ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1152

гр. София, 17.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като разгледа докладваното от С. К. Ч. касационно гражданско дело № 20238003101569 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

С определение №279 от 23.02.2023г. по гр. д.№501/2023г. на Върховен касационен съд, I ГО не е допусната до разглеждане по същество молба с вх.№25070665 от 28.10.2022г., подадена от В. С. В. и И. Р. В. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение №20061636 от 12.10.2022г. по гр. д.№23085/2021г. на Софийския районен съд, с което е постановено да се впише на основание чл. 51, ал. 2 ЗН в книгата за приемане и отказ от наследство, че всеки от двамата молители губи правото да приеме наследството, оставено от Р. П. В., бивш жител на [населено място], починал на 28.11.2020г. Определението се обжалва с частна жалба вх.№2528/10.03.2023г., подадена от В. С. В. и И. Р. В. чрез процесуалния им представител адв. А. М. М. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено.

Според жалбоподателите обстоятелството, че в производството по чл. 51 ЗН е нарушено правото им на участие в производството по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, което нарушава правото им на защита, обуславя допустимостта на подадената от тях молба за отмяна, тъй като гаранция срещу такива нарушения е именно предвидената в закона възможност заинтересованата страна да поиска отмяна на влязлото в сила решение.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, I ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното:

Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Отмяната като производство по извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения е необходима и допустима при всички онези съдебни актове, които преграждат възможността за ново решение по съществото на спора.

Принципно това са влезлите в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо.

Отново принципно се приема, че отмяна на решения по охранителни производства е недопустима, тъй като защитата срещу неправилния охранителен акт следва да се търси по исков ред.

Производството по чл. 51 ЗН, макар и да е определяно като охранително, е особено. В това производство съдът следва да съобразява интересите, както на заинтересованите лица, така и на призования наследник. Лицето, което има правото да получи наследството също се призовава в производството по чл. 51 ЗН и то като страна - на него се определя срок, в който да заяви дали приема наследството или се отказва от него, като правните последици от липсата на това изявление се отнасят именно до неговата правна сфера. Вписването в особената книга на съда, че призованият към наследяване е изгубил правото да приеме наследството има сила не само спрямо заинтересованото лице, по чието искане е образувано производството, а спрямо всички заинтересовани лица и независимо от участието им в конкретното производство, а правната последица засяга имуществената сфера на призования към наследяване, който в това производство има особено процесуално положение – той няма качеството молител, но търпи въпреки това правните последици в хипотеза, при която съдът се е произнесъл по искането за определяне на срок за приемане на наследството, като го е уважил. Производството по чл. 51 ЗН изисква едно специално призоваване на лицето, което има правото да приеме наследството, т. е. в това производство се призовава не само молителят (когато се провежда открито съдебно заседание) и чрез това призоваване в хипотеза, при която то не е извършено при спазване на установените в ГПК правила, могат да бъдат засегнати и правата на призования към наследяване.

Действително съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК когато решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта и при уважаването на иска издаденият акт се отменя или изменя. Това правило обаче намира приложение в хипотеза, при която по реда на охранителното производство са признати определени права на ползващото се от постановения съдебен акт лице и по исков ред съдът се произнася кому принадлежи спорното право. По исков ред може да бъде разрешен и спорът за действителността на вписаното приемане или отказ от наследство, както и на вписването, че призованият към наследяване е изгубил правото да приеме наследството, но само в хипотеза, при която извършеното по реда на чл. 51 ЗН вписване е предхождано от изрично изявление на призования към наследяване, че приема наследството или се отказва от него. Мислима е обаче и хипотеза, при която поради нарушаване на правилата по призоваване лицето, на което е бил определен срок за приемане на наследството е било лишено от възможността да участва в производството по чл. 51 ЗН - същото не е било надлежно уведомено, че такъв срок му е определен, но въпреки това в особената книга на съда е вписано, че е изгубило правото да приеме наследството, макар то да би желало да приеме наследството и да би сторило това, ако беше надлежно призовано. В подобна хипотеза спорът за това дали правото на приемане на наследството все още съществува не може да бъде разрешен по исков ред, доколкото в исковото производство съдът не разполага с правомощието да извършва преценка дали призованият към наследяване е бил надлежно призован в производството по чл. 51 ЗН. Подобна проверка съдът може да извърши единствено при обжалването на постановения в производството по чл. 51 ЗН съдебен акт, респ. в производство по неговата отмяна. В подобна хипотеза следователно това са двете възможности за защита на правата на призования към наследяване и те не биха могли да бъдат отречени, доколкото обратното би довело до нарушаване на съществени граждански права и като се вземе предвид, че срокът по чл. 51 ЗН е преклузивен. С изтичането на този срок се погасява самото субективно право на наследника.

Лицето, което е поискало от съда да определи срок за приемане на наследството, по принцип не претендира права върху наследството за себе си. Когато това лице има качеството кредитор на наследството за него е важно да бъде установено срещу кого може да предяви иск за установяване на наследствения дълг, респ. срещу кого да насочи действията по събирането на този дълг. Поради това по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК спорът не би могъл да бъде разрешен.

Следва да бъде съобразено и обстоятелството, вече посочено по-горе, че вписването в особената книга на съда, че призованият към наследяване е изгубил правото да приеме наследството има сила не само спрямо заинтересоватаното лице, по чието искане е образувано производството, а спрямо всички заинтересовани лица и независимо от участието им в конкретното производство. Предявяването на иск за установяване, че правото на наследяване все още съществува, не може да бъде извършено едновременно спрямо всички заинтересовани лица, доколкото техният кръг е определяем, но преценката за наличието на тази заинтересованост винаги се извършва конкретно. В този смисъл е спорно доколко извършеното заличаване на вписването в особената книга на съда е противопоставимо и на други лица, които в исковия процес за съществуване на правото на наследяване не са участвали.

Тези особености на производството по чл. 51 ЗН обуславят извода, че на призования към наследяване, на когото е бил определен срок, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него, следва да бъде признато както правото да обжалва решението, с което съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда, така и да подаде молба за отмяна на това решение, когато поддържа, че правото му на участие в производството е било нарушено. Поради това правото на такова лице да иска отмяна на решението на районния съд, с което постановено да се извърши вписване с особената книга на съда, че това лице е загубило правото да приеме наследството се признава в множество актове на ВКС – определение №87 от 22.05.2015г. по гр. д.№2718/2015г. на II г. о. на ВКС и решение №113 от 22.10.2015г., постановено по същото дело; определение №114 от 11.09.2018г. по гр. д.№3081/2018г. на II г. о. на ВКС, определение №154 от 15.11.2018г. по гр. д.№3081/2018г. и постановеното по същото дело решение №29 от 27.02.2019г.; определение №14 от 29.01.2021г. по гр. д. №26/2021г. на I г. о. на ВКС и решение №44 от 01.04.2021г., постановено по същото дело; определение №60186 от 30.11.2021г. по гр. д.№4165/2021г. на I г. о. на ВКС и решение №66 от 26.05.2022г., постановено по същото дело.

При това следва да се отбележи, че основното действие, което съдът извършва в производството по чл. 51 ЗН е да определи срок на призования към наследяване, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него. Правните последици от извършването на съответното изявление, респ. от липсата на такова, настъпват по силата на самия закон и съдът разпорежда единствено тяхното вписване в особената книга на съда. Срокът се определя по преценка на съда, а този срок е преклузивен и решителен. Именно поради тази причина при действието на Закона за гражданското съдопроизводство в правната теория и в съдебната практика се е приемало, че актът на съда, с който се определя този срок, подлежи на обжалване, макар това да не е изрично предвидено. В този смисъл П.А., Гражданско съдопроизводство, т.III, стр. 59, както и касационно решение №30 (313) от 1900г. на I г. о.; №112 (269) от 1903г. на II г. о.; №189 (411) от 1905г. на II г. о.; №161 (422) от 1905г. на II г. о.; №222 (588) от 1905г. на II г. о.

По така изложените съображения настоящият състав на I ГО на ВКС приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на тричленния състав на I ГО на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. №501/2023г.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №279 от 23.02.2023г., постановено по ч. гр. д.№501/2023г. по описа на ВКС, I ГО и

ВРЪЩА делото на тричленния състав на I ГО на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д.№501/2023г.

Определението не подлежи на обжалване.