О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60417

Гр. София, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Бранислава Павлова

Членове: Розинела Янчева

Емилия Донкова

като разгледа докладваното от съдия Донкова гр. д. № 2404 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

„Г.“ Е. /в несъстоятелност/, чрез пълномощника си адвокат А. Р., обжалва в срок въззивното решение № 260466 от 09.10.2020 г. по гр. д. № 99/2019 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 05.09.2013 г., поправено с решение от 26.01.2015 г. по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК отм., по гр. д. № 1045/2006 г. на Софийския районен съд, 28 състав, с което е постановено следното:

1/признато е за установено по иск по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ предявен от „Д.” О. против „И. 90” Е., Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството и К. И. В., че последната - К. И. В. не е собственик на поземлен имот, целият с площ от 1 250 кв. м., означен с № ..... по неодобрения кадастрален план на кв. ..... на [населено място], без построените в него сгради, съставляващ югозападна реална част от имот без номер, а по А. № 03118/21.08.2001 г. - парцел ....., целият с площ 8 250 кв. м., образуващ целия кв. ...., м. „ГГЦ - Зона А“ по плана на [населено място], отреден за „хотел, ресторант на К.“, при граници на тази реална част: запад - [улица], север - ПИ № ..... и юг - [улица], при граници на целия имот: [улица], [улица], [улица]и [улица];

2/ признато е за установено по иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, предявен от „Д.“ О. против „И. 90” Е., Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ч. К. А., че последният - Ч. К. А. не е собственик на поземлен имот, целият с площ от 1 910 кв. м., означен с № .... по неодобрения кадастрален план на кв. ..... на [населено място], местност „Центъра-Зона А”, без построените в него сгради, съставляващ северозападна реална част от имот без номер, а по А. № 03118/21.08.2001г. - парцел ...., целият с площ 8 250 кв. м., образуващ целия кв. ....., м. „ГГЦ - Зона А“ по плана на [населено място], отреден за „хотел, ресторант на К.“, при граници на тази реална част: запад - [улица], север - ПИ № ..... и юг - [улица], при граници на целия имот: [улица], [улица], [улица]и [улица];

3/признато е за установено по иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ по отношение на И. 90” Е., Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, К. И. В. и Ч. К. А., че „Д.” О. е собственик на 1586/10000 ид. ч. от държавната част на терена, която е 8 8250/11020 ид. ч., от УПИ VІІІ, кв. ....., м. „ГГЦ-Зона А“, по плана на [населено място], целият с площ 11 020 кв. м., със граници: север - [улица], изток - [улица], юг - УПИ І, запад - [улица], въз основа на договор за замяна на недвижими имоти № 134/01.09.2005 г., сключен с Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В изложението към касационната жалба се релевират основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация– „Д.” О. е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Излага твърдения за недопустимост на касационната жалба, евентуално за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:

Производството е образувано по два обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове и един положителен.

Ищецът „Д.” О. твърди, че е придобил процесните идеални части от имота на основание договор за замяна от 01.09.2005 г., сключен с държавата. По делото се установява, че на основание чл.45, ал.2 ЗДС и в изпълнение на решение № 71/12.08.2005 г. на МС и заповед от 15.08.2005 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на 01.09.2005 г., между държавата и „Д.“ О. е сключен договор № 134 за замяна на недвижими имоти, по силата на който дружеството е придобило правото на собственост върху част от двуетажна административна сграда с адрес: [улица], представляваща сутерен и втори етаж; части от две триетажни административни сгради, представляващи втори и трети етажи; част от четириетажна административна сграда, представляваща втори, трети и четвърти етаж, ведно с общо 1 586/10 000 ид. ч. от 8 250/11 020 ид. ч., съставляващи 8 250 кв. м. от УПИ VIII, кв. ....., м. „ГГЦ-Зона А“.

Според учредителен акт - Устав на „Евротрансбилд“ Е., [населено място] от 16.05.2007 г., учредител на дружеството е „Д.“ О., [населено място]. При учредяване на ищцовото дружество учредителят е извършил непарична апортна вноска на собствения си недвижим имот: 1 586/10 000 ид. ч. от гореописания имот.

Видно от представените по делото договори за даване вместо изпълнение от 29.09.2003 г. и 25.11.2003 г., сключени между областния управител на област С. и „И. 90“ О., дружеството е придобило следните имоти: 1/ УПИ - земя, без построените в него сгради, находящ се в [населено място], на [улица], целият с площ 1 250 кв. м., съставляващ съгласно мотивирано предложение имот с пл. № ...., попадащ в парцел І от кв. ..... по плана на [населено място], м. „Център-ГГЦ-Зона А“ и 2/ УПИ - земя, без построените сгради, в [населено място], на същия адрес, с площ 1 910 кв. м., съставляващ съгласно мотивирано предложение имоти УПИ ІІ-395 и част от УПИ І-396, попадащ в парцел І от кв.532.

Установява се още, че заповедта на областния управител № ДИ-03-052/25.09.2003 г., въз основа на която е сключен първият процесен договор е обявена за нищожна с влязло в сила решение на административен съд - решение № 1 от 09.02.2008 г., постановено по адм. д. № 3361/2008 г. на АССГ. С влязло в сила решение от 27.02.2011 г. по гр. д. № 549/2009 г. на Софийския апелативен съд, по иск на настоящия ищец „Д.” О. срещу страните по договора е прогласена неговата нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие със закона.

Заповедта на Областния управител № ДШ-03-082/18.11.2003 г., въз основа на която е сключен вторият процесен договор, също е била обявена за нищожна с решение от 21.01.2008 г. по адм. д. № 578/2007 г. на АССГ. По отношение на този договор отново е бил предявен иск от „Д.” О. за обявяване на неговата нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Производството по същия обаче, е било прекратено поради отказ от иск.

По делото е установено, че придобитите през 2003 г. имоти от „И. 90”О. са били продадени през 2004 г. на „Р. комерс” Е.. Същата година „Р. комерс” Е. е прехвърлило имота с площ 1 250 кв. м. на Е. Д. И., а имота с площ 1 910 кв. м. на К. Г. А.. Последните са ги отчуждили съответно в полза на К. И. В. и Ч. К. А.- ответници по предявените искове. През 2006 г. в хода на висящия процес те са разпоредили с процесните имоти в полза на жалбоподателя – Г.” Е..

Относно предявения положителен установителен иск е прието, че за ищеца бил налице правен интерес от предявяването му, тъй като с извършените разпоредителни сделки се засягало заявеното от него право на собственост. Въз основа на представения по делото договор за замяна от 01.09.2005 г., въззивният съд е направил извод, че ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху 1 586/10 000 ид. ч. от държавната част от терена, която е 8 250/11 020 ид. ч. от УПИ VІІІ в кв. ....., м. „ГГЦ-Зона А”, [населено място].

За да бъдат уважени предявените отрицателни установителни искове е прието, че вследствие на прогласената нищожност на договора от 25.09.2003 г. И. 90” О. не е придобило собствеността върху имота, съответно и последващите приобретатели не са придобили правото на собственост, защото праводателите не са го притежавали.

Относно договора от 25.11.2003 г. е изтъкнато, че доколкото договорът за даване вместо изпълнение съдържа съществените елементи на договора за продажба– задължение за прехвърляне на собствеността и уговорена цена, по отношение на същия е приложима разпоредбата на чл.44 ЗДС, в първоначалната й редакция, която предвижда един сложен фактически състав за извършването на продажба на недвижим имот– частна държавна собственост, включващ заповед на областния управител и провеждане на търг при условия и ред определени от МС. В случая, е констатирано, че доколкото не са представени доказателства за провеждането на търг и предвид обявената нищожност на заповедта на областния управител, не е осъществен фактическия състав по чл.44 ЗДС, което води до нищожността на процесния договор на основание противоречие със закона.

Релевираните в изложението на касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решението не са налице, поради следните съображения:

Относно първия въпрос: Налице ли е правен интерес за ищеца от предявения отрицателен установителен иск, след като е прехвърлил така заявените с исковата молба самостоятелни права върху процесния недвижим имот?

Това не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, а преформулиран като въпрос довод за недопустимост на съдебното решение.

Правният въпрос е: Налице ли е правен интерес за ищеца от предявения отрицателен установителен иск след прехвърляне на спорното право върху недвижимия имот.

Доколкото може да се приеме, че е изведен такъв въпрос, то той не е разрешен както се твърди. По делото е установено, че на 23.05.2007 г. Д.” О. е апортирало притежаваните идеални части от процесния имот в капитала на новоучредено дружество „Евротрансбилд” Е., чийто едноличен собственик на капитала е „Д.” О.. В случая обаче въпросът е решен в съответствие с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В същото е прието, че правният интерес на ищеца по отрицателния установителен иск следва да се преценява широко, като такъв е налице не само когато ищецът твърди, че притежава вещно право върху същия имот. Правният интерес се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. В настоящия случай ищецът защитава правото си валидно да се разпореди с този имот в полза на третото лице-помагач и по този начин да избегне отговорността за евентуална евикция на имота (в този смисъл и Определение № 663 от 03.12.2014 г. по ч. гр. д. № 4000/2014 на ВКС, І г. о.).

Наведеният довод за недопустимост на решението поради отпаднал правен интерес за ищеца от водене на исковете предвид извършеното от него в хода на делото апортиране на имота, е неоснователен. Този факт не обосновава отпадане на правния интерес, както за отрицателните, така и за положителния установителен иск. Касае се до разпореждане по време на висящия процес, за което на общо основание е приложимо правилото на чл.121, ал.1 ГПК /отм./, съответно чл.226 от сега действащия ГПК. Липсва противоречие с посоченото от касатора решение № 11 от 11.02.2014 г. по гр. д. № 545/2012 г. на ІІ г. о., постановено по чл.290 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск когато страната може да предяви положителен установителен иск или осъдителен иск за собственост, като дадения в цитираното решение отговор изцяло се придържа към постановките на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК, които са съобразени и от въззивния съд. Застъпеното при решаването на конкретния спор виждане, че искът е недопустим, тъй като държавата в хода на делото се е разпоредила със спорния имот в полза на трето лице, не е обвързващо. По поставения от касатора въпрос е налице постановено определение по чл.274, ал.3, т.1 ГПК - определение № 663 от 03.12.2014 г. по ч. гр. д. № 4000/2014 г. на І г. о., в което е прието, че ищецът има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, дори когато в хода на делото се е разпоредил с имота в полза на трето лице, защото, отричайки правата на ответниците върху спорния имот, той защитава правото си валидно да се разпореди с този имот в полза на третото лице и по този начин да избегне отговорността за евентуална евикция на имота. Предвид съответствието на обжалвания акт с това по-широко виждане за правния интерес от отрицателния установителен иск, то липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Второто основание за недопустимост на иска, сочено от касатора, касае двата отрицателни установителни иска и се отнася до правния интерес на ищеца да отрича правата на ответниците за разликата над 1586/10 000 ид. ч. от двата имота, в какъвто размер са притежаваните от него права върху тях. Изхождайки от конкретните обстоятелства по спора, а именно, че с договорите от септември и ноември 2003 г. са прехвърлени реални части от един държавен имот, а с договора от 2005 г. в полза на ищеца са прехвърлени идеални части от същия този държавен имот, то следва да се приеме, че правен интерес от отричане правата на ответниците върху придобитите от тях реални части съществува, доколкото е несъмнено, че тези реални части засягат идеалните части, върху които ищецът има права.

В тази връзка е и направеното от касатора с молба от 15.10.2021 г. искане за спиране на настоящото дело до приключване на тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС, образувано по следния въпрос: „може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част?“. Предвид горните съображения, разрешаването на този въпрос не е от значение за изхода на конкретното дело, по което ищецът претендира установяване на правото си на собственост върху идеални части от целия имот, както и иска да отрече правата на ответниците върху реални части от същия.

Вторият и третият въпрос следва да бъдат обединени поради своето сходство. Същите се отнасят до това дали отказът от иск съдържа в себе си мълчаливо признание за неоснователността на иска и ползва ли се същият със сила на пресъдено нещо относно претендираното или отричаното с иска право?

Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е отричал правните последици на определението с което се прекратява производството на основание чл.233 ГПК. Той е относим само за отрицателния установителен иск против ответника Ч. К. А. за имота с площ 1 910 кв. м. Съдът е изтъкнал, че по отношение на договора от 25.11.2003 г. липсва влязло в сила решение за прогласяване нищожността му по чл.26 ЗЗД, тъй като предявеният такъв иск е приключил с отказ от същия, заявен от ищеца „Д.” О.. Следва да се има предвид обаче, че СПН, с която се ползва определението за прекратяване на съдебното производство поради отказ от иск, не е в състояние да санира един нищожен договор. Тя просто създава пречка същият иск да бъде предявен отново (чл.233 ГПК). Това е така, поради самата правна природа на нищожната сделка, която не е годна да породи целените правни последици още от момента на сключването й, като в случая тази негодност възниква по право, без да е нужно установяването й със съдебно решение. Чл. 17, ал.1 ГПК признава изрично компетентността на гражданския съд да взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото. Такъв въпрос несъмнено е и годността на правната сделка, от която праводателите на ответника черпят правата си, да породи действие. В настоящия случай, въззивният съд е съобразил влязлото в сила решение за обявяване на заповедта на областния управител за нищожна, съгласно чл.302 ГПК, и въз основа на чл.17, ал.1 ГПК е намерил, че липсва административният елемент от смесения фактически състав по разпореждане с държавни недвижими имоти, както и че не е изпълнено законовото изискване на чл.44 ЗДС за провеждане на търг.

Не следва да се ценят и поставените в изложението аргументи относно неприложимостта на разпоредбата на чл.44 ЗДС, в първоначалната й редакция, доколкото същата се отнасяла до договора за продажба, а не до договор за даване вместо изпълнение. Същите представляват доводи за неправилност на съдебното решение, които не следва да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК. Само за пълнота може да се посочи, че договорът за даване вместо изпълнение има възмезден и транслативен характер, което сходство обосновава възможността за прилагане на правилата за продажба по аналогия (в този смисъл е и цитираната от жалбоподателя практика: решение № 132/08.07.2013 г. по гр. д. № 653/2012 г. на ВКС, трето г. о. и решение № 111/30.10.2018 г. по гр. д. № 3807/2017 г. на ВКС, първо г. о.).

Четвъртият въпрос се отнася до това, длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?

Съдът не се е произнесъл служебно за нищожността на правната сделка от 25.11.2003 г. Твърдения за нейната нищожност са наведени в исковата молба. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото жалбоподателят не посочил съдебна практика, с която съдебното решение е в противоречие.

Последният въпрос е: Длъжен ли е ищецът да направи точна индивидуализация на обекта на спорното право - поземления имот, за да е упражнил редовно правото си нa uck?

Въпросът е обуславящ, но в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото от касатора решение, с което обжалваният акт е в противоречие не е относим към предмета на спора, доколкото засяга индивидуализиране границите на реална част от недвижим имот.

Жалбоподателят твърди, че така формулираните правни въпроси са от значение също и за точното прилагане на закона и развитието на правото, но липсват конкретни аргументи, обосноваващи допускането до касационно обжалване на това основание. Поради гореизложеното, следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице.

Ответникът по касация не е претендирал разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260466 от 09.10.2020 г., постановено по гр. д. № 99/2019 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: