1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3350

гр. София, 02.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1470/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 1545 от 14.12.2022 г. на Апелативен съд – С., постановено по в. гр. д. № 1096/2022 г. е :

- потвърдено решение № 260229 от 18.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3637/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ВИТА ВД Е. против Прокуратурата на Р. Б. иск за разликата над 5933. 68 лв. до 37 223 лв., претендирани като имуществена вреда, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и за разликата над 182. 23 лв. до 9821. 66 лв. – мораторна лихва за периода от 11.08.2015 до 15.03.2018 г.;

- отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът на ВИТА ВД Е. против Прокуратурата на Р. Б. за присъждане на сумата от 5933. 68 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата от 182. 23 лв. - мораторна лихва за периода от 11.08.2015 до 15.03.2018 г., като е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на „ВИТА ВД Е. сумата от 5933. 68 лв., представляваща имуществена вреда, определена като загуба от разликата в пазарната стойност на вещите, иззети с постановление за претърсване и изземване на 05.10.2016 г. и върнати на 27.11.2017 г. по пр. пр. № 02267/2016 г. на Районна прокуратура – В., на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД и сумата от 182. 23 лв. -мораторна лихва за периода 05.10.2016 - 27.11.2017 г.;

- потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ДЕНИМ ВД Е. против Прокуратура на Р. Б. осъдителен иск за разликата над 6267. 52 лв. до 39315 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и за разликата над 192. 47 лв. до 10373. 66 лв. – мораторна лихва за периода от 11.08.2015 до 15.03.2018 г.;

- отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ДЕНИМ ВД Е. против Прокуратура на Р. Б. осъдителен иск за сумата от 6267. 52 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата от 192. 47 лв. - мораторна лихва за периода от 11.08.2015 до 15.03.2018 г. и е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на ДЕНИМ ВД Е. сумата от 6267. 52 лв., представляваща имуществена вреда, определена като загуба от разликата в пазарната стойност на вещите, иззети с постановление за претърсване и изземване на 05.10.2016 г. и върнати на 27.11.2017 г. по пр. пр. № 02267/2016 г. на Районна прокуратура В., на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 15.03.2022 г. до окончателното й и сумата от 192. 47 лв. - мораторна лихва за периода от 05.10.2016 до 27.11.2017 г.;

- потвърдено решение № 260229 от 18.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3637/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на В. Г. Т. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 05.10.2016 г. до окончателното изплащане на присъдената сума и в частта, в която е отхвърлена претенцията за разликата над присъдената сума до претендираната от 40 000 лв.;

- потвърдено решение № 260229 от 18.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3637/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на С. Л. А. - Т. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 05.10.2016 г. до окончателното изплащане на присъдената сума и в частта, в която е отхвърлена претенцията за разликата над присъдената сума до претендираната от 40 000 лв.

В установения от закона срок против решението на въззивния съд в осъдителната му част е постъпила касационна жалба от Прокуратура на Р. Б.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси :

1. Налице ли е произнасяне по непредявен иск, респ. постановяване на недопустимо решение във въззивното производство, когато правните изводи на съда следват от фактически обстоятелства, ненаведени в исковата молба и различни от тези, установени в първоинстанционното производство? Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 1 и 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

2. Подлежат ли на обезщетяване предполагаемите или хипотетичните вреди? Разликата в стойността на една вещ към момента на изземване и стойността на същата към момента на връщането й от органите на досъдебното производство представлява ли сама по себе си достатъчно основание за присъждане на обезщетение за действително претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на печалба? Ако да, то обезщетението следва ли се, ако в исковата молба не е заявена такава претенция и не е формулиран съответен петитум? Сочи се противоречие на изводите на съда с Тълкувателно решение № 3/13.01.2023г. по тълк. д. № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС.

3.Допустимо ли е неимуществени вреди на физически лица да се отъждествяват с неимуществени вреди на лица - управители на търговски дружества?

4. Несъответствието между постановен диспозитив и мотивите води ли до недопустимост на решението?

Касаторът навежда и доводи за наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2, предл. трето ГПК.

В. Г. Т. лично и като управител на „Вита ВД“ Е. и С. Л. А. – Т. лично и като управител на „Деним - ВД“ Е., чрез адв. Х., са обжалвали решението на въззивния съд в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение. Поддържа се, че размерите на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди са определени, без съдът да е взел предвид всички релевантни факти.

От Прокуратура на Р. Б. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими. Същите са подадени от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд .

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че двете търговски дружества – ищци извършват търговска дейност в централната част на [населено място]- търгуват със спортни стоки - дрехи и обувки. На 05.10.2016 г. е извършено претърсване и изземване в търговските обекти на ищците, което процесуално - следствено действие не е било одобрено от съда. На 27.10.2016 г. Прокуратурата е отказала да върне иззетите веществени доказателства. Постановлението за отказ е обжалвано пред Видински районен съд, който е оставил без уважение искането за неговата отмяна. На 22.06.2017 г. Прокуратурата отново е отказала да върне иззетите веществени доказателства. С постановление № 02267/2016 г. от 27.11.2017 г. е прекратено наказателното производство и на основание чл. 111, ал. 2 вр. Ал. 1 от НК иззетите вещи са върнати по списък на представляващите търговките дружества.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел за установено, че двамата ищци - физически лица живеят и работят в [населено място] отдавна, развиват търговия с вносни стоки и са добре познати в града. За извършеното претърсване и изземване свидетелите узнали от медии и социалните мрежи. Двамата ищци тежко понесли загубата на авторитета, който имали като честни търговци, а бизнесът им с търговия на маркови дрехи бил поставен под съмнение относно оригиналността на стоката, която предлагали. В резултат на силния стрес се наложили медицински прегледи в [населено място], а здравословното състояние на ищцата според свидетеля било необратимо. Съдът е посочил, че от медицинската документация се установява, че и на двамата ищци е поставена диагноза – посттравматично стресово разстройство, за което е предписано лечение с медикаменти.

Съдът е приел, че от заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че пазарната стойност на иззетите вещи към датата на изземването им - 05.10.2016 г. е 30 971 лв. за вещите на Вита ВД Е. и 32 712 лв. за вещите на Деним – ВД Е., а към датата на връщането им е 25 037. 32 лв. за вещите на Вита ВД Е. и 26 444. 48 лв. за вещите на Деним – ВД Е.. Съдът е приел, че от съотношението между двете стойности следва, че загубата в пазарната стойност на вещите е в размер на 5 933. 68 лв. за Вита ВД Е. и 6267. 52 лв. за Вита ВД Е..

За да направи извод за частична основателност на исковите претенции за присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът е изложил мотиви, че е налице противоправно деяние – изземване на стоки, като ответникът не е представил доказателства за законосъобразност на процесуалното действие. За същите е постановен изричен отказ за връщането им, държани са в продължение на две години с мотив, че представляват веществени доказателства, обект на изследване за осъществен състав на престъпление. След установяване на автентичността им, наказателното производство е прекратено като несъставомерно. Съдът е посочил, че ищците са въвели фактическо твърдение за тяхното унищожаване, т. е. погиване на веща или привеждането й в такова състояние, в което тя губи своето предназначение или търговския си вид и не може да бъде реализирана каквато и да е полза от нея и в тяхна тежест е било да ангажират доказателства, че вещите след връщането им са в такова състояние, което да определя невъзможността им да бъдат ползвани като стока за продажба, което обаче не са сторили. Въз основа заключението на вещото лице, въззивният съд е приел, че в случая се установява обедняване, свързано с овехтяване на стоките в периода, в който те са имали качеството на веществени доказателства, т. е. исковете са доказани за сумата от 5 933. 68 лева за Вита ВД Е. и сумата от 6267. 52 лева за Деним ВД Е..

За да намери за частично основателни претенциите за неимуществени вреди, съдът е изложил мотиви, че макар и да не са собственици на вещите, физическите лица, представляващи дружествата, носят отговорност за управлението им. Съдът е отчел, че физическите лица не са привлечени към наказателна отговорност, но същевременно в продължение на две години са били в очакване относно качеството, в което ще участват в него, като образуването на делото срещу неизвестен извършител е следствие от липсата на доказателства за обективната страна на изпълнителното деяние. Направен е извод, че в продължение на две години, физическите лица - ищци са били противоправно лишени от правото да управляват собствеността на дружествата, които представляват и под угрозата да бъдат привлечени към наказателна отговорност.

С оглед тези мотиви на съда не са налице сочените от касатора Прокуратура на Р. Б. основания по чл.280, ал.1,т.1 и ал.2 , предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият правен въпрос касае допустимостта на въззивното решение. Същият е обоснован с доводи, че въззивният съд е присъдил обезщетения на двете търговски дружества - ищци, равняващи се на разликата в стойността на вещите към момента на изземването и към момента на връщането им, а исковата претенция е за цялата стойност на вещите, които според ищците са унищожени.

Съдът в съответствие с принципа на диспозитивното начало, визиран в чл. 6 ГПК, дължи произнасяне по предмета на спора, с който е бил сезиран. Предметът на спора се определя чрез страните, правопораждащите юридически факти и петитума, като не е произнасяне извън предмета на спора, ако съдът присъди по-малко, отколкото е поискано. В случая фактическите твърдения, изложени в исковата молба и тези за уточнението й, са че вещите са върнати на ищцовите дружества, но поради съхранението им в неподходящи условия са унищожени и непродаваеми, като е поискано да се присъди паричната им равностойност. Т.е. не се поддържа, че вещите физически са били унищожени и изобщо не съществуват, а че са предадени на ищците в състояние, непозволяващо да бъдат ползвани като стоки за продажба. Въззивният съд, приемайки че тези твърдения са недоказани и присъждайки обезщетения, представляващи разликата в стойността на вещите към момента на изземването и към момента на връщането им, е присъдил по - малкото в рамките на заявения предмет на спора. Следователно в случая не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно касаторът поддържа по този въпрос и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с мотив, че по приложението на чл. 269, изр.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В последното е прието, че по отношение преценката правилността на първоинстанционното решение, служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, като въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В случая не се констатира въззивният съд да е процедирал в разрез с това разрешение, защото се е произнесъл по въведените в жалбата доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд, за недоказаност на исковите претенции, не може да обоснове допускане до касационно обжалване, тъй като касае преценка правилността на решението, която не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК.

По въпроса, поставен в т.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се констатира противоречие на изводите на съда с Тълкувателно решение № 3/13.01.2023г. по тълк. д. № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС, според което на обезщетяване подлежат само реалните вреди. Въззивният съд не е приел, че подлежат на обезщетяване хипотетични вреди, а напротив изложил е мотиви, че претърпените вреди са реални и те се изразяват в овехтяването на стоките в периода, в който са били при ответника. Въпросът, касаещ начина на определяне на дължимото се обезщетение, е такъв по правилността на изводите на съда относно начина на определяне на обезщетението, която правилност не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК .В последната си част въпросът е идентичен с този, формулиран в т. 1 и по него не следва да се допуска касационно обжалване по вече изложените съображения относно предмета на спора, с който е бил сезиран съдът и по който се е произнесъл.

По третия въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване.Касаторът не е посочил практика на ВКС, в противоречие с която счита, че въззивният съд е определил размера на обезщетенията за неимуществени вреди на ищците – физически лица, вземайки предвид и преживените от тях неудобства поради невъзможността им да управляват собствеността на дружествата, които представляват. Не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Относно критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди при деликт е налице трайна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване. Според разясненията, дадени в ППВС № 4 от 23.X..1968 г. понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране в практиката на ВКС /решение № 3 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 637/2011 г., III г. о.; решение № 60251 от 19.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 281/2021 г., IV г. о./ се приема, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят и уронването на доброто име на ищеца и засягането на професионалната му репутация и реализация. Т.е. въззивният съд като е съобразил всички установени факти, релевантни за определяне справедливия размер на обезщетенията, вкл. и притесненията и неудобствата във връзка с осъществяваната от физическите лица – ищци търговска дейност, вкл. и в качеството им на управители на търговски дружества, не се е отклонил от практиката на ВКС.

Четвъртият въпрос, така както е поставен от касатора, сочи на поддържано от него основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК - вероятна недопустимост на решението, която хипотеза в случая не е налице, тъй като въззивният съд се е произнесъл по предмета на спора, с който е бил сезиран. Следва да се отбележи, че е трайна и безпротиворечива практиката на ВКС, че несъответствието между формираната от съда воля в мотивите на съдебното решение и постановения диспозитив, няма за последица недопустимост на решението, а съставлява очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл. 247 ГПК. По настоящето дело не се констатира да е налице такова несъответствие, защото диспозитивът на съдебното решение относно вида и размера на причинените на всеки един от ищците вреди съответства на формираната за това воля. Несъгласието на ответника с изводите на съда относно фактите, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съставлява довод за неправилност на съдебното решение, по който не се дължи произнасяне в производството по чл. 288 ГПК.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по касационната а жалба на В. Г. Т. лично и като управител на „Вита ВД“ Е. и на С. Л. А. – Т. лично и като управител на „Деним - ВД“ Е. .

В изложението към касационната жалба не е формулиран нито един правен въпрос (материален или процесуален) като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението, съдържа дословно повторение на касационната жалба, без да е поставен нито един конкретен правен въпрос. Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд има правомощие да квалифицира и конкретизира, но не и да извежда правния въпрос от доводите в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1545 от 14.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1096/2022 г. по описа на Апелативен съд – С..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: