О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60420

София, 29.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 2635/2021 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 1 от 19.01.2021 г. по в. гр. д. № 326/2020 г. на Силистренския окръжен съд е потвърдено решение № 150 от 12.05.2020 г. по гр. д. № 487/2018 г. на Тутраканския районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. К. И. и Ш. М. М. против Д. К. М. и А. М. М. установителни искове за собственост на реална част от имот № ....по плана за земеразделяне на [населено място], с площ 79 кв. м, /имот с идентификатор ....по КККР/, която реална част е повдигната с червен цвят върху комбинираната скица, изготвена от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза-л. 127 от делото, при права 1/4 ид. част за ищцата А. К. И., придобита на основание наследяване от А. М. М., и 3/4 ид. части за Ш. М. М., придобити на основание наследяване от А. М. М. и доброволна делба, и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху тази реална част.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от адв. Г. З. като пълномощник на А. К. И. Ш. М. М.. В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите изразяват несъгласие с извода на въззивния съд, че констатираното от съдебно-техническата експертиза застъпване на имот № ....по плана за земеразделяне и УПИ .....-.........по регулационния план се дължи на фактическа грешка в плана за земеразделяне, изразяваща се в неточно отразяване на границите на населеното място. Поддържат, че върху копието на регулационния план, който се съхранява в О. Г. е извършена нерегламентирана поправка /подправка/, като границата между двата имота е изместена. Сочат, че като е отказал да назначи повторна съдебно-техническа експертиза, която да извърши проверка на граници на имота на ответниците в оригинала на кадастралния и регулационен план на [населено място], въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси.

В отговор на касационната жалба ответниците по касация Д. К. М. и А. М. М. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено, че с решение на ОСЗ-гр. Главиница от 1994 г. на наследниците на А. И. А. е възстановено правото на собственост върху няколко земеделски имота, в това число и имот № ....по плана за земеразделяне, както и че на основание Договор за доброволна делба, сключен на 07.03.2016 г., този имот с площ 4.986 дка е поставен в дял на А. М. М..

Установено е също, че през 2011 г. ответникът Д. К. М. е закупил от О. Г. няколко имота в кв. 16 по плана на [населено място], съставляващи общинска собственост: УПИ ....с площ 1 284 кв. м; УПИ ....с площ 1 202 кв. м, УПИ ....с площ 1 224 кв. м и УПИ ....с площ 1 214 кв. м. През 2013 г. е одобрен ПУП за изменение на ПРЗ за посочените имоти, изразяващо се в обединяването им в един общ УПИ ...-.......

Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че при трасирането на имот № .....по КВС чрез съвместяване на цифровите модели на КВС и плана на урбанизираните територии е установено застъпване на границата на населеното място със земеделските имоти по КВС. За изясняване на причината за това застъпване е назначена е допълнителна съдебно-техническа експертиза, която е установила, че посочената в плана за земеразделяне граница на населеното място не съответства графично на оригиналния план на [населено място]. По искането на ищците е назначена втора допълнителна съдебно-техническа експертиза със задача да посочи границите на УПИ ....-....., ....-...., ....-....и ....-....към момента на одобряване на плана за земеразделяне. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, в която с червени линии е означило границите на имотите по плана, а със зелени линии-по одобрения през 2013 г. проект за изменение. Видно от същата, налице е несъществено разминаване, като площта, оградена със зелените линии, попада в границите на очертаната с червени линии. Според вещото лице това разминаване се дължи на обстоятелството, че ПРЗ е изчертан ръчно, докато планът от 2013 г. е в цифров вид, но и в двата случая е налице застъпване между регулационния план и плана за земеразделяне.

Като е приел, че основното и двете допълнителни заключения на вещото лице дават отговор на всички поставени въпроси и между тях няма противоречие, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на пълномощника на ищците за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза със същите задачи.

По аналогични съображения искането за назначаване на повторна съдебно - техническа експертиза, заявено от ищците с въззивната им жалба, е оставено без уважение от въззивния съд.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че спорната реална част представлява контактна зона по смисъла на § 1, т.8 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри поради допусната явна фактическа грешка в плана за земеразделяне, който е засегнал границите на урбанизираната територия. Посочил е, че за отстраняване на несъответствията в границите на поземлените имоти, получени при обединяване на данните по чл. 41 ЗКИР, е предвидена специална процедура, като законодателят отдава приоритет на имотите в урбанизираната територия и предвижда обезщетяване на засегнатите собственици, правата на които са възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. В обобщение въззивният съд е направил извод, че решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността на наследниците на А. А. не е породило реституционен ефект за частта от имота, която попада в границите на урбанизираната територия, поради което и ищците не се легитимират като собственици на спорната реална част от имот № 01003, припокриваща се с УПИ ....-........

Първият въпрос, поставен от жалбоподателите в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК е относно задължението на съда да основе решението си на приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона. В случая този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По делото не е било спорно, че налице застъпване между възстановения на ищците имот № ....по плана за земеразделяне и УПИ ...-..............., собственост на ответника. Изслушани са и са приети 3 заключения на съдебно-техническата експертиза /едно основно и две допълнителни/, с помощта на които са установени границите по действащия регулационен план на закупените от ответника през 2011 г. урегулирани поземлени имоти и границите на образувания от тяхното обединяване през 2013 г. УПИ ..........-............. След съпоставяне на тези граници с границите на възстановения на ищците имот по плана за земеразделяне е установено, че последният не е съобразен с границите на урбанизираната територия, така, както са били установени с действащия ЗРП, а навлиза в нея. Въз основа на така установените факти по делото съдът е обосновал извод за наличие на контактна зона по смисъла на § 1, т.8 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. От правна страна е направен извод, че решението за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, на което ищците основават правата си, не е породило реституционно действие и не ги легитимира като собственици на частта от възстановения имот, която попада в урбанизираната територия.

Доводите, с които жалбоподателите обосновават твърдението си за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по повдигнатия процесуален въпрос, по естеството си представляват оплаквания за необоснованост на извода на съда, че считано от м. май 2013 г. ответникът е установил фактическа власт върху спорното място, като е изградил ограда въз основа на издадено разрешение за строеж, съответстваща на южната регулационната граница на УПИ ...., и към момента на предявяване на иска за собственост / м. 10.2018 г./ е придобил правото на собственост върху тази част на основание изтекла в негова полза кратка 5-годишна придобивна давност. Основателността на това оплакване не може да бъде проверявана в тази фаза на касационното производство, тъй като това предполага анализ на събраните по делото доказателства, каквато дейност касационната инстанция не извършва в производството по чл. 288 ГПК.

На следващо място, жалбоподателите се позовават на основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което поставят следните въпроси: 1. Доколко и в какъв обем въззивният съд следва да прояви активност с оглед задължението си по чл. 7 и чл. 10 ГПК за попълване на делото с доказателства, касаещи предмета на спора, с оглед съотношението на служебното с диспозитивното начало. 2. Следва ли въззивният съд при изпълнение на задълженията си по чл. 7 и чл. 268, ал.2 и 3 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, да се произнесе по всички доказателствени искания, направени с въззивната жалба, да допусне своевременно направените доказателствени искания, и води ли до накърняване правото на защита на страната, ако своевременно направено доказателствено искане е отхвърлено в нарушение на процесуалните правила. 3. Следва ли въззивният съд при допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд, изразило се в недопускане на доказателства / оспорване на заключение на вещо лице/ да предприеме действия по отстраняване на соченото нарушение и да допусне поисканата с въззивната жалба експертиза и събере сочените доказателства. 4. Неизпълнението на задължението на въззивния съд да съдейства на страната за събиране на поисканите доказателства и изясняване на делото от фактическа и правна страна съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води ли до опорочаване на постановеното решение.

Така поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и съответно не осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Макар и абстрактно формулирани, въпросите са предпоставени от тезата на жалбоподателите, че като е отказал да назначи повторна съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на поставените в първоинстанционното производство задачи, както и да изиска от О. Г. да представи оригинала на съхранявания там регулационен и кадастрален план на [населено място] поради съмнения за нерегламентирана поправка /подправка/ на означената в него южна регулационна граница на УПИ ........, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По въпроса в кои случаи съдът възлага допълнителна или повторна съдебна експертиза е налице формирана практика на ВКС, според която не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение В случая въззивната жалба съдържа оплакване, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е отказал да назначи повторна съдебно-техническа експертиза, и е направено искане за назначаване на такава експертиза от въззивната инстанция, която да даде отговор на същите въпроси, които са били предмет на изследване от назначените от първоинстанционния съд експертизи, но като извърши проверка на оригиналния кадастрален и регулационен план, съхраняван в О. Г. а не на копие от същия, поради съмнение, че в плана била извършена нерегламентирана поправка на регулационната граница на УПИ .........., която се явява и граница на урбанизираната територия. Това искане е обсъдено от въззивния съд. Като е съобразил, че за установяване на границите на населеното място и на южната регулационна граница на УПИ ..........пред първата инстанция са изслушани едно основно и две допълнителни заключения на вещото лице, които дават отговор на поставените от страните въпроси, съдът е отказал да назначи исканата експертиза, като е посочил, че обследването на границите въз основа на копие от плана не опорочава експертизата, т. е. в рамките на правомощията си по чл. 266, ал.3 и чл. 201 ГПК въззивният съд е преценил, че не се налага допускане на повторна експертиза, тъй като приетите в първата инстанция заключения са ясни, обосновани и не пораждат съмнение в истинността на съдържащите се в тях фактически констатации. Поради това не може да се приеме, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 266, ал.3 във вр. с чл. 201 ГПК. На следващо място, въззивният съд е издал на жалбоподателите исканото удостоверение, чрез което да се снабдят с други писмени доказателства-протоколи за определяне на граници от фирмата, изработила плана за земеразделяне, след като в първата инстанция е било установено, че такива доказателства не са налични в О. Г. в ОСЗ-Г. и в МЗХГ. По този начин съдът е изпълнил задължението си да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна.

В обобщение, не са налице сочените от жалбоподателите основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по касация на основание чл. 78, ал.3 ГПК направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 600 лв., съобразно заявеното с отговора на касационната жалба искане за присъждането им и представените доказателства, че същите действително са направени.

Водим от гореизложеното. съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1 от 19.01.2021 г. по в. гр. д. № 326/2020 г. на Силистренския окръжен съд.

ОСЪЖДА А. К. И. и Ш. М. М. да заплатят на Д. К. М. и А. М. М. сумата 600 /шестотин/ лв. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: