ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370

гр. София, 29.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от Р. Б. Ч. касационно търговско дело № 20238003900557 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на Р. Ж. Б. - адв. С. П. против определение № 260713/23.12.2022 г. по гр. д.№ 5267/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от същата, на основание чл.248 ал.1 ГПК , молба за допълване на постановеното по делото решение № 261390/21.04.2022 г., с присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Оспорва се правилността на определението на Софийски градски съд, с позоваване на формирана практика на касационна инстанция, според която не е необходимо сключването на изричен писмен договор за предоставяне на безплатна правна помощ, стига съгласието на упълномощител и упълномощен, за предоставяне на такава, да е установимо по делото / в случая от изявлението на пълномощника и съдържанието на пълномощното, изходящо от страната / , да е предоставена правната помощ, да не са оспорени предпоставките на чл.38 ал.2 т.1 от ЗАдв. за нейното предоставяне или ако са били оспорени, доказателства за наличието им да е установимо по делото / в случая не са оспорвани / . Жалбоподателят счита, че първоначалното назначаване на служебен защитник на Р. Б. е ирелевантно за уважаване на молбата, доколкото е установимо, че същият е абдикирал от задълженията си на процесуален представител на страната и същата е била защитавана, в хода на производството пред въззивна инстанция, от адв. П. .

Ответната страна - „Обединена българска банка „ АД – оспорва допустимостта на частната жалба, на основание чл. 248 ал. 3 пр. второ ГПК, изхождайки от необжалваемостта на въззивния акт, съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК. В евентуалност излага съображения и за неоснователност на частната жалба .

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че подадената частна жалба е недопустима, на основание чл. 248 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. първо ГПК.

Единна и непротиворечива е формираната от ВКС практика по приложението на чл. 248 ал. 3 ГПК , относно обжалваемостта на определение по чл. 248 ал. 1 ГПК, постановено от въззивен съд – за допълване или изменение на въззивно решение, в частта относно разноските, при касационна необжалваемост на въззивното решение, в следния смисъл : Когато въззивното решение подлежи на касационен контрол, на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 във връзка с чл. 248 ал. 3 ГПК подлежи и определението за изменение на решението на въззивния съд, в частта за разноските. Когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, определението за изменение на това решение, в частта за разноските, не подлежи на обжалване, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Поради това, че в случая въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 т.1 пр. първо вр. с чл.113 ГПК, тъй като е постановено по иск срещу потребител, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с цена под 5 000 лева, определението на Софийски градски съд, постановено по молбата на процесуалния представител на Р. Б. – адв. П., по чл. 248 ГПК, за изменение на въззивното решение, в частта за разноските, не подлежи на обжалване / в този смисъл определение по ч. т.д.№ 1066/2015 г. на ІІ т. о. , потвърдено с определение по ч. т.д.№ 1997/2015 г. на ІІ т. о, определения по ч. гр. д.№ 871/2019 г. на ІІІ г. о., ч. гр. д.№ 255/2021 г. на І. г. о. , ч. т.д.№ 177/2017 г. на І т. о. , ч. гр. д.№ 865/2015г. на ІІІ т. о. , ч. т.д.№ 1782/2017г. и ч. т.д.№1783/2017 г. на І т. о. на ВКС /. Нормата на чл. 248 ал. 3 пр. второ ГПК е специална спрямо нормата на чл. 274 ал. 4 ГПК, поради което и от последната не може да се обоснове извод, че само касационната / но не и въззивната / обжалваемост на определения по реда на чл. 248 ГПК, е изключена при касационна необжалваемост на въззивния акт, постановен по същия спор, съгласно чл. 248 ал. 3 пр. второ ГПК. Несъстоятелно е позоваването на т.24 от ТР № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като задължителните указания в същата касаят реда за произнасяне на касационна инстанция, в случай на допустимо атакувано пред нея определение по чл.248 ГПК / предвид касационна обжалваемост на изменения по реда на чл.248 ГПК съдебен акт / - по чл. 274 ал. 2 или по чл. 274 ал. 3 ГПК – с обосноваване на основания за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, но не и приложението на чл. 248 ал. 3 пр. второ ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на процесуалния представител на Р. Ж. Б. - адв. С. П., против определение № 260713/23.12.2022 г. по гр. д.№ 5267/2019 г. на Софийски градски съд. Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната, с частна жалба, пред друг състав на Върховен касационен съд .