О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60421

София, 29.11.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 1916/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба с вх. № 2766/26.05.2021 г. на С. П. С. и по частна касационна жалба с вх. № 3188/15.06.2021 г. на „Агропродукт С.“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 175 от 27.04.2021 г. по в. ч.т. д. № 110/2021 г. на Апелативен съд В. Т.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд В. Т. е потвърдил разпореждане № 260490 от 27.11.2020 г. по т. д. № 142/2019 г. на Окръжен съд Ловеч, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК е върната подадената от С. П. С. – трето лице-помагач на страната на ответника „Агропродукт С.“ ЕООД, въззивна жалба срещу решение № 260006 от 21.09.2020 г., постановено по т. д. № 142/2019 г. по описа на Окръжен съд Ловеч. За да постанови този резултат, съставът е проследил извършените от третото лице процесуални действия по обжалване на решение № 260006 от 21.09.2020 г., постановено по т. д. № 142/2019 г. по описа на Окръжен съд Ловеч. Установил е, че на страната - настоящ жалбоподател с разпореждане № 260401 от 3.11.2020 г. на Окръжен съд Ловеч са били дадени указания за внасяне на държавна такса за производството по въззивната му жалба, които указания С. С. получил лично на 11.11.2020 г., но в едноседмичния срок за изпълнението им, същите не били изпълнени. С оглед тази фактическа обстановка, въззивният състав е приел, че нормите на чл. 71, ал.1, чл. 73, ал.3 и чл. 74 ГПК въвеждат задължение на съответната страна предварително да внесе държавна такса в зависимост от търсената съдебна защита и съответния етап от производството, като изключенията от това били изчерпателно регламентирани в чл. 83 и 84 ГПК. От разпоредбите на чл. 261, т.4, чл. 275, ал.2 и чл. 284, ал.3, т.4 ГПК е изведено, че при подаване на жалба, държавна такса за разглеждане на същата е дължима, без значение дали тя изхожда от главна страна или от трето лице-помагач. Посочено е още, че разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК, съгласно която на третото лице-помагач не се присъждат разноски, урежда правоотношенията между страните по делото във връзка с направените от тях разноски, но тази разпоредба няма отношение към задължението за внасяне на дължима държавна такса по подадена жалба, тъй като то е публичноправно задължение. Анализирайки процесуалните норми, уреждащи процесуалните възможности на третото лице – помагач /чл. 221, ал. 1 ГПК/, съдът е достигнал до заключението, че то има самостоятелни права при преценката какви процесуални действия да извърши, като е обвързан от последиците на тези действия. Приемайки, че третото лице-помагач дължи държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение, било му е указано да я внесе и той не е изпълнил в срок указанието, съставът на Апелативен съд В. Т. счел за законосъобразно приложена разпоредбата на чл. 262, ал.2, т.2 ГПК от първоинстанционния съд в хода на администриране на въззивната жалба на частния касатор.

По частната касационна жалба с вх. № 2766/26.05.2021 г. на С. П. С.

Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно въззивно определение.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касатор е поддържал в титулната част основание по чл.280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. След възпроизвеждане текста на чл.280, ал.1,т.3 ГПК е формулирал въпроса: ,,Дължи ли се държавна такса от трето лице – помагач за обжалване на решение, постановено срещу ответника по делото?“. След което, буквално е възпроизвел съдържанието на частната си касационна жалба, с която подробно е разгледал защитното си разбиране, изхождащо от принципа за равенство на страните в гражданския процес и от нормата на чл. 78, ал. 10 ГПК, аналогична на чл. 67 ГПК (отм.), че третото лице-помагач не дължало внасяне на държавна такса за своята жалба, тъй като при евентуален положителен резултат за него не би могъл да я възстанови от изгубилата делото страна. Поради това е поддържал, че разпоредбите на чл. 261, т.4, чл. 275, ал.2 и чл. 284, ал.3, т.4 от ГПК не следвало да се прилагат в случаите, когато жалбата изхожда от третото лице – помагач.

Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.С оглед така възприетата с тълкувателна практика на ВКС дефинитивност на общото селективно основание, следва да се приеме, че формулираният от частния касатор въпрос не е релевантен, тъй като съдържателно повтаря предмета на процесуалноправния спор като по този начин изцяло се свързва с правилността на постановеното определение, която като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, не може да бъде предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване.Извън това, не е обоснован и допълнителния селективен критерий, очертан с възпроизвеждане на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание, касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. В случая в теорията и в практиката няма спор, че третото лице-помагач притежава самостоятелно процесуално право да обжалва съдебното решение, за което дължи държавна такса, че присъединяването към въззивната жалба по реда на чл.265 ГПК е предвидено само за другарите в процеса /какъвто не е случая с третото лице - помагач/, както и че третото лице - помагач не губи качеството си на страна в процеса при образувано въззивно производство по жалба на някоя от другите страни по делото – /в този смисъл напр. определение № 586 от 10.11.2016 г. по ч. т.д. № 2010/2016 г. на ВКС, II т. о./. Или, наличието на съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, и на ясна законова разпоредба по въпроса изключват приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед изложеното, така подадената частна касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.

По частната касационна жалба с вх. № 3188/15.06.2021 г. на „Агропродукт С.“ ЕООД, [населено място].

Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следра да се остави без разглеждане.

Производството по в. ч.т. д. № 110/2021 г. на Апелативен съд В. Т. е образувано по частна жалба на С. П. С. против разпореждане за връщане на подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение № 260006 от 21.09.2020 г. по т. д. № 142/2019 г. на Окръжен съд Ловеч. С решението „Агропродукт С.“ ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Е. А. Б. ЕООД, [населено място], на основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, главница и лихва по съответните договори за доставка на торове и съобразно издадените по тях фактури.

Нормата на чл. 26, ал. 2 ГПК въвежда забрана за предявяване от свое име на чужди права пред съд извън предвидените от закона случаи. Съгласно чл. 221, ал. 1 ГПК третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, а чл. 223 ГПК урежда правните последици на решение, постановено с участието на трето лице – помагач. Следователно, за частния касатор „Агропродукт С.“ ЕООД, [населено място], липсва правен интерес от обжалване на определение № 175 от 27.04.2021 г. по в. ч.т. д. № 110/2021 г. на Апелативен съд В. Т. Същото не засяга негови права или законни интереси и не рефлектира върху неговото процесуално положение. Като главна страна частният касатор следва самостоятелно да упражнява правото си на въззивно обжалване, а при пропуск да го извърши в срок, търпи последиците на влязлото в сила неблагоприятно първоинстанционно решение съгласно чл. 296, т. 2 ГПК. Следователно, частният касатор и ответник в производството „Агропродукт С.“ ЕООД, [населено място], не би могъл да черпи изгодни за себе си правни последици от изхода на настоящото производство, което изключва правният му интерес от касационно обжалване на определението на Апелативен съд В. Т.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 370 от 10.06.2021 г. по ч. т.д. № 518/2021 г. на Апелативен съд София.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 3188/15.06.2021 г. на „Агропродукт С.“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 175 от 27.04.2021 г. по в. ч.т. д. № 110/2021 г. на Апелативен съд В. Т.

Определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Агропродукт С.“ ЕООД, [населено място], подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба с едноседмичен срок от получаване на съобщението.

В останалата си част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: