Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: П. П. А. Р. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 3452/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. И. К., чрез пълномощника му адвокат Рангелова, срещу Решение № 293 от 23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 280/2023 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният от него иск.

Ответната страна Национална агенция за приходите взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Перник се е развило по исковата молба на Р. И. К. против Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, влошаване на здравословното състояние, придружено с болки и страдания, притеснение, емоционална нестабилност, страх и малоценност, причинени от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - Ревизионен акт № Р-22002216009306-091-001 от 13.03.2018 г., издаден от М. А. К. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и С. М. М. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че не е установено от доказателствата по делото да е причинена неимуществена вреда, като пряка и непосредствена последица от отменения административен акт.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност.

Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че по делото е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността налице е отменен по съдебен ред ревизионен акт.

При установената по делото фактическа обстановка необоснован и при неправилно приложение на закона е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност и недоказаност на предявения иск за претърпени от отмяната на този акт неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в причинен стрес, влошаване на здравословното състояние, придружено с болки и страдания, притеснение, емоционална нестабилност. Предявеният от К. иск се основава на отменен по съдебен ред ревизионен акт, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, с който във връзка с извършена ревизия на представляваното от него дружество на основание чл. 19, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е установена отговорността му за публични задължения, представляващи невнесени задължения за данък добавена стойност за данъчни периоди 01.12.2009 г. и от 01.03.2010 г. до 01.01.2011 г. в размер на 306 021.43 лв. главница и лихви. Неправилно е прието от административния съд, че поради диагностицирането на К. със заболяване [заболяване] още през 2006 г. и наличието на [заличен текст], сочените неимуществени вреди са останали недоказани. В исковата молба са изведени обстоятелства, че именно с оглед заболяванията, които е имал и проточилите се за дълъг период от време административни и съдебни производства, здравословното му състояние се е влошило и е преживял редица негативни емоции. Макар ищецът да е имал множество заболявания преди започването на ревизионното производство, съдът неправилно не е преценил стресът, несигурността и напрежението от необходимостта за водене на административно и съдебно производство на две инстанции при така установеното му състояние. В настоящият случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, при установеното по делото от писмените и гласните доказателства. Не може да се приеме, че вредите не са доказани по категоричен начин, предвид наличието на наказателно производство, приключило с присъда спрямо К. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 52 от Наказателния кодекс. Видно от събраните доказателства това производство е приключило на 12.03.2019 г., като е изминал дълъг период от време от постановяване на присъдата до отмяната на административния акт. Несъмнено така издаденият незаконосъобразен ревизионен акт, се е отразил негативно както върху здравословното, така и върху психическото му състояние.

По силата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Именно в пряка причинна връзка с издадения и отменен административен акт, ищецът е претърпял установените неимуществени вреди.

Относно размера на дължимото се обезщетение.

На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, периодът и интензитетът, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените вреди със сума в размер на 5000 лева за периода от влизане в сила на решението за отмяна на ревизионния акт 23.02.2023 г. до датата на подаване на исковата молба 11.08.2023 г.

Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил неправилно закона, поради което решението му следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Р. И. К. против Национална агенция за приходите иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 5000 лева, за периода от 23.02.2023 г. до 11.08.2023 г., като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск в посочения размер, ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции, е основателно за сума в размер на 15 лева заплатени държавни такси и такава в размер на 502,50 лева адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска при приложението на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ или общо сума в размер на 517,50 лева.

Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е основателно. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, при приложението на чл. 37 от ЗПП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 293 от 23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 280/2023 г. по описа на Административен съд Перник, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. И. К. против Национална агенция за приходите иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди със сума в размер на 5000 (пет хиляди) лева, за периода от 23.02.2023 г. до 11.08.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 11.08.2023 г. до окончателното й изплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Р. И. К., [ЕГН] обезщетение в размер на 5000 (пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, за периода от 23.02.2023 г. до 11.08.2023 г., , причинени от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - Ревизионен акт № Р-22002216009306-091-001 от 13.03.2018 г., издаден от М. А. К. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и С. М. М. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, ведно със законна лихва върху сумата от 11.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 293 от 23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 280/2023 г. по описа на Административен съд Перник в останалата му част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Р. И. К., [ЕГН] сума в размер на 517,50 (петстотин и седемнадесет лева и петдесет стотинки) лева, съставляваща разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Р. И. К., [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА