Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА М. В. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 6489/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. против решение № 401 от 08.03.2023 г. по адм. дело № 592/2022 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1136/03.06.2022 г., издадена от кмета на община-Благоевград. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че предмет на заповедта е преместваем обект, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Моли решението да бъде отменено, като му се присъдят разноските по делото пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – кметът на община Благоевград оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт, с който на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: „допълващо застрояване - гараж“, заснет с идентификатор 04279.625.356.2 по КККР на гр. Благоевград, е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съображенията на административния съд в този смисъл се споделят от настоящата инстанция изцяло.

Изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, също е законосъобразен. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е гараж, представляващ стоманобетонова гаражна клетка с плосък покрив, с дължина 6 м., с широчина 3,40 м. и височина 2,20 м., изграден от жалбоподателя и трето лице и попадащ върху имот – частна собственост и частично върху улица. Строителството е извършено без разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект през 1995 г. (в този смисъл са твърденията на жалбоподателя).

При тези факти административният съд правилно приема, че описаният в заповедта за премахване гараж представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория и представлява постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен проект. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Освен това строежът е в противоречие и с действащия ПУП - ПРЗ, тъй като е изграден в УПИ I – „за трафопост, озеленяване, културен клуб и черква“ и частично попада върху улица, публична общинска собственост, т. е. същият е незаконен и съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ.

Възражението на жалбоподателя, че описаният в заповедта гараж не представлява строеж, а преместваем обект, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е неоснователно. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал.1 ЗУТ и 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая гаражната клетка, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект, както в конструктивно отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности, а за задоволяване на лични нужди.

Заключението на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим също е правилно и се споделя от настоящата инстанция. С оглед времето на извършване същият попада в обхвата на 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Според цитирания текст не подлежат на премахване и забрана за ползване строежи, започнати в периода 08.04.1987 г. -30.06.1998 г., ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите по устройство на територията, действали по време на извършването им или по сега действащите такива. В случая строежът е изграден нарушение на действалите по време на извършването му правила и нормативи - чл. 55 ЗТСУ (отм.) и чл. 112 и чл. 116, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) в относимите редакции, а също и в противоречие с чл. 20, ал. 3, чл. 41 ал. 1 и ал. 2 и чл. 42, ал. 1 ЗУТ. Освен това строежът не е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998г., каквото кумулативно изискване поставя 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Всичко изложено мотивира крайното заключение на административния съд, че нареденият за премахване строеж е незаконен, не е търпим и подлежи на премахване, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Решението е постановено след обсъждане на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, като изводите на съдебния състав за законосъобразност на заповедта са мотивирани съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е обоснован и е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №401 от 08.03.2023 г. по адм. дело № 592/2022 г. на Административен съд - Благоевград.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА