О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3827

София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 1411/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. К. Р. и Т. А. П. – лично и в качеството на майка и законен представител на Р. К. Р., чрез пълномощника им адв. П. Т., срещу постановеното в производство по чл. 432 КЗ въззивно решение № 488 от 16.11.2022 г. по в. т. д. № 196/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Касаторите са останали недоволни от въззивното решение в тази част, с които се отменя първоинстанционното решение от 06.01.2022 г. по т. д. № 533/2020 г. на Пловдивския окръжен съд и претенциите им за застрахователно обезщетение на претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на К. С. Р., починал на 12.12.2016 г. в резултат на ПТП, осъществило се на 09.12.2016 г. в [населено място], причинено от Д. М. М. при управление на л. а. „Ф. Г. с рег. [рег. номер на МПС] , са отхвърлени за разликата над 180 000 лв. за ищците Х. и Р. Р. /деца на починалия/ и за разликата над 160 000 лв. за ищцата Т. П. /партньор на починалия/ до пълния претендиран размер от по 250 000 лв. за всеки, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Оплакванията са за наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК при довода за неправилно отчитане на конкретно установените по делото обективни обстоятелства, обуславящи интензитета на претърпените от ищците болки и страдания, респективно следващото им се обезщетение.Акцентира се върху изминалия дълъг период от настъпване на загубата до постановяване на въззивното решение /декември 2016 – ноември 2022 г./, настъпилите в този период изменения в икономическата обстановка – инфлация и повишаване на жизнения стандарт. В контекста на тези оплаквания, в изложението към жалбата, касаторите поддържат довода за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Позовават се още на предпоставките за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и решение № 81 от 14.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1529/2015 г., II т. о., при формулирани въпроси:

1. „За приложение принципа на справедливост във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по КЗ, следва ли съдът да вземе предвид икономическата конюнктура в страната, а именно: инфлация, обезценка на лева и нарастване на цените?“;

2. „Към кой момент следва да бъде определен размерът на дължимото обезщетение, произтичащо от непозволено увреждане – към момента на деликта или на постановяване на решението, за да бъде в заложения от законодателя принцип на справедливост?“.

Ответното ЗД „Б. И. АД, чрез адв. М. Г., оспорва жалбата в писмен отговор по съображения за нейната неоснователност и необоснованост на поддържаните основания за допускането до разглеждане по същество. Претендира разноски за адвокатска защита.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба. Същата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:

Висящността на спора е запазена единствено по отношение размера на дължимото обезщетение – въпросите касателно предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, механизма на настъпване на процесното ПТП и отсъствието на съпричиняване са намерили своето разрешение по делото .

Въззивния съд е приел за установено, че от 2000 г. починалият К. Р. и ищцата Т. П. са живели на семейни начала, като задружно и сплотено семейство, двамата отглеждали двете си деца – Х., роден през 2001 г., и Р., родена през 2010 г., отношенията в семейството били изградени на основата на доверие, разбирателство и обич. Всички много тежко приели неочакваната загуба, от която още не могли да се отърсят. Майката Т. П. изпаднала в депресия, не можела да спи вечер, взимала хапчета за успокоение, отказвала да излиза с приятели. По-голямото дете – Х. дълго време не можел да преодолее загубата на баща си, ходел на гроба му и плачел, а сестричката му Р. вечер чакала да види звездичката на баща си на небето.

При определяне обезщетението за неимуществени вреди на двете деца апелативният съд е отчел, че поради своята възраст към момента на смъртта – съответно на 15 и 6 години, те са с неукрепнала психика за да приемат и преодолеят трагично и внезапно прекъснатата връзка с баща им, настъпилият емоционален шок от неочакваната му смърт, загубата на материална и морална опора, каквато е бил за тях, чувството на болка, несигурност и уязвимост В този смисъл е формиран извод, че последствията от смъртта на родител оказват трайно въздействие върху психиката на децата и техния живот, поради което обезщетенията за неимуществени вреди са в по-голям размер в сравнение с обезщетенията на навършилите пълнолетие. Наред с това, при определяне размера на обезщетението съдът е изходил и от конкретната икономическа конюнктура и най-вече натрупаната от датата на смъртта до момента на постановяване на въззивното решение инфлация, която при данните на НСИ е остойностена на 34.2 %. Като ориентировъчен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са взети предвид още присъжданите от съдилищата обезщетения при смърт на родител, настъпила около 2016 г., при аналогична възраст на децата, като са цитирани решения на ВКС № 60129/28.01.2022 г. по т. д. № 1992/2020 г., I т. о., № 60091/03.08.2021 г. по т. д. № 1466/2020 г., I т. о., № 60163/ 31.03.2022 г. по т. д. № 1078/2020 г., II т. о. и № 60066/29.06.2021 г. по т. д. № 661/2020 г., I т. о. На базата на тях е възприето, че обезщетенията за настъпила смърт на родител в аналогични случаи варират в рамките от 120 000 лв. до 160 000 лв. С оглед на това и именно поради настъпилата инфлация съдът е определил дължимото обезщетение в завишен спрямо този ориентировъчен размер, а именно за сумата от по 180 000 лв. за всяко дете.

По отношение на майката Т. П. са възприети констатациите на първоинстанционния съд за това колко тежко е понесла смъртта на своя сподвижник в живота – изпаднала в депресия и дълго време не могла да се съвземе от неговата загуба. Отчетено е, че починалият е бил в активна трудоспособна възраст (36 години), съобразени са силната привързаност и разбирателство между тях, непрежалимата мъка от неговата загуба, както и икономическите условия, намерили израз в натрупаната инфлация от 2017 г. В противовес обаче е взето предвид, че при възрастта на ищцата към датата на инцидента (37 години), психическата зрялост и житейски опит позволяват да преодолее по-лесно загубата на нейния партньор /спрямо децата/, поради което справедливото парично обезщетение на претърпените от нея болки и страдания е определено в размер на сумата 160 000 лв.

Съгласно установената практика въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, следва да приложи собствено критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и да мотивира размера на обезщетението за неимуществени вреди с установените по делото релевантни обстоятелства, при съобразяване на зададените принципни механизми с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД /така напр. решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ІІ т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/ 2015 г. на І т. о., а както и цитираните от касаторите решение № 3/ 15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г., ІІІ г. о., решение № 548/06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г., ІІІ г. о. и др./. По смисъла на тези решения, справедливостта /като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди/ не е абстрактно понятие, а включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Те следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането. Преценката изисква отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост“ на определен етап от развитието на обществото въз основа на обществено-икономическите условия, като лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите имат значение единствено като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, при която е настъпило увреждането, без да са самостоятелен критерий за размера на обезщетението. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му, възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди.

В случая произнасянето на въззивния съд е напълно съобразено с така установените указания относно приложението на закона, след преценка на всички обективно съществуващи, установени по делото обстоятелства, а именно: възрастта на починалия и тези на претендиращите вреди вследствие настъпилата смърт негови близки, характера на родствената им връзка и съществувалите преди инцидента отношения между тях, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, тяхното отражение върху ежедневието и психиката на ищците. Не става ясно в каква връзка касаторите се позовават на решение № 81 от 14.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1529/2015 г., II т. о., което третира въпроса за съпричиняването, каквото в настоящия случай въззивният съд е приел, че не е налице. Обсъдени са подробно всички доказателства относно тежката травма, която е оставила и в тримата ищци загубата на техния баща, респ. спътник в живота. Възприети са техните позиции за това, че изключителната привързаност и сплотеност на семейството преди настъпване на трагичния инцидент налага определяне на по - високо обезщетение . Изрични и подробни съображения са изложени от съдебния състав и по отношение на необходимостта от съобразяване на обезщетението с икономическата обстановка и настъпилата в хода на съдебното производство инфлация – именно с оглед на установения процент инфлация съдът е определил обезщетение в по-висок размер от присъжданите в аналогични случаи, но с по-ранна дата на постановяване на решението По този начин е удовлетворено и залегналото в съдебната практика разбиране, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид /решение № 169 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4809/2022 г., I г. о. и цитираните в него решения /,макар и при отчитане индивидуалностите на всеки отделен случай.

Вторият от поставените въпроси, относно правнорелевантния момент за определяне размера на обезщетението съобразно критерия по чл. 52 ЗЗД, също е разрешен в обжалваното решение в съответствие с установената практика, а именно - при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се прецени действителният размер на моралните вреди, с оглед продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането– така решения на ВКС № 50082 от 17.10.2023 г. по т. д. № 1231/2022 г., I т. о., № 175 от 17.11.2023 г. по гр. д. № 458/2023 г., III г. о., № 50108 от 09.11.2023 г. по т. д. № 1631/2022 г., I т. о.

Несъгласието на касатора с определения размер на справедливото обезщетение представлява довод за неправилност, който сам по себе си не обосновава основание за допускане на касационното обжалване. Обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съдилищата при съблюдаване спецификата на конкретно установените във всеки отделен случай обстоятелства и съобразно вътрешното убеждение на съдебния състав /решение № 163/2016 г. на ВКС по т. д. № 3456/2015 г., I т. о./.

Предвид гореизложеното е изключено наличието на поддържаната от касаторите очевидна неправилност, доколкото не се констатира явна необоснованост на обжалваното решение поради тежки нарушения на правилата на формалната логика, на установените императивни правни норми и/или основополагащи принципи в гражданското съдопроизводство.

Претенцията за разноски на ответника не следва да бъде уважена предвид липсата на доказателства за тяхното извършване. Не е представен и наличен по делото и списъка по чл.80 ГПК, на който ответникът се позовава в отговора

Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 488 от 16.11.2022 г. по в. т. д. № 196/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.