О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60839

София, 26.11.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д. ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2511 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Ж. П., чрез адв. С. Н., против решение № 260386/17.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1741/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 1483/16.04.2020 г. по гр. д. № 12016/2014 г. по описа на Районен съд - Пазарждик, с което се предоставя упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете – Ж. С. П. на майката Е. И. Д. – П., определено е местоживеене на детето при майката и режим за осъществяване на лични отношения между бащата С. Ж. П. и детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване на детето при бащата, 30 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, като по време на годишния отпуск на майката през летния сезон до 1 месец, бащата няма да ползва обичайния режим за лични контакти всеки първи и трети уикенд на месеца, за Коледните празници на всяка нечетна година – от 10.00 ч. на 24 декември до 18.00 ч. на 26 декември, за Новогодишните празници на всяка четна година от 10.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 1 януари, за Великденските празници на всяка нечетна година от 18.00 ч. на В. П. до 18.00 ч. на Н. В. както и за по два часа на рождения ден на бащата и рождения ден на детето. Задължение на бащата е да взема и връща детето от и до дома на майката.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, да се предоставят родителските права по отношение на детето Ж. С. П. на бащата, да се определи местоживеене на детето при бащата и на майката да определи режим на лични контакти с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата Е. И. Д. - П. в писмен отговор, подаден чрез адв. Н. С., излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението в обжалваната от С. Ж. П. част. Претендира разноски.

Подадена е и касационна жалба от Е. И. Д. - П., чрез адв. Н. С., против решение № 260386/17.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1741/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 1483/16.04.2020 г. по гр. д. № 12016/2014 г. по описа на Районен съд - Пазарждик, в частта, с която в производството по чл. 49 СК първоинстанционния съд се е произнесъл по въпросите за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за режима на лични контакти с роденото от брака дете и присъдената издръжка. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като вместо това да прекрати брака между съпрузите като дълбоко и непоправимо разстроен единствено по вина на съпругът С. Ж. П., режима на лични отношения на бащата с детето, да бъде редуциран така, че да бъдат защитени интересите на малолетното дете, включително като се предвиди за определен период от време срещите с бащата да се провеждат в присъствието на социален работник и без преспиване и бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетното дете за периода от 13.12.2013 г. до 31.07.2014 г. и от 01.11.2014 г. до 31.12.2015 г. в размер не по-малко от 150 лева, а от 01.01.2016 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на друга причина за изменение на този размер, в размер не по-малък от 250 лева. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата С. Ж. П. в писмен отговор, подаден чрез адв. С. Н., излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението в обжалваната от Е. И. Д. - П. част, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Касационната жалба на Е. И. Д. - П. е частично процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, в частта с, която съдът се е произнесъл по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по брачни искове, включително – относно въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Поради това – в тази част, подадената от Е. И. Д. - П. касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и касационното производство следва да се прекрати в същата част. В останалата част, както и жалбата на С. Ж. П. – изцяло, са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение.

Въззивният съд е изложил, че съгласно изслушаните по делото експертизи, че родителският капацитет на майката Е. И. Д. - П. се определя като добър, а родителският капацитет на бащата С. Ж. П. – се определя като приемлив. И при двамата родители се наблюдава известен дефицит, който се явява пречка последните да покрият критериите за висок родителски капацитет. П. бащата е констатирана трудност в разпознаване на нуждите на другия и в частност на детето Ж., който дефицит в известна степен занижава родителския му капацитет, в сравнение с този на съпругата му. Между майката и детето съществува здрава емоционална и доверителна връзка. Майката полага адекватни грижи за задоволяване на ежедневните му потребности и интереси, разпознава проблемите на детето, прилага адекватни методи за възпитание. Майката притежава годността да бъде на разположение и съпричастна при нуждите на детето си, при евентуално здравословно неразположение, при подготовката му за училище, осигурила му е добри хигиенни условия и е задоволила ежедневните му потребности. Бащата от своя страна също е изградил здрава връзка със сина си. Същият притежава годността да бъде на разположение, предоставя редовна и последователна грижа, при евентуално здравословно неразположение, при подготовката му за училище, осигуряването на местоживеене с добри хигиенни условия и други ежедневни потребности. Липсата на добра комуникация между двамата родители, от една страна не е в интерес на детето, тъй като безспорно е условие за възникване на неизяснени и конфликтни ситуации, а от друга е показател за незряло поведение от страна и на двамата родители. П. двамата родители социално битовите условия на живот са добри и подходящи за отглеждането на детето, както и двамата родители са трудово ангажирани и получават достатъчни доходи, необходи за отглеждането му. Предвид възрастта на детето и неговите нужди, родителските качества и на двамата родители, зрелостта на родителите и тяхното отношение и грижи към детето родителските права и по отношение на детето следва да бъдат предоставени на майката, като се определи и местоживеене на детето при нея. Е. И. Д. - П. е грижовна и любвеобилна майка, която умее да поема отговорности, реагира адекватно и рационално при стресови ситуации, успява точно да формулира проблемите и да предприеме адекватни действия по решаването им, осъществява адекватен контрол върху детето. С. Ж. П. от своя страна, също се проявява като внимателен, прям, спокоен и добър баща, отношението му и към детето е топло, проявява загриженост, но изпитва в известна степен трудност в разпознаване на нуждите на детето. Въззивният съд е приел, че предвид привързаността на бащата към детето и съответно на детето към бащата, отчитайки топлата емоционална връзка между тях правилно, първоинстанционният съд е определил разширен режим на лични отношения между С. Ж. П. и малолетния му син. Изложил е, че несъмнено, през период от около шест години, който е продължил процеса пред първата инстанция, нуждите на детето са се изменили в посока нарастване. Предвид физическото му израстване, детето е увеличило необходимостите си в битово отношение – храна, облекло, както и за обезпечаване на образователните си потребности - учебни помагала, консумативи и пр. В конкретният случай, видно от данните по делото бащата активно е участвал в задоволяване нуждите на детето. Предвид възрастта и нуждите на детето, както и възможностите на родителите, съдът е приел, че размерът на издръжка, както за минал период – в размер на по 120 лева месечно за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г. и от 01.11.2014 г. до 21.12.2014 г., така и за бъдещ период от време считано от 22.12.2014 г. занапред по 152,50 лева месечно до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга причина за изменение или прекратяване на това задължение е правилно определен от първоинстанционния съд.

Касаторът С. Ж. П. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Длъжен ли е съдът да изслуша родителите по реда на чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК при иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК при определяне на родителските права и мерки за лични контакти с детето?“; 2. „Длъжен ли е съдът при разрешаване на въпросът за упражняването на родителските права да обсъди всички релевирани от страните факти и обстоятелства, както и всички приети по делото доказателства и да съобрази всички обстоятелства дадени в ППВС № 1/1974 г.?“; и 3. „Длъжен ли е съдът при наличие на данни за негативни преживявания на детето констатирани от психолог да назначи съдебно психологична експертиза?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с приетото в ППВС № 1/1974 г. и в практиката на ВКС, обективирана в решение № 21/05.02.2016 г. по гр. д. № 3657/2015 г., III г. о., решение № 14/24.01.2015 г. по гр. д. № 4575/2014 г., III г. о., решение № 173/07.05.2015 г. по гр. д. № 6136/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 269/31.10.2011 г. по гр. д. № 1420/2010 г. на ВКС, III г. о., вторият с ППВС № 1/1974 г., ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и с в практиката на ВКС, обективирана в решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о., решение № 39/13.03.2020 г. по гр. д. № 1115/2019 г., III г. о., решение № 253/15.02.2019 г. по гр. д. № 5011/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 158/28.06.2016 г. по гр. д. № 3316/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., IV г. о., решение № 334/23.04.2010 г. по гр. д. № 427/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 298/28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на ВКС, IV г. о., а третият с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.

Касаторът Е. И. Д. - П. счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за критериите, от който следва да се ръководи съдът при определяне на режима на лични отношения между родителя и детето; за задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето. Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с приетото в ППВС № 1/1974 г., ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС, обективирана в решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о., решение № 111/28.05.2018 г. по гр. д. № 4185/2017 г., IV г. о., решение № 26/02.03.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 291/07.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г. на ВКС, III г. о. и др. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.

Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касаторите отъждествяват неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения.

Поставените в изложението на С. Ж. П. първи и трети въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване. По първия въпрос следва да се посочи, че родителите са били изслушани пред първоинстанционния съд и по делото са събрани многобройни доказателства за родителския им капацитет, социалните и битови условия, с които разполагат и отношенията им с детето. Третият въпрос също е изцяло неотносим, доколкото по делото е била приета съдебно психологична експертиза. Несъгласието на касатора с даденото от вещото лице заключение не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и соченото основание по поставения от касатора С. Ж. П. втори въпрос, както и по поставените от касатора Е. И. Д. - П. въпроси. Въпросите са обусловили правните изводи на съда относно родителките права, местоживеенето на детето и дължимата издръжка, но не може да се приеме, че същите са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/1974 г. или с приложните от касаторите решения на ВКС. Въззивният съд е направил съвкупна преценка по критериите на ППВС № 1/1974 г., както те са разяснени. Обсъдени са показанията на свидетелите, социалният доклад и заключението на вещо лице – психолог. В случая решаващото съображение на съда за това кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права, е било мотивирано и от установеното поведение на страните в спора и отражението на това поведение върху детето. Отчетено е, че детето е в уязвима възраст. На първо място е преценен родителския капацитет при двамата. Посочено е, че между майката и детето съществува здрава емоционална и доверителна връзка. Майката полага адекватни грижи за задоволяване на ежедневните му потребности и интереси, разпознава проблемите на детето, прилага адекватни методи за възпитание. Бащата от своя страна, също се проявява като внимателен, прям, спокоен и добър баща, отношението му и към детето е топло, проявява загриженост, но изпитва в известна степен трудност в разпознаване на нуждите на детето при което обективно е преценен е и моралния му облик и възпитателски качества и на двамата родители. Предвид привързаността на бащата към детето и съответно на детето към бащата, отчитайки топлата емоционална връзка между тях съдът е приел за подходящ разширен режим на лични отношения. Съобразил е, че присъдената от първоинстанционния съд издръжка напълно съответства на нуждите на детето, предвид неговото израстване и възможностите на бащата да я заплаща. Въззивният съд е съблюдавал критериите в задължителната практика при цялостната преценка в интерес на детето.

С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на малолетното дете, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касаторите.

Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Е. И. Д. - П., в частта й против решение № 260386/17.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1741/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 1483/16.04.2020 г. по гр. д. № 12016/2014 г. по описа на Районен съд - Пазарждик – в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака й със С. Ж. П. и ПРЕКРАТЯВА в същата част производството по гр. д. № 2511/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260386/17.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1741/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив – в останалата част.

Определението за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Определението за недопускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ