Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: СТЕФКА КЕ. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 3484/2024 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. А., чрез неговия пълномощник срещу решение № 326 от 14.02.2024 г. по адм. дело № 393/2023 г. на Административен съд – Сливен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени издадената от ответника заповед и да се присъдят в негова полза разноски за двете инстанции.

Ответникът – министърът на вътрешните работи не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. К. А. срещу заповед № 8121К-12899/16.10.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 , чл. 204, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (З[Фирма 2]) на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в[Фирма 2] за длъжността главен инспектор, началник на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление (РУ) Н. З. при ОД[Фирма 2] Сливен, поради извършено тежко дисциплинарно нарушение „неизпълнение на разпоредбите на този закон“ - чл. 150, ал. 2 З[Фирма 2] във връзка с т. 13, б. „м“, т. 55, пр. първо и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в[Фирма 2], както и за „заплаха спрямо подчинен“ по чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт. 2 З[Фирма 2].

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 З[Фирма 2] за налагането на всички наказания по чл. 197 З[Фирма 2] за служител на ръководна длъжност – министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 210, ал. 1 З[Фирма 2]. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Дисциплинарно-наказващият орган е дал възможност в изпълнение на изискването по чл. 206, ал. 1 З[Фирма 2] на държавния служител да се запознае с материалите по дисциплинарното производство и от страна на уволнения са депозирани писмени обяснения. Заповедта е постановена в двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 З[Фирма 2], съгласно който за тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Административният акт е издаден в съответствие с материалните норми и целта на закона. Наказаният служител е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на служителите в[Фирма 2], като е осъществил психически тормоз спрямо служителя Б. Б., като в присъствието на други служители е отправял обидни реплики и заплахи спрямо него, от които подчинения е изпитал страх и безпокойство, почувствал се е унизен и застрашен и е накърнено достойнството му. Събраните в дисциплинарното производство показания на служителите Д. Д., Б. Б., П. Е., И. Г. и П. М., както и дадените в съдебно заседание показания на Д. Д. и Б. Б. категорично подкрепят този извод. Тези показания не могат да се опровергаят от сведения от неприсъствали на инцидента служители или от изразени от тях положителни оценки за характера на А..

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че съгласно представена кадрова справка оспорващият К. К. А. е служител в структурата на[Фирма 2] от 23.02.2006 г., като конкретно е на заемания към издаването на оспорената заповед пост от 14.11.2022 г. Присъждани са му звания, награждаван е с писмени похвали и парична награда и не му е налагано дисциплинарно наказание. Според представени по делото протоколи от 15.01.2018 г. и 14.11.2022 г., А. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в[Фирма 2]. Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е образувано с издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от З[Фирма 2] заповед № 8121К-4750 от 26.05.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, по повод постъпили данни за извършено от оспорващия тежко дисциплинарно нарушение „заплаха спрямо подчинен“ - чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. трети, алт. втора от З[Фирма 2]. Определеният с тази заповед дисциплинарно разследващ орган е изготвил Обобщена справка УРИ: 349р-31182 от 12.09.2023 г. до министъра на вътрешните работи с резултатите от извършеното разследване. Съгласно справката, пресъздадено и в оспорената заповед, от момента на изтичане на неговото преназначаване и връщането му на стария пост на 14.11.2022 г., К. К. А. в качеството на ръководител е започнал да проявява неетично отношение към младши инспектор Б. Б., изразяващо се в отправяне на закани, заплахи и обиди към подчинения служител. През месец ноември на 2022 г. в своя кабинет А. е заявил на младши инспектор Б. Б., в присъствието на старши инспектор Д. Д., И. Г. и инспектор П. Е. „Б. да спре да тормози приятелите ми“, „(Б.) да се съобразява кого спира и на кого пише актове“. А. казал на Б., да внимавал кого спира за проверка и спрямо кого взема административно отношение по ЗДвП; попитал е Б. „Не знаеш ли, че с П. П. сме като братя. Докато ме е нямало си се занимавал със зет му И. И., не съм присъствал на случилото се, но внимавай. Повече не искам да се занимаваш със семейството на П. П. ... Спираш всички граждани, като равни, което не е редно ... Глобяваш само хората на А., но ще си изпатиш“, „Внимавай какви ги вършиш“. През м. март 2023 г. в РУ Н. З. А. е проявил неетично и грубо отношение към Б. по повод заснемане на неговия автомобил, в присъствието на младши автоконтрольор П. М., като отправил, закана и обидни думи към Б.. Съответно Б. е споделил на прекия си началник старши инспектор Д. за случилото се и за намерението си да потърси нова работа „защото се страхувал“ и е възприел поведението на А. като обиждащо и накърняващо достойнството му, но в крайна сметка прекия му ръководител Д. го е разубедил. На 25.04.2023 г., пред Д., А. се заканил, че той и Б. ще бъдат уволнени до две седмици, защото се занимават с приятелите му; уточнил, че няколко пъти го е „предупредил“ кого да не спира, а той продължавал да прави обратното „Б. ще ме следи с личния си автомобил, ще преследват и спират мои приятели, уважавани хора с честен бизнес, този път наистина ще хвърчите, „ще ви изрина от тук“, „ще се наложи да си платите“, „до две седмици ще си търсите друга работа, много сте сбъркали, всички документи вече са на бюрото на премиера, чрез моите приятели от Пловдив“ (визирайки Б. и Д.)“, „едвам се стърпявам да не го пребия (относно Б.). На 16.05.2023 г., в РУ Н. З. А., в присъствието на инспектор И. Г. и инспектор П. Е., се обърнал към Б. с думите: „Ти няма ли да се спреш да докладваш в Сливен, доносник, предател“, по повод инцидент с инспектор Д. Д., за който началникът на районното управление научава от директора на ОД[Фирма 2] – Сливен, а не по надлежния ред. С Покана рег. № 8121 р-20225 от 02.10.2023 г. министърът на вътрешните работи е предоставил възможност на главен инспектор А. да представи своите писмени обяснения или възражения по резултата от проведеното дисциплинарно производство. По делото са събрани и свидетелски показания от други служители от районното управление, които в по-голямата част са неотносими към спора, тъй като не представляват лични възприятия за описаните в дисциплинарното производство изказвания на наказания служител.

Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. В този смисъл изводът му за материална законосъобразност на обжалваната заповед се споделя и от касационната инстанция. Съдът правилно е установил, че са доказани фактите, на които органът е основал налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“. Направените в протеклото дисциплинарно производство констатации за отправени от страна на полицейския служители заплахи, закани и непристойно поведение към подчинен, изпълняват съставите на допуснати нарушения на чл. 150, ал. 2 З[Фирма 2]: във връзка с т. 13, б. „м“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в[Фирма 2] (ЕК) – недопускане на тормоз на работното място, да не се допуска и да не се толерират деяния спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание; във връзка с т. 55, пр. 1 ЕК - зачитане достойнството и правата на подчинените служители; във връзка с т. 67 – в отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер. Фактът на установеното непристойно поведение на служителя не може да се опровергае от показанията на неприсъствали на събитието други служители. Обстоятелствата дали наказаният служител се справя отлично със служебните си задължения, дали е професионалист и че не е изисквал конкретно от тях допускане на компромиси по повод негови близки и приятели, не са относими към поведението му към останалите служители. Без пряко значение за установяването на фактите за отправяне на заплахи и обиди към служителя Б. се явява отношението на наказания служител към останалите му подчинени или техните възприятия за неговата цялостна работна етика и морални качества. Наказуемите обстоятелства, поради които е ангажирана дисциплинарната отговорност на А., не могат да се опровергаят с данните за професионално отношение към останалите служители в неговия сектор.

Предвид изложеното, безспорно е доказано, че от наказания служител К. К. А. в качеството му на ръководител са отправяни заплахи и обиди към подчинените му служители, при това относно нормалното изпълнение на служебните им задължения. След като фактът на извършено деяние от служителя, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в[Фирма 2], е безспорно доказан, налице е и извършването на нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт. 2 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 З[Фирма 2] относно неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в[Фирма 2], в частност нарушаване на нормите на т. 13, б. „м“, т. 55 и т. 67. Поради това, законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на уволненият служител.

Предвид изложеното, касационната инстанция споделя решаващия извод на съда за валидност и законосъобразност на обжалваната заповед. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 326 от 14.02.2024 г. по адм. дело № 393/2023 г. на Административен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА