Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: К. К. Т. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията Т. Д. по административно дело № 6765/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. и В. Г. от гр. Ботевград, чрез процесуален представител адв. Г. Д., против решение № 657/23.05.2023г., постановено по адм. дело № 1248/2022 г. по описа на Административен съд София-област. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва правните изводи на съда и счита, че обжалваната заповед на областния управител, издадена на основание чл. 80 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е незаконосъобразна. Поради това моли за отмяната на обжалваното решение, както и на заповедта за изземване на имота - частна държавна собственост. Претендира присъждането на направените съдебни разноски и за двете инстанции.

Ответникът областен управител на Софийска област, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - София-област е отхвърлил жалбата на Г. Г. и В. Г. срещу заповед №ОА-326/10.11.2022г., изменена със заповед №ОА-328/14.11.2022г. на областния управител на област София, с която на основание чл. 31, ал.1, т.3, чл.32, ал.1 от Закона за администрацията във връзка с чл. 80 от Закона за държавната собственост(ЗДС) е иззет имот частна държавна собственост.

За да постанови този резултат, съдът приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и е постановен при правилно приложения на материалния закон. При издаването му не са били допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и мотивиращи неговата отмяна.

Съдът приел, че с обжалваната заповед областният управител на Софийска област на основание чл. 80, ал. 1, предл. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е наредил изземването на недвижим имот - частна държавна собственост, за който е съставен АДС № 5371/20.03.2018 г., с идентификатор №05815.307.271 по КККР на вилна зона [заличен текст], гр. Ботевград, общ. Ботевград, с площ 783кв. м., поради нереализирано право на строеж. Установил е, че с договор от 09.03.1989г. е отстъпено право на строеж на Г. Г. и В. Г. по отношение на описаното държавно място. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че уреденото право на строеж не е реализирано законосъобразно в петгодишния срок и следователно е погасено. Относно материално правния спор за собственост по отношения на процесния имот съдът е приел, че процесната заповед е издадена преди подаване на исковата молба пред Районен съд Ботевград, поради което не може да се направи извод за наличие на спор за материално право към момента на издаване на заповедта за изземване.

Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, решаващият съд е достигнал до верни правни изводи.

Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, с посочени фактически и правни основания за изземване на имота. Процесният акт съдържа подробно описание на развилите се правоотношения по повод отстъпеното право на строеж в имота - държавна собственост, както и обстоятелствата, наложили неговото изземване на основанието по чл. 80, ал. 1 ЗДС. Съгласно посочената разпоредба, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. Установено по делото, е че предмет на изземване е имот частна държавна собственост, за който е налице съставен Акт за държавна собственост 5371/20.03.2018 г., утвърден от областния управител на Софийска област /стр. 40 от делото/.

Безспорно установена е и втората предпоставка за приложение на чл. 80, ал. 1 ЗДС - към датата на постановяване на обжалваната заповед Г. Г. и В. Г. държат процесния имот без правно основание, т. е. на отпаднало такова. Липсата на правно основание се обосновава от обстоятелството, че касаторите не са реализирали учреденото им с договор от 09.03.1989г. право на строеж върху държавна земя в предвидения от закона срок, поради което на основание чл. 67, ал. 1 ЗС същото е погасено по давност в полза на собственика на земята. За да се приеме, че правото на строеж не е погасено поради неупражняване, е необходимо да е налице законно изграден строеж, т. е за вилната сграда да има одобрени за целта строителни книжа. В настоящия случай се установява, че върху имота има преместваем фургон, който не може да се категоризира като строеж по смисъла на ЗУТ.

На следващо място, законосъобразно съдът е приел, че съответствието на административният акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. От доказателствата по делото не се установява наличието на висящ спор за собствеността на процесния имот към датата на издаване на обжалваната заповед- 10.11.2022г., тъй като исковата молба, с която е предявен положителен иск за собственост от двамата касатори, е подадена на 28.11.2022г.

Ето защо касационната инстанция намира, че не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК и решението следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и предявеното от процесуалния представител на областния управител на Софийска област искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателно. Касационните жалбоподатели следва да заплатят юрисконсултско възнаграждение, което при спазване на разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП, съдът определи в размер на 200 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 657/23.05.2023 г., постановено по административно дело № 1248/2022 г. на Административен съд София-област.

ОСЪЖДА Г. Г. и В. Г., и двамата от гр. Ботевград, да заплатят на Областна администрация на област София сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени разноски за настоящата съдебна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА