Р Е Ш Е Н И Е

№ 221

гр. София, 04.04.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря А. Р. като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1564 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Д. Д. К. – непълнолетен, действащ със съгласието на майка си В. Д. Р. и чрез процесуалния си пълномощник адв. П. В., срещу решение № 215/07.12.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 379/2022 г. на Бургаския апелативен съд (БАС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено в обжалваната от ищеца част първоинстанционното решение № 751/19.07.2022 г. по гр. дело № 1350/2021 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), предявеният от касатора срещу ЗД „Бул инс“ АД частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 22.06.2018 г., е отхвърлен за разликата над присъдения по настоящото дело размер от 70 000 лв. до претендирания по настоящото дело размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 12.07.2018 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон при определяне на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, т. е. – навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответното ЗД „Бул инс“ АД, в отговора си на касационната жалба и в откритото съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата.

С определение № 3936/07.12.2023 г. касационното обжалване по делото е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: как следва да се прилага принципът на справедливост, установен с чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в телесни и психични увреждания, причинени в резултат на деликт, в хипотезата на предявен от пострадалия пряк иск срещу застрахователя.

Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, отговор на този въпрос е даден със задължителните указания и разяснения, обективирани в т. 11 и мотивите към нея в раздел II от ППВС № 4/23.12.1968 г., както и с основаната на тях, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази константна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия. Понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти; силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към периода на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се явяват нормативно определените нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. Тези лимити на застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически условия – служат като ориентир за конкретната икономическа конюнктура. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди. Не бива, също така, да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на деликта. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и в мотивите към решението да посочи конкретно релевантните обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Необходимо е всички относими към обема на вредите обстоятелства да бъдат обсъдени от съда и въз основа на техния анализ и съвкупната им оценка да бъде определен паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Също съгласно константната практика на ВКС, горното се отнася и за въззивната инстанция, и то независимо от възможността за препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, когато във въззивното производство остава спорен размерът на обезщетението за неимуществени вреди; в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът установи, че въззивното решение е валидно постановено и е процесуално допустимо в обжалваната част.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, оплакванията в касационната жалба за неправилност на обжалваната част от решението, са основателни. В противоречие с цитираната по-горе практика (включително задължителна такава) на ВС и ВКС, респ. – в нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК), въззивният съд не е взел предвид и не е обсъдил всички конкретни обстоятелства, установени по делото, които са от значение за определяне на справедливия размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка апелативният съд е посочил само възрастта на ищеца – 10-годишен към момента на настъпването на процесното ПТП (която констатация е и фактически невярна – тогава той е бил на 9 години и 6 месеца) и ненавършил 14 години към момента на постановяване на въззивното решение; най-общо са посочени единствено основните физически и психо-емоционални увреждания, претърпени от ищеца: фрактура на дясната бедрена кост и черепно-мозъчна травма със сътресение на мозъка, вследствие на което се е развила посттравматична епилепсия и органична халюциноза; също най-общо е посочено, че някои от тези увреждания са необратими, както и че лечението на епилепсията все още продължава, а прогноза за бъдещето `и развитие още не може да се направи. При определяне размера на обезщетението въззивният съд не е взел предвид следните установени по делото обстоятелства:

Непосредствено след настъпването на процесното ПТП на 22.06.2018 г., ищецът е откаран в болница и е бил в реанимация до 25.06.2018 г., когато е претърпял операция – репозиция на фрактурата на десния крак под рентгенов контрол и стабилизиране с два титаниеви импланта (пирона), които са били отстранени на 27.11.2018 г. След изписването му от болницата при първата операция, детето първоначално е било на постелен режим, с нужди от първа необходимост, на памперси, а след това в продължение на шест месеца се е придвижвало с инвалидна количка, с нея е започнало и учебната година като се е притеснявало от останалите деца. Също през есента на 2018 г. е установена хипотрофия на бедрената мускулатура и флексионна контрактура на колянната става. След проведени физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, функцията на десния крак е възстановена, но походката на ищеца остава болезнено ограничена, с провлачване на крака, като болките му продължават да са налични четири години след инцидента. Налице са и два оперативни белега в долната трета на бедрото.

Значително по-тежки са установените по делото психически, ментални и емоционални увреждания, търпени от ищеца от инцидента до приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция. Преди процесното ПТП той е бил в стабилно психо-емоционално състояние съобразно възрастта му, усвоявал е предвидения минимум от знания по предметите и е функционирал пълноценно в непосредствения социум; бил е весело, дружелюбно и ученолюбиво дете, съревновавал се е – кой е по-добър – със своя брат-близнак, делял всичко с него, били са много близки. Вследствие процесното ПТП и диагностицираните травматична епилепсия и органична халюциноза, е настъпила коренна промяна в емоционално-поведенчески план, изразяваща се в лабилност, импулсивност, засилена тревожност, нисък фрустрационен праг, депресивни и малоценностови преживявания, занижена самооценка, проблемен сън и прояви на агресия. През лятото и есента на 2018 г. са започнали епилептичните припадъци, изразяващи се в сковаване на тялото, обръщане на очите нагоре, изпускане по малка нужда, издаване на нехарактерни човешки звуци, вторачване, липса на спомени за случващото се. През февруари 2019 г. са започнали и поведенчески отклонения – детето става лесно раздразнително, неконцентрирано, вулгарно, цинично, проявява агресия към съученици, към майка си и най-вече към брат си, който е бил хапан, удрян, душен; ищецът има и прояви на автоагресия, поради което – тъй като е опасен за себе си и околните, не може да бъде оставян сам и без надзор. През пролетта на 2019 г. са започнали и след това са зачестили прояви на зрителни халюцинации, с налудни интерпретации и страхове – детето вижда нереални хора у дома, сенки, силуети и други несъществуващи неща, изпитва силни страхове да не му се случи нещо лошо, страхува се да влезе в тоалетната; изказвал мисли, че не му се живее, че не е добре „като другите“; нощем не спи добре – стряска се, буди се и пищи, което налага майка му да спи в стаята при него. С течение на времето при ищеца възникват и се засилват когнитивни нарушения, изразяващи се в снижен за възрастта интелект, лека умствена изостаналост, слабо информативен словесен контакт, той се затруднява да каже трите си имена – казва само собственото си име „М.“, често не разпознава най-близките си – майка си и брат си, ориентиран е за възраст и частично за адрес, мисловните процеси (анализ, синтез, обобщение) се характеризират с незрялост и несъответствие за възрастта, чете сричкосливащо, трудно се справя с по-дълги думи, трудно разбира прочетеното, бързо се изморява и губи интерес, не успява да направи преразказ на прочетеното, неправилно изписва всички букви и връзките между тях в думите, преписва неточно от ръкописен и печатен текст, пише под диктовка, като често разменя местата на буквите и пропуска букви, не се справя с елементарни аритметични действия, не покрива държавните образователни стандарти за съответния клас.

Всички тези значителни отрицателни промени в здравословното състояние на ищеца (физическо, психическо, ментално и емоционално) коренно са променили начина му на живот, както и на майка му, която го отглежда. Той е на постоянно медикаментозно лечение, периодично е воден на психиатрични и други медицински прегледи, често е хоспитализиран, което, както и свързаните с това негови соматични и психични оплаквания, проявите му на агресия и необходимостта от постоянен надзор, са наложили преминаването му от общо училищно на индивидуално обучение с посещения в център за деца с увреждания. Това от своя страна допълнително затруднява неговата социализация и общуване с връстници, той почти няма социални контакти, което допълнително задълбочава негативните му преживявания и емоции, както и чувството му на непълноценност. Физиологичното състояние на ищеца (травмата на крака) е сравнително стабилизирано, но психо-неврологичните му заболявания – травматичната епилепсия и органичната халюциноза са без подобрение и без конкретна положителна прогноза за пълноценно лечение, което да им повлияе.

Като не е взел предвид и не е обсъдил всички тези релевантни за спора обстоятелства, въззивният съд е допуснал (както вече беше посочено) процесуално нарушение, което е съществено, тъй като е довело до необоснованост на изводите му при определяне размера на обезщетението и до неговото значително занижаване – на сумата 150 000 лв., който размер е несправедлив – несъответен на действителния обем и интензитет на процесните неимуществени вреди, т. е. – налице е и нарушение на материалноправната норма на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка въззивният съд не е съобразил, че в случая става дума за дете, което в периода на навлизането в пубертета – между деветата и четиринадесетата си година е претърпяло и продължава да търпи значителни по интензитет физически и най-вече психо-емоционални болки и страдания, като диагностицираните травматична епилепсия и органична халюциноза не само вече коренно са променили начина му на живот и този на семейството му, в сравнение отпреди процесния инцидет, а и очевидно ще имат значително негативно отражение върху цялостното му бъдещо развитие като личност. При определяне размера на обезщетението апелативният съд неправилно е взел предвид икономическите условия в страната – към 2018 г., като не е отчел обстоятелството, че процесните неимуществени вреди са търпени от ищеца не само през тази, а и през следващите години – до приключването на съдебното дирене по делото.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че справедливо, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за процесните по делото неимуществени вреди, е обезщетение в размер не по-малък от общия претендиран от ищеца с двата му частични иска – от 200 000 лв. Следователно, след приспадане на вече присъденото му с влязлото в сила решение – по предходния му разгледан частичен иск – обезщетение в размер 80 000 лв., предявеният по настоящото дело частичен иск по чл. 432 от КЗ се явява основателен за целия претендиран в настоящото производство размер от 120 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху тази сума. В заключение – въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в обжалваната част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 70 000 лв. до сумата 120 000 лв., като вместо това бъде постановено решение по съществото на спора от настоящата касационна инстанция – за уважаване на иска и за тази разлика от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху нея.

Предвид промяната на крайния резултат по спора, съгласно 81 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му относно разноските и държавните такси за първоинстанционното и за въззивното производство по делото, като същите следва да бъдат присъдени за производството пред трите съдебни инстанции, както следва:

Независимо от крайния резултат по спора, на ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като той е освободен от внасянето на държавни такси и разноски по делото, на основание и по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, с определение № 1014/30.08.2021 г. на първоинстанционния съд.

Предвид крайния изход на делото, на ответника също не се дължат и не следва да се присъждат разноски по делото.

Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв и с чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пълномощник на ищеца – адв. П. Й. В., претендираното адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ на ищеца. Предвид фактическата и правна сложност на производството пред трите съдебни инстанции по делото и обема на извършената от адвоката работа съдът му определя възнаграждение в размер 12 000 лв. В тази връзка съдът съобразява и решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, което препраща към наредбата.

Предвид крайния резултат по спора, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати още и дължимите се държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото, а именно: по сметка на БОС – сумата 6 521 лв. (от които: 4 800 лв. – държавна такса и 1 721 лв. – разноски за възнаграждения за вещите лица), по сметка на БАС – сумата 1 000 лв. (държавна такса) и по сметка на ВКС – сумата 1 030 лв. (държавни такси).

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 215/07.12.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 379/2022 г. на Бургаския апелативен съд, – в обжалваната част, с която предявеният от Д. Д. К. срещу ЗД „Бул инс“ АД частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над присъдения по настоящото дело размер от 70 000 лв. до претендирания по настоящото дело размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 12.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта относно разноските и държавните такси по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 432 от КЗ, ЗД „Бул инс“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Д. К. с ЕГН [ЕГН] – непълнолетен, действащ със съгласието на майка си В. Д. Р. с ЕГН [ЕГН] г., сумата 50 000 лв. (петдесет хиляди лева – горната разлика), представляваща дължима част от обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие пътно-транспортното произшествие, настъпило на 22.06.2018 г. по вина на застрахования при ответника по застраховка „гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „хонда“ с рег. [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв и с чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „Бул инс“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат П. Й. В. с ЕГН [ЕГН] сумата 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), представляваща възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ на Д. Д. К. в производството пред трите съдебни инстанции по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с ал. 1 от ГПК, ЗД „Бул инс“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати дължимите държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за производството по делото, а именно: по сметка на Бургаския окръжен съд – сумата 6 521 лв. (шест хиляди петстотин двадесет и един лева), по сметка на Бургаския апелативен съд – сумата 1 000 лв. (хиляда лева) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 1 030 лв. (хиляда и тридесет лева).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: