Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . КИРОВ при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 3287/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Т., подадена чрез упълномощен представител адвокат Р. И. САК, срещу Решение № 7653 от 07.12.2023г., постановено по адм. дело № 2350/ 2023г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди.

Моли да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение и да се осъди Столична дирекция на вътрешните работи /[Фирма 1]/ да заплати обезщетение в претендирания размер, както и да бъдат присъдени разноски. Алтернативно прави искане ответникът да бъде осъден за неоснователно обогатяване.

О. С. дирекция на вътрешните работи, чрез упълномощен представител юрисконсулт Алипиева, в писмени бележки оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение, с което е отхвърлен иска и да бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Административен съд - София - град е сезиран с искова молба на Ц. И. Т., предявена срещу Столична дирекция на вътрешните работи с посочено правно основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С предявеният иск се претендира осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в резултат от издаването на акт за установяване на административно нарушение, образуването на административно производство и изземването на СУМПС по административен ред, за сумата от 80,41 лева - обезщетение за имуществени вреди, за сумата от 1 250 лева, изменена в съдебно заседание по размер на 3 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците за периода от 22.01.2022г. до окончателното им изплащане, алтернативно за осъждането на ответника да заплати сумата от 80,41 лева като сума, с която неоснователно се е обогатил за извършване на негодно химико-токсилогично изследване, ведно със законната лихва от 01.08.2022г. до окончателното плащане на главницата. В исковата молба се развиват подробни доводи за основателност и доказаност на исковата претенция.

С обжалвания съдебен акт на АССГ са отхвърлени изцяло исковете на Ц. И. Т.. Освен това Ц. И. Т. е бил осъден да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да достигне до този резултат Административен съд София-град е преценил, че на 22.01.2022г. Т. е участвал в пътно-транспортно произшествие, при което от длъжностни лица на ответника била извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта му - с техническо средство дрегер, който е отчел положителен резултат- 0,52 промила в издишания въздух, вследствие на което му бил съставен акт серия СА № 524734/ 22.01.2022г., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Иззети били СУМПС и контролния талон към него. Издаден му бил талон за медицинско изследване за УМБАЛ С. А. с № 107095.

По делото били представени фактура и касов бон от 24.1.2022г. за сумата от 30лв., преведена на МБАЛ Св. Анна АД, представена била и разписка от 26.01.2022г. от Easy pay за сумата от 51,41 лв., платена на основание Наредба 1 от 2017г., преведена на 26.2.2022 г. от ищеца, в полза на ВМА.

Административният съд събрал гласни доказателства по случая, като допуснал до разпит свидетели, взел предвид техните показания и ги оценил с оглед на всички останали събрани доказателства в хода на съдебното производство.

Решаващият съд приел, че не е установено от доказателствата по делото наличието на първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника при осъществяване на административна дейност. От всички събрани в хода на производството доказателства в тяхната съвкупност и логична връзка не се установили незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица от администрацията на ответника при извършената административно - наказателна дейност по констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата.

Посочил, че в проведеното съдебно производство останали недоказани твърденията на ищеца за пряка причинна връзка между претендираните имуществени вреди от изплатените суми за извършване на химичен анализ на кръвна проба.

Достигнал до извод, че относно алтернативно предявеният иск за осъждане на ответника за неоснователно обогатяване, по делото не били представени доказателства за негодност на пробата от извършения тест, нито за наличието на неоснователно разместване на блага в полза на ответника.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни доводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - Т. за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба.

Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковите претенции на Ц. И. Т. против[Фирма 1] за обезщетение за причинени вреди.

Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди.

Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 ЗОДОВ.

Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 82 ЗЗД, във вр. с 1 от ЗОДОВ и нейното прилагане следва да е при наличието на достатъчна сигурност, безспорно установена причинена вреда. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с 1 от ЗОДОВ.

Следва да се сподели направения от административния съд извод, че действията по отнемане на СУМПС на лицето са правомерни. Наличието на ПТП и данни за употребен алкохол, обуславят съставяне на АУАН по ЗДвП. Ли

Полицейските органи са съставили на Т. АУАН за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, базирайки се на законно използвано техническо средство - дрегер, който е дал показания 0.52 промила съдържание на алкохол в издишания от водача въздух. Законосъобразни са и последващите действия на полицейските органи, свързани с издаване на талон за кръвна проба. За периода от съставяне на АУАН до прекратяване на АНП няма неправомерни действия, които да обосноват основателност на иска по ЗОДОВ.

Именно защото се е осланял на обстоятелството, че кръвната проба е по-точна от показанията на техническото средство дрегер, ищецът е предприел кръвното изследване и е заплатил дължимата за него такса от 30 лв., ведно с банковия превод по сметка на МБАЛ Св. Анна АД и тази към ВМА на стойност 51,41лв. Тази сума не съставлява вреда за него в резултат на незаконосъобразни действия на полицейските органи.

В останалата част, относно претенцията за претърпени неимуществени вреди решението също е правилно и обосновано. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението както и неговия размер.

В тежест на ищеца Ц. И. Т. е да ги докаже, както и причинната връзка с отменения акт, на който се позовава. В конкретния случай това не е сторено, поради и което правилно съдът е приел, че липсват необходимите кумулативни предпоставки за уважаване на иска по реда на чл. 1 ЗОДОВ.

Сочените вреди не произтичат от административната дейност. Отнемането на документите е за изключително кратък период. АНО бързо е финализирал преписката с успешен за лицето резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този закон.

Неоснователен е и предявеният алтернативно иск за осъждане на ответника за неоснователно обогатяване от заплатените от ищеца суми за извършване на химико - токсилогично лабораторно изследване. Те също не са пряка и непосредствена последица от увреждане по см. на чл. 4 ЗОДОВ, а могат да бъдат квалифицирани на правно основание чл. 59 ЗЗД. По този ред Т. е могъл да предяви самостоятелен осъдителен иск при съблюдаване на сроковете за погасителната давност, произнасянето по който е предоставено като компетентност на гражданския съд.

При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение, като правилно следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на[Фирма 1] разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7653 от 07.12.2023г., постановено по адм. дело № 2350/ 2023г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Ц. И. Т. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи направените по делото разноски в размер на 100 лв (сто лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

/п/ ЮЛИЯН КИРОВ