния акт е посочено, че Мишев упражнява частна лесовъдска практика, което е свързано с ходене в гората, най-често сам и оръжието му е необходимо за предпазване от диви животни, скитащи и пастирски кучета и недоброжелателни хора в гората. Във връзка с частната му работа понякога налага носенето на значителни суми в горските територии за разплащане с бригади работещи в дърводобива. Мишев изложил, че като частен лесовъд от Закона за горите са му вменени задължения по опазване и охрана на горските територии, което понякога било свързано с конфликти и застрашаване на живота му. Също така работи като директор на ТП ДЛС „Чепино“ и работата му понякога е свързана с конфликти с хора нарушаващи Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за горите, което е предпоставка за създаване на опасност. Съгласно чл. 6, ал.2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, според предназначението и техническата му характеристика огнестрелното оръжие е за служебни или граждански цели, т. е. за охрана на собствеността, както и за други разрешени дейности - когато са за служебни цели и за самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит, когато са за граждански цели. Прието е, че с личното оръжие за самоотбрана не може да се изпълняват служебни задължения по охрана на горски територии в качеството си на частен лесовъд и на директор на ТП ДЛС „Чепино“. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на оръжие.

При условие, че е сезиран с искане за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, административният орган има правомощието да издаде разрешение или да постанови отказ, като се съобрази с предвидените в закона условия за това. Осъществяването на правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини. Възприемането на обратното противоречи на въведения в закона разрешителен режим на осъществяване на дейностите с огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси, тъй като би породило неограничено право в полза на всяко лице да получи разрешение, за извършване на такива дейности. Нуждата от самоотбрана не е установена по безспорен начин, който да доведе до издаването на облагоприятстващ акт за заявителя.

Съдът изложил, че от гласните показания на свидетеля Недялков се установява, че се познава с Н. М. от около 30 години, когато е работел в Министерство на вътрешните работи. Отношенията му с жалбоподателя са били служебни, тъй като е бил викан многократно на сигнали да отразява, установява и съдейства във връзка с извършени нарушения по горите, тъй като във Велинград махала Анезица е една от прословутите с нарушители на горите от ромски произход. Сочи, че жителите от тази махала са много нагли, арогантни, заплашват с брадви, при изпълнение на работата на служителите от горското стопанство. Мишев към настоящия момент е директор на Ловно стопанство „Чепино“ и той си изпълнява служебните задължения, не е подминавал нарушенията. Работата му е в гората, а там има глутници, вълци, даже и мечка в района на Велинград и като ходи там трябва да има с какво да се защитава. Има и бракониери, които имат оръжия, а нарушителите на дърводобив имат брадви и резачки.

От гласните показания на свидетеля Гаджанов се установява, че се познава с Мишев повече от 20 години. Ловци са, в една ловна дружинка са. Заявява, че както той, така и другите им колеги, го познават като изключително стриктен и дисциплиниран човек. Винаги следи за спазването на закона, относно съхранението и носенето на оръжие. Сочи, че на жалбоподателя непрекъснато му се налага да ходи по гората сам, работата му е свързана с опасности. В района, в който се намират, е с недисциплинирани хора, нарушаващи закона. Там се намира и една от най - големите ромски махали и най-агресивната. Работата му е изпълнена с опасности. В момента е директор на Ловно стопанство „Чепино“ и работата му е изпълнена с опасности и има нужда от оръжие. Подчинените му служители разполагат с оръжие, а той-няма.

За да отмени оспорения акт съдът е приел, че жалбоподателят обосновава реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Същият е посочил необходимостта от самоотбрана в качеството му на физическо лице и органът е следвало да прецени събраните пред него данни за личността му и начина му на живот. Неправилно административният орган приел, че те не сочат потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността на Мишев. Свидетелските показания затвърждават нуждата от съхранение и носене на оръжие. Лицето ходи често в гората на района на Велинград и там има диви животни и бракониери, които могат да застрашат живота и здравето му. Освен искането за издаване на разрешение за самоотбрана, жалбоподателят е поискал такова и за ловни цели с подаване на заявлението. Приложени са и копие от членска карта към „Съюз на ловците и риболовците в България“, заверена 2022 год., както и билет за лов № 381337, които органът не е обсъдил и не се произнесъл по основателността за подновяване на разрешението за ловно оръжие. Органът изложил необосновани и неправилни мотиви досежно искането за подновяване на разрешението за късоцевно огнестрелно оръжие и не се произнесъл по искането на жалбоподателя за подновяване на разрешението за ловно оръжие.

Решението е неправилно.

Видно от подаденото заявление е поискано подновяване на разрешението за носене и съхранение на ловно оръжие и на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, като е разрешено издаването на разрешение за ловно оръжие и и не е разрешено издаване за късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, в този смисъл неоснователно съдът е приел, че органът не се е произнесъл по искането за издаване на разрешение за ловно оръжие.

Настоящата инстанция намира, че правилно е дадена вяра на показанията на свидетелите, че жалбоподателят пред съда е бил викан многократно на сигнали да отразява, установява и съдейства във връзка с извършени нарушения по горите, тъй като във Велинград махала Анезица е една от прословутите с нарушители на горите от ромски произход. директор на Ловно стопанство „Чепино“ и той си изпълнява служебните задължения, не е подминавал нарушенията. Работата му е в гората, а там има глутници, вълци, даже и мечка в района на Велинград и като ходи там трябва да има с какво да се защитава. Има и бракониери, които имат оръжия, а нарушителите на дърводобив имат брадви и резачки.

Но това не води до извод за неправилност на административния акт и до извод за реална непосредствена опасност за живота и здравето му и на неговото семейство. Както се сочи в жалбата, съдът не е различил реална заплаха и реална опасност и потенциална опасност и непосредствена опасност, като следва да е налице реална и непосредствена опасност за живота на заявителя.

Жалбоподателят пред съда е могъл да поиска разрешение за носене на оръжие за служебни цели, свързани с изпълнението на длъжността която заема, а не за самоотбрана. Обстоятелството, че на служителите в лесничейството са издадени разрешения не е основание за издаване и на него, при положение че осъществяват различни функции и дейности.

Съдът е кредитирал свидетелски показания, каквито доказателства не са събрани от заявителя в административното производство, в което е имал възможността да поиска събиране на доказателства чрез снемане на сведения от посочените свидетели в административното производство. По справката в системата на ЦАИСДО АИСД на МВР, че няма регистрирани сигнали и жалби от Мишев за случаи на застрашаване на живота и здравето на него и семейството му. Предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на разрешение за оръжие, каквито са доводите на заявителя.

Съгласно чл. 6, ал.2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, според предназначението и техническата му характеристика огнестрелното оръжие е за служебни или граждански цели, т. е. за охрана на собствеността, както и за други разрешени дейности - когато са за служебни цели и за самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит, когато са за граждански цели. Правилно е прието от административния орган, че с личното оръжие за самоотбрана не може да се изпълняват служебни задължения по охрана на горски територии в качеството на частен лесовъд и на директор на ТП ДЛС „Чепино“.

С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се отмени и да се постанови решение с което се отхвърля жалбата срещу административния акт.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 273 от 02.05.2023 г. по адм. д. № 134/2023 г. на Административен съд Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. М. срещу отказ с per. № 367р-527 от 10.01.2023 год. на ВПД началник Районно управление - Велинград към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пазарджик за подновяване разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана и боеприпаси.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА