Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 3479/2024 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 (ОПОС), чрез пълномощник, против решение № 490 от 18.01.2024 г., постановено по адм. д. № 10187/2023 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение № 156/01.08.2023 г. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че с оспорения акт органът е съобразил наложена преди заявеното искане за плащане финансова корекция и на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ я е извършил, т. е. е предприел действия по изпълнение на решение за финансова корекция, като обстоятелството дали решението за финансова корекция е влязло в сила е ирелевантно, доколкото същото има предварително изпълнение по закон. Иска отмяна на решението, като неправилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
О. А. „Пътна инфраструктура“ не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона.
Първоинстанционният съд е установил, че между Агенция „Пътна инфраструктура“ и ръководителя на УО на ОПОС е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Превенция и противодействие на свлачищните процеси по републиканска пътна мрежа – Фаза 2“. На 16.02.2023 г. бенефициерът е подал искане за междинно плащане № 11 по договора, по което органът се е произнесъл с решение от 02.03.2023 г. С т. 2 от решението е извършена финансова корекция и не е одобрено възстановяването на бенефициера на сума в размер на 5 967,00 лв. от БФП от верифицираните разходи в размер на 23 868,00 лв. по фактура № 1000000222 от 02.12.2022 г. по дейност №5 "Строителен надзор" от бюджетни редове 17.1., 39.3. поради финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нередността разходи по договор № РД-36-18 от 19.11.2020 г. с изпълнител „СНИК“ ЕООД, определена с решение от 11.03.2021 г. на ръководителя на УО.
С решение № 118 от 19.06.2023 г. ръководителят на УО на ОПОС е оттеглил решението от 02.03.2023 г., в частта му по т. 2 и изцяло решение от 04.05.2023 г., с което искането на бенефициера за верификация на средства в размер на 5 967,00 лв. по фактура № 1000000222 от 02.12.2022 г. е прието за недопустимо. Решението от 19.06.2023 г. като необжалвано е влязло в сила.
С решение № 124 от 29.06.2023 г. ръководителят на УО на ОПОС е определил на Агенция „Пътна инфраструктура“ финансова корекция в размер на 25% върху поисканите за възстановяване разходи по договор № РД-36-18 от 19.11.2020 г. с изпълнител „СНИК“ ЕООД.
С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 156 от 01.08.2023 г. ръководителят на УО на ОПОС на основание чл. 99, т. 2 АПК е възобновил административното производство по издаване на решение за верификация от 02.03.2023 г. за резултата от приключилия процес на верификация на искане за плащане на междинно плащане № 11 от 16.02.2023 г. в частта по т. 2 от същото, релевантна към постановено намаляване на основание чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ на размера на верифицираната сума с 5 967,00 лв. от БФП от верифицираните разходи в размер на 23 868,00 лв. по фактура № 1000000222 от 02.12.2022 г. по дейност № 5 "Строителен надзор" от бюджетни редове 17.1., 39.3. по договор № РД-36-18 от 19.11.2020 г. с изпълнител „СНИК“ ЕООД. Административният орган е посочил, че решението от 11.03.2021 г. на ръководителя на УО за определяне на финансова корекция е отменено с влязло в сила решение на ВАС по адм. дело № 3332/2022 г. Предвид направените констатации административния орган е приел, че е изпълнено съдържанието на основанието за възобновяване, посочено в чл. 99, т. 2 АПК.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Обосновал е извод, че няма нормативно установена възможност за възобновяване на производство по оттеглен акт, а повторното му издаване може да бъде осъществено само при нови обстоятелства. С тези мотиви е отменил оспорения акт като незаконосъобразен.
Решението е правилно.
Съответен на фактите и закона е изводът на съда, че производството по чл. 99 и сл. АПК се е развило незаконосъобразно. Производството по чл. 99 АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие с принципите на законност и съразмерност на субектите, определени в чл. 100 АПК, правен инструмент за преразглеждане на въпроса, решен с акта. Тази правна възможност, тъй като посяга на невъзможността да се постави отново за разглеждане материалноправният въпрос, предмет на приключилото производство и на издадения акт, законодателят е допуснал при лимитативно изброени правни предпоставки - чл. 99, т.1 - 7 АПК. Само когато тези предпоставки са налице, органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос. С производството по възобновяване законодателят цели да преодолее допусната неправилност на акта към момента на неговото произнасяне.
С оспорения административен акт ръководителят на УО е възобновил производството по издаване на решение за верификация от 02.03.2023 г., в частта му по т. 2, което е оттеглено (в същата част) с решение № 118 от 19.06.2023 г. Решение № 118 от 19.06.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС е влязло в сила, съответно административният акт, възобновяването на чието производство се цели, в частта му по т. 2 не съществува в правния мир, както правилно е посочил административният съд. За да е налице възможност за възобновяване на административното производство е необходимо да има влязъл в сила индивидуален или общ административен акт. В случая актът в частта, в която производството се цели да бъде възобновено, е оттеглен с влязъл в сила административен акт, т. е. не е изпълнена първата предпоставка за образуване на производство по реда на чл. 99 и сл. АПК.
От установените по делото факти и обстоятелства съдът е достигнал до правнообоснован извод, че след като няма влязъл в сила индивидуален административен акт, то не е налице възможност за неговото преразглеждане в производство по чл. 99 АПК.
По изложените съображения обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 490 от 18.01.2024 г., постановено по адм. д. № 10187/2023 г. на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА